Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на деветнадесети ноември, през
две хиляди и петнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Б.Ш.,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
13281 по описа на състава за 2014г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл.
430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД поддържа
твърдение, че в качеството на кредитна институция по смисъла на ЗКИ сключила с
двамата ответници П.Д.Г. и Г.С.Н.- Г. Договор за ипотечен кредит от
31.07.2007г., по силата на който им предоставила под формата на кредит,
обезпечен с ипотека сумата от 77760 евро за срок от 360 месеца, срещу поетото
от тях солидарно задължение да заплащат на падежна дата 02 число месечно
уговорени анюитетни вноски по погасителен план, в т.ч. главницата по кредита и
уговорената възнаградителна лихва, а в хипотеза на договорно неизпълнение – да
заплатят предвидената санкционираща /увеличена по размер/ лихва. При
сключването на договора за кредит, ответниците поели задължението да заплатят на
ищеца и установените от специална банкова тарифа банкови /заемни/ такси,
дължими за услуги по повод операциите по
обслужване на кредита. Тъй като ответниците не изпълнили договорното си
задължение за своевременно заплащане на дължимите вноски за периода на месеци
януари, февруари, март и април на 2012г. и изпаднали в забава за извършване на
редовно плащане – за срок с продължителност повече от 90 дни - то към
05.04.2012г. настъпила предвидената в т.20.2 от Общите условия на договора
автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане, произтичащо от усвоения
кредит. По този повод, мотивиран от последното твърдение, на 18.05.2013г. „Б.Д.”
ЕАД подала срещу двамата ответници Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. 417, т.2 от ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 21803 по описа на 124 състав при СРС за
2013г. По заявлението била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
31.05.2013г., за следните парични задължения: за сумата от 75006, 14 лева,
представляваща незаплатени вноски за предсрочно изискуема главница по Договор
за ипотечен кредит от 31.07.2007г., заедно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 18.05.2013г. до окончателното изпълнение на задължението;
за сумата от 270, 99 лева, представляваща незаплатени заемни такси по договора
за кредит; за сумата от 10067, 21 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата, начислена за период от 07.12.2011г. до 17.05.2013г.; за сумата от
8398, 92 лева, представляваща договорна санкционираща лихва, начислена за
периода от 05.04.2012г. до 17.05.2013г., както и за сумата от 3262, 30 лева
съдебни разноски, направени в заповедното производство. Подаденото възражение на
ответниците срещу издадената заповед за изпълнение било основание за съда да
укаже на заявителя (ищец в настоящия процес) да предяви иск за установяване на
заявеното вземане. Това мотивирало правният
интерес от предявяването на иск за установяване на вземанията срещу двамата
ответници и ищецът претендира да бъде
установено съществуването на заявеното негово вземане срещу ответниците, за
което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №
21803 по описа на 124 състав при СРС за 2013г.
При условията на
евентуалност – ако съдът приеме извод за ненастъпила предсрочна изискуемост към
05.04.2012г., доколкото самият ищец сочи изрично, че тезата му за автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост противоречи
на указанията в т.18 от ТР №4 по т.д. №4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС – ищецът поддържа,
че упражнил надлежно правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита,
посредством изявлението в исковата молба. Надлежното упражняване на това право
предизвикало правни последици, считано от датата на настъпване на забавата с повече
от 90 дни т.е. от 05.04.2012г. По тези съображения, конкретизирани в молба с
вх. № 101628/13.08.2015г. ищецът претендира за осъждане на двамата ответници,
да му заплатят при условията на солидарност сумата от 75006, 14 лева,
представляваща незаплатена част от предсрочно изискуема главница по Договор за
ипотечен кредит от 31.07.2007г., заедно със законната лихва върху посочената главница,
считано от предявяването на иска на 18.05.2013г. до окончателното изпълнение на
задължението; да заплатят сумата от 270, 99 лева, представляваща незаплатени
заемни такси по договора за кредит заедно със законната лихва върху посочената
главница, считано от предявяването на иска на 18.05.2013г. до окончателното
изпълнение на задължението; сумата от 10067, 21 лева, представляваща договорна
лихва върху главницата, начислена за период от 07.12.2011г. до 17.05.2013г.;
сумата от 8398, 92 лева, представляваща договорна санкционираща лихва,
начислена за периода от 05.04.2012г. до 17.05.2013г. С оглед очаквания изход от
процеса, ищецът претендира да получи от ответниците и направените съдебни
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците П.Д.Г. и Г.С.Н.- Г.
не оспорват предявената искова претенция. В срока за писмен отговор, те не
изразяват изрично писмено становище по предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК. След връчване на препис от допълнителна уточнителна молба с вх.
№ 101628/13.08.2015г., касаеща само предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, двамата
ответници са заявили с молба вх. № 111116/15.09.2015г., че оспорват вземането
за санкционираща лихва, понеже считат, че споменатата договорна клауза
противоречи на (непосочени) нормативно установени правила.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото писмени
доказателства, посочени по- долу установяват, че между „Б.Д.” ЕАД и двамата ответници П.Д.Г. и Г.С.Н.- Г.
бил сключен Договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г. Правата и задълженията на страните са описани в
съдържанието на цитирания договор, вкл. задължението им спазват правата и
задълженията, произтичащи от Общите условия на договора, с които
кредитополучателят бил запознат (т.10 от договора), както и да заплаща лихви,
такси и комисионни, чиито вид и размер е определен в Тарифа за лихвите, таксите
и комисионните на „Б.Д.” ЕАД (т.13 от договора). Договорът предвижда възможност
за кредитора „Б.Д.” ЕАД – да извършва изменения/ допълнения в Общите условия и/
или в Тарифата ( т.15 от договора). По силата на постигнатото съгласие, банката предоставила на
ответниците сумата от 77 760 евро за срок от 360 месеца, срещу поетото от тях
задължение да заплащат на падежда дата 02 число месечно уговорени анюитетни
вноски по погасителен план, в т.ч. главницата по кредита и уговорената
възнаградителна лихва, а в хипотеза на договорно неизпълнение – да
заплатят предвидената санкционираща /увеличена по размер/ лихва.
Кредитополучателите поели задължението да заплатят и уговорени банкови /заемни/
такси по повод на операцията по кредита и Задължението било поето от двамата
длъжници (ответниците по иска) при условия на солидарност.
Договорното
правоотношение било регламентирано от съдържанието на приетите като
доказателства Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити (на лист 12-13
от делото), а в т.20.2 от Общите условия на договора е уредено настъпване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане, произтичащо от усвоения кредит, в хипотезата на
„допусната забава в плащанията .. над 90
дни“. В този случай, общите условия предвиждат, че „..до предявяване на молбата за събиране на предсрочно изискуемото
вземане по съдебен ред, остатъкът по кредита се олихвява с уговорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка
в размер на 10 процентни пункта“.
Като доказателства по
делото са приети извлечение от сметка № 4205907 открита при „Б.Д.”
ЕАД за периода от 31.07.2007г. до 18.05.2013г., Тарифа за такси по жилищни и
ипотечни кредити, прилагана от „Б.Д.” ЕАД както и извлечение от счетоводни книги за
сметка № 14325895 от 18.05.2013г. отразяващи извършените банкови операции с
парични суми. Споменатите банкови счетоводни документи не са били обект на
оспорване и са анализирани от допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х. обосновава
следните изводи:
·
Размерът на
отпуснатия от „Б.Д.” ЕАД и усвоен от двамата ответници, на два отделни транша,
на 02.08.2007г.
·
Движението на
суми по банковата сметка която е изрично посочена от договора като
предназначена за обслужване на кредита мотивира вещото лице да приеме, че след
сключването на договора т.е. през периода от уговорената дата на първата
погасителна вноска до образуването на производството по подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение са внесли по обслужващата погасяването на
кредита сметка на „Б.Д.” ЕАД общо сумата от 31556, 03 лева, от които сумата 2753,
86 лева като част от главницата, сумата 28095, 35 лева договорни лихви и сумата
от 1896, 54 лева санкционираща лихва и 380 лева за заемни такси. Част от
постъпилата сума в размер на 1, 82 лева е била отнесена от банката- кредитор
като „санкционираща лихва“.
·
Редовното
погасяване на задълженията по кредита – за главница и за лихви с настъпил падеж
е било преустановено от длъжниците на 02.01.2012г., а на 14.03.2012г., е било
извършено последното плащане – за част от дължимата сума за главница и лихви.
·
Според
установените от вещото лице счетоводни данни от „Б.Д.” ЕАД - считано от 05.04.2012г.
процесният кредит е отнесен в просрочие и квалифициран като предсрочно
изискуем, съгласно т.20.2 от Общите условия на банката, а към този момент
периодът на забавата е с продължителност от 93 дни.
·
Към 18.05.2013г. (ден на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред СРС) дължимите непогасени
суми по кредита, ако той би бил предсрочно изискуем, биха възлизали на сумата
от 75006,
14 лева - незаплатени вноски за предсрочно изискуема главница по Договор за
ипотечен кредит от 31.07.2007г.; сумата от 270, 99 лева - незаплатени заемни
такси по договора за кредит; сумата от 10067, 21 лева – дължима договорна лихва
върху главницата, начислена за период от 02.01.2012г. до 02.04.2012г. и от 05.04.2012г. до 18.05.2013г.; сумата от
8398, 92 лева, представляваща договорна санкционираща лихва, начислена за
периода от 05.04.2012г. до 17.05.2013г.
·
Към 29.08.2014г. (ден на подаване на исковата
молба) дължимите непогасени суми по кредита, ако той би бил предсрочно изискуем,
биха възлизали на сумата от 75006, 14 лева - незаплатени вноски за предсрочно
изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г.; сумата от
270, 99 лева - незаплатени заемни такси по договора за кредит; сумата от 18990,
14 лева – дължима договорна лихва върху главницата, начислена за период от
02.01.2012г. до 29.08.2014г.; сумата от 8398, 52 лева, представляваща договорна
санкционираща лихва, начислена за периода от 05.04.2012г. до 17.05.2013г.
·
Към 21.10.2014г. (ден на връчване на препис
от исковата молба на ответниците) дължимите непогасени суми по кредита, ако той
би бил предсрочно изискуем, биха възлизали на сумата от 75006, 14 лева -
незаплатени вноски за предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен
кредит от 31.07.2007г.; сумата от 270, 99 лева - незаплатени заемни такси по
договора за кредит; сумата от 20209, 54 лева – дължима договорна лихва върху
главницата, начислена за период от 02.01.2012г. до 29.08.2014г.; сумата от
8398, 52 лева, представляваща договорна санкционираща лихва, начислена за
периода от 05.04.2012г. до 17.05.2013г.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По отношение на
предявените при условията на евентуалност субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК;
Съдът е сезиран с искове за установяване на парично
задължение на двамата ответници в настоящия процес, за което е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Самият ищец релевира като източник на заявените вземания посоченото
в исковата молба кредитно правоотношение, което е възникнало между него и
ответника, въз основа на Договор за ипотечен банков кредит, а доколкото
ответникът не оспорва това твърдение – то основателността на предявената искова
претенция очевидно е предпоставена от установяване правното действие на
процесния Договор за ипотечен банков кредит от 31.07.2007г. на които ищецът
основава правата си.
Процесния Договор за ипотечен банков кредит е породил валидно кредитно правоотношение
между ищеца и двамата ответници, които са поели това задължение при условията
на солидарност. Правоотношението е регулирано от приложимите Общи условия на
договора и уговорения погасителен план.
Тъй като предмет на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто съществуването на вземането,
произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане,
което основано
на представения в заповедното
производство документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните
книги на банката (виж
т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014
г., ОСГТК на ВКС), то съдът ще трябва
да установи, дали споменатото вземане съществува именно каквото е било описано
(посочено) в самото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Извлечението
от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, което е било представено като документ по чл.
417, т.2 от ГПК пред заповедния съд, установява размера на заявеното вземане,
но не и неговата изискуемост, защото
не удостоверява твърденията на ищеца, че до длъжниците е достигнало
волеизявлението на банката за
предсрочна изискуемост на кредита.
Съобразявайки задължителните
указания в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, настоящият
състав на съда ще трябва да приеме следното:
Постигнатата в т.20.2. от Общите условия да договора за кредит предварителна
уговорка, според която при забава на длъжника в
продължение на повече от 90 дни - кредитът става
предсрочно изискуем - без в този случай кредитора да
е длъжен да уведомява
длъжника - не поражда действие, тъй като преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - банката не е направила изрично воляизявление, което да е достигнало до длъжниците – кредитополучатели (ответниците) и чрез което да обяви кредита за предсрочно изискуем (виж мотивите на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Понеже в
конкретния случай
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, очевидно не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – то съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, настоящият
състав на съда следва да приеме, че вземането не е изискуемо в заявения размер и че не е възникнало на предявеното/ заявеното пред заповедния съд/ основание по чл. 417, т.2 от ГПК. Уместно е да се отбележи впрочем,
че в същия смисъл са и наведените от самия ищец ищец доводи - в допълнителната
уточнителна молба с вх. № 101628/13.08.2015г., касаеща основателността на предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове, ищецът сочи задължителните
предписания на тълкувателното решение и изводите за ненастъила предсрочна
изискуемост на процесното задължение.
По всички изложени съображения, предявените пред
настоящия съд субективно съединени специални установителни искове по чл. 422 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, като неоснователени. При това, въпреки изхода на процеса по чл. 422 от ГПК,
издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване (виж ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС). Съдът
обаче, дължи да се произнесе по предявените при условията на евентуалност
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД на ищеца „Б.Д.” ЕАД срещу
ответниците П.Г. и Г.Н.- Г., основани на паричното задължение по Договор за ипотечен
кредит от 31.07.2007г..
По отношение на предявените (при условията на
евентуалност) субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД;
Съдът е сезиран да се произнесе (при условията на
евентуалност) с обективно и субективно съединени осъдителни искове, основани на
кредитно правоотношение, произтичащо от съдържанието на Договор за ипотечен
кредит от 31.07.2007г.
Процесуалните позиции на страните мотивират
категоричен извод, че те не спорят, нито относно възникването, нито относно
съдържанието или правното действие на посочения договор за банков кредит, а
събраните писмени доказателства подкрепят извода, че този именно договор е породил
правно действие, което обвързва страните по него – ищецът и ответниците, в
качеството им на солидарни длъжници.
Предявените осъдителни искове на кредитора „Б.Д.” ЕАД срещу двамата длъжници П.Г. и Г.Н.- Г. следва
да бъдат приети за основателни, доколкото по същество твърденията и доводите на
които тези искове се основават не са оспорени, освен в частта по отношение на
претендираната „санкционираща лихва“.
Заключението на изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза установи твърдението на ищеца, че предоставената от кредитора „Б.Д.” ЕАД парична сума е била усвоена от двамата
кредитополучатели, поради което за тях е възникнало солидарното задължение - да
погасят кредита с всичките му уговорени елементи, при условията и сроковете,
приети в погасителния план на кредита или в хипотезата на предсрочна
изискуемост, която е била изрично уговорена в т.20.2. от Общите условия на
договора за ипотечен кредит.
По претенцията за главницата;
На първо място, в качеството на кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД претендира за осъждане на двамата
ответници да й заплатят остатъка от сумата
на главницата, за която се твърди да е с настъпила при условията на
т.20.2. от ОУ предсрочна (т.е. с падежи преди уговорени) изискуемост.
Събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства подкрепят становището на приетата съдебно- счетоводна експертиза,
относно размера на задължението.
Съдът кредитира изводите на вещото лице Х.,
относно твърдението на ищеца, че към 05.04.2012г. ответниците са просрочили с
повече от 90 дни задължението си да заплатят дължими вноски по кредита, именно
защото анализът на вещото лице се основава на банкови счетоводни документи. По
никакъв начин, това заключение не бе нито оспорено, нито опровергано с други
доказателства.
Забавата на длъжниците е породила правото на
кредитора да упражни потестативното си право да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Това потестативно право следва да се упражни чрез едностранно изрично
волеизявление, адресирано до длъжника/ ците. При липсата на доказателства, че „Б.Д.” ЕАД е отправила до двамата длъжници
(ответниците) изрично волеизявление за предсрочна изискуемост - преди да подаде
исковата молба в съда – на 29.08.2014г. настоящият състав на съда приема
изразената в исковата молба теза на ищеца, че правото да се превърне кредита в предсрочно изискуем е било
упражнено именно посредством исковата
молба.
В тази хипотеза, за да породи желаните правни последици - волеизявлението
за предсрочна изискуемост на кредита следва да е достигнало до адресатите (длъжници
в кретинтото отношение и ответници по делото), както и да е било възприето от
тях - защото чрез това волеизявление се упражнява едно класическо потестативно
право.
Като взе предвид данните за връчването на исковата молба, съдът приема, че упражненото
от „Б.Д.” ЕАД право е породило правните си последици не в момента на подаването
на исковата молба, а едва на 21.10.2014г., т.е. когато е осъществено и връчването на препис от нея на двамата
ответници. Именно от този момент следва да се считат за настъпили правните
последици на предсрочната изискуемост т.е. от 21.10.2014г., а не от
05.04.2012г., както твърди ищеца. Предсрочната изискуемост се изразява в
легитимацията на кредитора, да иска изпълнение, чрез плащане на онази част от
главницата, която не е била погасена – и то още преди падежите на отделните
погасителни вноски. Според изчисленията на вещото лице, неплатеният остатък от
кредита възлиза общо на 75006, 15 лева и това е сумата, за която е предявена
исковата претенция. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло, като
двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 75006, 15 лева, представляваща незаплатена част от предсрочно изискуема
главница по Договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г., заедно със законната лихва,
считано от деня на предявяването на осъдителния иск на 29.08.2015г. до деня на
окончателното плащане.
По претенцията за възнаградителна (договорна) лихва и за лихва в т.нар.
санкциониращ лихвен процент;
В качеството на кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД претендира за осъждане на двамата
ответници да заплатят незаплатената сума
на установената в договора за кредит възнаградителна лихва.
При настъпила изискуемост, дължимата договорна лихва се дължи според
уговореното между страните, като се изчисли върху сумата на главницата и
уговорения лихвен процент.
За установяване на размера на дължимата, но незаплатена договорна лихва
- съдът използва специални знания, посредством допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза на вещо лице Х., чието заключение кредитира в отговора на задача № 6
от писменото становище на вещото лице. Именно отговорът на задача №6 отразява
най- пълното съответствие между параметрите на извършеното от вещото лице
математическо изчисление на лихвата и приложимите условия на договора. Анализът на вещото лице
се основава на банкови счетоводни документи и по никакъв начин не бе нито
оспорен от страните като крайни изводи, нито опроверган с други доказателства,
поради което трябва да бъде възприет.
Според изчисленията на вещото лице, размерът на неизплатената договорна
лихва възлиза общо на 20209, 54 лева, включваща сумата от 10067, 17 лева за
периода от 02.01.2012г. до 18.05.2013г. и сумата от 10142, 37 лева за периода
от 18.05.2013г. до 21.10.2014г. Първата част от периода, който е обхванат от
изчисленията на вещото лице е по- кратък от претендирания с около месец, а
получената сума е с 0, 04 лева по- малка от претендираната в петитума. Изчисленията
на вещото лице мотивират извода, че предявеният иск, следва да бъде уважен
изцяло, така, както е посочен в петитума т.е. за периода от 07.12.2011г. до
17.05.2013г. и сумата, за която е предявена претенцията от 10067, 21 лева. Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно посочената по- горе сума на
ищеца.
На второ място, в качеството на кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД - претендира за осъждане на двамата ответници да й заплатят т. нар. санкционираща лихва.
Логическото и систематическо тълкуване на
разпоредбата на т. 20.2 от Общите условия обаче, мотивира извода, че страните
са се съгласили с това - т.нар.
„наказателна надбавка“ върху лихвения процент, изразяваща се в увеличен размер
на лихвата, да се дължи от неизправните длъжници, считано от 90 ден на
фактическото изпадане в забава (просрочието за плащане на вноски) т.е.
независимо от надлежното упражняване на правото да се превърне кредитът в
предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че още на 05.04.2012г.
(когато е денят на изпадане в забава за повече от 90 дни) - за двамата длъжници
е възникнало и задължението да заплащат увеличен размер на лихвата, с
предвидената в т. 20.2 от Общите условия на договора. т.нар. „надбавка“ –
увеличение в размера на уговорените договорни /възнаградителни/ лихви, което се
нарича от страните „санкционираща лихва“. Уместно е да се отбележи в тази
насока, че езиковото и систематическо тълкуване на разпоредбата на т.20.2 от
Общите условия на конкретния договор мотивира категоричен извод, че по волята
на страните, регламентираното в тази договорна клауза вземане за „наказателна
надбавка“ не визира нов вид вземане, а
урежда увеличение в размера на лихвата,
без да има правната същност на неустойка. Това е така, доколкото неустойката
представлява вземане на самостоятелно основание, обозначено като неустойка, докато
в конкретния случай основанието за на задължението за заплащане на лихва не се
изменя по основание, но се изменя само размерът на лихвения процент, който
става по- висок от първоначално уговорения. Логически и икономически, това се
свързва с увеличения кредитен риск за банката, чиято дейност е подчинена на
особени регулаторни режими, гарантиращи нейната ликвидност (т.нар. провизии).
Фактът, че при забава уговорените условия за погасяване на кредита стават по-
неблагоприятни не следва да се свързва непременно с намерение на страните да
„санкционират“ кредитополучателя, щом няма обективирана воля в тази насока. Без съмнение, уговорената възнаградителна
лихва не би могла да „прерастне“ във вземане за неустойка, само защото размерът
й се увеличава.
За установяване на размера на дължимата от ответниците лихва с увеличен
съгласно т.20.2 от общите условия лихвен процент, съдът използва специални
знания, приемайки заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
Като кредитира изводите на вещото лице, в отговора на задача №6 от
експертното заключение, съдът приема, че предявения иск е основателен до
посочения в исковата молба размер и за посочения от ищеца период т.е. за сумата
от 8398, 92 лева, дължими за периода от 05.04.2012г. до 17.05.2013г. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно посочената по- горе сума на ищеца.
На четвърто място, в качеството на кредитор - ищецът
„Б.Д.” ЕАД - претендира за осъждане на двамата ответници да й заплатят
сумата от т.нар. „заемни такси“.
Елемент от общите договорни задължения по кредита
е задължението за заплащане на банкови такси, чиито размер е установен в
Тарифа, с която ищците са заявили че са запознати. След като са приели, че
дължат банкова такса за процесния договор за кредит, двамата ищци са длъжни да
изпълнят договорното си задължение. За
установяване на размера на това задължение, съдът използва специални знания,
посредством допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение
кредитира, тъй като изводите на вещото лице се основават на анализ на данните
от банковото счетоводство, които не бяха нито оспорени, нито опровергани
посредством други доказателства.
Мотивиран от съдържанието на т.13 от процесния Договор за ипотечен кредит
от 31.07.2007г., от изводите на вещото лице
и от съдържанието на приета като доказателство Тарифа за такси по
жилищни и ипотечни кредити (на л.14-15 от делото), съдът приема, че двамата
ответници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 270,
99 лева, представляваща незаплатена част от банкови (заемни) такси, дължими по Договор за ипотечен
кредит от 31.07.2007г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня на предявяването на осъдителния иск на 29.08.2015г. до деня на
окончателното плащане.
По
претенцията за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора по първия иск – с предмет
установяване на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, претенцията
на ищеца за присъждане на съдебни разноски следва да бъде отхвърлена. При този
изход на спора, ответниците са легитимирани да претендират направените от тях
съдебни разноски, но съдът не бе сезиран с такова искане и няма нито доказателства
ответникът да е сторил разноски, нито е налице изпълнение на задължението за
представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения
- разноски по иска с правно основание чл.422 от ГПК не следва да се присъждат.
С оглед изхода на спора по евентуално съединените
осъдителни искове – ищецът е легитимиран да претендира и да получи от двамата
ответници направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 80 от ГПК, ищецът е изпълнил
задължението си да представи списък на разноските, които претендира, но в този
списък, приложен на стр.174 от делото, са включени разноските за главния и за
евентуално съединените искове. Тъй като главните искове са отхвърлени, то и
присъдените разноски, както са отразени в списъка, следва да съответстват на
уважената част от исковете и съответно – размерът на присъдената сума на
разноските да редуцира онези от тях, за които е посочено, че са направени за
отхвърлените искове.
Като съобрази изчисленията си с посочените по- горе изводи, съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4214, 03 лева за направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б.Д.” ЕАД с ЕИК **********
и адрес на управление *** срещу П.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.С.Н.- Г. с ЕГН *********
и двамата с адрес,***, субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване съществуването
на солидарно задължение за сумата от 75006, 14 лева, представляваща незаплатени вноски
за предсрочно изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г.,
заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от 18.05.2013г.
до окончателното изпълнение на задължението; за сумата от 270, 99 лева,
представляваща незаплатени заемни такси по договора за кредит; за сумата от
10067, 21 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за
период от 07.12.2011г. до 17.05.2013г.; за сумата от 8398, 92 лева,
представляваща договорна санкционираща лихва, начислена за периода от
05.04.2012г. до 17.05.2013г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 31.05.2013г. по ч.гр.
д. № 21803
по описа на 124 състав при СРС за 2013г.
ОСЪЖДА П.Д.Г. с ЕГН **********
и Г.С.Н.- Г. с ЕГН ********* и двамата с адрес,*** да заплатят солидарно на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********** и адрес на
управление ***, на основание чл. 430 от ТЗ – сумата от 75006, 14 лева (седемдесет и пет хиляди и шест лева и
четиринадесет ст.), представляваща незаплатена част от предсрочно изискуема
главница по Договор за ипотечен кредит от 31.07.2007г.; сумата
от 270, 99 лева (двеста и седемдесет лева и деветдесет и девет ст.),
представляваща незаплатени заемни такси по договора за кредит; сумата от 10067, 21 лева, (десет хиляди
и шестдесет и седем лева и двадесет и една ст.) представляваща договорна лихва
върху главницата, начислена за период от 07.12.2011г. до 17.05.2013г.; сумата
от 8398, 92 лева (осем хиляди триста деветдесет и осем лева и деветдесет и
две ст.), представляваща договорна санкционираща лихва, начислена за периода от
05.04.2012г. до 17.05.2013г.; заедно със законната лихва върху посочените по-
горе суми на главница, дължима на основание
чл. 86 от ЗЗД - считано от предявяването на иска на 18.05.2013г. до
окончателното изпълнение на задължението и на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 4214, 03 лева (четири хиляди двеста и четиринадесет лева
и три ст.), представляваща държавни такси и направените съдебни разноски по
делото, включително за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде
подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: