№ 6589
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110160052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба от А... против ЗД „Л... с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 12 774,96 лева
(дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и 96 стотинки),
представляваща обезщетение за нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане
на пътни принадлежности - 132 м. ограничителна система за пътища, вследствие
настъпило застрахователно събитие със застраховано при ответното дружество ППС
на 07.05.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 04.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 724,64 лева (хиляда седемстотин двадесет и четири лева и 64
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.07.2021 г. до 03.11.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. 60009/22 г.
на СРС, 141 състав.
Ищецът твърди, че на 07.05.2021г. на АМ Тракия при км.307+900 в посока от гр.
София към гр. Бургас настъпило ПТП с участник – ППС Ивеко, ML 120 ЕL 22P с рег.
№ РA 3375 КА с водач М В А, което движейки се по магистралата с автомобила,
загубил контрол над управлението му, блъснал се в дясно по посоката си на движение
в еластична предпазна ограда - мантинела. Вина за настъпилото ПТП имал този водач,
а автомобилът бил застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника.
Вследствие на ПТП на ищеца били причинени вреди, изразяващи се в демонтаж на 132
м. стара единична ограничителна система за пътища в пътна част без транспорт и
всички свързани с това присъщи разходи на обща стойност 1570,80 лв. без ДДС, както
и доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища-единична N2W5 за
пътна част на обща стойност 9075 лв. без ДДС. Общата стойност на вредите възлизала
на 12 774,96 лева с ДДС. При ответника била образувана преписка по щета № 2801-
5000-21-000120, въпреки това ответникът не изплатил задължението си. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва основателност на иска. Не оспорва наличието на застрахователно
отношение по застраховка Гражданска отговорност между него и собственика на ППС
Ивеко, ML 120 ЕL 22P с рег.№ РA 3375 КА, както и механизма на ПТП. Твърди, че бил
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 12 014,64 лева, с което
бил изпълнил напълно задължението си. Оспорва иска за главница по размер като го
намира за прекомерен. Счита, че искът за лихва също бил неоснователен. Моли съда да
отхвърли исковете, претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал. 1, т. 1, вр. чл.422 ГПК, вр.
чл.432, ал. 1, вр. чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена
изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане
на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е
предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на
тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от
страните и се установява от представените писмени доказателства, съгласно които на
06.07.2021 г. ищецът е отправил към застрахователя застрахователната си претенция.
Не се оспорва, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е постъпило плащане по заявената претенция, като такова е извършено
на 21.11.2022 г. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство,
което налага разглеждането на исковите претенции и по същество.
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило ПТП по вина на водач на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
датата на събитието е ответникът, при което са настъпили щети, описани в исковата
молба, действителния размер на щетите към датата на събитието и наличието на
причинната връзка между вредите и деянието.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства - неоспорен протокол за
ПТП № 1763022/07.05.2021 г. и неоспорено заключение по съдебно – автотехническа
експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно,
безпристрастно и обективно изготвено, се установява, че на 07.05.2021 г. около 07:09
часа, водачът на товарен автомобил „Ивеко МЛ 120 ЕЛ 22 П”, с peг. № РА3375КА,
движейки се по АМ „Тракия“ с посока от гр. София към гр. Бургас и в района на км.
+90
307°, поради неупражнен достатъчен контрол върху превозното средство, се
отклонил надясно по посоката си на движение, напуснал пътното платно и реализирал
ПТП в стоманена предпазна ограда. Установява се, че детайлите по автомобила,
увредени вследствие на процесното ПТП, са: деформации по дясна и предна част на
автомобила, светлинна уредба отзад и отпред и др., а другите материални щети са
следните: около 110 м. стоманена предпазна ограда - 33 бр. мантинела и 32 бр. метални
колчета. Установява се, че причинените имуществени вреди се намират в пряка и
2
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
При описания механизъм на произшествието се установява, че произшествието е
причинено от виновно противоправно поведение на водача на товарен автомобил
„Ивеко МЛ 120 ЕЛ 22 П” , с peг. № РА3375КА, който е допуснал нарушение на
нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е оборена презумпцията за вина.
Няма спор по делото, а и от приетата като доказателство справка от базата данни
на Гаранционен фонд се установява, че към датата на събитието застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответното
застрахователно дружество.
От приетото без възражения заключение по съдебно – техническата експертиза,
което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на произшествието са
нанесени щети върху пътни принадлежности по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на Закона
на пътищата, разположени на републикански път. Следователно имущественото, на
което са причинени щети, е изключителна държавна собственост – чл.8, ал.2, вр. ал.5,
вр. чл.5, ал.1, т.3 от Закона за пътищата. Ищецът – А.., на която е възложено
управлението на посочените съоръжения – публична държавна собственост – чл.19,
ал.1, т.1 ЗП, като процесуален субституент на държавата е легитимирана да предяви
иск в защита на правото на обезщетение за вреди върху посоченото имущество.
От горното следва, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника спрямо ищеца съгласно чл.432, ал.1 КЗ за нанесените вследствие на
процесното събитие щети.
Страните спорят за размера на причинените вследствие на произшествието
щети.
Дължимото от ответника обезщетение е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието – чл.386, ал.2 КЗ. От заключението на
вещото лице се установява, че за отстраняване на причинените вследствие на
произшествието щети върху пътните принадлежности по средни пазарни цени към
датата на събитието е необходима сумата от 13 834,49 лева. Установява се, че
стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар, е 396,00 лв. В тази връзка съдът намира, че действителният размер на
щетите следва да се определи като разлика между стойността на поставянето на нова
мантинела и стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно обогатяване
на увреденото лице. Възприето е, че застрахователното обезщетение се определя като
от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се
приспадане стойността на запазените части - решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва да намерят приложение по
аналогия и в разглеждания случай. Ето защо от размера на средната пазарна стойност
на щетите към момента на настъпване на застрахователното събитие - 13 834,49 лв.,
следва да се приспадне стойността на остатъчните материали - 396,00 лв. Така
размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 13 438,49 лв. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прилагане коефицент на
овехтяване при определяне на средната пазарна стойност на обезщетението, доколкото
коефицентът е инкорпориран в самата застрахователна стойност - така решение № 206
от 03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 79 от 02.07.2009
г. по т. д. № 156/2009 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., на ВКС, ТК, на ВКС и др. Доколкото ищецът претендира сума в размер на
3
12 774,96 лв., то искът се явява основателен в неговата цялост, предвид изслушаната
САТЕ.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Видно от представените към исковата молба доказателства, ищецът е поканил
ответника да му заплати стойността по изплатеното застрахователно обезщетение, като
падежът на задължението е настъпил преди предявяването на иска. Това обстоятелство
не се оспорва от ответника. Съгласно практиката на ВКС, инкорпорирана в Решение №
128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о., не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя, а се дължат
от датата на уведомяването. В случая, по делото се установи наличието на главен дълг.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по - ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл.
496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. По делото не се установява, че
след сезирането с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди ответното дружество да е поискало представянето на
допълнителни доказателства. Предвид горното съдът приема, че лихвата следва се
присъди от датата на уведомяване на застрахователя по ГО за настъпилото
застрахователно събитие - 06.07.2021 г. С оглед на което дължимата мораторна лихва
за забава за периода от 06.07.2021 г. до 03.11.2022 г. възлиза на сумата в размер на
1 724,62 лв., определена от съда на основание чл.162 ГПК, чрез използване на
специален изчислителен модул.
Няма спор, като посоченото се потвърждава и от приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени на
основание чл. 202 ГПК като обективно изготвено, че в хода на процеса по процесната
щета с платежно нареждане от 21.11.2022 г. ответникът е платил сумата от 12 014,64
лв., което плащане съдът дължи да съобрази на основание чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Следователно с извършеното плащане съдът намира, че е погасено
задължението на ответника за заплащане на мораторна лихва в размер на 1 724,62 лв.
за периода от 06.07.2021 г. до 03.11.2022 г., поради което и предявеният иск за
процесната сума се явява неоснователен поради настъпило плащане в хода на процеса.
С остатъчната стойност от 10 290,02 лв. частично е погасена главницата от 12 774,96
лв., следователно искът за главница се явява основателен до сумата от 2 484,94 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 12 774,96 лв. искът подлежи на
отхвърляне, като погасен чрез плащане в хода на делото.
По разноските:
Съдът намира, че единствено ищецът има право на разноски, доколкото
частичното отхвърляне на иска за главницата и отхвърлянето на иска за лихва се дължи
на извършено в хода на процеса плащане, като ответникът е дал повод за завеждане на
исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 339,99 лв. – разноски по заповедното производство и
сумата в размер на 689,99 лв. – разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Зaстрахователна
компания Л..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."..., дължи
на А.. БУЛСТАТ ..., адрес : гр. София, бул. „..., на основание чл.432 КЗ сумата от
2 484,94 лв. – непогасен остатък от обезщетение за нанесени щети по пътни
принадлежности, вследствие на събитие от 07.05.2021г. на АМ "Тракия", причинени
виновно от водач на ППС „Ивеко МЛ 120 ЕЛ 22 П”, с peг. № РА3375КА, чийто
застраховател по риска "Гражданска отговорност" към датата на събитието е
ответникът, ведно със законна лихва за период от 04.11.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 12 774,96
лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 724,64 лева (хиляда седемстотин двадесет
и четири лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.07.2021
г. до 03.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.12.2022 г. по
ч.гр.д. 60009/22 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА „Зaстрахователна компания Л..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."..., да заплати на А.. БУЛСТАТ ..., адрес : гр. София, бул.
„..., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 689,99 лв. лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 339,99 лева – разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5