Решение по дело №373/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Т. от [населено място], чрез пълномощника- адвокат Е. Х.- АК-Бургас, против Решение № 1020 от 19.12.2024г., постановено по а.н.д. № 1479 по описа за 2024г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 590 от 18.03.2024г., издадено от Директора на РДГ- [населено място].

Според касационната жалба, оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Оспорва се извършване на вмененото нарушение, за което касаторът е наказан. Изразява се несъгласие с тълкуването на съда, във връзка с приобщените по делото гласни доказателства- свидетелски показания, които били анализирани превратно. Позовава се на заявеното от св.С. Д., св.Ю. Ш. и св.Г. И., от които не може да се установи извършване на вмененото нарушение на касатора, доколкото последният не е бил с кучета, нито с оръжие. Спори се въобще и относно съзнателното нарушаване границата на ловището, при липсата на изрично обозначени граници. Сочи се, че маркировката на дърветата тип „око“, ако и да е налична, не може да валидира ясното разграничение на ловищата, още повече, че БРС отказал да я приеме като годно доказателство, защото не става ясно доколко тя е видима и може да се възприеме зрително от ловците. Освен това не е достатъчна, за да маркира отчетливо границите на ловните стопанства, при положение, че ловците не са топографи и геодезисти. Безспорен факт е липсата на убито диво животно, а действията на проверяващият екип са окачествени като преднамерени и целенасочени, с цел на всяка цена да изобличат „виновните ловци“. Свидетелите не са възприели касаторът с три броя кучета, тъй като тези животни са били вързани на дърво, а единият от горските служители е видял само силует на човек с три кучета, който не е бил с останалата група ловци. Св.И., както и св.Томчев заявили, че не са видели кучета да преследват дивеч. Иска се отмяна и на потвърденото от РС наказателно постановление. Изтъква се липсата на доказателства за фактическото действие, с което на касатора е вменено извършване на нарушение по ЗЛОД. В условието на евентуалност се изразява принципно несъгласие с отречената от съда възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото касаторът Т. е трудово ангажиран и е добри характеристични данни, няма данни за предишни нарушения на закона, а и дори не е носил ловно оръжие на инкриминираната дата.

В съдебно заседание касаторът Д.Т., редовно призован, се явява лично и с пълномощника- адвокат Х. от АК-Бургас, като се поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът– Директор на РДГ- [населено място], редовно уведомен, не се явява, а в откритото заседание се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт С., която оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище, изготвено от упълномощен представител- адвокат В. Ч. от АК-Бургас се излагат подробни съображения в противовес на тезата на касатора. Изтъква се, че качеството му на „гонач“ е доказано, поради което е налице участие в груповия лов, като лице преследващо дивеч с ловни кучета, респективно действията на касатора попадат в дефиницията „ловуване“, по смисъла на ЗЛОД. Позовава се на нормативната уредба, според която и преследването на дивеч се включва в понятието ловуване. Оспорва се тезата и за неясно разграничение на територията на ловището, доколкото обученият и практикуващ ловец трябва да познава съответните знаци, с които се обозначават границите на ловището и трябва да ги спазва. Цитират се свидетелски показания, според които Д.Т. добре познава района. Позовава се на приети по делото писмени доказателства, според които мястото на нарушението е подотдел 183в, което е извън разрешената територия за групов лов, а това доказвало, че цялата дружинка е ловувала на неразрешено място. Законът не изисквал наличието на материализирани граници, като при липса на естествени и съществуващи линии, границите на отделите се оформят с просеки и се обозначават с трайни знаци върху граничните дървета, а един от тези трайни знаци е именно „окото“, което се поставя на видими места. Обосновава извод, че горските служители са разполагали с всички необходими средства за точното локализиране при проверката, както с карта, така и с ясно различими теренни маркери. Проверяващите са действали в съответствие с нормативната уредба, а по делото е доказано виновното поведение на лицето, за което е наказан. Противопоставя се на [жк], като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде постановено решение, с което касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага да се остави в сила решението на БРС.

Административен съд- [населено място], в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 590 от 18.03.2024г., издадено от Директора на РДГ- [населено място], с което на Д. Т., за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, във връзка с чл.43, ал.2, предл.3 и чл.56, ал.5 от ЗЛОД и на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД.

При постановяване на оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съответно отговарят на формалните изисквания за законосъобразност, респективно съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че наказателното постановление съдържа пълно и точно описание на нарушението, с посочване на обстоятелствата свързани с неговите обективни и субективни признаци.

Съдът приел за установено, че на 11.11.2023г. служителите на ЮИДП-Сливен- св.Ш., както е неговите колеги Г. И. и И. Т. тръгнали за [населено място], като целта е извършване на проверка в ДЛС „Ропотамо“ и предотвратяване на незаконен лов. Придвижили се до отдели 183 и 184 в ДЛС „Ропотамо“, с различен от техния служебен автомобил, тъй като е лесно разпознаваем. Местоположението им било ясно, поради факта, че е отбелязана точка с бяла боя върху дърво, с оглед отбелязване на отделите 183 и 184. Обсъдени са подробно показанията на всеки един от проверяващите служители. Свидетелите посочили, че са видели разпръсната царевица на горския път и се позиционирали на място, от където могат да наблюдават евентуално пристигнали лица, които ловуват.Чули лай на кучета, а в рамките на територията принадлежаща към ДЛС „Ропотамо“ са забелязани кучета. Нямало обстрел, но св.Ш. отишъл по-навътре да провери. Когато се върнал при колегата си – св.Томчев му казал, че гоненето е приключило, а понеже дерето е дълбоко, ако ловците дойдат към тях ще се придвижват пеша. След доста време, св.Г. И. звъннал на св.Ш. и му казал, че към горския фонд наближават джипове, в които имало и кучета. Св.Ш. дал указания на колегата си да ги наблюдава. По-късно отново се обадил и разказал, че е видял ловците, които са излезли от автомобилите и са носили извадени от калъфите оръжия. Възприел и силует на човек, с три кучета, като преценил, че неговата роля е „гонач“. Скоро след това, св.Ш. забелязал група от ловци, които вървели по черния път в гората, на територията на ДЛС „Ропотамо“. Чул лаене на кучета и движение на диво животно, което бягало и се чувало „пращене на сухи клонки“. Някой от вървящите ловци извикал „голямо животно“ и първите двама-трима веднага вдигнали оръжие и влезли в горски фонд в посоката, където се намирали горските служители Ш. и Томчев. В момента, когато са вдигнали оръжие и са се прицелили, св.Ш. забелязал кошута, която бягала и била на около 15-20 метра разстояние от тях. Веднага скочил и застанал зад дървото, като очаквал изстрел в същата посока. Св.Томчев обаче станал и извикал да не се стреля, като ги уведомил, че има хора, след което ловците преустановили лова и започнали да се връщат към черния горски път, където били паркирани автомобилите, а там били и кучетата- завързани за дърво. Служителите отишли при ловците и след направена легитимация поискали съответните документи на ловуващите-разрешително за лов и ловните билети. След прегледа на документите, горските служители установили, че лицата разполагат с разрешително за групов лов от 30.10.2023г. за ловностопански район Извор, ловище „Зеленище“, но липсвало разрешение за ловуване на територията на ДЛС „Ропотамо“. Пристигнали и служители на МВР, по подаден сигнал на [тел. номер], с оглед документиране на констатациите от извършената проверка и снемане на личните данни на ловуващите лица. Проверени са и оръжията на 12-те лица, за което е съставен съответен констативен протокол. Единствено касаторът Д. Т. нямал оръжие и бил окачествен като „гонач“.

Съдът анализирал хронологията на извършената проверка и съставените в тази връзка документи, като кредитирал с доверие показанията на свидетелите, с изключение на заявеното от ръководителя на лова- св.И., според който дружинката не е напускала територията на своето ловище /„Зеленище“/, защото тези показания са изолирани. Според решаващият състав на РС-Бургас, показанията на проверяващите служители категорично установили факта, че ловната дружинка навлязла с около 200-300 метра на територията на ДЛС Ропотамо. Съдът е констатирал, че всички показания на свидетелите, включително на проверяващите са еднопосочни досежно установяване на факта, че касаторът Т. не е разполагал с ловно оръжие, но не е притежавал и подобно разрешение. Същевременно, от показанията на всички свидетели било установено наличието на кучета. При съпоставка на приетите по делото писмени и ангажираните гласни доказателства, съдът е опровергал тезата на ловците за неясна граница между тяхното ловище и територията на ДЛС „Ропотамо“ и приел за доказано, че в извършеният на инкриминираната дата групов лов дружинката е навлязла в неразрешена територия, принадлежаща на ДЛС „Ропотамо“.

По отношение съпричастността на касатора Т. към осъщественият групов лов, съдът е анализирал показанията на горските служители по отношение на заявеното, че след като е извикано за наличието на хора и ловците се насочили към автомобилите си, кучетата са ги последвали и са вързани за дървото. Успоредно с това е посочил, че не е установено Д. Т. да притежава въобще кучета, нито се твърди наличие на такива регистрирани животни. Като се позовава на показанията на св.И., ръководител на лова, според които Д.Т. въпросният ден е именно „гонач“, с уточнението което е направил ръководителят, че „доста често го каним, тъй като познава района, добър гонач е, вика, здраво гърло има“ и при съвкупния анализ на доказателствата, е обоснован извод, че административно-наказателното обвинение спрямо Д. Т. е доказано посредством така описаните показания, при което същият е извършил вмененото му деяние, осъществяващо състава на нарушение, а именно, че „ловува, като преследва с три броя ловни кучета дивеч с редовно заверен билет за лов за 2023г., извън определените в разрешителното за групов лов места /ловище „Зеленището“/, без да е убил или уловил дивеч, в подотдел 183:в, като част от отдел 183, на територията на ДЛС „Ропотамо“.

Съдът е приел наличието на виновно осъществено деяние по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД, във връзка с чл.43, ал.2, предл.3, вр. с чл.56, ал.5 от ЗЛОД, поради което и на основание чл.84, ал.1 и чл.94, ал.1 от ЗЛОД законосъобразно са наложени наказанията глоба в размер на 100 лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години. При отричане приложимостта на чл.28 от ЗАНН е потвърдил изцяло наказателното постановление. Присъдени са разноски.

Касационната инстанция счита, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на РС-Бургас, че е извършено вмененото на касатора Т. административно нарушение, което е доказано с категоричност от събрания по делото доказателствен материал и за което законосъобразно е наказан с издаденото наказателно постановление.

Действително, конкретното физическо лице участващо в групов лов на дива свиня е наказан за ловуване, като му е вменена един от съставите на нарушение, съгласно чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД /извън определените в разрешителното места/. В обстоятелствената част на АУАН, респективно в съответната част на издаденото въз основа на него наказателно постановление на Д. П. Т. действително се вменява нарушение, изразяващо се в „преследване на дивеч, с три броя кучета“, което в нарушение на издаденото разрешително не е осъществено в рамките на ловище „Зеленището“, а на територията на съседното ДЛС „Ропотамо“. Според показанията на проверяващите горски служители, навлизането в забранената територия е с около 200-300 метра. По делото е установено с категоричност, че по време на проверката Д. Т. е бил част от групата, която разполага с разрешително за групов лов в съседно ловище, но също толкова категорично е установено, че Т. не е разполагал с ловно оръжие. Вмененото по отношение на него деяние се изразява в осъществяване на една от формите на изпълнително деяние по чл.43, ал.2, предл.3 от ЗЛОД, т.е. „преследване на дивеч“. Няма спор, че в случаят не е убито животно, нито се твърди да е уловено диво животно.

Районният съд е положил нужните усилия да събере в пълнота доказателствения материал, с оглед разкриване на обективната истина и в тази връзка съдът намира, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице в хода на съдебното производство. Събрани са релевантните към случая писмени и гласни доказателства, а съдът ги е описал подробно в мотивите на решението си. Направен е анализ на показанията на свидетелите, включително и на показанията на други ловци, разпитани по делото, а съдът е посочил, че не кредитира с доверие показанията на ръководителя на лова- св.И., досежно тезата, че не са напускали своето ловище и границите между двете територии не са ясно обозначени. Въпреки това, позовавйки се на заявени и от този свидетел факти, както и на показанията на тримата горски служители е обосновал извод, че вмененото на Д.Т. деяние е извършено виновно и правилно е наказан с процесното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав, не споделя направения от предходната инстанция извод за наличие на виновно поведение на Д. Т., което да е основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, поради следното:

Нито свидетелят Ш., нито неговите колеги очевидци на случаят от 11.11.2023г., разпитани в същото качество /И. и Томчев/ са възприели факта, че Д.Т. преследва дивеч, посредством три броя кучета.

От една страна, БРС е посочил обективно установените факти, че няма никакви данни по делото, Д. Т. да е притежател на цитираните три броя кучета, нито че ги е водил в територията на ДЛС „Ропотамо“, преследвайки дивеч. Обстоятелството, че свидетелите са чули лай на кучета, каквито несъмнено е имало на мястото, както и че единствено Д. Т. не е разполагал с ловно оръжие не означава, че именно това е лицето, което свидетелят И. е видял да преследва дивеч с така описаните три броя кучета. В показанията си, които е цитирал е решаващият състав на съда, св.И. заявява, че е видял силует на човек, но тези възприятия не могат да установят вмененото на касатора Т. „преследване“ на дивеч, защото той лично не е разпознат в това качество. Още повече, че в следващият момент, когато служителите са установили контакт с ловците в близост до техните автомобили /джипове/ в показанията си същите сочат, че кучетата са били вързани на дърво.

Дори в показанията на ръководителя на лова, на които се позовава БРС в подкрепа на извода, че Т. е осъществил преследването на дивеч с кучета, свидетелят заявява „кучета имаше, но не са на лицето зад мен, той не притежава кучета- Д.Т.. Не е държал кучета, те бяха в джипката на М., те са си негови. Д. Т. беше в един от автомобилите, не знам в кой“, а по-нататък отново заявява „..Т. в случаят нямаше кучета и по принцип до колкото знам няма ловни кучета, не отглежда ловни кучета“.

В показанията на свидетеля Ш. /стр.5 от съдебен протокол от о.з. на 01.10.2024г./ е посочено „…на колегата И. Ц. му казах, че ще се разкарам в посока лаенето на кучетата, за да видя за какво става въпрос и дали не са навлезли на територията на ДЛС „Ропотамо“. След като описва точно мястото, до което е отишъл и където е възприел наличието на кучета сочи следното: „Там, където застанах, срещу дерето, където вече не е на ДЛС „Ропотамо“ забелязах кучета, които гонеха, както и ловец или ловци…“ От така направените констатации ясно се установява, че мястото, където св.Ш. е възприел лично преследването на кучетата, заедно с „ловец или ловци“ територията не е на ДЛС „Ропотамо“, а освен това се говори за един или повече ловци, поради което дори да е допустимо да се установява посредством предположение ролята на Т., като преследвач на дивеч с три броя кучета, то от начина, по който св.Ш. е описал мястото, където е възприел преследването на дивеч от кучета и ловци, това място е неотносимо към фактите подлежащи на доказване, защото само ловуването на територията на ДЛС е от значение за съставомерността на деянието. Както бе посочено, ловната дружинка е разполагала с разрешение за групов лов на тази дата за своето ловище „Зеленището“ и възприемането на кучета и ловци, които преследват дивеча на тази територия, извън обхвата на ДЛС „Ропотамо“, означава, че преследването дори да е извършено е в рамките на разрешеното за това място и не може да обуслови извод за извършване на нарушението от страна на Д.Т.. Тук отново следва да се отбележи, че не формалното качество „гонач“, с което е характеризирана ролята на Т. в извършения групов лов е релевантна към процесното нарушение, а преследването на дивеч извън разрешеното за това място. Заявеното по-нататък в показанията, че св.Ш. е чул лай на кучета и шум от чупене на сухи клонки не може да установи наличие на описаното нарушение, вменено на Д.Т., т.е. че той лично е навлязъл в територията на ДЛС „Ропотамо“, където е преследвал дивеч с три броя кучета. Самото присъствие на мястото не може да установи подобно нарушение, без да е доказано от възприятията на свидетелите факта на осъщественото „преследване“.

Подобен извод не може да се обоснове и от останалия доказателствен материал, доколкото и в показанията на св.Томчев заявява, че „..имаше и пуснати и вързани кучета, имаше и такива, които си ходеха свободно“, а по-нататък в показанията /стр.23 от съдебния протокол/ заявява „чух само лай, не видях кучета да гонят дивеч..“

При така направените констатации и от анализа на събрания по делото доказателствен материал от писмени и гласни доказателства, не може да се установи наличие на вмененото на касатора административно нарушение, по начина по който е формулирано, поради което издаването на наказателното постановление срещу това лице е лишено от основание.

Безпредметно е обсъждането на хипотезата на „маловажен случай“, при положение, че въобще не се доказва наличие на виновно поведение у конкретното лице. Съдът не е констатирал материалната незаконосъобразност на оспорения акт и с потвърждаването му е постановил неправилно решение, защото само за извършено и установено с нужната категоричност деяние може да се налага административно наказание. Както е известно, в санкционното право налагането на наказание въз основа на предположения е недопустимо, а за да се направи извод, че и касаторът Т. е извършил процесното нарушение, същият неминуемо следва да се базира на редица предположения обсъдени по-горе, което не е допустимо.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да отмени решението на Районен съд - Бургас, с което НП е потвърдено, а вместо него се постанови друг съдебен акт, с който да се отмени незаконосъобразното НП. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, доколкото в хода на съдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора.

Разноски се дължат в полза на касатора при този изход и следва да се присъдят в общ размер от 1200 лева за двете съдебни инстанции /1000 лева за първоинстанционното и 200 лева за касационното производство/, платени от РДГ-Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIII ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1020 от 19.12.2024г., постановено по а.н.д. № 1479 по описа за 2024г. на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 590 от 18.03.2024г., издадено от Директора на РДГ- [населено място], като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионалната дирекция по горите-Бургас да заплати на Д. П. Т. от [населено място] сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.