№ 325
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600346 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
Обвиняемият М. И. С. се явява лично, доведен от ареста при
Затвора Пловдив. Явяват се и защитниците му - адв. Р. Д. и адв. Й.Д., с
пълномощни по делото.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът И. Д..
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С. – Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се делото чрез прочитане на въззивната частна жалба
на адв. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и не са
налице основанията за продължаващо действие на мярката за неотклонение,
взета спрямо обвиняемия, тъй като отсъства опасност от извършване на друго
престъпление, още повече че предвид семейната му и трудовата му
1
ангажираност преди задържането и здравословното му състояние, целите на
мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати с по-лека по вид такава.
Адв. Д. - Поддържам депозираната жалба.
Адв. Д. – Също поддържам частната жалба.
Обвиняемият С. – Поддържам жалбата на адвоката.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
съдебния секретар. Нямам доказателствени искания.
Адв. Д. – Нямам искания за отводи и нови доказателствени
искания.
Адв. Д. – Също нямам искания.
Обвиняемият С. – Също нямам отводи и други искания.
Съдът, с оглед изразеното становище от страните и приложените
по делото доказателства, намира, че делото е изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, която
съм депозирала пред вас, срещу определението на Окръжен съд Пловдив, по
ЧНД 1402/2024 г., като считам, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Изложила съм доводи в жалбата си и ще си позволя да пледирам защо смятам,
че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Макар основните ми доводи в първата инстанция да бяха относно
здравословното и, по-конкретно, психическото състояние на обвиняемия,
съдът е обсъдил предимно наличието на обосновано предположение, че
нашият подзащитен е извършил престъплението, за което е привлечен като
обвиняем и че продължава да е налице опасността от извършване на ново
престъпление.
Аз не мога да се съглася с изредените в съдебния акт на ПОС
съображения, че опасността от извършване на престъпление може да се изведе
от начина на извършване на престъплението, от стройната престъпна
деятелност на всеки от обвиняемите. Изобщо, тези съображения, които
първоинстанционният съд излага, че се касае за множество лица, които са
2
участвали в тази престъпна дейност, че се касае за един продължителен
период от време на извършване на престъплението - всички тези доводи не са
достатъчни да обосноват наличието на реална, както казва практиката на
ЕСПЧОС и нашата вътрешна практика, опасност от извършване на
престъпление. Всички тези доводи не са по-различни за всеки друг вид такова
престъпление, каквото е ОПГ, в участието на каквато е обвинението на нашия
подзащитен по първия пункт или по втория пункт – пране на пари. Не считам,
че тези съображения, които първоинстанционният съд е изтъкнал като
обосноваващи наличието на реална опасност от извършване на престъпление,
могат да бъдат споделени и смятам, че вие ще подходите разумно и
справедливо. Макар и при първоначалното вземане на мярка за неотклонение
член от вашия съдебен състав да участваше и да отмени определението на
първоинстанционния съд, с което не бе уважено искането за вземането на най-
тежката мярка за неотклонение, аз смятам, че вече от събрания доказателствен
материал вие може да стигнете до извод, различен от този, до който е
достигнал съдът в първата инстанция. Дадохте шанс на прокуратурата.
Виждате, че 6 месеца от първоначалното вземане на тази най-тежка мярка за
неотклонение почти нищо ново не се е случило, което да води до извода, че
ако нашият подзащитен бъде с друга мярка за неотклонение, различна от най-
тежката, ще попречи на разкрИ.ето на обективната истина и ще се укрие.
Единственото ново, което аз установих от материалите, е извършване на
автооценъчни експертизи на вещите, които принадлежат на всеки един от
обвиняемите, оценка на част от лекия автомобил, но това не води до извод, че
нашият подзащитен по някакъв начин ще попречи на разкрИ.е на обективната
истина, ако бъде с мярка, различна от задържане под стража.
Ние сме си позволили в жалбата и искането да посочим, че дори и
домашен арест сме съгласни да бъде, не за друго – тя действително е толкова
тежка, колкото и задържането под стража, но с оглед психическото състояние,
за което има обективни данни от извършената СППЕ по делото, че той страда
от тревожност и ситуативно разстройство и получава паник атаки, за което
ние сме съобщавали неколкократно, ще видите, не само с искането за
изменение на мярката, той се е оплаквал в арестните помещения, молил е,
депозирал е молба да бъде изведен до психолог – нещо, което обаче не се е
случило и ние защитниците, в крайна сметка, първо сме депозирали искане за
назначаване на СПЕ - колегата Д., което обаче е оставено без уважение.
3
Депозирахме впоследствие второ искане, което беше уважено и след доста
продължителен период от време бе изготвено такова заключение, от което ще
видите, че макар и извода му, че състоянието на С. позволява да бъде в
местата за задържане, то смятам, че другите изводи, които са направени от
страна на вещите лица за наличието на психически заболявания и, по-
конкретно - на тревожно ситуитивно състояние, може да доведе до извод, че
понастоящем продължаването на тази най-тежка мярка за неотклонение вече
се явява нецелесъобразно, защото, ще видите от това, което той е споделил в
интервюто си с вещите лица, че тези негови състояния, които са съпроводени
със силно сърцебиене, със задух, дори с припадане в условията на ареста, че
животът му е застрашен и единствено намесата на неговите съкилийници,
които успяват по някакъв начин да му помогнат при получаването на паник
атаки, всичко това говори, че има опасност за живота и здравето на нашия
подзащитен. Аз не мисля, че ако вие измените мярката в по-лека такава, дори в
домашен арест няма да възразим, просто защото в домашни условия има
възможност да се справя с тези панически разстройства, с отваряне на
прозорци, с взимане на адекватни лекарства, съответно, с получаване на
разрешение да посещава лекар и да се справя с тези паник атаки, които са
доста често явление от задържането му. Има обективни данни, приложили сме
документи, че това състояние датира от 2015 г. - 2016 г. Те са обсъдени от
вещите лица, но ги има и по делото, поради което моля да счетете, че към
настоящия момент тази най-тежка мярка за неотклонение задържане под
стража е твърде тежка за нашия подзащитен и не това е целта на мерките за
неотклонение, каквато предвижда закона и каквато предвижда ЕСПЧ. Там в
редица решения се цитира, че тази мярка за неотклонение е крайна и тя трябва
да бъде съобразена не само с тежестта на извършеното престъпление, но и с
личността и да бъде пропорционална на събраните данни за личността на
нашия подзащитен. В тази връзка има доста решения, част от които съм
цитирала в жалбата и вие сте ги видели.
С оглед изложеното считам, че тази мярка е несъобразена и
непропорционална на всички събрани данни за личността на нашия
подзащитен. Не е налице опасността от извършване на престъпление.
По другите въпроси ще вземе отношение колегата Д..
Аз ви моля да подходите справедливо и както се даде шанс на
4
прокуратурата, да дадете сега шанс и на обвиняемия, за да може да лекува
адекватно своето психическо състояние. По никакъв начин той няма да
попречи на разследването.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, силно подкрепям това,
което каза колегата и няма да го преповтарям.
Ще обърна вашето внимание на някои други аспекти.
На първо място, считам, че мярката за неотклонение Задържане
под стража се взема, когато са налице необходимите предпоставки и вие като
съд включително сте се произнасяли, че са били налице предпоставките за
задържане. Но вече измина време, което във всички случаи промени както
личността на обвиняемия, а също така и доказателствата по делото.
Първото, на което обръщам внимание - обстоятелството, че макар
да са съобразени всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал.
3, с изминалото време те във всички случаи са се променили, защото
доверителят ми е шест месеца откъснат от семейството си – от съпругата му и
малкото му дете, което ако доверителят ми продължи да стои в затвора, детето
му ще го забрави. Това е съществено, защото общественият интерес, все пак,
налага едно дете да бъде възпитавано, да познава родителите, включително и
бащата.
На второ място, обръщам вниманието Ви, че по делото до престоя
му към настоящия момент с него не са извършвани никакви следствени
действия. Действията, които извършва разследването, не са свързани с
участието на нашия доверител, даже не е свързано с разпит на свидетели, а се
извършват експертизи, поради което считам, че това задържане под стража
вече не представлява осигуряване на мярката за неотклонение по отношение
целите на процеса, а по-скоро едно изтормозване на задържания, което не
съответства на европейските и вътрешни критерии на нашето
законодателство.
Наред с това, обръщам внимание и на обстоятелството, че
обвинението пране на пари е съмнително да е надградено и да е достатъчно
обосновано така, както изисква разпоредбата на чл. 63. Там са посочени едни
вещи, които вие ще видите, че нито са придобити с незаконни средства, най-
малкото не е доказано до настоящия момент, още повече че автомобилът е
бил закупен с абсолютно доказани законни средства.
5
Искам да обърна вниманието на съда също и по отношение на
обстоятелството, че това дело няма да завърши в срок. Остават два месеца до
изтичане на осеммесечния срок и след като с него няма да бъдат извършени
най-вероятно дотогава следствени действия, защото нито съдебно-
счетоводните експертизи ще станат, нито проверките на Н. ще приключат в
съответния срок. Така или иначе, това е пределният срок и не е необходимо
тези два месеца той да стои, да се бездейства по отношение на него и никакви
активни следствени действия да се извършват спрямо него.
На последно място, с оглед твърдението, че има опасност да
извърши престъпление - обв. С. е с чисто съдебно минало. Няма криминални
регистрации до този момент. Доводите на съда, че начинът, по който е
извършено престъплението, обосновава задържането, да кажем, че начинът е
извършване на една търговска дейност. Дори да приемем, че в тази търговска
дейност е имало някакви пропуски, някакви нарушения, все пак тя е една
търговска дейност, не е някакъв особен начин, от който да се прави извод, че
това е нещо много опасно.
И на последно място, по отношение медицинската експертиза – от
самата медицинска експертиза, от състоянието, в което се намира и
причините, които са довели до обострянето на здравословното му състояние,
сочи, че този човек е претърпял възпитателния процес, така че всичко това го
тревожи, което дава основания да се приеме, че ако е на свобода няма да
извърши друго престъпление.
С това завършвам и ще Ви моля да уважите жалбата му и да
приемете, че целите на настоящото производство могат да бъдат осъществени
с по-лека мярка, взета по отношение на нашия доверител.
Обв. С. за лична защита – Съгласен съм.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че
жалбата е неоснователна и да потвърдите изцяло определението на
първоинстанционния съд, което, според мен, по един добър начин е
мотивирало взетото решение.
По отношение на обоснованото предположение, съдът е
констатирал всички онези факти и обстоятелства и се е спрял подробно на тях
и поради тази причина е взел правилен извод за наличието на това обосновано
предположение за извършеното престъпление в настоящия случай, но искам
6
да кажа, че обоснованото предположение е било предмет на ревизия няколко
пъти и никой от съдебните състави, занимавал се с разглеждането на това
дело, не е изразил някакво становище, обратно на наличното към настоящия
момент.
На второ място, по отношение на предположението за
евентуалното извършване на престъпление при изменение на мярката за
неотклонение: по принцип е вярно това, което каза в първата част колежката,
че не винаги и не само тези обстоятелства, посочени от първоинстанционния
съд, за вида на тази усложнена престъпна дейност, броя на лицата в
извършеното престъпление биха могли да обосноват наличие на такова
обосновано предположение. В конкретния случай обаче аз считам, не се
спомена умишлено едно обстоятелството, което съдът е посочил в
определението си и то е именно данните за опит за въздействие върху един от
свидетелите. Ако обърнете внимание на делото, там ще видите, че от хората на
неговото ниво прокуратурата е поискала мярка за неотклонение само на онези,
за които е било установено такова обстоятелство – опит за въздействие върху
друг свидетел с цел попречване на разследването.
По третия пункт, относно данните от съдебно-психиатричната
експертиза, ми се струва, че както защитата, така и прокурорът в първата
инстанция са се опитали да грабнат и да се позоват само на онези неща, които
са в подкрепа на тяхната теза. Защитата твърди, че въпреки заключението са
налице основания, от които да се предположи, че по-нататъшният му престой
в ареста не би бил правилен, а колегата от първата инстанция се е опитал да
направи един съвсем различен извод по отношение на някои от изреченията,
дадени в мотивната част на експертизата. Правилното и обосновано
становище би било да се разгледа тази съдебно-психиатрична експертиза в
цялост. Тя не може да бъде разделяна на мотивна част и на заключение.
Всъщност, мотивната част е направена за това, за да може да се достигне до
извода, който вещите лица са посочили в заключението. Иначе казано, тази
експертиза, сама по себе си, не може да бъде основание за промяна на мярката
за неотклонение – такава, каквато е до настоящия момент, доколкото тя е
имала само задачата да установи дали той с евентуалното заболяване, което
има, може да пребивава в условията на следствения арест или не може.
В заключение, моето становище е, че и от трите посочени от мен
7
аргумента, не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение.
Адв. Д. /реплика/ – По отношение твърдението, че по делото има
установено въздействие – не е вярно, че те са се опитали по някакъв начин да
въздействат върху свидетеля да променя някакви показания. Нищо подобно,
въздействието, ако е налице по принцип, е за друго – да продължат дейността
си, а не да свидетелства в друга насока и да изкриви истината.
Адв. Д. /реплика/ – Представителят на прокуратурата се опитва да
ни въведе в една заблуда, че прокуратурата е поискала мярка за неотклонение
само върху хората, които са оказвали въздействие. Нищо подобно, искането
беше за всички от престъпната група. Вие много добре знаете, защото
разглеждахте първоначалната мярка. Спрямо всички участници в престъпната
група се искаше вземането на тази най-тежка мярка за неотклонение.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
Даде се последна дума на обвиняемия.
Обв. С. – Моля за по-лека мярка. Искам да съм при семейството
си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на адв. Р. Д., в качеството й на
защитник на обв. М. И. С., срещу определение № 1040/ 04.07.2024 г. по ЧНД
№ 1402/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането за изменение на определената спрямо обвиняемия по ДП № 38/2024
г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив мярка за неотклонение от
„Задържане под стража” в по-лека такава.
Защитникът счита съдебният акт за незаконосъобразен. Твърди
липса на основанията на чл. 63 ал. 1 от НПК за продължаващо действие на
най- тежката мярка за неотклонение. Сочи, че въпреки проведеното до
момента досъдебно производство не са налице убедителни доказателства,
формиращи обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия
към престъпленията, за които е придобил това процесуално качество.
8
Изразява становище и за отсъствие на реална опасност от укрИ.е или
извършване на друго престъпление. Излагат се съображения за липсата на
активни процесуално следствени действия с обв. М. И. С.. Формулирано е
искане за отмяна на определението на окръжния съд и постановяването на
ново, с което да се уважи искането за изменение на мярката за неотклонение
на обв. М. И. С. от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Прокурорът от АП – Пловдив намира жалбата неоснователна и
предлага да се потвърди определението на окръжния съд като обосновано и
законосъобразно.
Пред въззивния съд частната жалба се поддържа изцяло от адв. Д.,
адв. Д. и обвиняемия С..
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните
по делото доказателства, с направените оплаквания в частната жалба и в
днешното съдебно заседание, приема за установено следното:
Частната жалбата е допустима. Депозирана е от легитимирана
страна, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е оставил
без уважение искането на защитата на обвиняемия М. И. С. за изменение на
мярката му за неотклонение по ДП № 38/2024 г. по описа на Отдел „ИП“ при
ОДМВР-Пловдив от „Задържане под стража” в полека такава.
Изложените в тази насока съображения са правилни и се споделят
изцяло и от настоящия съд.
Аргументирано с изводимото от доказателствената съвкупност е
прието, че наличните по делото доказателства не разколебават изначално
приетото от съда при определяне на марката за неотклонение- налице е
обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия С. към двете
престъпления, за които е привлечен в това процесуално качество.
Предвидената за тях санкция е лишаване от свобода.
Опасност от укрИ.е първоинстанционният съд не е констатирал и
този му извод е споделяем. Споделяем, обаче, е и изводът, че реалната
опасност от извършване на друго престъпление не е отпаднала, нито
интензитетът й е намалял до степен, сочещ несъответствие между
9
ограниченията, свързани с най- тежката мярка за неотклонение и оправдания
обществен интерес от продължаващото й действие. Сочените от защита
обстоятелства- необременено съдебно минало, трудова и семейна
ангажираност, здравословни проблеми, преценени наред с данните за
разследваната по делото деятелност и участието на обвиняемия в нея не
обосновават извод за възможно постигане на целите на чл. 57 от НПК, респ.
преодоляване на опасноста извършване на друго престъпление с която и да е
от по- леките мерки за неотклонение. Правилно окръжният съд е анализирал в
съвкупност както данните относно личността на обвиняемия в обичайното му
битуване, така и тези за характера на установената инкриминирана дейност-
с висок интензитет, продължителен период на осъществяване, твърде
сложната схема на реализиране, множеството лица, участващи в същата, което
сочи на значителна упоритост. Значими за преценка на това обстоятелство са
и данните за опит за въздействие върху свид.З.. На изолирано място, в
близост до гора, спрямо свидетеля е упражнено неправомерно въздействие-
закани за убийство, с недвусмислено заявяване, че на конкретното място има
погребани и други лица, при което въздействието върху З. и като място, и като
съдържание, и като интензитет и било значително. Макар обсъжданата
деятелност, която св. З. разпознава в заканителната й част да е реализирана
именно от обв. С., да е осъществена в момент, в който З. е искал да
преустанови участието си в инкриминираните по делото действия, т.е. преди
началото на наказателното производство, тя е достатъчно информативна
относно решителността на този обвиняем да въздейства върху лица, които
могат да заявят факти за разследваната деятелност. Налице е висока степен
на обществена опасност на обвиняемия С., която налага извод за реална
опасност да извърши друго престъпление, включително и такова, явяващо се
последователно на обсъждания опит за въздействие върху посочения
свидетел.
Семейното положение на обвиняемия не е противопоставимо на
обсъжданата по- горе опасност. То е било факт в житието на С. към периода на
реализиране на деятелността, предмет на обвинението, не е постигнало
възпиращ го ефект, не може да се очаква пораждането на такъв в бъдеще.
Окръжният съд е обсъдил и наличните по делото данни относно
здравословното състояние на обв. С.. Заключението на вещите лица, изготвили
комплексната СППЕ е, че тревожното ситуативно разстройство на обв. С. не
10
препятства възможността му за престой в арестно помещение. Следва да се
допълни, че в ЗИНЗС и Правилника приложението му има достатъчно
правила, които дават сигурност както за медицинско наблюдение и
обгрижване в ареста, така и за адекватна реакция в случай на влошаване
заболяване, вкл. и чрез лечение във външно здравно заведение.
Изцяло споделяеми са и изложените от първостепенния съд
съображения, че въпреки продължителния период на действие на МНО
„Задържане под стража“ не е превишен нито допустимия срок за провеждане
на досъдебното производство, нито срокът по чл. 63, ал. 4 от НПК да действие
на най- тежката мярка за неотклонение. Правилна е констатацията за
фактическа и правна сложност на делото, която не очертава нарушение на
изискването на чл. 5 от ЕКЗПЧОС за справедливост на наказателното
преследване, свързана и с провеждане на производството в разумен срок.
В обобщение- и към актуалния процесуален етап са налице
всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК, при което
най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно преследване е
изпълняваната мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ще
способства за бързото му и своевременно приключване. Направените в
частната жалба оплаквания за недопустимо действие на определената спрямо
обв. С. мярка за неотклонение са били отправени и пред първостепенния съд,
който аргументирано ги е отхвърлил. Настоящият въззивен състав намира, че
оплакванията срещу определението на ОС-Пловдив са неоснователни.
Доказателствата по делото не обосновават извод за възможно постигане на
целите на чл. 57 от НПК с по- лека по вид мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1040/04.07.2024 г.
по ч.н.д. № 1402/2024 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 11.15 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12