Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.03.2019
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
21.11. 2018 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 166 по описа за 2016
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявена
е искова молба от “Ч.” ЕООД, гр.С.З.,
с ЕИК *** против 1. "Р." ЕАД (в н./), гр. Р., с ЕИК ***
и 2. Й. Е. Г., с гръцко гражданство,
роден на ***г., притежаващ карта за самоличност № X
473292,
издадена на 28.01.2003г. в гр.С., със съдебен адрес ***.
С определение № 1396/07.12.2016г. съдът на основание
чл.649, ал.3 от ТЗ е конституирал като съищец по настоящото т.д.№ 166/2016г. по описа на СтОС синдика на
Р." ЕАД (в н.), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р.,
ул.*** - И.В.В., с адрес: ***, тел.02/980 49 78 и 0887/451555.
Съгласно решение на събрание на кредиторите на “Р.” ЕАД (в несъстоятелност) - гр.Р.,
свикано от съда по несъстоятелността с Определение № 400/05.04.2017г.,
постановено по т.д. № 212/2014г. по описа на СтОС
проведено на 12.04.2017г. в гр.С.З. съдът с
определение № 437/13.04.2017г., постановено по същото дело е освободил
синдика И.В.В..
Съгласно
взетото решение на събранието на кредиторите, съдът с определение № 431/12.04.2017г.
по т.д. № 212/2014г. по описа на СтОС е назначил за
постоянен синдик на “Р.” ЕАД (в несъстоятелност) - гр.Р. с
ЕИК *** – адв. Ц.В.М.,
с адрес на упражняване на дейността: гр.С., ул.*** тел. 0888 619 323.
С определение от 25.08.2017г., постановено по делото
съдът е заличил конституирания като съищец освободен
синдик на “Р.” ЕАД (в н.) И.В.В. и на основание чл.
649 ал. 3 от ТЗ е конституирал като съищец по
настоящото т.д. № 166/2016г. по описа на Старозагорския окръжен съд назначения постоянен синдик на Р. - Р." ЕАД (в н.), с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. *** - адв.
Ц.В.М., с адрес на упражняване на дейността: гр.С., ул.***, тел. ***., като е
указал на
същия да бъдат връчени преписи от разменените съдебни книжа по делото, както и
му е дадена възможност да се запознае с представените от страните доказателства
и да вземе становище в двуседмичен срок от съобщението.
В изпълнение на това указание конституираният
от съда съищец адв.
Ц.В.М., в качеството му на синдик на
“Р.” ЕАД (в несъстоятелност) - гр.Р. е представил отговор вх. № 12234/03.10.2017г.
В исковата
молба ищецът “Ч.” ЕООД посочва, че с решение № 258/06.07.2015г.,
постановено по т.д. № 212/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. С.З. е открито
производство по несъстоятелност по отношение на длъжника "Р." ЕАД,
като дружеството е обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост
с начална дата - 02.01.2014г. Решението е обявено в Търговския регистър на
06.07.2015г.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответното дружество "Р."
ЕАД (в несъстоятелност). Правния си интерес от предявяване на настоящите отменителни искове аргументира с бездействието на синдика,
както и с обстоятелството, че на 06.07.2016г. изтича срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Посочва,
че на 20.06.2014г. Г.Н.Н. в качеството си на
изпълнителен директор на „Р. - Р." ЕАД, е сключил с физическото лице Й.Г.
- ответник по настоящия отменителен иск и кредитор на
„Р." ЕАД (в н.) по договор за посредничество и консултантски услуги от
20.02.2006г., Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение
от 20.06.2014 г., (приложение №1), с който се прехвърлят движими вещи и
недвижими имоти на стойност в общ размер от 2 160 000 (два милиона
сто и шестдесет хиляди) евро. Твърди се, че гореописаният договор е сключен,
във връзка с това, че на 20.02.2006 г. между „Р." ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор Г.Н.Н. и физическото лице - Й.
Г. е сключен Договор за посредничество и консултантски услуги (допълнен със
споразумения от 16.01.2008 г., 24.03.2010 г. и 18.12.2013 г.)., по който
договор са останали неизпълнени финансови задължения в общ размер на 2 160 000
(два милиона сто и шестдесет хиляди) евро.
Посочва,
че активите - движими вещи, прехвърлени в изпълнение на финансовите задължения
по Договора за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от
20.06.2014 г. представляват специфични машини, големи по-своя обем и пряко
свързани с основната дейност на "Р." ЕАД - ремонт на тежко минно
оборудване, подвижен железопътен състав, електрически машини за рудници, както
и производство на машини, съоръжения, метални конструкции, както и резервни
части и детайли за подобен тип машини, поради което счита, че сделките, обективирани, чрез посочените
по-горе договори, сериозно
увреждат масата на
несъстоятелността, доколкото прехвърлянето им фактически препятства
продължаването на дейността на предприятието и акумулирането на средства с
оглед евентуален оздравителен план или възможно най-пълно удовлетворяване на
кредиторите на масата на несъстоятелността, в това число и на държавния фиск.
В
исковата молба ищецът посочва, че подозрение в бездействието на синдика - И.В. В., буди и обстоятелството, че в изпълнение на своите
задължения по попълване на масата на несъстоятелността, същият изобщо не е
изследвал Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение,
(Приложение №1), с който се прехвърлят движими вещи и недвижими имоти на
стойност в общ размер на 2 160 000 (два милиона сто и шестдесет
хиляди) ЕВРО, както и Договора за посредничество и консултантски услуги
(допълнен със споразумения от 16.01.2008г., 24.03.2010г. и 18.12.2013г.). Сочи,
че синдикът изобщо не е изследвал фактите и обстоятелствата, свързани с
материалната обезпеченост и реална възможност физическото лице - Й.Г. да
предостави посредничество и консултантски услуги, които да оправдаят
изплатеното му възнаграждение, както и не са изискани и изследвани доклади и
материали, които да установят дали - предоставените от Й.Г. консултантски
услуги и посредническо усилие, съответстват на изплатеното възнаграждение.
Заявява,
че подозрения в безпристрастността на назначения синдик буди и факта, че същият
не е видял никаква незаконосъобразност във факта, че с Договора за прехвърляне
на движими вещи в изпълнение на задължение са прехвърлени и недвижими имоти,
без спазване на императивно изискуемата законоустановена
форма за това. Заявява, че във всички случаи се касае за разпоредителни
действия с недвижими имоти - част от имуществото на „Р.-Р."
ЕАД (в н.), които са в противоречие с императивни правни норми, лишени са от
законово основание и поради този факт са правно нищожни.
На следващо място се посочва, че процесните
договори и случилите се като последици от тях незаконосъобразни разпоредителни
сделки с движими вещи и недвижими имоти, собствени активи „Р." ЕАД са
подписани от Г.Н.Н. - изпълнителен директор, без
законово изискуемото разрешение от страна на едноличният собственик на капитала
- принципал, а именно „***" ООД, като последното
особено важи за прехвърлянето на
недвижимите имоти.
Твърди се, че към момента на сключването на процесния договор от 20.06.2014г., консултантското възнаграждение,
изплатено на физическото лице - Й.Г. надхвърля многократно собствения капитал
на „Р. Р." ЕАД, което само по себе декапитализира
дружеството и го поставя в ситуация на неплатежоспособност. Факт, който е добре
известен на Г.Н.Н., който е наясно, че действа
еднолично, при липса на решение от страна на едноличния собственик на капитала,
при превишаване, или по точно - при безспорна липса на представителна власт за
сключване на сделки с подобен предмет и размер.
Твърди,
че е необяснимо бездействието на синдика, с оглед наличието на декапитализация на дружеството, вследствие сключените между
Г.Н.Н. с Й.Г. договори, като сочи, че тогава, а и към
настоящия момент стойността на записаният капитал на "Р." ЕАД е в
размер 647840 лева - сума почти четири пъти по-малка от заплатеното на
консултанта-физическо лице Й. Г. възнаграждение, в размер на 2 160 000
Евро.
Бездействието
на синдика по отношението на посочените
сделки, с които се прехвърлят недвижими имоти и моторни превозни средства, без
спазването на изискването за форма, както и всички останали правни абсурди при
гореописаните сделки счита за неразбираемо и професионално незадоволително, що
се касае до попълване на масата на несъстоятелността и защита на интересите на
нейните кредитори. Сочи, че независимо от принципа за свобода на договарянето,
страните по процесните сделки е следвало да имат обосновани
и морално допустими съображения да съобразят договорената цена спрямо актуалните
пазарни стойности, както и състоянието на капитала на „Р." ЕАД (в н.). Твърди,
че нееквивалентността на престациите обуславя
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.
Като следващ аргумент се посочва, че договорът за
прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., както и
Договора за посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г. (в това число
и приложенията към него) не отговарят на действителната пазарна цена за
предоставената посредническа/консултантска услуга. Счита, че за пазарна цена
следва да се приеме тази, на която действително са реализирани продажби или
услуги между независими търговци. В случая нямало ясна индикация въз основа на
каква информация са определени пазарните цени, както на посредническата, така и
на консултантската услуга, предоставени от физическото лице - Й. Г.. Сочи, че
към процесните договори липсват съпътстващи
документи, от които да става ясно как са оценени активите /стойност, цена/,
съответно какви методи са били използвани при определяне на пазарните стойности
при извършване на прехвърлянето на вещите. Подозрително било и обстоятелството,
че недвижимите имоти са оценени и прехвърлени, без това да се случи по
нотариален ред - в това число и без да бъде заплатен дължимият данък за
сделките, което освен масата на несъстоятелността, значително уврежда и
държавния фиск.
Заявява,
че сключените от Г.Н.Н., в качеството му на
изпълнителен директор на „Р." ЕАД (в н.) с физическото лице Й.Г. - Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г.
рег.№1082 от 20.06.2014г. по описа на нотариус В.Я., рeг.№318
на Нотариалната камара с район СРС и Договора за посредничество и консултантски
услуги от 20.02.2006г., пряко увреждат масата на несъстоятелността като по този
начин се намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на всички
кредитори и държавния фиск.
Твърди, че по-голямата част от задълженията на „Р."
ЕАД са били изискуеми още към 2014г., доказателство за което е и определената начална дата на
неплатежоспособността на дружеството - 02.01.2014г. Счита, че това
обстоятелство е било известно на изпълнителния директор на „Р." ЕАД (в н.)
и това го е мотивирало да сключи процесните договори.
С
оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 649,
във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
1. За обявяване на недействителност по отношение на
кредиторите на сделка по Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на
задължение от 20.06.2014г., рег. № 1082 от 20.06.2014г. по описа на нотариус В.Я.,
Рег. № 318 на Нотариалната камара с район СРС, сключена между "Р." ЕАД,
в качеството на продавач и Й.Г., в качеството му на кредитор или купувач.
2. За осъждане на Й.Г. да възстанови получените от
него движими вещи и недвижими имоти по Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014 г., рег. № 1082 от 20.06.2014 г. по
описа на нотариус В.Я., Рег. № 318 на Нотариалната камара с район СРС, сключен
между „Р. Р." ЕАД и Й.Г. в имуществото на "Р." ЕАД (в н.).
3. За обявяване на недействителността по отношение на
кредиторите на сделката по Договор за посредничество и консултантски услуги
(допълнен със споразумения от 16.01.2008г., 24.03.2010г. и 18.12.2013г.), по
който договор са останали неизпълнени финансови задължения в общ размер на 2 160
000 (два милиона сто и шестдесет хиляди) евро, сключен между "Р." ЕАД
и физическото лице - Й.Г., в качеството му на посредник или консултант.
4. В случай, че не бъде уважен горния иск и при
условията на евентуалност моли съда да прогласи недействителност по отношение
на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Р. - Р." ЕАД на
оспорваните сделки на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
5. В случай, че горният иск не бъде уважен и в
условията на евентуалност, моли съда да прогласи недействителност по отношение
на кредиторите на „Р." ЕАД (в н.) на процесните
сделки на основание чл. 135 ЗЗД.
В
изпълнение разпореждането на съда, ищецът “Ч.” ЕООД е депозирал молба
вх.№ 10361/23.08.2016г., с която прави следните уточнения и допълнения:
Посочва
трите имена на вторият ответник, както следва: Й. Е. Г.,***.
Сочи
цената на исковете, както следва:
1.
Цената на главния иск е в размер на 2 160 000 (два милиона сто и шестдесет
хиляди) ЕВРО с ДДС - главница.
2.
Цената на евентуалния иск е в размер на 2 160 000 (два милиона сто и
шестдесет хиляди) ЕВРО с ДДС - главница.
Прави
прецизиране на петитумите на исковата молба, както
следва:
С
оглед изложеното, моли съда да постановите решение, с което:
1. Да
се обяви за недействителна по отношение на кредиторите
сделката по Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение
от 20.06.2014г., рег.№1082 от 20.06.2014г. по описа на нотариус В.Я., Рег.№318
на Нотариалната камара с район СРС, сключена между "Р." ЕАД, в
качеството на продавач и Й.Г., в качеството му на кредитор или купувач, на основание
чл.649, във връзка с чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.
2. В
случай, че не бъде уважен горния иск и в условията на евентуалност, моли да се
прогласи недействителност по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност
на „Р. - Р." ЕАД на оспорваните сделки на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
3. В
случай, че не бъдат уважени горните искове
и в
условията на евентуалност, моли да се
прогласи недействителност по отношение
на кредиторите на „Р.-Р." ЕАД
(в н.) на цитираната по-горе сделка
на основание чл. 135 ЗЗД.
С
оглед поправената искова молба съдът е приел за разглеждане главен иск с правно
основание по чл. 647 ал. 1 т. 3 от ТЗ и при условията на евентуалност искове с
правно основание по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът “Р.”
ЕАД (в несъстоятелност) - гр.Р. не е представил отговор на исковата молба. Същият е
уведомен на основание чл. 50 ал. 4 от ГПК.
Ответникът Й.Г. е
представил в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК отговор
на исковата молба, в който заявява,
че счита исковата молба за недопустима и неоснователна, като излага съображения.
Счита
исковата молба за недопустима, като подадена след срока по чл. 649, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/ във вр. с чл. 125 от ГПК.
Сочи,
че съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ, иск по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и иск по чл. 135
от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът,
а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, само в
едногодишен срок от откриване на производството.
Твърди,
че разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК ясно установява, че срокът, който се брои
на години, изтича в съответния ден на последната година. Сочи, че решението за
откриване на производството по несъстоятелност е постановено на 06.07.2015 г. и
вписано на същата дата в Търговския регистър, като съответната на 06.07.2015г.
дата в срока от една година е датата 06.07.2016г. Посочва, че настоящият иск е
образуван въз основа на документ с вх. № 8645/07.07.2016г.,
т.е. след изтичането на преклузивния едногодишен срок
за завеждане на тези искове, като сочи, че при условията на чл. 125 от ГПК
исковата молба се счита за подадена от деня на постъпването й в съда - в
деловодството на съда, а не от датата на изпращането й по пощата.
Заявява,
че подаването на исковете, след изтичане на преклузивния
срок от една година води до недопустимост на заведените искове, като с
изтичането на преклузивния срок за завеждане на
исковете посочени в чл.649, ал.1 от ТЗ се прекратява процесуалното право на
кредиторите и на синдика на иск срещу дружество в производство по
несъстоятелност,
Твърди,
че съгласно чл.649, ал.6 от ТЗ, в производствата по предявени искове по чл.649,
ал.1 от ТЗ, държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, но
само ако искът е предявен в едногодишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност, а в настоящия случай производството е открито с решение от
06.07.2015г и обявено на същия ден в ТР, а искът е предявен на 07.07.2016г, тоест след изтичане на преклузивния
срок по реда на чл. 649, ал.1 ТЗ, за предявяване на отменителни
искове в производството по несъстоятелност.
Счита
исковата молба за недопустима и нередовна, доколкото с нея се иска обявяване за
недействителен Договор, който касае прехвърлени движими вещи и недвижими имоти,
но исковата молба не в вписана в имотния регистър по партидата на недвижимите
имоти, същите не са индивидуализирани и не са доказани с изискуемите документи
/данъчни оценки и екипи/, за което съдът следва да следи служебно.
Счита
искът по чл. 649, ал.1 ТЗ, предявен от кредитор, за допустим само при
представяне на доказателства за бездействието на синдика, а твърди, че такива
не са представени по делото. Ищецът „Ч." ЕООД не е сезирал синдика с
подобно искане, поради което счита, че така заведеният иск е недопустим и на
това основание.
Ако
искова молба бъде допусната до разглеждане по същество излага съображения,
които касаят недоказаността, необосноваността и неоснователността на предявения
иск.
Оспорва
възраженията на ищеца за недействителност на оспорената сделка на основание
липса на решение на едноличния собственик на капитала на продавача като
неоснователни. Сочи, че задължителната съдебна практика, която посочва,
опровергава по категоричен начин тези твърдения на ищеца - Решение на ОС не е
необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот,
собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от
представляващия дружеството орган.
Оспорва
възраженията на ищеца, че извършената продажба, чрез способа на прехвърляне на
собственост срещу дълг, увреждала сериозно масата на несъстоятелността и чрез
тази продажба се е препятствало оздравяването на предприятието, тъй като не са
представени или дори наведени каквито и да било доказателства, че с така
извършената сделка предприятието на „Р. - Р." АД е било ощетено със
специфични активи, които да са от съществено значение за неговата дейност.
При
условията на чл. 649, ал.1 ТЗ и предвид предоставената от закона възможност на
кредитор да предяви иск, счита за напълно неотносими
към предмета на делото наведените съмнения относно безпристрастността на
синдика в производството по несъстоятелност.
Оспорва
възраженията на ищеца в исковата молба по реда на чл. 647 ТЗ, във връзка със
заявения факт, че стойността на атакуваната сделка надхвърляла собствения капитал
на дружеството продавач „Р. - Р." АД, като неотносими,
неоснователни и недоказани.
Твърди,
че извършената сделка с Договора за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на
задължение от 20.06.2014г. не води до декапитализация
на дружеството, което съгласно последния обявен в Търговския регистър финансов
отчет притежава собствен капитал в размер надвишаващ над пет пъти цената на
интереса по оспорвания договор.
Сочи,
че срокът за предлагане на оздравителен план вече е изтекъл, а съдът е обявил дружеството
„Р. - Р." АД в несъстоятелност. По този начин е отпаднало и твърдяното
основание от ищеца за увреда на дружеството и на
кредиторите, чрез ограничаване на възможностите на дружеството за оздравяване.
Оспорва
като необосновани твърденията на ищеца, че именно процесната
сделка е довела дружеството „Р. - Р." АД до състояние на
неплатежоспособност, като сочи, че причините за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството-ответник са установени с окончателно съдебно решение,
което към момента е влязло в законна сила и сред тях не фигурира като основание
процесната сделка.
Оспорва
като неоправдани и недоказани твърденията
на ищеца, че сделката е оборима,
тъй като страните не са защитили интереса на държавата при нейното сключване.
Твърди, че в разрез с голословните и бланкетни
твърдения на ответниците за нарушения на закона при сключване на сделката,
страните не са нарушили нито една норма на закона, като процесния
договор е законосъобразен, доколкото той е сключен на плоскостта на
гражданското право и той не нарушава нито една разпоредба на нито един
нормативен акт, при неговото подписване и в срока на неговото действие.
Счита
за неотносими изложените от ищеца аргументи срещу
валидността на процесния договор, доколкото той бил
сключен в нарушение на интереса на фиска.
Оспорва
твърдението, че договорът за прехвърляне на активи срещу погасяване на
задължения бил нищожен поради противоречие със закона, като голословно и
недоказано. Заявява, че не е посочена нито една разпоредба на действащ нормативен
акт, която е нарушена със сключване на процесния
договор за продажба срещу погасяване на задължения.
Счита
за правно неиздържани твърденията на ищеца, че поради неспазена форма на
разпоредителната сделка по отношение на отделни активи, това е повлякло и
недействителност на целия договор. Напротив, изрично законът посочва в
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, че
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на договора.
Счита
за неотносими твърденията на ищеца, че сделката е
относително недействителна, единствено на аргумента, че изпълнителният директор
евентуално е знаел, че дружеството е декапитализирано,
поради което е следвало да откаже да изпълни изискуемите задължения от страна
на дружеството. Заявява, че изпълнението на едно признато задължение, което е
валидно възникнало и за което са изтекли всички срокове за неговото оспорване
по съдебен ред, а още повече и никой субект няма права да го оспори към
момента, не може да се счита за атакувано в настоящото производство.
Въз
основа на изложеното моли съдът да остави без уважение искането на ищеца за разглеждане
на валидността на сключения Договор за посредничество и консултантски услуги от
20.02.2006г.
Ако
съдът допусне разглеждане на валидността на този Договор за посредничество и
консултантски услуги от 20.02.2006г., то моли да се има предвид, че същият е
сключен през 2006г. и като такъв той не попада в сроковете за отменителни искове по реда на чл.649 ТЗ и съответно за
разглеждане на такива възражения, както и че съдът следва служебно да събере
държавна такса от 4 % /четири процента/ от интереса по договора, каквато не е
заплатена до момента.
С
оглед на гореизложеното, моли съда да остави без разглеждане исковата молба на
„Ч." ЕООД като процесуално недопустима поради горните съображения
В
случай, че съдът допусне исковата молба до разглеждане по същество, моли
предявеният иск, с който се иска да се обяви за недействителна сделка обективирана в Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с peг. № 1082 от 20.06.2014г. по описа на
нотариус В.Я., с peг. № 318 от НК,
който е сключен между „Р. - Р." АД като продавач и купувача Й.Г. като
кредитор и купувач, да бъде отхвърлен изцяло като необоснован и неоснователен.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба,
с която пояснява и допълва първоначалната искова молба.
Посочва,
че становище по допустимостта на иска е изразил в молба по делото и относно
бездействието от страна на синдика е предоставил необходимите доказателства по
делото.
По
основателността на иска посочва, че представеният договор за прехвърляне на
собствеността върху движими вещи е нищожен.
Твърди,
че прехвърлянето на собствеността на движими вещи от един собственик на друг
собственик се извършва чрез дарение, чрез замяна или чрез продажба.
Сочи,
че в представения договор липсва съществен елемент - цената на вещите, чиято
собственост се прехвърля. От съдържанието на представения договор било видно, че
същият не съдържа елементите на договор за дарение, нито елементите на договор
за замяна.
Страните
са се договорили да се прехвърли собствеността на описаните вещи, но не чрез
дарение или замяна с други вещи, а чрез парично задължение, т.е. договора имал
някаква цена. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.183 от ЗЗД с договора, с
който едно лице се задължава да прехвърли собствеността на вещ на друго лице
срещу заплащане на определена цена, е договор за продажба.
Независимо,
че бил наименован като договор за прехвърляне на
движими вещи в изпълнение на парично задължение, то представения документ бил
договор за покупко-продажба, което се потвърждавало и от определянето на "Р."
ЕАД като длъжник или продавач, а Й.Г. като купувач, както и от текста на чл.1,
ал.3 от договора.
В
представения договор за продажба липсвал един от основните му елементи - цената
на договора. Липсата на този съществен елемент от договора водела до неговата
нищожност.
В
договора продавачът не посочил стойността на вещите - т.е. тяхната цена, а
купувачът не посочил, че се съгласява с тази цена, т.е. налице била липса на
съгласие относно цената на договора.
Посочва
разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Аргументира се, че нищожните договори не
пораждат правни последици, поради което и представения договор не можел да
породи такива последици и да удостовери собствеността върху вещите преминала в
нов собственик.
Цената
на вещите предмет на договора, с който се прехвърляла собствеността им нито
била определена, нито била определяема.
Липсата
на конкретно посочена цена на вещите, предмет на сделката, можела да бъде
компенсирана от клауза в договора, която да определи критерии, по които тази
цена можела да бъде определена.Такъв критерий липсвал.
Ищецът
посочва, че представения договор обективирал привидно
прихващане.
В
преамбюла на договора се посочвало, че между страните е имало сключен договор
за посредничество и консултантски услуги, по който "Р. - Р." ЕАД
имало неизплатени финансови задължения. Посочвало се също така, че в предвид
желанието на страните да уредят извънсъдебно спора относно тези финансови
задължения се е сключил този договор за прехвърляне на собствеността върху
вещите.
Текста
на договора посочвал, че с подписването му е извършено прихващане на вземанията
на кредитора Й.Г. със задълженията на длъжника "Р." ЕАД. Това се
потвърждавало от чл.1, ал.2 от договора, в който се посочвало, че въпреки
липсата на ефективно плащане, прехвърлянето на собствеността върху вещите се
считала, че финансовото задължение на длъжника "Р." ЕАД е погасено,
както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите.
Липсвала
информация каква е цената на вещите, чиято собственост се прехвърля, какъв е
размера на лихвите, как са формирани тези лихви, включено ли е ДДС в посочената
договорна сума и т.н.
Сочи,
че прихващането на парични
суми срещу натурална
престация
е недопустимо от закона.
В
договора било посочено, че Й.Г. имал парично вземане от "Р." ЕАД в
размер на 2 160 000 евро, като това вземане се погасявало с натуралната престация на "Р." ЕАД изразяваща се в прехвърляне
на собствеността върху вещите, предмет на договора.
Ищецът
се аргументира посочвайки разпоредбата на чл.103 от ЗЗД и посочва съдебна
практика.
Сочи,
че описаното в договора прихващане не е осъществено. "Вземанията" на Й.Г.
не били погасени, както и "задълженията "на "Р." ЕАД не
били погасени, т.е. не било извършено разместване на патримониумите
на двете страни по сделката. След като нямало промяна в имуществената сфера на
"Р. -Р." ЕАД, то и дружеството нямало основание да прехвърля
собственост върху вещите, ако не желаело да дари тази собственост. Видно било
от съдържанието на договора, че страните не са се договорили собствеността на
вещите да бъде прехвърлена безвъзмездно, т.е. не бил налице договор за
дарение.За да произведе правно действие безвъзмездното прехвърляне на
собствеността на вещите, то следвало да е налице и съгласие на страните.
Съгласие за безвъзмездно прехвърляне на вещите описани в договора липсвало,
т.е. представения договор бил нищожен и не е породил правни последици.
Твърди
се, че посочените финансови задължения на "Р. -Р."ЕАД към Й.Г. са
недействителни, като се посочва, че "Р." ЕАД никога не е имало
сключен договор за посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006 г. и
споразумения към него с Й.Г..
Сочи,
че управителят на "Ч." ЕООД С.Ч. е бивш член на Съвета на директорите
на "Р."ЕАД и е заемал по трудов договор длъжността Главен
производствен директор и е упълномощаван от единия Изпълнителен директор да го
представлява. От 17.02.2003 г., когато с решение № 598/17.02.2003 г.на Окръжен
съд С.З. постановено по фирмено дело №1187/1999 г. били вписани нови
обстоятелства по партидата на "Р."ЕАД, а именно избора на С.И.Ч. за
член на Съвета на директорите. На 16.10.2014 г. било извършено вписване в
Търговския регистър, от което било видно, че С.И.Ч. е освободен от длъжността
член на Съвета на директорите, т.е.от 2003 г. до 2014 г. Чорчопов
е имал преки наблюдения при сключване и изпълнение на договорите, по които
"Р. - Р."ЕАД е страна, поради което твърдението му чрез "Ч."ЕООД
за липса на такъв договор, следвало да се приеме за достоверно.
Твърди,
че "Р."ЕАД няма финансови задължения към Й.Г..
Ръководната
длъжност на Чорчопов била гаранция за участието му в
прякото управление на "Р." ЕАД при вземане на решения от
производствени, кадрови, правен и финансов характер. В случай, че дружеството е
имало задължения към Й.Г. в посочения размер от 2 160 000 евро, то това не
можело да остане незабелязано за никой от ръководния състав, включително и за Чорчопов. Горната сума представлявала около 15% от годишния
обем на произведената продукция на дружеството. Ето защо счита, че твърденията,
че дружеството няма посочените в договора финансови задължения към Й.Г. следва
да се кредитират с доверие, не само поради осведомеността на Чорчопов, но и защото тези твърдения били подкрепени и с
приложените към настоящото становище документи.
Посочва
се, че видно от публикувания в Търговския регистър Годишен финансов отчет на
"Р." ЕАД за 2012 г., общото задължение на дружеството към всички свои
доставчици на стоки и услуги е по-малко в посоченото в договора вземане на Й.Г.
- задължения, заедно с доставчиците на стоки, а "Р."ЕАД било с материалоемко производство като се има в предвид, че
работело в тежката индустрия.
На
стр.4-та от публикувания ГФО били отразени текущите пасиви на дружеството, като
било посочено, че за 2012 г. общото задължение на "Р."ЕАД към
доставчици и клиенти е в размер на 1 508 000 лева /771 028 евро/, което било
около три пъти по-малко от претенциите на Г.. Този размер на задълженията на
дружеството бил посочен и на стр.8 от ГФО, където в т.7 били потвърдени сумите
за задълженията към доставчици и клиенти.
В
случай, че Й.Г., в качеството си на доставчик на услуги е имал вземания от
"Р." ЕАД в посочените размери, то неминуемо тези вземания са щели да
бъдат осчетоводени в счетоводството на дружеството като задължения.
Така
посоченото в договора задължение на "Р." ЕАД към доставчика на услуги
Й.Г. в размер на 2 160 000 евро, равняващи се на 4 224 528 лева е чувствително
по-голямо от публикуваното в Търговския регистър общо задължение на дружеството
към всички доставчици и клиенти, което било достатъчно основание, за да се
приеме неистинността на договора. Недействителността на вземането на Й.Г.
водело до недействителност на задължението на "Р." ЕАД в посочения в
договора размер. При липса на задължение, то прехвърлянето на собствеността
върху вещите следвало да се извърши или безвъзмездно или на определена цена.
Ищецът посочва, че е очевидно, че липсва съгласие за безвъзмездно прехвърляне
на собствеността върху вещите, както и липса на съгласие относно цената, тъй
като в договора нямало посочена цена.
Сочи,
че изложеното по-гope води до
единствения извод, че договора е нищожен:
•
поради
липса на съгласие относно цената,
•
при
установената в счетоводните документи недействителност на вземането на Й. Г. -
нищожност поради липса
на съгласие за
безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху вещите.
Твърди,
че договорът е подпечатан с печат на "Р. -Р." ЕАД, който към момента
на подписване на договора не е бил на разположение на представляващия Г.Н..
На
датата на подписване на договора, печатът на "Р. -Р." ЕАД положен до
подписа на представляващия дружеството Г.Н., не е бил на негово разположение.
По това време печатът се е съхранявал от втория изпълняващ длъжността
изпълнителен директор С.К.С.. Едва на 25.06.2014 г. С.С.
предал този печат на "Р." ЕАД на М.К. - в качеството му на
представляващ "***" ООД - едноличен собственик на капитала на "Р."ЕАД.
В "Р." ЕАД разполагали с четири печата, които били с номерации от 1
до 4, като за тях носили отговорност конкретни лица. Отговорност за печат с №1
носил г-н С.С. - положените печати на договора и на
протокола удостоверяващ предаването на печатите. В приложение, ищецът представя
копие от протокола за предаване на печатите.
Счита,
че посоченото по-горе буди съмнение относно достоверността на датата на
договора или в истинността на положения печат. Истината била, че договорът е
подпечатен след 25.06.2014 г., когато печатът бил предаден от С.С. на трето лице, за което той се ангажирал като свидетел
по делото. Поставянето или липсата на печат под един договор не е условие за
действителност на договора. В случая възниква въпросът: Как на 20.06.2014 г. е
подпечатен договорът, след като в този момент печатът на "Р."ЕАД се е
намирал на съхранение при тогавашния изпълняващ длъжността Изпълнителен директор
С.С.? Ищецът счета, че отговорът на този въпрос
изглежда ирелевантен, но в съвкупност от всички
изложени аргументи за недействителността на договора, може да формира вътрешно
убеждение на съда относно основателността на иска.
Описът
на вещите, предмет на договора, включвал ипотекирани недвижими имоти и вещи,
които не били собственост на "Р. -Р." ЕАД.
Сочи,
че към договора са приложени 87 страници с части А и Б, описващи вещите предмет
на сделката.
Описът
на "движимите вещи", преминаващи в собственост на Й.Г. съдържал
недвижими имоти.
В
приложения списък били описани 130 броя недвижими имоти и вещи трайно
прикрепени към земята, които не можело да се определят като движими вещи
/например: битова сграда, механичен цех, главен корпус, комини, ж.п.линии и
т.н,/ и в същото време около 20 бр. недвижими имота и земя били ипотекирани
пред „П.“ АД подробно отразени в исковата молба.
Собствеността
върху тези имоти не била преминала върху Й.Г., не само заради това, че са били възбранени, но и поради липса на изискуемата от закона
форма.
При
тройната оценителска експертиза на активите по
договора с цел апортирането им в капитала на "Р.
М" ООД, оценителите отказвали да извършат оценката на недвижимите имоти
поради това, че "Собственика не предостави на вещите лица необходимите
изходни данни и документи за собственост" - край на цитата. Следователно,
собствеността на недвижимите имоти не била преминала върху Й.Г..
Посочва
се, че са продадени транспортни средства не по изискуемата от закона форма.
Описът съдържал вещи, които не били собственост на "Р." ЕАД.
Част
от вещите предмет на договора били продадени от "Р." ЕАД на трети
лица преди 20.06.2014г., поради което не били собственост на дружеството и не
можело да бъдат предмет на продажбата.
Изложените
аргументи доказвали по безспорен начин, че описът на вещите -приложение към
договора за прехвърляне на собствеността от "Р." ЕАД на Й.Г. е
изготвен без да се съобрази с наложените ипотеки, особени залози и придобита
чужда собственост, т.е. без да е съобразена липсата на правна възможност за
прехвърляне на собствеността.
Твърди
се, че договорът не е вписан в счетоводните книги на "Р." ЕАД. Налице
било нарушение на Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/.
Предвид
размера на "задължението" на "Р. -Р."ЕАД,респективно
"вземането" на Й.Г. - над 50 000 лева, то това налагало регистрация
по ЗДДС на доставчика на услугата.
В
изпълнение на ЗДДС в рамките на пет дни от извършеното плащане на доставените
от Г. услуги, доставчика следвало да издаде фактура, в която да начисли ДДС,
което да намери отражение в справката - декларация за съответния данъчен
период, след като се плати дължимият ДДС, т.е. до 14.07.2014 г. Г. следвало да
е подал пред НАП справка -декларация с начислено ДДС върху сумата от 4 224 528
лева, както и да е платил данък в размер на 844 905,60 лева.
При
извършената покупко-продажба на движимо имущество, продавачът "Р."ЕАД
също следвало да е издал фактура за стойността на продажбата или в размер на 4
224 528 лева, като начисли и ДДС в размер на 844 905,60 лева. Т.е. до
14.07.2014 г. "Р."ЕАД следвало да е подало пред НАП
справка-декларация с начислено ДДС и да е платил данъка. През данъчния период
01.07.2014 г.-31.07.2014 г. ищецът твърди, че дружеството не е съставяло
данъчна фактура на стойност 4 224 528 лева и не е изплащало ДДС в размер на 844
905.60 лева.
Сочи
се, че "Р." ЕАД нямало право да прехвърля собствеността върху вещите
предмет на договора без изричното писмено съгласие на „П.“ АД.
На
20.04.2011г. между "Р."ЕАД в качеството на кредитополучател и „П.“АД
в качеството на кредитодател бил сключен договор за
овърдрафт. В чл.18, т.6 от договора, било предвидено, че кредитополучателя няма
право да се разпорежда с дълготрайните си материални активи, представляващи
повече от 10 % от ДМА съгласно последния годишен счетоводен баланс без
изричното писмено съгласие на банката/Приложение № 14А от писмен отговор по
делото с вх.№ 1528/07.02.2017 г./.
По
този договор били продадени около 95 % от ДМА на дружеството и никъде не било
отразено, че е получено писменото съгласие на „П.“ АД.
Сочи
се, че липсва съгласие от страна на "Р."ЕАД за полученото даване
вместо изпълнение, което водело до нищожност на сделката.
Съгласно
текста на чл.65 от ЗЗД кредиторът не можел да бъде принуден да приеме в
изпълнение нещо, различно от дължимото. Константната съдебна практика на ВКС
изразявала категорично становище, че в хипотезата на чл.65 от ЗЗД се изисква
изрично съгласие на кредитора.
В
случая Г. се е съгласил вместо изпълнение на парично задължение на "Р."ЕАД
да получи собствеността върху вещите описани в договора.
В
същото време "Р." ЕАД също се е съгласило с даване вместо изпълнение,
тъй като вместо паричен еквивалент на вещите, предмет на договора е получил
особен вид стока - Евро. Ако се приемело, че вместо да получи 4 224 528 лева,
"Р."ЕАД се е съгласило да получи 2 160 000 евро, то това не
представлявало същинско плащане на продадените вещи, а даване вместо
изпълнение.
В
този смисъл било задължителното като постановено по реда на чл.290 от ГПК
Решение на ВКС - Решение № 26 /07.09.2010 г. по т.д. № 397/2009 г.
Предвид
разбирането на ВКС, че уговорката за плащане в Евро не е същинско плащане, а
даване вместо изпълнение, то безспорно, за да произведе правни последици тази
уговорка сочи, че е необходимо изрично съгласие на "Р."ЕАД.
На
основание на чл.20, ал.5 от Устава на "Р. -Р."ЕАД, решението с което
следвало да се даде съгласие от името на дружеството за получаване на нещо
различно вместо изпълнение, следвало да се вземе от Съвета на директорите, като
орган решаващ всички въпроси свързани с дейността на дружеството, които не са
от изключителната компетентност на Общото събрание.
В
качеството си на член на Съвета на директорите на "Р."ЕАД Чорчопов твърди, че не е подлагано за разглеждане на Съвета
на директорите, и не е вземано решение за даване на съгласие от името на
дружеството в качеството му на кредитор да получи нещо различно вместо
изпълнение.
Договорът
бил подписан от единия от тогава представляващите дружеството Г.Н.. Съгласно
чл.21, ал.3 от Устава на дружеството в качеството на Изпълнителен директор
Неделчев представлявал дружеството и осъществявал оперативното му ръководство,
като се ръководел от Решенията на Съвета на директорите. Посочва се, че нито
Устава, нито закона давали права на представляващия дружеството да взема
еднолични решения, когато такива решения закона изисквал да бъдат взети от
дружеството. Безспорно текста на чл. 65 от ЗЗД предвиждал съгласие на
дружеството.
В
случая липсвало съгласие на Кредитора "Р."ЕАД за сключване на
сделката, което на основание чл.26 от ЗЗД определя договора за нищожен.
Представеният
договор не бил нотариално заверен по съдържание и била платена неправомерна
нотариална такса съгласно тарифата на нотариусите спрямо материалния интерес.
Видно
от нотариалната заверка положена от Нотариус В.Я., същият заверил подписите на
страните. Не била удостоверена датата на договора. Не било удостоверено и
съдържанието на договора. Това твърдение се доказвало и с факта, че при
извършената заверка нотариуса събрал такса в размер на 30 лева. При посочения
материален интерес по договора нотариалната такса следвало да бъде 6 000 лева.
Ищецът
посочва Решение № 57/08.04.2014 г. по г. дело № 4451/2013 г. на ВКС - "При
удостоверяване на подпис върху частен документ - не се изисква препис от
документа,не се удостоверява съдържанието му и документа не се подрежда в
специална книга....".
След
като представения договор не удостоверявал съдържанието му, нито пък
достоверността на датата, то съдът нямал основание да приеме същия като
доказателство, че на 20.06.2014 г. "Р."ЕАД е прехвърлило на Й.Г.
собствеността върху описаните в приложението на договора вещи.
Моли
да се приеме, че съобразно нотариалната заверка на представения договор не е
удостоверена датата на същия, нито е удостоверено неговото съдържание, поради
което договора не би могъл да удостовери преминаването на описаните в
приложението вещи от патримониума на "Р."ЕАД
в собственост на Й.Г..
В допълнителния отговор, ответникът Г.
счита исковата молба за недопустима и неоснователна, поради следните
съображения:
Макар
и в допълнителната искова молба ищецът да твърдял, че е представил на съда
молба - становище по делото с вх. № 372 от 12.01.2017г., тъй като същата не му
била връчена от съда до момента, а все още производството се намирало във
фазата на размяна на книжа, то за ответника въпросът за допустимостта на иска,
все още не бил изяснен при условията на равнопоставеност на
страните и счита,
че исковата молба
е недопустима.
Посочва, че исковата молба е недопустима,
като подадена след срока по чл.649, ал.1 от Търговския закон ТЗ/ във вр. с чл. 125 от ГПК.
Сочи,
че при условията на чл. 125 от ГПК исковата молба се счита за подадена от деня
на постъпването и в съда — в деловодството на съда, а не от датата на
изпращането и по пощата.
Решението
за откриване на производството по несъстоятелност било постановено на
06.07.2015г. и вписано на същата дата в Търговския регистър. Посочва, че
съответната на 06.07.2015г. дата в срока от една година е датата 06.07.2016г.
Настоящият
иск бил образуван въз основа на документ с вх. № 8645/07.07.2016
год., т.е. след изтичането на преклузивния едногодишен
срок за завеждане на тези искове.
Сочи,
че съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ, в производствата по предявени искове по чл.
649, ал. 1 от ТЗ, държавни такси за
всички инстанции не се внасят предварително, но само ако искът е предявен в
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, а в
настоящия случай исковата молба била подадена след срока, съответно се дължало
предварително такса.
Ответникът
взема следното становище по основателността на иска, с оглед на направените
уточнения с допълнителната искова молба (ДИМ):
Ако
исковата молба бъде допусната до разглеждане по същество излага следните
съображения, които касаят недоказаността, необосноваността и неоснователността
на предявения иск:
Неоснователни
и правно неиздържани са възраженията на ищеца за нищожност на процесния договор за продажба, поради липса първо на цена и
второ на неопределяемост на договорената цена.
Сочи,
че още от римското право е позната фигурата на Договора за даване вместо
изпълнение /datio in soluturn/, а в действащото
право в България той бил изрично закрепен в разпоредбата на чл.65 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, чийто текст не бил променян от 05.12.1950 г.
Процесният договор, видно
от договореното в него, бил именно сделка на даване вместо изпълнение. Този вид
договор, бил особен договор, с който предприятието на втория ответник „Р. - Р."
ЕАД по облекчен начин погасило свои признати и изискуеми задължения към свой
кредитор. Посочва, че „Р." ЕАД е прехвърлило собствеността, върху
притежавани от него активи на свой кредитор. Страните са се договорили, че с
прехвърляне на описаните в договора активи, ще се погаси дългът на втория ищец
към ответника Й.Г., който към този момент е бил в размер на 2 160 000 евро.
Тоест,
видно от договора за погасяване на дълг срещу собственост, страните са се споразумели, че срещу
погасяване на дълга от 2 160 000 евро „Р. -Р." ЕАД ще прехвърли на Й.Г.
собствеността върху определени активи, посочени в договора. Това представлявало
точно даване вместо изпълнение /datio in solutum/ - договор, по
силата на който е дадена собственост на едни вещи вместо изпълнение на едно
признато парично задължение.
В
този дух била и правната доктрина, в това число мнението на М.М., професор в ЮФ на СУ „С." и автор на „Искът по чл.
108 от ЗС ", ..Ограничаване на конкуренцията". ..Ограничаване на
конкуренцията от държавата". ..Ипотеката", на книгите от поредицата Modus studendi ..Семейно
и наследствено право" и ..Облигационно право" и др., както и на
многобройни публикации в периодичния правен печат.
В
своята научна публикация „Даване вместо изпълнение” от 2012г. на издателство
„СИБИ", професор М.М., посочвал, че „Договорът
за даване вместо изпълнение е средство за облекчено погасяване на задълженията
и за осигуряване събирането на вземанията. Той можело да се използва и като
средство за финансово оздравяване на предприятия и банки в условията на
икономическа криза, наред с разсрочване, отсрочване, опрощаване и редуциране на
задълженията.".
В
книгата се изяснявал „въпросът за същността на явлението като самостоятелен вид
договор, като се разглеждат в дискусионен план неговите характеристики. Правели
се съпоставки с множество сходни правни фигури. Разглеждал се предметът и
обектът на договора, както и особеностите, свързани със страните. Обръщало се
внимание на възможните права и задължения на страните, както и последиците от
тяхното неизпълнение. "
Твърди
се, че страните по процесния договор изрично са
договорили, че срещу прехвърляне на собствеността върху активите изброени в
договора, ще се погаси задължението на „Р. - Р." ЕАД към Й.Г., за сумата
от 2 160 000 евро. Тази сума, за целите на определяне на цената на иска, се
приемала като цена на сделката на даване вместо изпълнение.
Щом
страните са се договорили, че срещу погасяване на задължението от 2 160 000
евро се прехвърля собственост върху активи, то голословно било и твърдението за
нищожност на договора, поради липса на съгласие за цената.
Неправилни
били твърденията за извършено прихващане.
Неверни и
дори абсурдни били
твърденията на ищеца,
че с
процесния договор се е обективирало
привидно прихващане.
Процесният договор, като
вид гражданска сделка, представлявал Даване вместо изпълнение и като такава
било изрично уредено в разпоредбата на чл.65 от ЗЗД.
Неверни
били твърденията на ищеца, че процесният договор не е довел до разместване на
блага, тъй като самият факт на наличието на иска по настоящото дело за
обявяването му за недействителен, представлявал доказателство, че договорът е
породил своя ефект.
На
още по - силно основание, с оглед на извършения апорт
на вещите предмет на процесния договор от
20.06.2014г., вещите лица оценители и длъжностните лица към Търговския регистър
към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието, приели за валидна
и годна сделката по прехвърляне на вещите в изпълнение на задължение /даване
вместо изпълнение/ и вписали сделката по апорта.
Необосновано
било и твърдението на ищеца, че процесният договор за даване вместо изпълнение,
представлявал прихващането на парични суми срещу натурална престация.
Прихващането било уредено в чл.101 и сл. от ЗЗД, а договорът за даване вместо
изпълнение - в чл. 65 от ЗЗД.
Отбелязва,
че дори на страница 8 и 9 от допълнителната искова молба, ищецът сам твърдял,
че договорът представлявал сделка - Даване вместо изпълнение, а не прихващане
или дарение, както заявявал в началото на същата молба.
Направеното от
ищеца възражение за
липса на Договор
за посреднически услуги от 20.02.2006г. било неотносимо
към спора и с него не можело да се докаже по никакъв начин искът за
недействителност на процесната сделка, като такава
при която даденото значително надхвърля полученото или като такава извършена от
свързано лице, като увреждаща кредиторите.
Прави
възражение за изтекла давност за оспорване на Договора за посреднически услуги
от 20.02.2006г.
В
случай, че съдът допусне до разглеждане направените възражения срещу Договора
за посреднически услуги от 20.02.2006г., това ще представлявало отделен иск с
отделно правно основание, съответно съдът следвало да укаже служебно на ищеца
да заплати дължимата се държавна такса.
Посочва, че е недопустимо, чрез
показания на представляващия и едноличен собственик на ищеца по делото, да се
доказва наличието на един договор и задълженията по него, които били признати и
изпълнени от длъжника по него, чрез договор с достоверна дата още от
20.06.2014г.
Неотносими
и голословни били направените възражения за липса на Договора за посреднически
услуги от 20.02.2006г., с обяснението, че задълженията по същия (погасени с процесния договор от 20.06.2014г.) не са били отразени в
отчета на втория ответник за 2012г. Наличието на отразяване на едно
задължение в счетоводството на длъжника
не било доказателство за
неговата изискуемост или не, особено при наличие на писмено признаване и
изпълнение на задължения произтичащи от този договор, при това с достоверна
дата още от 20.06.2014г. Нито един длъжник, особено който ползвал банково
финансиране, нямал полза и финансови изгоди, от това да отрази в счетоводството
си задължения в големи размери.
Още
по - малко можело да се сподели и твърдението на ищеца, че щом едно задължение
не било отразено в счетоводството на длъжника, то договорът, от който то
произтичало, е нищожен.
Неотносими били и
твърденията на ищеца, относно печатите на дружеството и свързаната с тях
доказателствена сила.
Сочи
се, че правно ирелевантно е дали върху един договор е
положен печат.
На
следващо място, ищецът не ангажирал доказателства относно броя и вида на
притежаваните към датата на процесния договор печати.
Относно
представения приемо - предавателен протокол, за един
от печатите ползвани от дружеството ответник, според който печатът е предаден
на трето лице на 25.06.2014г., но не се навеждали данни, кога този печат е
получен от именно кой представляващ ответното дружество.
Неотносими били и
твърденията на ищеца, че по отношение на продадените с процесния
договор МПС, не била спазена изискуемата от закона форма - договор с нотариална
заверка на подписите. Процесният договор бил сключен
именно с нотариална заверка на подписите и с това била изпълнена изискуемата
форма.
Странни
и правно неиздържани били и заявленията на ищеца, че поради неспазена форма на
разпоредителната сделка по отношение на отделни активи, това е повлякло и
недействителност на целия договор. Напротив, изрично законът посочвал в
разпоредбата на чл.26 ал.4 от Закона за задълженията и договорите установявал,
че нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на договора.
Голословни
и недоказани били твърденията, че с процесния договор
са прехвърлени активи собственост на трети лица, без да се посочвали факти в
тази насока.
Твърди
се, че не е правно издържано и твърдението на ищеца, за нищожност на процесния договор, поради това, че длъжникът в
несъстоятелност не е вписал договорът в счетоводните си книги, щом като самият
договор бил с достоверна дата.
Ответникът
сочи, че в българското право не съществува възможност за обявяване
недействителност на един договор, поради това, че задълженото лице по него, не
го е отразило в дневниците си за продажби по ЗДДС или е нарушило
препоръчителните счетоводни стандарти или дори Закона за счетоводството.
Неиздаването
на фактурата едновременно със сделката, не опорочавало действителността на
сключения договор по никакъв начин.
Невярно
било и твърдението на ищеца, че продавачът нямал право да продава заложени
вещи, а неизвестно кои от вещите предмет на процесния
договор за продажба били заложени в полза на трето лице.
Продажбата
на заложена вещ била действителна, но просто била непротивопоставима
на заложния кредитор, тъй като залогът и ипотеката следват вещта.
Третите
лица не можели да се ползват от специалната защита на залога, който следвал
вещта, поради което и позоваването от страна на ищеца на този факт, не можело
да му послужи по никакъв начин.
Отбелязва,
че по отношение на нито една вещ от заложените в полза на Банката не е извършен
апорт на същите в капитала на „Р. - М" ООД и те
не са предмет на процесния договор за даване вместо
изпълнение. След продажбата на вещите, по отношение на всички заложени активи,
„П." АД извършила изпълнение по реда на Закона за особените залози и по
извънсъдебен път продала заложените и вещи.
Недействителност
на оспорената сделка на основание липса на
решение на Съвета на директорите на продавача отново неотносимо
твърдение, което не можело да доведе до недействителност на една сделка с
движими вещи.
Посочва
се, че представителна власт на изпълнителните директори, на всяко едно
акционерно дружество, е неограничена по отношение на разпоредителни сделки с
движими вещи, а съгласно чл. 235 ал.2 от Търговския закон ТЗ/ дори и уставът
да предвиждал ограничения на представителната власт на изпълнителните
директори, нямали действие по отношение на трети лица и не подлежали на
вписване в търговския регистър. Тоест дори и уставът да предвиждал ограничения
в представителната власт на изпълнителните директори, то изрично и по силата на
закона, те нямали действие по отношение на третите лица и не можело да им се
противопоставят, съответно не можело да опорочат една търговска сделка или да
доведат до нейната недействителност.
Уставът
на „Р. - Р." АД не предвиждал ограничения на представителната власт на
изпълнителните му директори, които към момента на процесния
договор са били С.С. и Г.Н., Процесният
договор касаел продажба на движими вещи, същият бил подписан с нотариална
заверка на подписите от изпълнителния директор - Г.Н.. Така сключеният договор,
предмет на настоящото дело, първо не нарушавал уставът на дружеството продавач
и второ същият бил сключен в рамките на представителната власт на изпълнителния
директор представляващ дружеството ответник към този момент.
Задължителната
съдебна практика /освен ТЗ в чл. 235 ал.2/ опровергавала по категоричен начин
твърденията на ищеца за сключения договор поради липса на представителна власт
на ищеца, а именно Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК - Решение на ОС не е необходимо
условие за действителност дори на разпоредителна сделка с недвижим имот,
собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от
представляващия дружеството орган.
Абсурдно
и голословно било и последното твърдение на ищеца, с което се твърдяло
недействителност на процесния договор на основание
размера на събраната такса от нотариуса заверил подписите под същия.
Законодателството
на страната не предвиждало изискване за заверка на съдържание за договор за
прехвърляне на движими вещи, какъвто бил процесният договор. Напротив,
договорът за продажба на движими вещи бил реален договор по закон и
фактическият състав на същия приключвал с предаване на вещите. В настоящия
случай, договорът бил сключен с нотариална заверка на подписите и като такъв
бил сключен в по - тежка форма от предвидената от закона, но използването на по
- тежката форма на един договор категорично не водела до неговата
недействителност, а единствено доказвала датата на сключване на договора.
Погрешно
било твърдението на ищеца, че договорът, както е сключен със заверка на
подписите, не можел да докаже достоверна дата на същия. Това твърдение било най
- малкото смешно, тъй като всеки юрист знаел, че нотариалната заверка е най - сигурната
и тежка форма на достоверна дата, която българското материално право познавала.
Достоверната
дата като правна дефиниция в смисъла на гореизложеното, законодателят установил
в разпоредбата на чл.181 от ГПК, където категорично и ясно било постановено, че
датата на заверка на един документ се счита за достоверна дата, без при това да
се поставят изисквания за вида на заверката извършена от нотариуса.
Моли
да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради депозиране в
съда след срока по чл. 125 от ГПК на исковата молба на „Ч." ЕООД.
В
случай, че се допусне исковата молба до разглеждане по същество, моли
предявеният иск, с който се иска да се обяви за недействителна сделка обективирана в Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с peг. № 1082 от
20.06.2014г. по описа на нотариус В.Я., с per. №
318 от НК, който е сключен между „Р. - Р." АД като продавач и задължено
лице и купувача Й.Г. като кредитор и купувач, да бъде отхвърлен изцяло като
необоснован и неоснователен, по отношение на всички основания, на които е
предявен.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
По молба вх.
№ 8287/07.07.2014г. от “П.” АД против “Р. - Р.”
ЕАД за откриване на производство по несъстоятелност е образувано т.д. № 212/2014г.
по описа на Окръжен съд С.З..
С Решение № 258/06.07.2015г.
постановено по т.д. № 212/2014г. по описа на Окръжен съд - С.З. е открито
производство по несъстоятелност против “Р. - Р.” ЕАД, обявена е
неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на
дружеството с начална дата – 02.01.2014г., наложени са обезпечения чрез налагане на
запор на цялото движимо имущество, както и възбрана на недвижимите имоти на
длъжника и е насрочено първо събрание на кредиторите. Това решение е вписано в
Търговския регистър на 06.07.2015г.
С определение № 964/16.07.2015г. е
назначен временен синдик Е.Г.Т..
С определение № 1428/10.11.2015г. е
назначен за постоянен синдик на дружеството И.В.В..
С Решение № 354/21.11.2016г.
постановено по т.д. № 212/2014г. по описа на Окръжен съд - С.З. дружеството
е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите на
длъжника, същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване
на осребряване и разпределение на имуществото. Това решение е вписано в
Търговския регистър на 21.11.2016г.
С определение № 233/19.02.2016г.,
постановено по т.д. № 212/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. съдът по
несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на “Р.
–Р.” ЕАД по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ, обявен в Агенция по вписванията –
Търговски регистър на 07.10.2015г., като са извършени съответните промени.
В посочения и изготвен на основание чл.
686 ал. 1 т. 1 от ТЗ от синдика списък на приетите вземания на кредиторите на “Р.
– Р.” ЕАД, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ са включени вземанията на
следните кредитори: М.В.О. – п. 8 и п. 43 от списъка с вземане в размер на
13 273.88 лева; С.И.Ч. – п. 9 от списъка с вземане в размер на
73 151.46 лева; М.И.Р. – п. 41 от списъка с вземане в размер на
11 036.96 лева; Н.Д.Н. – п. 74 от списъка с вземане в размер на
15 253.25 лева и Д.И.Н. – п. 75 с вземане в размер на 5 316.48 лева.
От представените по делото договори за
прехвърляне на вземане /цесия/, уведомления по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, писма
обратни разписки, пълномощни и молба вх. № 8976/14.07.2016г. по т.д. №
212/2014г. се установява, че посочените по – горе кредитори с приети вземания
са прехвърлили същите на ищеца с договори за цесия от 03.06.2016г., за което са
уведомени длъжника, синдика и съда по несъстоятелността.
С оглед на горното съдът приема за
безспорно установено, че ищецът се легитимира като кредитор на
несъстоятелността на “Р. – Р.” ЕАД” .
Относно направените от втория ответник възражения по
допустимостта на предявените искове
Съгласно
чл.649, ал.1 от ТЗ иск по чл.645, 646, 647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово
бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението
по чл.632, ал.2. В случая производството по несъстоятелност спрямо "Р. - Р."
ЕАД е открито с Решение № 258/06.07.2015г., постановено по т.д. № 212/2014г. по
описа на Старозагорския окръжен съд. Решението е вписано в ТР на 06.07.2015г.
Исковата
молба е постъпила в съда с вх. № 8645/07.07.2016г.,
като видно от данните по делото е изпратена по куриер на 06.07.2016г.
Съгласно чл. 621 ТЗ вр. чл. 62 ал. 2 от ГПК следва,
че едногодишният срок за предявяване на исковете е спазен.
Съгласно
чл. 649 ал. 6 от ТЗ в производствата по предявени искове по ал. 1 държавни
такси за всички инстанции не се внасят предварително.
Съдът
намира за неоснователно и възражението, че искът по чл. 649 ал. 1 от ТЗ,
предявен от кредитор, е допустим само при представяне на доказателства за
бездействието на синдика, след сезирането му от кредитор с подобно искане. В ТЗ
не съществува разпоредба, по силата на която за кредитора в производството по
несъстоятелност да е налице задължение да сезира синдика с искане за
предявяване на иск и едва след бездействието му сам да предяви такъв. В чл. 649
ал. 1 от ТЗ е посочено какви искове може да предяви синдика, а при негово
бездействие същите могат да бъдат предявени от всеки кредитор на
несъстоятелността. В случая исковата молба е предявена в последния ден на
едногодишния срок по чл. 649 ал. 1 от ТЗ, като на съда е служебно известно, че
такива искове от синдика не са били предявени.
С
оглед на горното съдът намира за неоснователни направените от втория ответник
възражения за недопустимост на предявените искове.
По
делото е представен договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на
задължение от 20.06.2014г., с нотариална заверка на подписите, сключен
между ответниците “Р. – Р.” ЕАД като
длъжник или продавач от една страна и Й.Г. от друга страна като кредитор или
купувач. В договора страните са посочили, че помежду им е сключен договор за
посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г. и сключени споразумения
към него от 16.01.2008г., 24.03.2010г. и 18.12.2013г., по които има неизпълнени
финансови задължения на “Р. – Р.” ЕАД към Й.Г. в общ размер на
2 160 000 евро. С оглед желанието на страните за извънсъдебно
разрешаване на възникналия между тях спор, същите са сключили посочения
договор, по силата на който длъжникът “Р. – Р.” ЕАД прехвърля на кредитора Й.Г.
собствеността върху вещите описани в приложение 1 /едно/ с части А и Б към
договора, на основание чл. 65 от ЗЗД, а кредиторът приема собствеността върху
същите вещи. Страните са приели, че въпреки липсата на ефективно плащане, с
прехвърлянето на собствеността върху вещите описани в приложение № 1 към
договора, задължението на “Р. – Р.” ЕАД към Й.Г. произтичащо от договор за
посредничество и консултантски услуги от 20.02.2006г. и сключени споразумения
към него от 16.01.2008г., 24.03.2010г. и 18.12.2013г. се счита за погасено,
както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата и дължимите
неустойки. Посочено е, че владението върху продаваните движими вещи се предава
от “Р. – Р.” ЕАД на Й. Г. със сключването на договора, както и че същият влиза
в сила от момента на сключването му.
Възможността
уговорено задължение по договор да бъде заменено с нещо друго, е уредена в чл.
65 от ЗЗД. Даването вместо изпълнение е ново съглашение, което се постига в
хода на изпълнението на съществуващ договор, по силата на което кредиторът се
съгласява да получи нещо друго вместо дължимото. Следователно възможността едно
договорно задължение да бъде заменено с друго може да се реализира само чрез
ново съглашение /договор/, за което могат да се прилагат по аналогия някои от
правилата за новацията, замяната или продажбата. В
случая страните са се съгласили, че вместо дължимата сума от
2 160 000 евро първият ответник ще прехвърли на втория ответник
собствеността върху вещите описани в приложение 1 с части А и Б към договора.
По
делото е установено, че част от имуществото, предмет на договора от
20.06.2014г. е апортирано в капитала на търговското
дружество “Р. М” ООД град С., ЕИК *********.
По
делото е назначена съдебна – комплексна - техническа и оценителна експертиза,
чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
Задачата
на експертизата е да се изготви заключение за броя, вида и стойността на всеки
един от активите на “Р. – Р.” ЕАД поотделно, които са прехвърлени на ответника Й.Г.
с договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от
20.06.2014г., като стойността на активите се определи към датата на договора
20.06.2014г.
Видно от
заключението в приложение № 1 към същото са описани поименно видът, инвентарния
№, идентификатора по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р., площ и
пазарната стойност на всяка една сграда и съоръжение определена в оценката на
инж.О.С. и прехвърлена с Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на
задължение от 20.06.2014 г. В това Приложение № 1 са дадени 36 бр. сгради
включени в активите на „Р. - Р." ЕАД гр.Р. (в н.) на обща стойност 1 537
752 лв. /Словом: Един милион, петстотин тридесет и седем хиляди, седемстотин
петдесет и два лева/.
Шест броя
сгради включени в оценката на инж.О.С. не фигурират в процесния
Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014
г. и са на стойност 392 954 лв. В резултат на това общата сума на сградите и
съоръжение по оценката на инж.О.С. възлизаща 1 930 706 лв. се намаля с 392 954
лв. и в рекапитулацията Приложение № 1 фигурира сумата на обща стойност 1 537
752 лв.
В Приложение
№ 2 са описани поименно видът, местонахождение, инвентарния №, количество,
пазарната стойност, забележка/уточнение на наименованието на всяко едно движимо
имущество определена в оценката на тройна експертиза назначена по акт №
20150527155120/28. 05.2015 г. на Агенция по вписванията - С., и прехвърлени с
Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014
г. В това Приложение № 2 са дадени 4 304 бр. движими вещи включени в активите
на „Р. - Р." ЕАД гр.Р. (в н.) на обща стойност 5 131 008 лв. /Словом: Пет
милиона, сто тридесет и една хиляди, и осем лева/.
Шестдесет и
един броя движими вещи включени в оценката на тройната експертиза не фигурират
в процесния Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014 г. и са на стойност 93 316 лв. В
резултат на това общата сума на движими вещи по оценката на тройната експертиза
възлизаща 5 224 324 лв. се намаля с 93 316 лв. и в рекапитулацията Приложение №
2 фигурира сумата на обща стойност 5 131 008 лв.
В Приложение
№ 3 са описани поименно видът, идентификатора по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Р., площ и пазарната стойност на всяка една сграда
(21 бр.), на два бр. поземлени имота със съответния идентификатор и площ и
определени чрез пазарна оценка възложена от ЧСИ Г.И. по изп.д.
№ 331/2014 г. с взискател „П.“ АД -С. и „Е."
ООД, и прехвърлени с Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на
задължение от 20.06.2014г. В това Приложение № 3 са дадени общо 2 бр. поземлени
имота с 21 бр. сгради в тях включени в активите на „Р. - Р." ЕАД гр.Р. (в
н.) на обща стойност 9 497 066 лв. /Словом: Девет милиона, четиристотин
деветдесет и седем хиляди, и шестдесет и шест лева/.
Единадесет
броя сгради и 1 бр. движимо имущество /транспортно средство/, включени в
оценката възложена от ЧСИ Г.И. по изп.д.№ 934/2014 г.
и по изп.д.№ 331 / 2014 г. не фигурират в процесния Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014 г. и са на стойност 195 660 лв. В
резултат на това общата сума на сградите и движимо имущество /транспортно
средство/, по оценката възложена от ЧСИ Г.И. възлизаща 9 692 726 лв. се намаля
с 195 660 лв. и в рекапитулацията Приложение № 3 фигурира сумата на обща
стойност 9 497 066 лв.
В Приложение
№ 4 са описани поименно видът, броя, кода и пазарната стойност на 5 бр. движимо
имущество /транспортни средства/ определени чрез пазарна оценка възложена от ЧСИ
М. Д. по изп.д.№ 276 / 2014 г., видно от
удостоверение изх.№ 2484 / 04.05.2015г., прехвърлени с Договор за прехвърляне
на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014 г. В това Приложение №
4 са дадени общо 5 бр. движими вещи включени в активите на „Р. - Р." ЕАД
гр.Р. (в н.) на обща стойност 65 301,40 лв. /Словом: Шестдесет и пет хиляди
триста и един лева, и четиридесет стотинки/.
Триста и два
броя позиции на движимо имущество, включени в оценката възложена от ЧСИ М. Д.
по изп.д.№ 276 / 2014 г. не фигурират в процесния Договор за прехвърляне на движими вещи в
изпълнение на задължение от 20.06.2014 г. и са на стойност 235 891,11 лв. В
резултат на това общата сума на транспортните средства и движимото имущество,
по оценката възложена от ЧСИ М. Д. възлизаща 301 192,51 лв. се намаля с 235
891,11 лв. и в рекапитулацията Приложение № 4 фигурира сумата на обща стойност
65 301,40лв.
В Приложение
№ 5 са дадени в рекапитулация по четирите по-горе описани приложения на всички
поземлени имоти, сгради и движимото имущество (общо 4 368 бр./корекция в с.з./)
описани в Договор за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от
20.06.2014 г., включени в активите на „Р. - Р." ЕАД гр.Р. (в н.),
прехвърлени на ответника Й.Г.. Обща стойност посочена в това приложение възлиза
на 16 231 127,40 лв. /Словом: Шестнадесет милиона, двеста тридесет
и една хиляди, сто двадесет и седем лева, и четиридесет стотинки/.
В Приложение
№ 6 са дадени единадесет броя сгради и 1 бр. движимо имущество /транспортно
средство/, включени в оценката възложена от ЧСИ Г.И. по изп.д.№
934/2014 г., които не фигурират в процесния Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014 г. и са
на стойност 195 660 лв. Тази сума не е включена в рекапитулацията на
Приложение № 5.
В Приложение
№ 7 са дадени триста и два броя позиции на движимо имущество, включени в
оценката възложена от ЧСИ М. Д. по изп.д.№ 276/2014
г., които не фигурират в процесния Договор за
прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г. и са на
стойност 235 891,11 лв. Тази сума не е включена в рекапитулацията на Приложение
№ 5.
В Приложение
№ 8 общо 65 бр. транспортни средства (движимо имущество) са описани продадени
МПС по процесния договор от 20.06.2014 г. м/у „Р. - Р."
ЕАД гр.Р. и Й.Г., но неоценени и неапортирани, поради
неосигурен достъп на оценителите от тройната съдебно-техническа експертиза.
Тези транспортни средства (движимо имущество) не са включени в рекапитулацията
на Приложение № 5.
В Приложение
№ 9 са дадени общо 37 бр. инфраструктурни съоръжения - продадени по процесния договор от 20.06.2014 г. м/у „Р. - Р." ЕАД
гр.Р. и Й.Г., но неоценени и неапортирани, поради
неосигурен достъп на оценителите от тройната съдебно-техническа експертиза,
както и Й.Г. не е представил необходимите данни и документи за собственост -
това е отразено в текстовата част на тройната оценителска
експертиза на стр.5, т.ІХ. Тези инфраструктурни съоръжения не са включени в
рекапитулацията на Приложение № 5.
За да е осъществен фактическия състав на чл. 647, ал. 1,
т. 3 от ТЗ следва да е налице възмездна сделка, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото, като сделката е извършена в двугодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по – рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
В случая съдът приема, че процесната
сделка от 20.06.2014г. е възмездна сделка, извършена след обявената от
съда дата на неплатежоспособност /02.01.2014г./ и в двугодишния срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност /07.07.2014г./.
Съдът като взе предвид договора за прехвърляне
на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г. и установеното от
назначената експертиза намира за установено, че длъжникът за погасяване на
своето задължение към втория ответник в размер на 2 160 000 евро /с
левова равностойност 4 224 592,80 лева/, му е прехвърлил собствеността върху
свое имущество на стойност повече от 16 231 127,40 лв., т. е. близо
четири пъти повече, което води до извода, че даденото по сделката значително
надхвърля по стойност полученото.
Освен това доколкото по делото беше установено, че с процесния договор от 20.06.2014г. е прехвърлено правото на
собственост не само върху движими вещи, а и върху недвижими имоти /описани в
приложение 1 част А/, то в тази си част договорът е нищожен поради липсата на предписаната
от закона форма.
С оглед на изложеното съдът намира за установено по делото, че даденото по процесната сделка значително надхвърля полученото, като
сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в
двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, с което фактическият състав по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е
осъществен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да обяви
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Р. – Р.”
ЕАД (в несъстоятелност) сделката, извършена с Договор за прехвърляне на движими
вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с нотариална заверка на
подписите, рег. № 1082 от 20.06.2014г. по описа на нотариус В.Я. с рег. № 318
на Нотариалната камара с район на действие Районен съд С., сключена между
"Р. - Р." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Р.,
ул. *** в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН **********, с посочен
по делото адрес: *** в качеството му на кредитор/купувач, тъй като даденото по сделката
значително надхвърля полученото и сделката е извършена след обявената от съда
дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност.
Поради уважаване
на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, съдът намира, че не следва да се
произнася по евентуално предявените искове с правно основание по чл. 647, ал.
1, т. 6 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски. Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 5 500 лева, представляващи възнаграждение
на вещи лица. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 23.01.2018г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
4436 лева без ДДС за една съдебна инстанция, което се заплаща по посочената в
договора банкова сметка. ***щане на уговореното
адвокатско възнаграждение по банков път, поради което и такова не следва да
бъде присъждано. В този смисъл е приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответниците “Р. – Р.” ЕАД
(в несъстоятелност) –
от масата на несъстоятелността и Й. Е. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Окръжен съд – С.З. в размер на 168 983.71 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Р.
– Р.” ЕАД (в несъстоятелност) с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Р.,
ул. *** сделката, извършена с Договор
за прехвърляне на движими вещи в изпълнение на задължение от 20.06.2014г., с
нотариална заверка на подписите, рег. № 1082 от 20.06.2014г. по описа на
нотариус В.Я. с рег. № 318 на Нотариалната камара с район на действие Районен
съд С., сключена между "Р. - Р." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град Р., ул. *** в качеството на длъжник/продавач и Й. Е. Г., ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: *** в качеството му на кредитор/купувач,
тъй като даденото по сделката
значително надхвърля полученото и сделката е извършена след обявената от съда
дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност.
ОСЪЖДА “Р. – Р.” ЕАД (в несъстоятелност) с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Р., ул. *** – от масата на
несъстоятелността и Й. Е. Г., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** да заплатят на “Ч.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С.З., ул. *** направените по делото
разноски в размер на 5 500 лева.
ОСЪЖДА Р. – Р.” ЕАД (в несъстоятелност) с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Раднево, ул. *** – от масата
на несъстоятелността и Й. Е. Г., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***
да заплатят държавна такса по
сметка на Окръжен съд – С.З. в размер на
168 983.71 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: