№ 132
гр. Русе, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600492 по описа за 2021 година
Про из во д с т во то е по глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260054/15.04.2021г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 1690/20 на същия съд, подсъдимата Д. Т. Ч. е
призната за ВИНОВНА в това, че през периода от 18.07.2017 г. до
25.07.2017 г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и
поддържала заблуждение у М.С.С. от с.Т., обл.Русе, че ще му бъде отпуснат
кредит, като за това е необходимо да преведе парични суми за кандидатстване
и застраховка по кредита, с което причинила на М.С. имотна вреда в размер
на 210.00 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1,вр.чл.54 от НК й е
наложено наказание лишаване от свобода от една година и два месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата е призната за НЕВИННА в това, да е извършила
престъплението по чл.209 ал.1 от НК в периода след 25.07.2017г. до
25.07.2018г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана в тази
част от обвинението. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по
делото разноски.
1
Тази присъда, в осъдителната й част, е обжалвана от подсъдимата Д. Т.
Ч., чрез упълномощеният си защитник адв.С.М. от АК-Русе с доводи за
необоснованост, постановяване при допуснати съществени процесуални
нарушения, по подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание
съображения. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на изцяло
оправдателна такава или връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се навеждат доводи за
малозначителност на случая и се прави искане за приложение на чл.9 ал.2 от
НК или да се приеме, че случаят е маловажен, като се прави искане за
приложение на разпоредбата на чл.209 ал.3 от НК.
Становището на представителя на РОП е,че жалбата е неоснователна,
а присъдата като законосъобразна, правилна и мотивиране следва да бъде
потвърдена изцяло.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано,че
подсъдимата Д. Т. Ч. е български гражданин, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, работи.
На 11.07.2017г., подсъдимата публикувала обява №260613 в интернет-
платформата за обяви „Zor.bg“, в която било описано, че се отпускат кредити
до 100 000 лв. на лица с лоша кредитна история в Централния кредитен
регистър, които работят по постоянен трудов договор. В обявата било
посочено лице за контакт – „Д.“ и телефони за връзка - *** и *** /за контакти
по вайбър/.
Към м.юли, 2017 г. свидетелят М.С. имал банкови кредити към
различни банки, които искал да обедини в един, чрез рефинансиране в размер
на 100 000.00 лв. Въпреки предприетите от С. действия, няколко банки му
отказали отпускането на заем в такъв размер, с различни аргументи.
Поради това пострадалият потърсил в интернет-пространството
възможности за финансиране от други източници, при което попаднал на
обявата публикувана от подсъдимата.
2
На 18.07.2017 г. свид.С. се обадил от личният си мобилен телефон на
посочения в обявата телефонен номер ***. Разговарял с подсъдимата, която
се представила за „Д.“, като обяснила, че е кредитен консултант на финансова
институция, без да уточни на коя. С. обяснил на жената, че иска да
кандидатства за отпускане на кредит в размер на 100 000.00 лв. След като
разбрала от С., че работи на постоянен трудов договор в „М.“ ЕООД, че има
значителен трудов доход и след като продиктувал трите си имена, ЕГН,
адрес и данни от личната си карта, подсъдимата казала на пострадалия, че има
шанс да бъде одобрен за кредита и, че до ден-два ще му се обади и ще му
каже дали е одобрен.
На 20.07.2017 г. свид.С. получил обаждане от телефонен номер *** и
отново разговарял с „Д.“ /подсъдимата/. Тя му обяснила, че за да му бъде
отпуснат желания кредит, трябва да заплати такса от 90.00лв. за
кандидатстване за кредита. Казала му, че тази сума трябва да изпрати до офис
на Еконт „Марица“ в гр.Пловдив с получател Д.Ч., която била нейна колежка,
с тел.номер ***. Пояснила, че контактите с Д.Ч., свидетелят следва да
осъществява само чрез приложението „Вайбър“, където да изпрати отново
личните си данни и снимка от разписката, с която е превел сумата от 90.00лв.
Още същият ден, около 12.50ч. свид.С. посетил офиса на „Еконт“ в
ж.к.“Здравец“ в гр.Русе и извършил превод с № 70000002056113 на сумата от
90.00 лв. на името на Д.Ч.. След това С. преснимал разписката от превода и
заедно с личните си данни ги изпратил на посоченият му потребител в
приложението „Вайбър“ – Д.Ч. с номер ***.
По-късно през този ден, около 15.30ч., подсъдимата се явила в офис на
Еконт „Кършиака“ в гр.Пловдив, удостоверила самоличността си с лична
карта, след което лично била изплатена сумата от 90.00лв. по паричния
превод. Това било удостоверено от служител в офиса – Рая Недкова, с
Разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, на която
подсъдимата собственоръчно изписала трите си имена, единният си
граждански номер и положила подписа си.
След два дни свид.С. получил ново телефонно обаждане от тел. номер
*** и отново разговарял с „Д.“. Тя му съобщила, че е одобрен за кредита, но
трябвало да заплати такса за застраховка на кредита в размер на 120.00лв.,
като в противен случай документите за кредита щели да бъдат върнати и
3
нямало да му бъде отпуснат кредита. Обяснила му, че превода отново трябва
да направи по Еконт, с получател Д.Ч. и тел.номер ***.
При така дадените му указания, на 25.07.2017 г. около 11.30 ч. свид.С.
посетил офис на Еконт в ж.к.“Здравец“ в гр.Русе и извършил превод с №
70000002056125 на сумата от 120.00 лв. на името на Д.Ч.. След това С.
преснимал разписката и я изпратил на посоченият му потребител в
приложението „Вайбър“ – Д.Ч. с номер ***.
Същият ден, около 12.20ч., подсъдимата се явила в офис на Еконт
„Руски“ в гр.Пловдив, удостоверила самоличността си с лична карта, след
което лично била изплатена сумата от 120.00лв. по паричния превод. Това
било удостоверено от служител в офиса – А.В., с Разписка за доставка на
пощенска пратка/пощенски запис, на която подсъдимата отново
собственоръчно изписала трите си имена, единният си граждански номер и
положила подписа си.
В следващите няколко дни свид.С. неколкократно се свързвал по
телефона с „Д.“ /подсъдимата/, за да разбере какво става с кредита, при което
жената му отговаряла, че има забавяне, защото имало проблем със системата
и не можели да разгледат документите му. Обещала му, ако нещо се случи да
му бъдат върнати парите за разглеждане на документите и за застраховката.
След като нито получил известие за отпускането на кредита, нито му били
върнати платените от него 210.00 лв., С. правил последователни опити да се
свърже отново с „Д.“, но тя престанала да отговаря на повикванията му и
прекратила всякаква комуникация с него.
След напразните опити на пострадалия да се свърже по някакъв начин с
„Д.“, свид.М.С. подал жалба в Сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ при ОД МВР-Русе. Към жалбата си той приложил копия от
разписките, с които предал паричните преводи в „Еконт“, както и разпечатка
на процесната обява в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“.
Проверката по случая била възложена на свидетеля В.В. – полицейски
служител в Сектор „ПИП“ при ОД МВР-Русе. Последният след като се
запознал с фактите посочени от свид.С. в жалбата и след като установил
данните на потребителя – абонат на посочените в процесната обява телефони
за връзка - *** и *** и данните за получателя на двата пощенски записа от
Еконт, преценил, че автор на деянието е подс.Д. Т. Ч.. Поради това, свид.А.
4
отправил искане до РУ-Сливен за снемане на обяснения от подсъдимата. В
представените му саморъчни обяснения подсъдимата твърдяла, че не познава
лице с имена М.С., не е получавала парични преводи по „Еконт Експрес“, не
е известна интернет-платформата за обяви „Zor.bg“ и няма регистрация там,
както и, че не познава лице с име „Д.“. Заявила, че през м.юни, 2017г. е
открадната дамската чанта с двата мобилни телефона, личната карта и
парична сума, като в края на м.юли, 2017г. нейна приятелка върнала
портфейла с личната карта, които били открити в дискотека в гр.Пловдив.
Събраните в хода на проверката материали били изпратени в Районна
прокуратура и станали повод за образуване на досъдебното производство по
настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена комплексна
техническа и лицево-идентификационна експертиза с обект на анализ
видеозаписи от камери за видеонаблюдение в офиси на Еконт – „Руски“ и
„Кършиака“ предоставени от „Еконт Експрес“ ЕООД на оптичен носител.
Същата извела относими към предмета на делото фотокадри от видеозапис от
25.07.2017г на камера за видеонаблюдение в офис на Еконт „Руски“ в
гр.Пловдив. От заключението на вещото лице се установява, че част от
предоставените от „Еконт Експрес“ файлове са повредени и не могат да бъдат
възпроизведени. При възпроизвеждане на видеозаписа записа от офис на
Еконт „Руски“ в гр.Пловдив се установява, че от 25.07.2017г., около 12.16ч.
се появява лице от женски пол, за което вещото лице дава становище, че
„вероятно“ е Д. Т. Ч.. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, при
изслушване на вещото лице, същият заявява, че е дал заключение в степен
„вероятно“ /трета от пет степени/, съобразявайки стандартите на
международните криминалистически практики, приетите методики за лицева
идентификация, както и качеството на записа, но твърди, че за него лицето от
видеозаписа е именно подсъдимата.
По досъдебното производство била назначена почеркова експертиза с
обект на изследване ръкописните текст и подпис върху разписка с №
70000002056113 за превод на сумата от 90.00лв. От заключението на тази
експертиза се установява, че цифрите за ЕГН, имената „Д. Т. Ч.“ и подписа
под тях са изпълнение собственоръчно от подсъдимата. Поради лошо
качество на копието на разписка за паричен превод № 70000002056125 за
5
сумата от 120.00лв., вещото лице дава заключение, че не може да се
произнесе от кого са изпълнение текста и подписа в тази разписка.
В хода на съдебното производство, първоинстанционния съд е изискал
от БНБ информация за Д.Ч., като от постъпилата справка се установява, че
подсъдимата не е вписана като кредитен посредник в поддържания от БНБ
регистър, не е акционер на банка /кредитна институция/ лицензирана от БНБ
и не е представляваща или управляваща такава институция.
Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни
доказателства по делото: показанията на свидетелите М.С. и В.В.;
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства:
заключенията комплексната техническа и лицево-идентификационна и
почеркова експертизи, разписки за приемна на паричен превод, разпечатка на
обява № 260613 в интернет-платформата за обяви „Zor.bg“, справки от
„Еконт Експрес“ООД гр.Русе, разписки с № 70000002056113 и №
70000002056125 за доставка на пощенски запис, извлечение от системата на
„Еконт Експрес“ООД „Редактиране на клиент“ за Д.Ч., справки от „Виваком“
и „Теленор“ за абонат на телефонен номер, справка от БНБ, Справка от ОД
МВР-Пловдив Сектор „Български документи за самоличност“, справка от
БНБ, справка за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние,
автобиография и други.
По делото няма спор относно това, че пострадалият е изпратил два
записа с посочените суми до Пловдив, на горепосочените дни и часове и по
посочения начин; за това че тези суми са получени от жена, на
горепосочените дни, места и по посочения начин. Категорично е установено
как и защо пострадалият се е свързал по телефона и е провел многократни
разговори с жена във връзка с отпускане на кредит, изпращаните съобщения
по вайбър, както и за причината поради която той е изпратил парите.
Безспорно е установен телефонния номер, на който пострадалият е провеждал
разговорите и телефонният номер на вайбър, на който е изпращал личните си
данни и пресниманите разписки. Няма спор, че изпратената от пострадалия
сума е в общ размер на 210 лева, която сума до момента не е възстановена на
св.С.. Безспорно е установено и това, че подсъдимата няма правомощията на
кредитен посредник, видно от отговора от БНБ /л.111 от делото на РРС/.
Доказателства за това се съдържат в писмените и гласни доказателства по
6
делото и в експертните заключения, които са еднопосочни и
непротиворечиви.
Спорният по делото въпрос е свързан с авторството на престъпление.
Дали подсъдимата е жената, с която пострадалият е разговарял по телефона и
на която е изпращал съобщенията по вайбър, дали тя е лицето получило
парите, изпратени от С. по Еконт, дали тя е лицето, което възбудило и
поддържало заблуждението у св.С., че може да му съдейства за отпускане на
кредит и въз основа на тези неверни представи да го е мотивирала да се
разпореди на два пъти с общата сума от 210 лв.
В тази насока районният съд е извършил задълбочен анализ на всички
събрани по делото доказателства и е изложил убедителни мотиви, които се
споделят напълно от въззивната инстанция.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на
обвинението и авторството на деянието и за необоснованост на присъдата.
Показанията на пострадалия М.С. са последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал, в
това число и с данните от мобилните оператори. Последните удостоверяват,
че именно подсъдимата е абоната на двата телефонни номера, на които
пострадалият е разговарял с жената, представила се за „Д.“ и е изпращал
съобщения по вайбър.
Първоинстанционният съд мотивирано е кредитирал показанията на
пострадалия. Те са достатъчно конкретни относно поведението на
подсъдимата- провежданите разговори, активните й действия във връзка с
възможността да му бъде предоставен кредит, мотивирането му да изпраща
определени пари за такса и застраховка, създаването на престава у него, че
той изпълнява указанията й във връзка с получаването на този кредит,
убеждаването му, че има забавяне при разглеждането на документите му, като
впоследствие подсъдимата спира да отговаря на обажданията на пострадалия.
Показанията на пострадалия кореспондират с тези на св.Великов, които
законосъобразно са кредитирани като обективни и правдиви.
Тези гласни доказателства кореспондират с писмените такива-
извършените от С. преводи на парите, удостоверени с писмени документи и
справките от мобилните оператори. От последните се установява по
7
категоричен начин, че тел. № 0876 425920 /от който са провеждани
разговорите с „Д.“/ е на името на подсъдимата Д.Ч. /л.49 от ДП/; тел.номер
0893 817872 /номерът на вайбър, на който пострадалият е изпращал личните
си данни и снимка на разписките, за преведените сума/, е също собственост на
подсъдимата /л.51 от ДП/. Последният телефонен номер е посочен на св.С. от
самата извършителка като номерът на Д.Ч., която е лицето, което ще получи
парите. Тези доказателства кореспондират и със заключенията на приетите по
делото комплексната техническа и лицево-идентификационна и почеркова
експертизи.
От почерковата експертиза категорично се установява, че
ръкописните текст- цифрите за ЕГН, имената „Д. Т. Ч.“ и подпис върху
разписка с № 70000002056113 за превод на сумата от 90,00 лв /оригиналът на
която е изследван и приложен на л.92 от ДП/ са изпълнени собственоръчно
от подсъдимата. Този факт потвърждава показанията на пострадалия и
установява, че именно подсъдимата е получила тази сума. Въпреки че
относно втория паричен превод № 70000002056125 за сумата от 120.00лв.,
вещото лице сочи, че не може да се произнесе от кого са изпълнение текста и
подписа в тази разписка, поради лошо качество на изследваното копие,
доколкото изпращането на тази сума от св.С. и получаването й от жената в
гр.Пловдив е станало по идентичен начин, се налага извода, че тази жена
също е подсъдимата.
От заключението на комплексната техническа и лицево-
идентификационна експертиза, изследвала относимите кадри от
видеозаписите от камери за видеонаблюдение в офиси на Еконт – „Руски“ и
„Кършиака“ гр.Пловдив, се установява, че част от предоставените от „Еконт
Експрес“ файлове са повредени и не могат да бъдат възпроизведени. Относно
видеозаписа от офис на Еконт „Руски“ в гр.Пловдив се установява, че от
25.07.2017г., около 12.16ч. се появява лице от женски пол, за което вещото
лице дава становище, че „вероятно“ е Д. Т. Ч.. Въпреки посочената от
експерта вероятност, от заявеното от него в съдебното заседание пред първата
инстанция се изяснява тази вероятност като трета от пет степени по
стандартите на международните криминалистически практики, приетите
методики за лицева идентификация, както и качеството на записа. Експертът
твърди, че за него лицето от видеозаписа е именно подсъдимата, поради
което посочената вероятност в експертизата не следва да се абсолютизира и
8
съдът правилно я е приел като достатъчна категоричност за това, че жената от
кадрите е именно подсъдимата, тъй като този извод се налага при съвкупния
анализ на всички доказателства, събрани по делото.
Обясненията на подсъдимата правилно са преценени от районния съд
като нелогични, опровергаващи се от останалите доказателства по делото и
поради това имащи характера на защитна теза. Твърденията й, че е загубила
личните си документи и мобилния си телефон през май 2017г. и са и били
върнати впоследствие, опитвайки се да установи по този начин, че друго лице
ги ползвало за измамата и за получаването на парите, се опровергават от
останалите доказателства по делото. От отговора на ОД МВР-Пловдив /л.113
от делото на РРС/ е видно, че няма подадено заявление за откраднати или
изгубени лични документи на лицето Д. Т. Ч.. Твърденията на подсъдимата,
че е била върната от полицията, за да се изчакат 72 часа освен, че
противоречат на закона и на установената практика в случаите на загубени
или откраднати документи, са и вътрешно противоречиви. Нейните обяснения
противоречат и на обективните данни, съдържащи се в двете експертни
заключения, а дори и според нейните обяснения се налага извода, че
подсъдимата е имала документи и телефон към периода на инкриминираното
деяние- което е извършено през юли 2017г.
Съвкупният анализ на кредитираните от съда доказателства
потвърждава установената фактическа обстановка. Първоинстанционният съд
подробно е обсъдил обективната и субективна страна на престъплението, като
правилно е приложил материалния закон.
От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъплението по чл.209, ал.1, от НК, тъй като през периода от 18.07.2017г.
до 25.07.2017г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
и поддържала заблуждение у М.С., че ще му бъде отпуснат кредит, като за
това е необходимо да преведе парични суми за кандидатстване и застраховка
по кредита, с което причинила на С. имотна вреда в размер на 210.00лв.
Безспорно е установено, че в първият телефонен разговор от 18.07.201г.
подсъдимата е възбудила заблуждение у св.С., че в качеството си на кредитен
консултант на финансова институция, може да му съдейства за отпускане на
кредит в размер на 100 000.00лв., но за целта трябва да плати сумата от
90.00лв. за кандидатстване. Впоследствие, подсъдимата е поддържала и
9
доразвила вече възбуденото у С. заблуждение, като му съобщила в телефонен
разговор, че е одобрен за кредита, но трябвало да заплати такса за застраховка
на същия в размер на 120.00лв., като в противен случай документите за
кредита щели да бъдат върнати и нямало да му бъде отпуснат кредита. По
този начин подсъдимата формирала и поддържала неправилни представи у
свидетеля, че разполага с възможност и компетенции да осъществи
посредничество и съдействие за отпускане на кредит.
Тези неверни обстоятелства са мотивирали С. да се разпореди на два
пъти с инкриминираните парични суми, негова собственост, които превел по
посочения от подсъдимата начин- чрез парични преводи на Еконт Експрес,
лично на подсъдимата.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че подсъдимата нито е разполагала с възможности да съдейства и
посредничи при отпускане на кредити, нито имала намерение да извършва
действия в тази насока. Напротив, деянието тя е осъществила с ясното
намерение да присвои паричните суми, да се разпореди с тях в свои интерес,
като ги изразходва за свои нужди, което на практика е сторила.
Деянието е довършено на 25.07.2017г., тъй като в резултат от
действията на подсъдимата и акта на разпореждане с втората парична сума,
срещу която собственикът не получил насрещна престация, свид.С. е
претърпял имотна вреда в общ размер на 210.00лв.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата с пряк
умисъл. Тя действала с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от нея. Съзнавала обществено-опасния характер на деянието и
неговите обществено-опасни последици, като е целяла настъпването на
противоправния резултат, тъй като решила да се облагодетелства по
неправомерен начин, което се потвърждава от цялостното й поведение.
Законосъобразни и правилни са изводите на първата инстанция и
досежно оправдателната част на присъдата. Доказателствата по делото сочат,
е подсъдимата не е извършила престъплението по чл.209, ал.1 от НК в
периода след 25.07.2017г. до 25.07.2018г. /според обвинението/, тъй като след
25.07.2017г. нито подсъдимата е извършвала измамливи действия, нито
пострадалият е осъществявал имуществено разпореждане, които да изпълнят
състава на процесното престъпление, поради което мотивирано подсъдимата е
10
призната за невинна и оправдана в тази част от обвинението.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения. При извършената служебна проверка въззивната
инстанция не констатира допуснати такива. Въпросът за съществените
процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство е
решен в проведеното разпоредително заседание и не може да бъде подлагат
на нова проверка при обжалване на присъдата. В хода на съдебното следствие
не са допуснати съществени процесуално нарушения, които да са довели до
опорочаване на съдебния акт. Всичко събрани по делото доказателства са
годни, събрани по съответния процесуален ред и достатъчни, за да обосноват
присъдата, както в нейната осъдителна, така и в нейната оправдателна част.
Доказателствата са обсъдени, като са изложени убедителни мотиви за това,
които от тях и защо се кредитират и кои не, даден е отговор и на всички
спорни по делото въпроси и на направените възражения от защитата.
Неоснователни са възраженията за малозначителност на случая и
искането за приложение на чл.9 ал.2 от НК. Цялостното поведение на
подсъдимата и извършените от нея множество действия, свързани с обява в
посочения сайт, провеждане на разговори от един телефонен номер,
представянето й с чуждо име, предоставяне на друг телефонен номер, на
който да се изпращат документи по вайбър, наличието на осъществени два
признака от обективната страна на измамата- възбуждане на заблуждение у
пострадалия и поддържане на това заблуждение с конкретни обещания,
получаването на пари на два пъти, в никакъв случай не сочат на липса на
обществена опасност на конкретното престъпление, нито на явна
незначителност на неговата обществена опасност. С оглед на това ниската
стойност на причинената на пострадалия имотна вреда в размер на 210 лева не
е достатъчна, за да обоснове такава малозначителност на конкретния случай.
Неоснователни са възраженията на защитата за маловажност на случая
и искането за приложение на чл.209 ал.3 от НК. Ниската стойност на
причинената на пострадалия имотна вреда в размер на 210 лева не е
достатъчна, за приложението на този текст от закона. В тази насока съдът
съобрази факта, че са осъществени две отделни изпълнителни деяния-
възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия, всяко едно от които
е достатъчно за квалификацията на деянието като измама; множеството
11
целенасочени действия извършени от подсъдимата, свързани с първоначално
формира и успешното поддържане на заблуждението у пострадалия, което го
е мотивирало на два пъти да преведе исканите от подсъдимата суми.
За извършеното престъпление на подсъдимата е определено наказание
по реда на чл.54 от НК, в размер на една година и два месеца лишаване от
свобода, което е към минимума на предвиденото в текста на чл.209 ал.1 от НК
наказание. При неговата индивидуализацията, първоинстанционният съд е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно
минало; трудовата й ангажираност; ниския интензитет на измамливите
действия; изминалия продължителен период от време от датата на деянието
до реализирането на наказателната отговорност; невисоката стойност на
причинените имуществени вреди. Като отегчаващи такива е отчетено
наличието на невъзстановени имуществени вреди.
Настоящият състав намира,че от групата на смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да се изключи ниският интензитет на
измамливите действия, а към отегчаващите такива да се добави факта, че са
осъществени две изпълнителни деяния /възбуждане и поддържане на
заблуждение/, като споделя останалите посочени смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В същото време посоченото от въззивния съд не променят крайния
извод на районния съд и определеното наказание, по реда на чл.54 от НК и
ориентирано към минимума на установения в текста размер. Това наказание
съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на
подсъдимата. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито някое от посочените се явява изключително, поради
което не са налице предпоставките на чл.55 от НК за определяне на наказание
под минималното предвидено в текста. Не може да се приеме, че
определеното от районния съд наказание е явно несправедливо, поради което
не са налице основания за неговото намаляване, при условията на чл.54 от
НК, към абсолютния минимум от една година, предвиден в текста на чл.209
ал.1 от НК.
При наличието на всички материално правните предпоставки за
приложение на чл.66 от НК законосъобразно е отложено изтърпяването на
наказанието за минималния предвиден в закона изпитателен срок от три
12
години.
С така определеното наказание по вид и размер, с приложението на
института на условното осъждане, ще се постигнат целите на генералната и
лична превенция.
Предвид изложеното,присъдата е законосъобразна и правилна,не са
налице основания за нейната отмяна или изменение и същата следва да бъде
оставена в сила.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260054/15.04.2021г. на
Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1690/20 на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13