Р Е Ш Е Н И Е
№484 06.12.2022 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива АтА.сова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №603 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251 от
Закона за отбрА.та и въоръжените сили на Република
България във връзка с чл. 128 и сл. от АПК,
образувано по жалбата на М.Г.Н. против Заповед №ЗРД-596/05.08.2022г издадена от
Командира на 61-ва механизирА. бригада град Карлово с
наложено на жалбоподателката дисциплинарно наказание „Мъмрене“ в качеството й
на сержант, командир на 2 екип „военна полиция“ в 3 взвод „Военна полиция“ на
рота „военна полиция“ във военно формирование 34750-Карлово на основание чл.
178 ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ и чл.109, чл.110 т.6 и чл.111т.5 от УВСВСРБ във
връзка с т.7.11 и т.8.11 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите вр.
с чл.244 т.2 от ЗОВСРБ и чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ, за това, че на 21.06.2022г,
около 21.30ч, сержант Н. е набедила младши сержант Р. Й. Д. /командир на втори
екип във втори взвод и рота „военна полиция“ от състава на 61-ва механизирА. бригада/ в присъствието на военнослужещ с
по-ниско звание, а именно редник 3 клас А. Д. / младши шофьор във втри екип на
втори взвод, в рота „Военна полиция“ от състава на 61ва механизирА.
бригада/, че е извършила престъпление, а именно кражба на пари от личните й
вещи.
С постъпката си сержант Н. е уронила
авторитета на младши сержант Р. Д., демонстрирайки явно неуважение към нея,
като я е набедила в извършване на престъпно деяние в присъствието на
военнослужещ с по-ниско военно звание. Тази постъпка е в нарушение на чл.109,
чл.110 т.6 и чл.111 т.5 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на
Република България във връзка с т.7.11 и т.8.11 от Етичния кодекс за поведение
на военнослужещите, утвърден със Заповед №ОХ-858/27.09.2021г. Поведението е в
противоречие и с чл.178 ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ, нарушение на военната дисциплина
по чл.242 т.1 и т.9 от ЗОВСРБ. На 01.08.2022г със сержант Н. е проведена
беседа, съгласно протокол №3-2188/01.08.2022г. Със Заповед №ЗРД-509/01.07.2022г е назначена
комисия за извършване на проверка за изясняване на обстоятелствата относно
допуснато ли е нарушение от сержант Н. при възникнал конфликт с друг
военнослужещ на 21.06.202г. За резултатите от проверката е изготвен протокол с
рег. №3-2060/26.07.2022г.
Към този протокол, съгласно чл. 143 ал.2 от
Правилника за приложение на Закона за отбрА.та и
въоръжените сили в РБ са приложени обяснения.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на 10.08.2022г лично на сержант Н., а жалбата е подадена на
22.08.2022г в рамките на указания законов срок от 14 дни и пред указания,
местно компетентен съд АС Стара Загора, поради което е допустима.
С жалбата се иска от съда да приеме,
че заповедта е издадена при липса на компетентност, поради което е нищожна.
Заповедта няма съдържанието, което чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ определя, липсва
място на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, не е уточнено
дали е при или по повод на военната служба, през работно време или извън него.
Липсват и мотиви, което е задължително по силата на чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ.
Няма обосновка защо е избрано второто по тежест дисциплинарно наказание, с
което е игнорирано изискването да се прецени
тежестта на нарушението по чл.247 от ЗОВСРБ. Проверката е непълна, тъй
като от писмените обяснения се установява, че е имало и други свидетели, но
техните показания не са приобщени. В протокола за проведена беседа с
жалбоподателката липсват данни, че същата е изслушА.
преди налагане на дисциплинарното наказание, а беседата има за предмет снемане
на обяснения и запознаване с протокола за извършена проверка, но не и с
доказателствата, приложени към него.
Ответника – Командира на 61-ва механизирА. бригада Карлово иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователно с подробно изложени съображения за спазване на реда
по ППЗОВСРБ, както и за правилно приложение на материалния закон. С поведението
си жалбоподателката е уронила авторитета на мл
сержант Д., демонстрирайки явно неуважение към нея, като я набедила в
извършване на престъпно деяние в присъствието на военнослужещ с по-ниско
звание. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на един адвокат, претендирано за присъждане от
жалбоподателката.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице, на
което е наложено дисциплинарно наказание. РазгледА.
по същество е основателна.
Съгласно чл. 242 от ЗОВСРБ нарушенията на
военната дисциплина са класифициране според вида на не спазените правила, а
именно на задълженията по военна служба – извличат се от конкретна длъжностна
характеристика и съгласно конкретни задължения по Глава седма от ЗОВСРБ,
нарушение на правилата за подчиненост, за военна вежливост и отдаване на чест,
злоупотреба със служебно положение, увреждане на имущество - държавна
собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; превишаване
на предоставената дисциплинарна власт; нарушаване на правилата за защита на класифицирА. информация; самоволно отклонение от военна
служба; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
военнослужещите. Конкретни състави за прилагане на отделните дисциплинарни
наказания, освен за най-тежкото не са установени, поради което са разписани
подробни правила в ППЗОВСРБ за определяне вида на дисциплинарното наказание,
които разкриват вложеното съдържание в чл.
247 от ЗОВСРБ, а именно тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта
на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението; Обстоятелствата, при
които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка,
при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките,
довели или способствали за неговото извършване. Настъпилите последици се определят в
зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение. Вината според
това дали се касае за умисъл или непредпазливост. Процедурата за налагане на
дисциплинарното наказание е строго формална, има за цел да установи всички съставомерни факти, както и не съставомерните
обстоятелства, за да се изпълни задължението по чл.247 от ЗОВСРБ. В настоящия
случай наказанието е наложено от Командира на военно формирование, поради което
ДНО е компетентен, като се установи по делото, че военно пощенския номер 34750
принадлежи на военно формирование с адрес град Карлово, ул. Генерал Карцов №61, който адрес съвпада с този на 61-ва механизирА. бригада в град Карлово, ул. Генерал Карцов №61.
В хода на извършената по реда на чл.
142 и чл.143 от ППЗОВСРБ действително не са събрани писмени обяснения от
всички, посочени като присъстващи лица, а именно тези на ефрейтор З., не са
взети предвид съобщените от Н. данни за поведението на Д. и предложението й
стаята да не се заключва, нито реакцията на съобщението от колегата й Н.
относно липсата на пари, а именно, че това не е добре изигран филм /обяснения
на самата Д./, след което е започнал словесен спор, според нейните обяснения,
от който се афектирала, излязла в коридора и срещнала далата показания
лейтенант И.. Н. твърди, че е изляза от стаята, за да потърси лейтенант И., с
цел да я уведоми. Този факт не е взет предвид при обсъждане на причината за
възникналия между военнослужещите конфликт, за който принос има самата И. с
въпроса си кого подозира, вместо да се постъпи според законите на стрА.та и да се уведомят компетентните органи за кражбата.
Набедяване в престъпление се извършва с уведомяване именно на компетентните
органи, при това когато е сторено със съзнание, че посоченото лице не е
извършило престъплението. Само тогава е налице набедяване. Като се има предвид,
че военните дължат подчинение под страх от дисциплинарна отговорност, не може
да се приеме тезата на ответника, че сержант Н. е имала право да мълчи,
напротив следвало е да отговори, но нейните съмнения не означават, че тя
съзнава недостоверността на казаното. Този е субективния елемент, който решава
въпроса за вината, и за който се съди от обективното – поведението при
съзнаване на конкретни обстоятелства, което съзнаване определя отношението към
поведението. При формалните деяние, каквото е описаното е възможна форма на
вина само пряк умисъл, защото те се извършват, чрез самото поведение, а то при
вменяемите винаги е проява на съзнателно волево решение, което се изпълнява.
Случаят категорично не сочи на умисъл на Н. да набеди пред по-ниско стоящ Д. и
с това да опетни нейното име да накърни достойнството й. Напротив – самата Д.
съобщава за свое поведение, което е в нарушение на т.7.11 от Етичния кодекс при
това проявено първо по време и предизвикателно – тя обвинява първа Н. в
инсценировка, което обсъдено с предложението й да не се заключва стаята, с
излизането й веднага след като казва, че това е „филм“, не е задало въпроси на
никой от горестоящите и решаващи отговорността на Н.
лица. Военнослужещия дължи, но и на него му се дължи уважение. Това не извинява
поведението му, но когато се установи, че то е умишлено, като може да смегчи тежестта му и съответно да доведе до по-леко
дисциплинарно наказание. Само, че в случая умисъл към набедяване на Д. не се установява
от прочита на обясненията на трите други военнослужещи – подалия рапорта, която
е заинтересовА., обясненията на И., която вместо да
спазит.7.11 е поискала да й се посочи в кого се съмнява Н., и най-накрая на Д.,
която съобщава, че Н. не е посочила само Д., а е казала, че се съмнява в хората
от стаята – Д. и Д.. Този факт изобщо не
е обсъден при изводите за вината, а тя при формалните е отговор на въпроса защо
е извършено деянието, тъй като само прекия умисъл е обективно и правно допустим
при нарушенията на просто извършване. Тук е мястото да се каже, че нарушенията
на Етичния кодекс имат своя кодификация по чл.242 т.9 от ЗОВСРБ, която не
съвпада с неизпълнение на задължение по военната служба, вменено с длъжностна
характеристика или с конкретна норма от ЗОВСРБ, поради което не правилно е
определено деянието едновременно като неизпълнение на задължение по военната
служба. Последното се определя в тесен смисъл с длъжностна характеристика.
Спазването на Етичния кодекс е свързано с особения статут на военнослужещите и
е елемент на военната дисциплина, но отделен от този за изпълнение на преките
задължения по военната служба, което изрично е уточнено от законодателя, чрез
кодификацията на дисциплинарните нарушения. Не се установява умисъл в
поведението на Н. за набедяване на Д. в престъпление и това е видно от
обяснения на Д. – Н. каза, че се съмнява във хората от стаята / Аз и мл.
сержант Д./. Следователно умисъл за набедяване липсва. Освен това изобщо не е
взето предвид поведението на Д., която заедно си И. е провокирала към изказване
на глас от стрА. на Н. какви опасения и съмнения има,
но те не се касаят само за Д.. Обясненията на Д., както и поведението на И. не
са обсъдени съвместно с тези на Н. и Д., нито от помощния разследващ орган,
нито от ДНО, което е довело и до не изясняване на обективната истина и формата
на вината. Набедяването изисква съзнателно – при знание, че лицето не е
извършило деянието, съобщаване за извършването му на компетентните органи, за
което се носи наказателна отговорност, която не е пречка за носене и на
дисциплинарна отговорност, но в случая липсва набедяване на Д., а отговор на
зададен от по-високо стоящ военнослужещ въпрос в кого се съмнява, а Н. не е
посочила само Д.. Да обвиниш колега, че играе филм при съобщена от него липса
на пари не е поведение в съответствие с цитираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание норми от Етичния кодекс –нито е уважение, нито сочи на
ръководене в поведението от етични правила и морални съображения. Единственото
нарушение, което има признаците на описаното поведение е неспазването на
т.7.11, но не от стрА. на Н., защото конфликтната
ситуация не е предизвикА. от нея с това, че е
съобщила за изчезналите й парични средства, а освен това е длъжна под страх от
дисциплинарно нарушение по чл.242 т.2 от ЗОВСРБ да отговори на зададения й въпрос и тя е отговорила искрено – в хората
от стаята, но и в двете, не само в Д., при това е казала само, че се съмнява, а не че
Д. е извършила отнемане на парични средства, съответно че Д. е извършила
същото. Набедяването е съобщаване, че трето лице е извършило престъпление при
съзнаване, че съобщеното не е вярно. Обратното означава никой пострадал да не
може да отговори на въпрос има ли съмнения, което е съобразено при формиране
състава на набедяването - Който пред надлежен орган на властта набеди някого в
престъпление, като знае, че е невинен,
или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с
лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
Следователно необходимо е да се установи, че Н. съзнава невиността
на Д., но твърди, а такова твърдение липсва, че тя е отнела паричните й
средства. Не може при създадена от трети лица ситуация – Д. и И., и при липса на посочване на Д., че е отнела парите –
виж показанията на Д., да се приеме, че е налице умисъл за набедяване на
сержант Д.. След съобщаването за липсата
на пари, Д. е провокирала конфликт с думите, че това е филм, за което е наказан
служител, чието поведение не разкрива вина – тя е нарушила т.7.11 от Етичния
кодекс с поведението си. Ето защо заповедта следва да бъде отменена с присъждане
на разноските по делото, които не са прекомерни, поради уговорен минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 300лв.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЗРД-596/05.08.2022г на Командира на 61-ва механизирана бригада град
Карлово по жалба на сержант М.Г.Н..
ОСЪЖДА Министерство
на отбраната да заплати на М.Г.Н. ЕГН:********** сумата от 310лв / триста и
десет/, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: