№ 5151
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503338 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15237 от 30.12.2022 г. по гр.д. № 5954/2022 г. по описа на СРС, 79
с-в е осъден К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 589,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, с абонатен № 58577,
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 08.02.2022 г. до окончателното плащане, както сумата от
54,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2018 г. до 19.01.2022 г.,
като е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 589,74 лв. до пълния предявен размер от 637,59 лв., или за размера от 47,85 лв., и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., както и иска за лихва за забава за разликата
над уважения размер от 54,48 лв. до пълния предявен размер от 68,78 лв., или за
размера от 14,30 лв., и за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2018 г.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника К. Х.
Ц. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
1
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с
доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не
било установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата
сума. При постановяване на решението не било съобразено, че не е пасивно
легитимиран да отговаря за незаплатените задължения за потребена в имота ТЕ.
Същевременно заявява, че вземанията са погасени по давност. Оспорва като
неоснователни претенциите за потребена в имота ТЕ и мораторна лихва.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която изразява становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е собственик на имот представляващ апартамент № 7,
находящ се в гр. София, ж. к. ******* с аб. № 58577, поради което е битов клиент по
смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни
количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството
си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за
2
заплащане на цена на потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху сумата за
ТЕ, чиято стойност възлиза на исковата стойност при съобразяване като основателно в
една част релевираното възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Решението е правилно.
Чрез представените пред СРС доказателства: нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 50, том I, нот. дело № 737/15.03.2002 г. и удостоверение за
наследници с изх. № РНД22-УФ01- 218/3/16.02.2022 г., съдът намира за доказан факта,
че собственик на имота е именно ответника К. Ц., като наследник по закон на Е.И.Д..
Доводите на последния изложени в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и
съответно – неоснователни.
С оглед това в производството е установено, че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
При така установеното доводите на въззивника- ответник, че не е потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, съдът намира за
недоказани и съответно – неоснователни.
През процесния период клиент на ТЕ съобразно придобитото вещно право на
собственост върху процесния имот е ответника - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а
от ДР на ЗЕ. Същият е бил обвързан от облигационно правоотношение по договор с
ищеца за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за
битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ. През процесния период са действали Общи условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на
3
СТЕ, които настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, съдът намира
за доказано реалното количество потребена ТЕ за битови нужди възлизащо на сумата 1
110,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.11.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 9,66 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м. 11.2016г.- м. 04.2018г., ведно със
законната лихва от 05.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 140,63лева за периода
15.09.2017г.- 28.10.2019г., ведно със законната лихва от 08.02.2022 г.
При отчитане като основателно в една част направеното възражение за
погасяване по давност на част от претенцията за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018
г. исковете следва да бъдат уважени за сумата 589,74 лв. за периода 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважаване
на претенциите срещу ответника.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт за
тази инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15237 от 30.12.2022 г. по гр.д. № 5954/2022 г. по
описа на СРС, 79 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж. к. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 589,74 лв., представляваща цена
на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. *******, с абонатен № 58577, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.02.2022 г. до
окончателното плащане, както сумата от 54,48 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.12.2018 г. до 19.01.2022 г.
ОСЪЖДА К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******* да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК
4
сумата от 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5