Решение по дело №3486/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2051
Дата: 29 май 2018 г. (в сила от 24 януари 2019 г.)
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева-Точевска
Дело: 20185330103486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 2051                 29.05.2018г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на  седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА

 

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3486 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Б.А.Г., ЕГН: **********,***, чрез п. му адв. Ч.Х., със съдебен адрес:***, *** е предявил срещу „МОБА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда, ж. к. „Толстой”, бл. № 36, ет. 1, представлявано от у. Н. Н. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 014/05.01.2018г., с която ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ поради това, че работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия, и като такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***” и да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 08.01.2018г. – 08.07.2018г. в размер на 3 374, 10 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил въз основа на трудов договор № 1183/ 25.11.2015 г. с ответника на длъжност „***”, с място на работа П.- ***. В последствие с допълнително споразумение № 2/ 01.03.2016 г. ищецът бил преназначен на длъжност „***“, като ТПО било прекратено със Заповед № 014/ 05.01.2018 г., считано от 08.01.2018 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ.

Твърди се уволнението да е незаконосъобразно, тъй като в заповедта за уволнение се посочвала длъжност на ищеца, която той не заемал тогава, защото с допълнителното споразумение трудовите му функции били променени. В тази връзка се явявало недопустимо да се издаде заповед за уволнение от длъжност, която лицето не заемало към момента на прекратяване на ТПО. С допълнителното споразумение страните се били споразумели за изменение на ТПО, касаещо изпълняваната трудова функция и съответните права и задължения, като ТПО в първоначалния си вид вече не съществувало.

На второ място се посочва, че в случая не било връчено едномесечно писмено предизвестие, поради което не можело да се прояви валидно действието на прекратяването на ТПО, а и със заповедта за уволнение не се предвиждало заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

На трето място- заповедта била немотивирана, защото в нея се посочвало само, че работникът бил придобил и упражнил правото си на пенсия, което можело да бъде използвано за всяко от основанията на чл. 328 ал. 1, точки 10 а, 10 б и 10 в от КТ. Според съдебната практика при прекратяване на ТПО работодателят следвало да посочи мотиви относно основанието, с оглед защитата на работника, за да е ясно въз основа на кои факти се прекратява ТПО и именно те да се изследват от съда при преценка на законосъобразността.

На четвърто място, заповедта за уволнение била издадена в момент, когато ищецът ползвал своя платен годишен отпуск, а прекратяване на ТПО в такава хипотеза било недопустимо.

Ето защо се моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено с горепосочената заповед и като такова да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставане без работа за периода 08.01.2018г. – 08.07.2018г. в размер на 3 374, 10 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, а алтернативно- оспорва се по размер сумата за претендираното обезщетение.

Признава се, че между страните имало сключен трудово договор за длъжността „***”, но към онзи момент ищецът декларирал в картата за медицински преглед преди постъпването си на работа, че е „клинично здрав“, като няколко месеца по- рано с ЕР на ТЕЛК***. му била определена 76 % инвалидност пожизнена. Относно наименованието на длъжността след подписване на допълнителното споразумение се посочва, че според НКПД кодът *** отговарял на длъжност „***“. В тази връзка в чл. 8 от ППНКПД от 2011 г., относима към случая, било записано какъв е начинът за използване на наименованията на длъжностите, когато те не отговарят на спецификата на конкретната работа. Затова независимо, че имало подписано допълнително споразумение, то не следвало да се прилага, защото противоречало на подзаконов нормативен акт и така в сила оставал подписаният между страните договор на първоначалната длъжност, която лицето реално изпълнявало към момента на прекратяване на ТПО. Твърди се, че сам ищецът посочвал в молбите си за отпуск, че изпълнява длъжността „***”, а не „***“, като в НКПД липсвала такава длъжност. Нямало пречка работодателят да прекрати ТПО и без да спази срокът на предизвестието, като в този случай той дължал обезщетение в тази връзка. Преценка на работодателя било да освободи работещ ***, като за да било налице посочено в уволнителната заповед правно основание- чл. 328, ал. 1, т. 10 б от КТ, ТПО трябвало да е възникнало, след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както било и по делото. Отпускът, който ползвал ищецът, бил до 06.01.2018 г., а прекратяването станало два дни по- късно, поради което нямало нарушение на императивните правила на КТ. Твърди се още, че здравословното състояние на ищеца реално не му позволявало да изпълнява длъжността с оглед ЕР на ТЕЛК, защото се изисквала физическа здравост и подвижност за извършването на многочасови обходи на охраняваните обекти.

Моли се за отхвърляне на исковете или алтернативно за намаляване размера на претендираното обезщетение до такова за неспазено едномесечно предизвестие.

В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. Х. поддържа исковете и моли същите да се уважат. Счита за безспорно доказано, че ищецът непосредствено преди уволнението е заемал длъжност „***”, а не „***”, поради което и уволнението му от длъжност, която не е заемал, се явявало незаконно. Ето защо моли същото да се отмени, както и да се уважат исковете за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за оставане без работа след незаконното уволнение. Претендира разноски, за които представя списък и по отношение на които п. на другата страна възразява за прекомерност на хонорара.

В съдебно заседание ответникът, чрез п. си юрк. О. поддържа отговора, оспорва исковете и моли същите да се отхвърлят. счита за недоказано твърдението на ищеца да е заемал длъжността „***”, за неоснователност на иска за възстановяване на работа поради обективна невъзможност на ищеца с оглед здравословното му състояние да бъде ***, и за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа. Представя писмена защита, с която обосновава становище, че ищецът е заемал длъжност „***”, а не „***”, че и при допусната грешка относно длъжността на ищеца уволнението е законно, тъй като основанието за прекратяването му – уволнение на работещ *** след придобиване и упражняване на правото му на пенсиониране, по чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ е било налице, че при това основание ищецът не ползва закрила по чл. 333 от КТ, отделно от това заповедта била връчена по време, по което ищецът не е в отпуск, че неспазването на срока на предизвестието не води до незаконност на уволнението, а до възникване на право в патримониума на ищеца да претендира обезщетение за неспазения срок. Относно иска за възстановяване на работа сочи, че същият е неоснователен освен поради незаконност на уволнението и поради това, че ищецът с оглед здравословното си състояние е в невъзможност да работи като ***, да извършва обходи, а относно иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа – че това твърдение на ищеца е недоказано, тъй като липсва справка от НАП, а записванията в ТК на ищеца не отговарят на действителността, евентуално – че към последното с.з. по делото шестмесечният срок не е изтекъл и присъждане на обезщетение за бъдещ период е недопустимо. Претендира се намаляване на обезщетението по чл. 225 от КТ до такова за неспазено предизвестие. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се иска да бъдат определени по реда на Наредба № 1/2004г. за МРАВ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено с оспорената заповед, и че се е ползвал с твърдяната предварителна закрила при уволнение, и на кое основание. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, на кое конкретно основание е прекратено ТПО на ищеца, че същото е било налице, че ищецът е уволнен именно от длъжността, която е заемал, че е изпълнена процедурата по чл. 333 от КТ относно предварителната закрила при уволнение в случай, че за конкретното основание за уволнение ищецът ползва такава, и че са спазени всички императивни разпоредби, от които зависи законосъобразността на уволнението.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ТПО между страните е възникнало на основание сключен тр. договор № 1183/25.11.2015г., съгл. който ищецът е заел длъжността „***” при ответника с място на работа – „П.-***. П. и обектите в региона”, считано от 25.11.2015г., като тр. договор е сключен за неопределено време, със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. Уговорено е ОМВ 380 лева, а работното време – пълно, по график и сумарно изчисляване.

ТПО е променяно, както следва: с ДС от 01.03.2016г. ищецът е преназначен от длъжност „***” на длъжност „***”, с ОМВ 430 лева, считано от 01.03.2016г., с нов изпитателен срок 6 месеца, считано от 01.03.2016г. за новата длъжност, като останалите условия остават непроменени. Страните не спорят, че и ищеца, и ответника са подписали това ДС, спорят обаче дали същото е породило валидни правни последици, дали при ответника е имало такава длъжност, дали същата отговаря на посочения шифър по НКПД: ***, и коя длъжност е заемал ищецът към момента на прекр. на ТПО. С ДС от 01.01.2017г. между същите страни ТВ на ищеца е увеличено на 460 лева, като в ДС е посочено, че ищецът заема длъжност „***”. И в двете ДС е посочено, че са неразделна част от тр. договор № 1183/25.11.2015г.

С оспорената Заповед за прекратяване на ТПО № 014/05.01.2018г. ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ, посочено е, че заповедта се издава на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ вр. с чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ и че с нея се прекратява трудов договор № 1183/25.11.2015г., считано от 08.01.2018г. с Б.А.Г., с посочен ЕГН, от регион поделение П. ОВИ *** гр. П. на длъжност „***”, шифър по НКПД ***, поради причини за прекратяване на ТД: работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия. заповедта е подписана от у. Н. и в същата е отбелязано, че е връчена при условията на отказ, тъй като ищецът отказва да я подпише в качеството си на *** работник. Отказът е оформен с подписите на двама свидетели – В.Г. и Г. Д.. Страните не спорят, че заповедта е връчена на 08.01.2018г.

Ищецът представя две неподписани като връчени длъжностни характеристики, на които е посочено, че са утвърдени от у. на „Моба” ЕООД И. Д., за длъжностите „***”, код по НКПД *** и „*** ”, код по НКПД ***. В двете ДХ основните длъжностни задължения, изписано в 19 точки са абсолютно идентични, но за длъжността „***” има вменени в отделен раздел функционални задължения – да ръководи, организира и контролира ***, да организира и контролира отчета на оръжието и боеприпасите, да съхранява обектовата документация, да следи за изпълнението на месечния график, да зачислява и приема срещу подпис оръжието, да извършва инструктаж на ***, да приема доклади за дежурствата, да обучава и инструктира новоназначени ***, да информира р. к. за изпълнението на охранителните функции на обекта. Същият е подчинен на р. к., докато *** е подчинен на н. на смяната и на н. на *** група на обекта. О. на о. група, за разлика ***, е задължен да е преминал курс за боравене с огнестрелно оръжие.

В трудовата книжка на ищеца е записано ТПО с ответника, възникнало на 25,11,2015г. на длъжност „***”, ОМВ 380 лева, 01.01.2016г. – преназначаване, оттам насетне в ТК е записано, че ищецът продължава да заема длъжността „***”, записани са увеличените размери на тр. му възнаграждение, има вписване след дата 01.01.2017г. – „чл. 118”, оттам насетне има вписване за прекратяване на ТПО на 08.01.2018г. на основание чл. 328, ал. 1, б. Б от КТ и прослуженото време при ответника 2 г., 1 месец и 13 дни. Преди това правоотношение в ТК на ищеца има вписано прослужено време в община Пловдив 7г. и 27 дни. По делото няма данни за друг предходен тр. стаж на ищеца. В тр. договор на ищеца от 2015г. предходен стаж не е вписан. При представяне на трудовата книжка на ищеца, издадена през 2009г.,  в оригинал в с. з. от 17.05.2018г. е вписано ТПО с община П., впоследствие ТПО с ответника, прекратяване на ТПО с ответника – 01.08.2018г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ, и към тази дата няма нови вписвания и отбелязвания, за последващи ТПО. Констатациите в трудовата книжка не са оспорени от ответника, същият обаче с писмените бележки оспорва същите, като твърди, че тр. книжка е негодна да удостовери липса на последващи ТПО.

Ищецът представя платежен фиш от 01.12.2017г., подписан от него за получил ТВ, в който е отразено, че длъжността му е „***”.

Ответникът представя длъжностна характеристика отново за длъжността „***” с посочен код по НКПД – ***, посочено е, че е подчинен на н. на *** група, като тази ДХ е подписана от ищеца на 01.08.2017г. и в същата е посочено, че е в сила за него от тази дата. Представени са молби за отпуск на ищеца от 15.05.2016г., 29.09.2016г., 30.06.2017г., 28.08.2017г., 28.11.2017г., като във всички е посочено, че лицето е на длъжност „***”.

Представят се от ответника документи във връзка със здравословното състояние на ищеца – карта от 27.11.2017г. за предварителен мед. преглед, в която е вписано, че ищецът е клинично здрав и няма минали заболявания, и ЕР на ТЕЛК от 10.03.2015г., с което на ищеца са определени 76% ТНР за общо заболяване – увреждане на ***, с дата на инвалидизацията – 12.01.2015г.

Представено е удостоверение от работодателя за последното БТВ на ищеца, база за изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ, в което е отразено същото да е получено на 01.01.2018г. и да възлиза на 562, 35 лева.

В с.з. ищецът представя фишове за периода април 2016г. – август 2017г., неподписани от никого, с посочен издател ответника, в които е вписана длъжността му като „***”. Те не се оспорват от ответника. Представени са графици за работа за октомври, ноември и декември 2017г., в които е посочено, че са съставени от о. *** група и са подписани от ищеца. Същите са оспорени от ответника като едностранно съставени частни документи, изходящи от ищеца, които го ползват.

Други доказателства по делото не са събирани.

При така установените факти съдът намира уволнението на ищеца да е незаконосъобразно извършено, поради следното:

В оспорената заповед е посочено ТПО между страните да е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ поради това, че работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия. Разпоредбата на чл.  328, ал. 1, т. 10Б от КТ гласи, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая ищецът е оспорил посоченото в заповедта основание да е било налице, и кое точно основание за прекратяване на ТПО с работещ п. е имал предвид работодателя. В тежест на ответника е да установи, че основанието, което е посочил като такова, действително е било налице. В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, при вменена на ответника доказателствена тежест, дали ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и взъраст, кога е придобито и упражнено същото – преди или след сключване на трудовия договор с ответника. Не са ангажирани доказателства ищецът да е придобил право на пенсия въобще, като в трудовата му книжка има отразени по-малко от 10 години трудов стаж. Обстоятелството дали е налице придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се удостоверява с изходящ от РУ „СО” официален документ – разпореждане за отпускане на пенсия, какъвто по делото не се представя от никоя от страните, а и ответникът не твърди такъв документ да съществува. С оглед на горното е невъзможно да се установи дали ищецът е придобил и упражнил правото, успешното упражняване на което води до възникване правото на работодателя да прекрати ТПО с ищеца на соченото основание. На ответника е указано, че в негова тежест е да установи наличието на основанието за прекратяване на ТПО. Същият не е ангажирал доказателства в тази връзка. Ето защо, поради недоказаност соченото основание да е било налице, уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено, без останалите доводи на страните в тази връзка да бъдат обсъждани.

С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – длъжност „***” при ответника. В случая това е била заеманата последно при ответника длъжност на ищеца, а обстоятелството каква е тя не се установява с фишове и графици, нито с молби за отпуск – само и единствено с трудов договор и доп. споразумения. В случая последно сключеното доп. споразумение е за длъжност „***”, като не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ответника за нищожност на същото. Ето защо това е длъжността, на която следва да се възстанови ищеца, независимо от посоченото в уволнителната заповед. Обстоятелството от какви заболявания страда ищеца и може ли със същите да изпълнява възложената работа е без значение за иска за възстановяване на работа. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.  Ето защо ищецът ще се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „***”.

По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът намира следното:

За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на длъжност, при която е получавал по-ниско възнаграждение, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението, и размера на получаваното по-ниско възнаграждение на новата длъжност. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като такива в случая са представено заверено копие от трудова книжка. Оспорване на същата и отразените в нея обстоятелства не е извършен от ответника в съдебното заседание, в което е извършена констатацията, поради което оспорването им за пръв път с писмената защита е преклудирано. В случая от ТК на ищеца се установява, че от момента на уволнението -  08.01.2018г., до датата на последното с.з. от 17.05.2018г.  ищецът е бил без работа.

Установява се от представеното удостоверение за последното БТВ на ищеца, че същото е в размер на  562, 35 лева, в който размер се претендира обезщетението месечно. Същото е за м. 12.2017г., за който ищецът е имал 18 работни дни, както е отразено и в самото удостоверение, следователно дневното БТВ възлиза на 31, 24 лева дневно. За м. 01.2018г. ищецът е бил без работа 18 дни в периода 08.01-31.01, за които му се дължи възнаграждение в размер на 562, 32 лева, за месеците февруари, март и април – за пълни месеци по 562, 35 лева, а за м. май до 17.05.2018г. включително – за 11 дни, по 31, 24 лева – 343, 64 лева, или общо за периода 08.01.2018г. – 17.05.2018г. – 2593, 01 лева. За разликата над тази сума до пълната предявена такава от 3374, 10 лева и за периода от 18.05.2018г. до 08.07.2018г. искът ще се отхвърли като преждевременно предявен, тъй като срокът на оставане без работа още не е изтекъл. Вземането за това обезщетение е лихвоносно, исковата молба има характер на покана и законна лихва се претендира, поради което следва да се присъди.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по делото съразмерно с уважената част от исковете. Същият доказва направени такива в размер на 980 лева платени за адв. възнаграждение в брой – л. 19. За същите ответникът е възразил за прекомерност. Изчислен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от КТ, минималният хонорар по делото възлиза, както следва – 510 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 510 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и  466, 19 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, общо 1486, 19 лева, без ДДС. Дори да се приеме, че при съединяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за тях се дължи възнаграждение за един иск, то минималният хонорар в този случай възлиза на 976, 19 лева, без ДДС.  Доколкото делото е с фактическа и правна сложност, и хонорара на пълномощника на ищеца е определен в размерите на минимума по наредбата, без дори да е прибавен хонорар за още един иск в размер на 510 лева, то същият не подлежи на намаляване. С оглед пълното уважаване на два от исковете – неоценяеми, и частичното такова на оценяемия иск, то на ищеца се следват разноски по съразмерност в размер на 904, 37 лева.

Ответникът се представлява от ю. и има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение според отхвърлената част от иска по чл. 225 от КТ, каквито претендира. Неоснователно е искането му обаче същите да се определят по реда на Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. Същите съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се определят по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ – чл. 23, т. 1 от Наредбата, в размер на по 100  лева за всеки от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, и 200 лева по иска по т. 3. С оглед частичното отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, на ответника се следват разноски в размер на 46, 30 лева.

При извършване на компенсация на разноските на страните, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 858, 07 лева – по съразмерност и компенсация, като на ответника разноски няма да се присъдят.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1  от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на  263, 72 лева (двеста шестдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 80 лева за иска по чл.  344, ал. 1, т. 2 от ГПК и 103, 72 лева - за иска по чл.  344, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА уволнението на Б.А.Г., ЕГН: **********,***, чрез п. му адв. Ч.Х., със съдебен адрес:***, ***, извършено със заповед № 014/05.01.2018г. на у. на „МОБА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда, ж. к. „Толстой”, бл. № 36, ет. 1 Н. Н., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 Б от КТ поради това, че работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия, считано от 08.01.2018г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Б.А.Г., ЕГН: **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност „***” с място на работа: „П. ОВИ *** гр. П. и обектите в региона” в „МОБА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда, ж. к. „Толстой”, бл. № 36, ет. 1, представлявано от у. Н. Н..

ОСЪЖДА „МОБА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда, ж. к. „Толстой”, бл. № 36, ет. 1, представлявано от у. Н. Н. да заплати на Б.А.Г., ЕГН: **********,***, чрез п. му адв. Ч.Х., със съдебен адрес:***, *** сумата от 2593, 01 лева (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и една стотинка), представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 08.01.2018г. до 17.05.2018г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2018г. до окончателното й плащане, както и да му заплати сумата от 858, 07 лева (осемстотин петдесет и осем лева и седем стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 18.05.2018г. до 08.07.2018г. и за разликата над сумата от 2593, 01 лева (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и една стотинка) до пълния предявен размер от 3 374, 10 лева (три хиляди триста седемдесет и четири лева и десет стотинки), като преждевременно предявен.

ОСЪЖДА „МОБА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Надежда, ж. к. „Толстой”, бл. № 36, ет. 1, представлявано от у. Н. Н. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 263, 72 лева (двеста шестдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) държавна такса върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено - 31.05.2018г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ