Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 17.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2501 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Мелон България“ ЕАД против Ю.Г.К..
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2018 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия),
по силата на който вземането по Договор за издаване на
кредитна карта № 66РКО-А-0554/19.10.2007 г., било прехвърлено на настоящия ищец
заедно с лихвите, привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности. То било вписано
под № 66РКО-А-0554, съгласно приложената
извадка-копие от Приложение № 1; неразделна част от Договора за цесия. Същото било в посочения размер към 05.04.2018
г. - датата на прехвърлителния ефект на договора за
цесия.
Ответницата била уведомена за случилото се прехвърляне на
вземане чрез ЧСИ Н. С., рег. № 745 към КЧСИ, с район на действие: Кюстендилски
окръжен съд, след залепване на уведомление на 30.04.2019 г. В
рамките на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2
от ГПК не се е явила да получи документите, именно заради това на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК, уведомлението за цесия се считало връчено.
Сочи се, че вземането произтича от сключен
Договор за издаване на кредитна карта № 66РКО-А-0554/19.10.2007
г. (наричан по-долу за краткост „Договора за кредит“), по силата на който Банката предоставила банков кредит
тип овърдрафт в размер на 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), която сума
била усвоена изцяло от кредитополучателя – тук ответник.
Съгласно т. 4 от Договора за кредит длъжникът се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общи
условия за VISA, приети с Решение на УС
на „ПИБ" АД от 17.04.2007 г., изменени и
допълнени с решение от 24.07.2007 г. (наричани за
краткост „Общите условия").
На основание т. 11 от Договора длъжникът декларирал, че са му
предоставени и се е запознал с тях, както и с
Тарифата за такси и комисионни на Банката, като приел прилагането им.
Съгласно т. 18 от Общите
условия кредитополучателят поел задължение всеки месец до датата на падежа или
на следващия работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по Сметката
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението.
Съгласно т. 7 от Договора за кредит при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано
до края на последния отчетен период, Титулярят
(Длъжникът) заплащал на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент, както
следва: а) за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16%; б) за всички останали
транзакции - 18%.
На основание т. 8 от
Договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешение кредитен лимит Банката начислявала
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Автоматичното удължаване
на срока за ползване на отпуснатия овърдрафт било изрично уговорено в т. З от Договора за кредит. Такава възможност била
предвидена и с разпоредбата на т.
36.1 от Общите условия, при условие, че титулярът не е уведомил Банката за прекратяване на Договора
най-малко 60 (шестдесет) дни преди изтичането на текущия срок, каквото уведомление в случая не било
постъпило.
Съгласно т. 4.2.1 от
Тарифата за такси и комисионни на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД титулярът на международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA дължал и годишна такса за поддържане на кредитната карта към сметка на физически лица, с лимит до 10000 лева, 5000 евро или 5000 щатски
долара, в размер на 39,00 лева.
Въпреки поетите задължения
длъжникът не изпълнил своите задължения и не извършвал плащания за
погасяване на дълга от 30.04.2014 г., когато било направено
последното плащане.
Ползваният от Длъжника
банков кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем от страна на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД на основание
т. 28, б. ,,а)" от Общите условия.
За това ответницата била
уведомена чрез ЧСИ Н. С., рег. № 745 към КЧСИ, с район на действие: Кюстендилски окръжен съд, след залепване на уведомление на
адрес й на 30.04.2019 г., като в рамките на
двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, не се е явила
да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК, уведомлението за цесия се считало
връчено.
С оглед изложеното ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си, като по
негово заявление била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1696/2019 г.
Последвали указания на заповедния съд за установяване на вземането по исков
ред, заради което била депозирана и настоящата искова молба.
Твърди
се, че и понастоящем задълженията на ответника не били погасени в пълен размер.
Ето защо се
иска да бъде установено
в отношенията между страните, че длъжникът Ю.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, ПК: 2502, има задължения към „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по
вписванията, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област София, община Столична, гр. София, бул. „Мария Луиза" № 100, ет. З, ПК: 1202, представлявано от изпълнителните
директори Н. К. П. и П. В., представляващи дружеството заедно и поотделно, в размер на 1057.52 лева
(хиляда петдесет и седем
лева и петдесет и две стотинки), в т.ч.
главница в размер на 545.49
лева (петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки), дължима
по Договор за издаване на кредитна карта №
66РКО-А-0554/19.10.2007 г., вземането по който било прехвърлено на настоящия
ищец заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им
принадлежности на 02.04.2018г., дължими
лихви в общ размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на годишна база), за тригодишния период от 23.08.2016 г. до 14.05.2019 г.
(датата на входиране на заявлението) в размер на 420.03 лева (четиристотин и двадесет лева и
три стотинки); законна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 22.08.2019 г. в размер на 13.64 лева (тринадесет лева и шестдесет и четири
стотинки); Дължими годишни такси за обслужване на кредитната карта, начислени в общ размер на стойност 78.00 лева (седемдесет и осем лева), представляващи такси за 2 (две) години, дължими за
Претендират
се и разноските, направени в хода на заповедното производство в размер на 25.00 лева (двадесет
и пет лева) - заплатена държавна такса по заповедно производство пред Кюстендилския районен съд и 150 лева
(сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в размер на 175.00 лева (сто
седемдесет и пет лева) за платена държавна такса в настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 150.00
лева.
Сочи
се и банкова сметка, *** вземане, а именно: ***, ВIC: UNCRBGSF в Банка: Уникредит Булбанк АД както и IВА№ ***, ВIC: UBBBGSF в Обединена Българска Банка АД, двете с титуляр: „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ" ЕАД
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
е упражнил правото си на отговор чрез назначения й особен представител.
Намира, че искът е
процесуално допустим, но неоснователен. Сочи,
че „Първа инвестиционна банка“ АД не е обявила
на ответницата настъпилата предсрочна
изискуемост. От друга страна ищецът
не можел да упражни тези права на
банката, защото не бил страна по договора.
Допълнително се акцентира
върху това, че уведомлението за предсрочна изискуемост не е
връчено реално.
Счита, че правото на иск
е погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за
издаване на
револвираща международна кредитна карта
с чип
и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 66РКО-А-0554/19.10.2007г., сключен между "Първа инвестиционна
банка" АД и Ю.Г.К. в качеството й на титуляр е, че банката се е задължила
да открие на името на титуляра картова разплащателна сметка с посочен IBAN ***A Classic. Съгласно чл. 2 от
процесния договор банката предоставя на титуляра по картовата разплащателна сметка
банков кредит овърдрафт в размер на 1500,00 лв. Срокът за ползване на кредитния
лимит е уговорен до 19.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при
условията и реда, предвидени в Общите условия. Титулярът от своя страна се е
задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в Общите условия. Съгласно т. 7 при непогасяване в срока, титулярът
заплаща на банката годишна лихва в
посочени размери. В т. 8 е
предвидено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит, се начислява наказателна лихва.
Представени по делото са и Общите условия на "Първа инвестиционна банка" АД за издаване
и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. Съгласно т. 18 от
същите титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден (ако падежната дата е в неработен такъв)да
внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението. В т.
28 е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
уведомление до титуляра в срок, определен от банката в случай, че титулярът не
извърши което и да е плащане по Договора и Общите условия за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата,
на която такова плащане е станало
изискуемо. Отделно т. 36.1 от същите предвижда, че срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при
условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
Видно от Протокол за
получаване на международна кредитна карта с чип от 13.04.2009 г., ответницата е
удостоверила, че е получила кредитна карта
VISA „Класик“ с № 4218745491297958.
От представената на л. 15
от делото Тарифа за такси и комисиони на „Първа инвестиционна банка“ АД е
видно, че годишната такса за поддържане на процесната карта към сметка на
физически лица възлиза на 39,00 лв.
Приложен
е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.04.2018 г., сключен
между "Първа инвестиционна банка" АД и ищцовото дружество, както и
Приложение № 1 към него, съгласно което с
договора е прехвърлено и вземане от Ю.Г.К. по договор
от 19.10.2007г. с главница от 1500 лева и
общ размер на вземането към датата на цесията - 1611,42 лева.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 27 от делото.
От
представено по делото пълномощно на л. 33 се
установява, че „Мелон България“ ЕАД било натоварено да извърши от името на
упълномощителя уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 02.04.2018 год.
Било изготвено и изпратено от цесионера, действащ от името и за сметка на
цедента съгласно посоченото пълномощно, уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника за извършените
продажби на вземането, ведно с инкорпорирано в него уведомление, досежно
обстоятелството, че процесният банков кредит тип овърдрафт е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем. Същото е връчено на ответната страна в условията на чл. 47
от ГПК (чрез залепване на уведомление на 30.04.2019г.) от служител в кантората
на ЧСИ Н. С., рег. № 745, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил, до
чието съдействие по повод връчването ищцовото дружество е прибегнало.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което усвоеният размер на кредита възлиза
на 1500,00 лв., като към датата на изготвянето на заключението (20.11.2020г.)
общият размер на задължението е 1059,11 лв., от които: 545,48 лв. главница;
420,93 лв. наказателна лихва; 14,70 лв. законна лихва и 78,00 лв. – такса за
две години. Последното плащане по договора е от 30.04.2014г.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№1696/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 854/2019 г., връчена на длъжника
в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било
образувано ч.гр.д. № 1696/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника и настоящ ответник в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК (чрез залепване
на уведомление).
В този
смисъл, указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването на заповедта при условията на чл. 47 ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия
ищец, връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът
е останал задължен по този договор. Той е бил сключен на 19.10.2007 г., със
срок до 19.10.2009 г., с твърдение, че бил подновяван автоматично. Картата е
била издадена и получена от ответницата на 13.04.2009 г. Не може да се установи
обаче, дали тя е била все още валидна 5 г. по-късно - след 30.04.2014 г.,
когато се сочи, че било извършено последното плащане. Дори да се приеме, че тя
е разполагала с валидна карта, остава неясно кога точно е възприет за
предсрочно изискуем кредитът, предвид и уговорката по чл. 6 от договора, респ.
уведомлението на л.29-31 от делото.
Досежно наличието на валидно цесионно правоотношение и уведомяването на
длъжника за прехвърляне на процесното вземане:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 02.04.2018г. на ищцовото дружество
като за извършената цесия било изпратено уведомление до К., което, видно от
представените по делото доказателства, е връчено от служител при ЧСИ Н. С.,
рег. № 745, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК (чрез залепване на уведомление). Поради това се поддържа
възражение, че „за извършената цесия ответникът реално не е разбрал“.
В този аспект
следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител
на правата по съответния договор. Липсва
законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор,
който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема
за валидно и поражда правно действие.
В конкретиката на казуса и от представените
доказателства се установи, че процесното уведомление по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, ведно с инкорпорирано в него уведомление досежно обстоятелството, че
процесният кредит е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, е връчено на
ответницата от служител в кантората на ЧСИ Н. С., рег. № 745, район на действие
– Окръжен съд – гр. Кюстендил в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Предвиденият в чл. 47 от ГПК
ред за връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за
получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки. За да
бъде приложена, ведно с всички последици от това – изтичане на процесуални
срокове, настъпване на преклузии, упражняване срещу страната на преобразуващи
права и осигуряване участието й в процеса по начин, който да не препятства
изпълнението на решението по реда на Регламент
(ЕО) № 44/2001, е необходимо пълно и точно изпълнение на
предпоставките за приложението й, включително реда и условията за връчване. Още
повече, че разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа от
съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58 от ГПК,
без да е направено разграничение кои разпоредби, респ. коя част от правилата на
чл. 47 ГПК са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в
приложението на този ред за връчване и по отношение на действията предвидени в
чл. 18, ал.5 от закона, между които попада връчването на уведомлението по чл.
99, ал.3 ЗЗД, а така също и изявлението за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира,
че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК
във всичките й хипотези, като издири и връчи съответните книжа на постоянния
или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Неизпълнението на
разписаната процедура води до липса на редовно връчване по предвидения ред.
Така даденото разрешение е
в съответствие и с постановките на решение на СЕС по
дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) №
44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално
право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация
на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в
отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията,
сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването на
ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата
грижа и на добросъвестността, а именно приложение на разписаната процедура по
връчване.
В конкретния случай съдът намира, че не е
изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за
да се фингира връчване на книжата на ответника. Отбелязано е едно единствено
посещение на известния адрес и констатация за отсъствието на адресата според
правилото на чл. 47, ал.1 ГПК, като няма данни за това, че след установяване
отсъствието на ответната страна на посочения адрес е извършена служебна справка
за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване наличието на трудово
правоотношение с оглед връчване по месторабота, съотв. невъзможност за това.
Предвид изложеното съдът намира, че
не се е осъществила фикцията на закона, залегнала в посочената разпоредба на
ГПК, като с изтичане на 14-дневен срок от залепване на уведомлението на
30.04.2019 г. от ЧСИ Н. С. ответницата не следва да се счита за уведомена за
прехвърляне на процесното вземане на ищцовото дружество.
От друга страна, съдът счита, че е
налице надлежно уведомяване на К. за извършената цесия, станало чрез връчване
на исковата молба и приложенията към нея на назначения по делото на страната на
ответника особен представител адв. П.. Фигурата на особения представител цели
защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в
него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител
осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК,
като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК
получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е
сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е
прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се
приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора.
Досежно уведомяването на ответницата, че Банката счита процесния кредит за
изцяло и предсрочно изискуем:
Установи се по делото, че в процесното
уведомление по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД е инкорпорирано и такова досежно
обстоятелството, че банката счита процесният кредит за изцяло и предсрочно
изискуем. Няма законова пречка именно цесионерът да обяви кредита за предсрочно
изискуем, каквото възражение се поддържа от ответната страна. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, което изрично се съдържа и в процесния договор за цесия –
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежност,
включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Т. е. с
преминаването към новия кредитор на
всички права, които старият кредитор е имал по отношение на вземането, към него преминава и правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем при
наличие на предвидените в договора
предпоставки за това, както и съответно
длъжникът има спрямо новия кредитор правото да възрази за предсрочната изискуемост. След прехвърляне на вземането титуляр на същото е вече новия кредитор и в това качество е легитимиран
да иска изпълнение на вземането на падежа или да предяви предсрочна изискуемост
на кредита – решение № 204/25.01.2018 г., т. д. № 2230/2016 г., 1-во ТО, ВКС.
Независимо от изложеното, с оглед
приетото от съда досежно спазване процедурата на чл. 47 ГПК от частният съдебен
изпълнител, то, аналогично на вече изложеното, кредитът не следва да се счита
за предсрочно изискуем, считано от изтичане на 14-дневния срок от залепване на
уведомлението (30.04.2019г.). Предсрочната изискуемост в случая отново
е обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея на особения представител по делото. Но в производството по реда на чл.422 ГПК това
действие трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, съгласно т.18 на ТР №
4/2013 год. ОСГТК на ВКС, защото установителният иск е обусловен от предмета на
издадена заповед за изпълнение за вземане и е обвързан от основанието и размера
на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта (в този смисъл Решение №76/25.09.2015г. по т.д.
№620/2012г. Iт.о.ВКС). Недопустимостта на изменение на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б
на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за
съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание
(Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на
ВКС, ІІ ТО, Решение №
7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО и мн. др.). Само за прецизност, съдът ще посочи,
че макар в действителност в процесната заповед № 854/2019г. на КРС, издадена в
производството по ч.гр.д. № 1696/2019г. да липсва изрично посочване на
обстоятелството, че заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на вземането си, то това обстоятелство не следва да бъде игнорирано с оглед
заявената от него воля при депозиране на заявлението и описаните в т.12 от
същото обстоятелства, от които произтича вземането.
Изложеното е достатъчно
основание за отхвърляне на исковата претенция в нейната цялост, без да се
обсъждат останалите наведени от особения представител на ответната страна
доводи (вкл. направените правопогасяващи такива по см. на чл. 110 и сл. ЗЗД).
Въпреки това за пълнота на изложението, съдът ще посочи и следното: вярно е, че
съобразено ТР № 8 от
02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017г на ОСГТК, е допустимо по предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приетите правни постановки
обаче не са приложими в настоящия казус с оглед спецификата на процесния
кредит. При договора за овърдраф, какъвто е настоящият, погасяването на
задълженията не се изпълнява на
предварително договорени анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт, кредитополучателят има възможност
да тегли суми в брой или да нарежда плащания за
суми до определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка. Кредитният
лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна вноска,
така че последната да бъде взета предвид в контекста на посочената тълкувателна
практика на върховната инстанция.
Но дори и да не се приеме вече
изложеното, съдът счита, че част от исковата претенция, тази за наказателна
лихва, е недължима и на друго основание, а именно – като уговорена в неравноправна
съгласно изискванията на ЗЗП клауза, противоречаща на добрите нрави. Безспорно
ответникът в настоящото производство се ползва от потребителската защита,
залегнала в ЗЗП, като по-уязвима и икономически слаба в правоотношението
страна.
Съгласно чл. 8 от процесния договор
при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения
кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в размер на договорния
лихвен процент с надбавка от 12 %. Липсва проведено от ищцовата страна доказване
досежно обстоятелството, че процесната клауза е индивидуално уговорена. От друга
страна същата се намира в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, която
регламентира
изрично, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава законната.
(В случая не става въпрос за обратно действие на закона. Посочената разпоредба
е приложима, тъй като настоящото правоотношение е заварено такова, доколкото правопораждащия
го юридически факт, макар да е осъществен преди влизане в сила на посочената
разпоредба на чл. 33 ЗПК, не е прекратен и продължава да действа и към
настоящия момент). Наред с това, тя е
нищожна и по смисъла на чл. 26, ал.
1, пред. 3-то от ЗЗД, като несъответна на
принципа за справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите нрави.
Ето защо на още едно основание, настоящата инстанция приема, че в полза на ищеца не съществува вземане срещу ответника за сумата от 420,03 лева – наказателна лихва по
чл. 8 от договора за кредит, начислена за периода 23.08.2016 г. – 14.05.2019г., поради
нищожност на клаузата, която я регламентира,
което налага отхвърляне на иска относно
нея и на това основание.
При посочените мотиви
исковата претенция ще бъде отхвърлена в цялост.
По разноските: С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се
следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено, а и липсват
доказателства за извършването на такива.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но поради лисата
на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да
се издава изп. лист за отхвърления иск. Само за прецизност съдът ще посочи, че
процесната заповед за изпълнение № 854/2019г., издадена в производството по
ч.гр.д. № 1696.2019г. от описа на КРС е обезсилена от заповедния съд с влязло в
законна сила Определение № 1420/05.11.2019г. спрямо солидарния на ответника в
настоящото длъжник, а именно М. Л. К., ЕГН: **********.
В хода на производството ответникът
бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. П. се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в о.с.з. от 02.12.2020г.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано в Търговски регистър към
Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област София, община
Столична, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. З, ПК: 1202, представлявано от изпълнителните
директори Н. К. П. и П. В., представляващи дружеството заедно и поотделно, против Ю.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към ищцовото дружество, произтичащи от Договор
за издаване
на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 66РКО-А-0554/19.10.2007г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Ю.Г.К., вземането по който е
прехвърлено на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на вземания от
02.04.2018 г., както следва: 545,49
лева главница; 420,03 лева – наказателна лихва по т.8 от Договора за периода
23.08.2016г. – 14.05.2019г.; 13,64 лева законна лихва за периода от 14.05.2019г. до
22.08.2019г.; 78,00 лв., представляващи такси за две години, дължими за 2015г.
и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1696/2019 г.
на КРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд -
Кюстендил:_____________