Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пловдив, 29.06.2011 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVI
гр. с., в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и
единадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3025 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.2,
ал.2 от ЗВСОНИ, предявени от С.Б.К., починал на 12.04.2011г. – в хода на делото,
и заместен от наследниците си по закон – С. Г. К. и Р.С.К.,***.
Ищецът
е твърдял, че е придобил правото на собственост върху недвижим имот, а именно –
½ ид. част от бивш имот пл.№ 20, кв.611 – стар, по плана на ***,
съставляващ дворно място с площ от 1 387.80 кв. м., застроено и
незастроено, по силата на правна сделка – дарение, обективирана в Нот. акт № ***
от 29.01.1965г., том ***, дело № ***/1965г. на нотариус при ПНС. Твърдял е
също, че през 1964г., докато е бил собственост на баща му, от имота са били
отчуждени 290 кв. м., а впоследствие – през 1965г., от тях двамата, още 932 кв.
м. – за разширение на ул.”***”. Оста-налата част от него била отнета от
Държавата не по установения от закона ред. Към на-стоящия момент тя попадала,
както следва: част от ПИ 56784.506.682, прилежаща към източните граници на ПИ
56784.506.603 и ПИ 56784.506.1837, с площ от 107 кв. метра; част от ПИ
56784.506.612, прилежаща към предходната, с площ от 15 кв. метра, и 10 кв.
метра – в североизточната част на ПИ 56784.506.604, прилежаща към ПИ 56784.506.
1837. Изложил е съображения за това, че собствеността върху тези части от имота
му е възстановена ex lege –
на основание чл.2, ал.2 ЗВСВОНИ, досежно ½ ид. част – като на
собственик, от който е бил отнет, а за ¼ ид. част по наследство останало
от баща му Б. К.. Сочил е, че владее тази територия, но ответната Община
оспорва пра-вата му, като е съставила актове за общинска собственост. Предвид
това е искал от Съ-да да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Об-щина Пловдив, че е собственик ¾ ид. части
от посочените по-горе площи.
Ответникът
оспорва исковете и моли Съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Не
се спори по делото, че С.К., респективно, сега наследниците му по закон – С. и Р.
К., осъществяват фактическата власт върху про-цесните площи, съставляващи части
от имоти на ответната Община, поради което след-ва да се приеме, че за ищците е
налице правен интерес от водене на предявените уста-новителни искове за
собственост.
Представен
е Нотариален акт № *** от 29.01.1965г., том ***, дело № ***/1965г. на нотариус при ПНС, от
който се установява, че Б. С. К. е дарил на сина си С.Б.К. ½ ид. част от
собствения си имот пл.№ 20, кв.611 – стар, по плана на ***, съставляващ дворно
място с площ от 1 387.80 кв. м., а по скица – 1 197 кв. м., застроено
и незастроено.
По
делото липсват описаните в същия документи, но въз основа на приложените
писмени доказателства може да бъде направен обоснован извод, че собственик на
дру-гата ½ ид. част от имота е останал бащата.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че в действителност – по КРП
на *** от 1955г., горният имот е бил с площ от 1 222 кв. м.
Същият
е бил отчужден изцяло по реда на ЗПИНМ, както следва: 932 кв. м. – за
разширение на ул.”***”, съответно – 572 кв. м. с Протокол № 10/1964г. и 360 кв.
м. с Протокол № 6/23.06.1965г., а с Протокол № 3/28.11.1964г. 290 кв. м. за
жилищ-но застрояване.
Установява
се също, че за отчуждените 932 кв. м., колорирани в жълто на скици № 4 и № 5
към заключението, е било изплатено обезщетение на Б. и С. К.. По отношение на
останалите 290 кв. м. липсват данни за извършено плащане.
Най-накрая,
установява се и че към настоящия момент, освен вече възстановена-та на ищцовата
страна част от бивш имот пл.№ 20, кв.611 – стар, по плана на ***, свободен от
застрояване е само терен от около 8 кв. м., попадащи в ПИ с № 56784.506.604, а
останалата площ попада под застроена, прилежаща или друга необ-ходима по ЗУТ за
нормалното функциониране на имотите, към които принадлежи след отчуждаването и
реализирането на предвидените мероприятия.
С
оглед соченото основание за придобиване правото на собственост върху
про-цесните площи – наследство и реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, следва да се
каже, че твърдяният реституционен ефект би настъпил при наличието на следните
предпостав-ки: имотът да е бил собственост на наследодателите на ищците на
заявеното в исковата молба основание, да е отнет без законово основание или
отчужден не по установения законов ред от Държавата, от общините или от
народните съвети в периода от 09.09. 1944г. до 1989г., за него да не е получено
обезщетение, да съществува реално до разме-рите, в които е отчужден и към
момента на влизане в сила на закона да е собственост на Държавата, общините,
обществени организации или техни фирми или еднолични тър-говски дружества по
чл.61 от ТЗ.
Безспорно
се установява по делото, че към момента на отчуждаването на бивш имот пл.№ 20,
кв.611 – стар, по плана на ***, през 1965г., същият е бил съсобствен между Б. и
С. К. – при равни дялове, както и че при влизането в сила на ЗВСОНИ процесните
части от него са били собственост на ответна-та Община.
По
отношение на спорните терени, попадащи в отчуждените 932 кв. м. за разши-рение
на ул.”***”, включително и незастроената площ от 8 кв. м. от ПИ с № 56784.506.604,
с оглед доказаното изплащане на дължимото обезщетение на бившите собственици,
следва да се приеме, че са били отчуждени по установения от ЗПИНМ ред и не
попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Собствеността
върху тях не се възстановява ex lege, а
евентуално приложим би бил редът по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Отделно от това видно от заключението по СТЕ е, че с изключение на посочените 8
кв. м., процесните площи следва да са прилежащи към законно изградени постройки
в съседни имоти – или имотът не съществува реално във вида и размерите, в които
е бил отчужден. Последното важи и за претендираните части, попадащи в
отчуждените с Протокол № 3/28.11.1964г. 290 кв. м., колорирани в оранже-во на
скици 4 и 5 от вещото лице, за които предвид липсата на доказателства за извър-шено
плащане следва да се приеме, че не е бил спазен редът на ЗПИНМ. Тази площ не
може и да бъде обособена като самостоятелен имот, нито да бъде присъединена към
то-зи – на ищците, тъй като няма връзка с него.
Или
в крайна сметка, следва да се приеме, че ищците – при тяхна доказателстве-на
тежест, не установиха в хода на делото активната си материално правна
легитимация – да са собственици на процесните площи на заявените в исковата
молба основания, по-ради което претенциите – като неоснователни, следва да се
отхвърлят изцяло.
К. следва
бъдат осъдени да заплатят на Община Пловдив направените по делото разноски –
100 лв. платено възнаграждение за вещо лице.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Б.К., починал в хода на де-лото и заместен от наследниците си по закон – С.Г.К.,
с ЕГН: ********** и Р.С.К., с ЕГН: **********,***, искове за признаване за
установено по отношение на Община Пловдив, че са собственици на ¾ ид.
части от площи от бивш имот пл.№ 20, кв.611 – стар, по плана на ***, съставляващ
дворно място с площ от 1 387. 80 кв. м., а по скица – 1 197 кв. м., застроено
и незастроено, индивидуализирани по дей-стващата кадастрална карта на ***,
както следва: част от ПИ 56784.506.682, прилежаща към източните граници на ПИ
56784.506.603 и ПИ 56784.506.1837, с площ от 107 кв. м.; част от ПИ
56784.506.612, прилежаща към предходната, с площ от 15 кв. м., и 10 кв. м. – в
североизточната част на ПИ 56784.506.604, прилежаща към ПИ 56784. 506.1837, на
основание наследство и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, като неосно-вателни.
ОСЪЖДА С.Г.К.,
с ЕГН: ********** и Р. С. К., с ЕГН: **********,***, да за-платят на Община Пловдив
сумата от 100 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двусед-мичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала.
АД