Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин М.

               Членове:  Пепа Тонева

                                Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия М. ………...……...гр.д. № 16 132. по описа

за 2017 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

         Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „П.и.б.“ АД, с която обжалва изцяло решение № 174 820 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 35 045/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на решение, свързани с противоречие с материалния закон. В тази връзка се твърди, че не е налице противоречие с добрите нрави, както и че съдът не е посочил критериите за преценка. Твърди, че решението е немотивирано, както и че от събраните доказателства (сключения договор и анекси) се установява, че страните са уговорили индивидуално условията по сделката. Твърди, че кредитирането на търговец е изключено от специалната императивна закрила срещу неравноправно договаряне с потребителите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенцията, като претендира и направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата „Н.“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. По отношение на довода за приложимостта на закрилата твърдят, че като физическо лице – длъжник изцяло се прилага закрилата. Развива доводи свързани с начина на определяне на размера на лихвата и надбавките, като твърдят, че същите са неправилно определени от кредитодателя. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно и претендират разноски.

            Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за  установено от фактическа и правна страна следното:

            От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 174 820 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 35 045/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите „П.и.б.“АД да заплати на „Н.“ ЕООД сумата от 13 559.59 евро, представляваща платена без правно основание възнаградителна лихва по Договор да кредит от 15.08.2008 г. в периода 15.08.2008 г. до 09.10.2012 г„ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба от 26.06.2014 г. до окончателното й плащане; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „П.и.б.“ АД да заплати на „Н.“ ЕООД сумата от 5 118.55 лева, представляващи напразни по делото разноски съразмерно е уважената част от исковете.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 15.08.2008 г. между „МКБ Ю.“ АД и „Н.- Н“ ЕООД е сключен Договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 330 000 евро, от които 290 000 евро - лимит за СМР и 40 000 евро - лимит за ДДС за финансиране на проект „Изграждане на сграда е апартаменти и магазини в гр. Русе, бул. „*******със застроена площ от 161 кв.м. и разгърната застроена площ от 772 кв.м. Видно от разпоредбата на т. 1.6 от договора страните са уговорили, че формираният редовен дълг ще се олихвява с годишен лихвен процент, определен в размер на сумата на лихвена база - 1 месечен „юробор“ и надбавка от 4,06 пункта, но не по - малко от 8,5 % годишно. Страните са постигнали договореност,  определянето на лихвения процент става на базата на условията, предвидени в Раздел II, т. 4, като в т. 4.5 е предвидено право на банката при промяна на лихвените условия на междубанковите пазари и/или действащата нормативна уредба в страната и/или общото икономическо състояние в страната (в случай, че рейтингът на БДД бъде понижен или се увеличат разходите за задължителни резерви поради регулативни мерки), едностранно да промени съответно лихвения процент, договорен по договора, като измененията влизат в сила, считано от началото на първия следващ лихвен период след датата на приемането им от банката, за което кредитополучателят се уведомява. В т. 1.7 е уговорено, че лихвата при просрочие е в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 10 пункта при спазване на условията на Раздел II, т. 4.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх. № 02-665-1011/09.02.2012 г. ищецът „Н.- Н“ ЕООД е уведомен, че считано от 01.12.2008 г. банката е олихвявала задължението е лихвен процент, формиран като сума от действащия едномесечен „Юробор“ и фиксирана надбавка в размер на 6,06 %, но не по-малко от 10,50 %.

           Не се спори, а се установява и от удостоверение изх. № 316-159/09.10.2012 г„ изходящо от „МКБ Ю.“ АД, че към 09.10.2012 г. „Н.“ ЕООД няма задължения към банката по договор за кредит от 15.08.2008 г.

           От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 15.08.2008 г. до 09.10.2012 г. банката е удържала лихви, комисионни и такси по договор за кредит № 240/15.08.2008 г. общо в размер на 72 914.87 евро. Вещото лице е посочило, че разликата между договорения лихвен процент в размер на не по-малко от 8,50 % и едностранно изменения лихвен процент в размер на не по-малко от 10,50 % за периода от 01.12.2008 - 09.10.2012 г. е общо в размер на 13 559.59 евро.

От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнение, същият е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД за сумата от 13 559.59 евро.

           С атакуваното решение № 174 820 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 35 045/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите „П.и.б.“АД да заплати на „Н.“ ЕООД сумата от 13 559.59 евро, представляваща платена без правно основание възнаградителна лихва по Договор да кредит от 15.08.2008 г. в периода 15.08.2008 г. до 09.10.2012 г„ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба от 26.06.2014 г. до окончателното й плащане; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „П.и.б.“ АД да заплати на „Н.“ ЕООД сумата от 5 118.55 лева, представляващи напразни по делото разноски съразмерно е уважената част от исковете.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно.

           При служебно извършената проверка за допустимост на решението настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по делото. Цената на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД е 13 559.59 евро и  съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК предпоставя, че в производството по него родово компетентен да се произнесе е  окръжен съд като първа инстанция. С произнасянето по този иск първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, които въззивната инстанция в приложение та чл. 269, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК дължи да обезсили като изпрати делото на компетентния да се произнесе по иска съд.

           По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение следва да се обезсили и делото да се изпрати по компетентност на Софийски градски съд за разглеждане на предявеният иск.

           При произнасянето настоящият съдебен състав констатира, че в списъка на лицата за призоваване неправилно е вписан като въззиваема страна физическото лице Н.М.К.. Видно от доказателствата по делото с определение от 26.11.2015 г. съдът е прекратил производството по предявените от физическото лице искове, поради оттегляне.

           Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е  Ш   И:

             

                        ОБЕЗСИЛВА  решение № 174 820 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 35 045/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав,  като НЕДОПУСТИМО.

                        ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд.

                        Заличава от списъка на лицата за призоваване Н.М.К..

                        Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

                       

 

 

                   Председател:                                                         Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.