№ 51
гр. Елхово, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20202310200350 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2426/2020 година от 17.11.2020 г.,
издадено от И.Д.П. – Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване
Южна морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“, с което на М. М.
/М.М./, роден на 19.12.1966г. в Украйна, с персонален номер **********-00333,
украински гражданин, с адрес за кореспонденция в РБ гр.Ямбол, ул. „Жорж Папазов“
№ 14, ет.2, кант.208, адв. М. А., е наложено адм. наказание глоба в размер на 135.80
лева на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и са отнети в полза на
държавата на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението, а
именно: химикал за бетон „LYKSOR” NANOMENT SP 2000 T в различна разфасовка -
44 броя по 0.5 кг, 3 броя пo 1 кг и 1бр. по 5 кг. или общо 30 кг с митническа стойност
135.80 лева.
Срещу това НП е подадена жалба от М. М., чрез редовно упълномощената адв.
М. А., с която се желае същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
издадено при нарушаване на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият
процесуален представител – адв. А. заявява, че поддържа изцяло жалбата и желае да се
отмени атакуваното НП. Твърди се, че жалбоподателят е украински гражданин и
владее единствено майчиния си украински език. От разпита на свидетелите се
1
установява, че те са комуникирали с него на руски език, а всички материали по
административнонаказателната преписка са съставени на български - език, който
жалбоподателят не владее, поради което и М. М. не е имал възможност да се запознае
адекватно и цялостно със съдържанието на преписката и с естеството на вмененото му
нарушение, което е съществено процесуално нарушение, довело до възпрепятстване до
степен на пълна невъзможност на участието на жалбоподателя в производството и
организиране на адекватна защита. Сочи също, че откритият препарат, с оглед
неговото количество и стойност, не би могъл да се приеме като евентуален предмет на
търговия или дори на продължително промишлено използване. Съшият може да
послужи единствено при инцидентни краткотрайни нужди на домакинството, което
доказва несъставомерността на случая по чл. 233, ал. 1 ЗМ и необходимостта от
прилагане на чл. 28 от ЗАНН спрямо жалбоподателя. На следващо място твърди, че
размерът на даденото в производството обезпечение от 6000.00 лева категорично не
съответства на установената стойност на предмета на административното нарушение,
което само по себе си се явява лишено от всякаква целесъобразност н житейска логика.
Желае се присъждане на разноските по делото.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление – ТД „Южна морска“
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Димитрова, заявява в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна, не следва да се
уважава и желае съдът да потвърди обжалваният акт като законосъобразен и правилен.
В съдебната фаза ангажира доказателства.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО Елхово, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските
показания на П. М. ДЖ., ХР. Т. К. и Д. СТ. АНГ. - митнически служители се
установява, че на 08.07.2020г. около 18.30 часа, на МП „Лесово“, на трасе за обработка
на входящи товарни автомобили от Република Турция за Република България
пристигнал товарен автомобил марка „MAN“, с peг. № СЕ6533ВК и ремарке марка
„KRONE“ с рег. № СЕ8877ХТ , на път от Република Турция за Украйна, управляван от
украинския гражданин М. М. /М.М./. За товарният автомобил се активирал рисков
профил №7132-l6/08/2018 и същият е селектиран за извършване на рентгенова и
физическа проверка
При извършената рентгенова проверка с № 12718/08.07.2020г. не били
констатирани нарушения. След това товарния автомобил бил отбит и насочен към
2
халето за проверка на трасе „Входящи товарни автомобили“. Преди започване на
митническата проверка свидетелят П.Д. поканил устно водача на товарния автомобил
на руски език да декларира пред митническите органи има ли стоки и валутни
ценности, подлежащи на деклариране. Жалбоподателят М. М. отговорил, че няма нищо
за деклариране.
В хода на проверката на превозното средство и товара в ремаркето, извършена
от митническите служители П.Д. и Х.К., в десния сандък на ремаркето и в кабината
върху леглото, в кашони, били установени стоки, а именно: химикал за бетон
„LYKSOR” NANOMENT SP 2000 T- 44 броя по 0.5 кг всеки - общо 22 кг; химикал за
бетон „LYKSOR NANOMENT SP 2000 T - 3 броя пo 1 кг всеки - общо 3 кг и химикал
за бетон „LYKSOR“ NANOMENT SP 2000 Т – 1 брой от 5 кг, които не били
декларирани по съответния ред.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от
жалбоподателя /приложени към АНП на л.17/, в които М. М. е посочил на украински
език, че той работи като шофьор за международни превози и след като натоварил в гр.
Измир, познат на началника на фирмата, в която работи, му донесъл три кутии, в
които имало течност за бетон и една туба с разтвор за обработка на дървета срещу
болести, за да ги предаде на началника си. Сочи още, че оставил тези кутии в кабината,
както и че не са му били предадени заедно с тези кутии и туба документи за същите
За извършените действия, контролните органи съставили Протокол за
извършена митническа проверка №2684 от 08.07.2020г., приложен в АНП, в който
жалбоподателя М. М. е вписал, че няма възражения.
Намереното количество добавка за бетон, описано по-горе - предмет на
митническото нарушение, било иззето и издадена Разписка за задържане № 0180906,
която също е подписана от М. М. със забележка, че няма възражения.
Поради горното и на основание чл.230 от Закона за Митниците, на
жалбоподателят М. М. бил съставен на 08.07.2020г. от св. П.Д. Акт за установяване на
административно нарушение № 1345 за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ за това, че на
08.07.2020г. на МП Лесово е превозил през държавната граница стоки без знанието и
разрешението на митническите органи – процесните, описани по-горе химикали за
бетон. Веднага след съставянето на АУАН № 1345 от 08.07.2020г. той е бил предявен
на жалбоподателя от актосъставителя на руски език, подписан от М. М. и му било
връчено копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в
тридневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени възражения
по него, както и че е уведомен за възможността на основание чл.229а и следващите от
ЗМ за сключване на споразумение за прекратяване на АНП. При подписването на
3
съставеният му АУАН М. М. отново вписал, че няма възражения.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е направено писмено възражение
по акта, не са посочени и представени доказателства, вкл. и за цената, на която са
придобити стоките.
Видно от материалите по преписката, на 10.07.2020г. М. М. е внесъл сумата от
общо 6000.00 лева по сметката на ТД „Южна морска“ за обезпечаване на вземания по
АУАН № 1345/08.07.2020г.
Видно от приложеното към АНП заключение на оценъчна експертиза, за целите
на административнонаказателното производство е била извършена такава оценъчна
експертиза от Радостин Стефанов - съдебен експерт към ОС Бургас, от което се
установява, че общата митническа стойност на недекларираната стока е в размер на
135.80 лева.
Въз основа на така съставения АУАН, И.Д.П. – Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ към Агенция
„Митници“, е издал на 17.11.2020г. атакуваното НП № 2426/2020 година, с което на
М. М. с персонален номер **********-00333, украински гражданин, с адрес за
кореспонденция в РБ гр.Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, ет.2, кант.208, адв. М. А., е
наложено адм. наказание глоба в размер на 135.80 лева на основание чл.233, ал.1 от ЗМ
и са отнети в полза на държавата на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на
нарушението, изброени по-горе с обща митническа стойност 135.80 лева,
Това НП е изпратено на нарушителя М. М. и съответно получено на 20.11.2020г.
от него, чрез редовно упълномощената на 10.07.2020г. адв. М.А., видно от
приложеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД. Жалбата е депозирана
пред съда на 23.11.2020 година.
Материалната компетентност на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“ И.Д.П. да
издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетите по делото Заповед № ЗАМ-
42/32-8714 от 07.01.2019 г. и № 4083 от 16.11.2020г., двете издадени от Директора на
Агенция „Митници“, с която последният изрично е делегирал правомощията си на
АНО по чл. 231 от ЗМ на посочената категория длъжностни лица – началници на
териториалните отдели „МРР“ в ГД „МРР“. Иван Пасков е назначен като Началник на
Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ
към Агенция „Митници“ на 16.11.2020г.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото
административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното дирене
4
доказателства, вкл. и от показанията на актосъставителя П.Д. и свидетелите Х.К. и
Д.А., които съдът кредитира, тъй като липсват съществени противоречия между тях и
са взаимно допълващи се, като в показанията на свидетелите обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от всеки от тях факти, които са относими към предмета на
доказване по делото.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление
и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административно наказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган. В настоящия случай, производството е
протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл.
34 ЗАНН.
Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230
от ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от
митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са
длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически
надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на НПК. В
конкретния случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от
св.П.Д. – митнически инспектор в ГД „МРР“ към АМ – лице, осъществяващо
митнически надзор и контрол. Правомощие на Началник на Отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ към Агенция
„Митници“ Иван Пасков да издава НП за нарушения по ЗМ следва от
оправомощаването му със Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г., издадена от
Директора на А „Митници“.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна страна, съдът намира, че при съставяне на АУАН
и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН
5
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови
разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Съдът счита, че в конкретния случай са били спазени императивните изисквания
на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и
съставянето на акта за това, този акт да бъде предявен по надлежния законов ред на
нарушителя. Видно от показанията на свид.Д., К. и А., в хода на извършваната
проверка, последвалото съставяне на АУАН и др. документи, свързани с тази проверка,
не е присъствал преводач, който да извършва превод на украински език, но
свидетелите заявиха, че П.Д. е започнал разговор с водача на автомобила на руски
език, като го е запитал има ли стоки и валута за деклариране, при което е получил
отрицателен отговор и всички свидетели са приели, че М. М. владее този език. Всички
последвали действия от страна на митническите служители са били съпроводени с
изказ на руски език, вкл. и предявяването на съставения АУАН. Съгласно чл.1, ал.3 на
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв
съд, Директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд, като не предвижда осъществяване на превод в административно-наказателното
или в друго сходно предхождащо производство.
Директива 2010/64/ЕС не съдържа легална дефиниция на понятието „леки
нарушения”, но в т.16 от Преамбюла е посочено, че „Такъв е случаят например за
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива”, в т.ч.
и осигуряване на нарочен преводач за всяко проверявано лице. В тази връзка при
настоящия казус дори и при липса на превод не може да се приеме, че правата на
лицето са били нарушени до степен, даваща абсолютно основание за отмяна на
издаденото НП и наложеното наказание.
Освен това Закона допуска и довеждането на информацията до знанието на
нарушителя да бъде не само на родния му език, но и на друг разбиран от него.
В случая, с М. М. е бил осъществен контакт на разбираем за него език, поради
което му е станало ясно какво нарушение е извършил, което безспорно се установява
от обстоятелството, че е дал обяснение по съществото на нарушението, коментирал е,
че откритите химикали за бетон са били поставени в кабината на товарния автомобил и
6
са били предназначени за неговия началник, както и че не е разполагал с документи за
тях и т.н.
Узнаването на фактите и обстоятелствата от страна на лицето във връзка с
извършеното нарушение несъмнено се установява от една страна от показанията на
свидетелите П.Д., Х.К. и Д.А., че е била осъществена комуникация по повод на
извършваната проверка на руски език, а от друга страна и от предприетите от
последния действия по упълномощаването на 10.07.2020г. на адвокат и впоследствие
обжалване на наказателното постановление. Ето защо съдът не възприема становището
на жалбоподателя, чрез неговия защитник, че М. М. не е разбрал за какво нарушение
му се съставя АУАН.
Фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт е ясна и точна, което от
своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на обстоятелствата, при
които е извършено административното нарушение. Ревизираните актове – АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН, а що се
отнася до авторството, съобразно събраните доказателства по делото - писмените
такива, вкл. от предпроцесуалното действие на М. М. – даденото от него писмено
обяснение като нарушител, съдържащо признание за превозването от него на стоките
през държавната граница в Република България от Република Турция и гласните
доказателства – свидетелските показания на П.Д., Х.К. и Д.А., то следва да се приеме,
че именно жалбоподателят е автор на административното нарушение, визирано в
обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата
контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ - превозването на стоките през държавната граница.
От друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за
осъществения превоз като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с
показанията на разпитаните трима митнически служители. Последните твърдят, че е
било отправено запитване, респ. покана до водача на автомобила за деклариране на
превозвани стоки в автомобила, подлежащи на деклариране, на което последвал
отрицателен отговор от М. М., а в резултат на извършената митническа проверка на
автомобила е установено наличието на процесните стоки, което не се оспорва.
Дължимо в случая е било писмено деклариране на превозваните през държавната ни
граница стоки с търговски характер и липсата му изключва знанието, респ.
разрешението на митническите органи за превозването и пренасянето на стоките.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на
задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от
разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно
действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да
бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим,
7
като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
„Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и
начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и
НП, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент /ЕС/ №
952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да бъдат поставени под
митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа
декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране
по един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран
Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно
или с писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране.
Бездействието от страна на жалбоподателя М. М. по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва
знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено
разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След като
това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е извършил от обективна страна
състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски
характер, предвид количеството и вида на стоките, описани в НП.
Превозваните от жалбоподателя М. М. стоки, посочени в АУАН и НП, съдът
намира, че не попадат в обхвата на дефиницията за „стоки с нетърговски характер“,
посочена в чл. 1, т.21, б. „б“ от сочения по-горе Делегиран Регламент на Комисията
/ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година. Съгласно последната разпоредба „стоки с
нетърговски характер“ означава стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници,
когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване
от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци;
естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или изнасят
с търговска цел.
Обектите – предмет на процесното нарушение, посочени в НП, не могат да бъдат
отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, без значение на
тяхната митническа стойност и същите подлежат на деклариране.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и
извода за авторството по отношение на извършеното нарушение – в лицето на
8
жалбоподателя М. М., което е лицето, подписало Протокола за извършена митническа
проверка и Разписка за изземването на недекларираните стоки, като е дал обяснение
относно превозваните от него химикали за бетон с твърдение, че са му предадени от
друго лице в гр. Измир, за да ги предаде той на началника си. Изпълнителното деяние
на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа
контрабанда, се свързва с фактическото въвеждане на стоките на митническата
територия на страната от влизащото в нея с МПС лице, което ги държи, а по този
начин и ги пренася, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто
физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по
делото, наред и с другия изискуем признак – укриването на информация за тези стоки
от митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено разрешение от
последните за тяхното внасяне – въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид
изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не
може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на
престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет.
Съдът приема, че жалбоподателят М. М. е бил наясно с митническите
изисквания към влизащите на територията на страната пътници, вкл. задълженията във
връзка с митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване –
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници,
според създадената инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирал
пренасяните от него стоки пред митническите органи, поради което вмененото деяние
се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк
умисъл.
Съдът намира, че АНО правилно е определил и митническата стойност на
стоките - предмет на нарушението, чрез назначаване на оценъчна експертиза, като
вещото лице е посочило, че общата митническата стойност е 135.80 лева, като е взело
предвид при оценката най-ниските пазарни цени за обследваните вещи. Тази стойност
не се оспорва и от жалбоподателя, като не са представени от него доказателства
относно действителната цена на придобиване на превозваните стоки /покупно-
продажна цена/.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо
нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до 200 на сто върху митническата
стойност на стоките. Както се посочи по-горе митническата стойност на стоките,
предмет на нарушението е в размер на 135.80 лева. По делото не са налице данни за
9
други нарушения от страна на жалбоподателя по Закона за митниците, за които да са
му налагани административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е
определил административното наказание глоба в размер на 100% от митническата
стойност на вещите, предмет на митническото нарушение, т.е. в предвиденият
минимален размер.
Наказателното постановление в частта по т.2 - на постановената санкция
„отнемане в полза на държавата” на стоките - предмет на нарушението, изрично
предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение –
митническа контрабанда, е правилно и в тази част НП също следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без
за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите -
предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни и
скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението
и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по
същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността
на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по
чл. 233, ал. 1 от ЗМ няма отношение при преценката за наличието или значителността
/респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения
от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай.
10
По направеното от жалбоподателя М. М., чрез защитника му адв. М.А., искане
за присъждане на направените по делото разноски – за платено адв. възнаграждение,
съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 63, ал.3
от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил
виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по
Закон. Ето защо съдът намира, че потвърждаването на НП е пречка за присъждане на
направени от него разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 2426/2020 година от 17.11.2020 г., издадено от И.Д.П. –
Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД
„МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“, с което на М. М. /М.М./, роден на 19.12.1966г.
в Украйна, с персонален номер **********-00333, украински гражданин, с адрес за
кореспонденция в РБ гр.Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, ет.2, кант.208, адв. М. А., е
наложено адм. наказание глоба в размер на 135.80 лева на основание чл.233, ал.1 от
Закона за митниците и са отнети в полза на държавата на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ
стоките - предмет на нарушението с обща митническа стойност 135.80 лева.
НЕ УВАЖАВА направеното от жалбоподателя М. М. искане за присъждане на
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11