О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-288 Година
2019, 15 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на петнадесети
февруари година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ТАНЯ
ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 117 описа за 2019 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на М.Д. ***, чрез
пълномощника й адв.В.Ч., против решение № 2601 от 17.12.2018
г. по гр.д.9284/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която въззивницата е осъдена да заплати, на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.138, ал.1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД гр.София, ЕИК *********, сумата от 5 403,42 лв като сбор от 4 750 лв за главница по договор
за потребителски кредит № FL578489//1156/30.03.2011
г. и допълнително споразумение от 19.05.2012 г., сключени между „Юробанк И Еф
Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) и М.Д.Д.,
и 653.42 лв за лихва върху главницата за периода от 20.11.2015 г. до датата на
сезиране на съда – 13.12.2017 г., които са предмет на договор за цесия от
18.01.2016 г., сключена между кредитодателя „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението; както и и В ЧАСТТА,
с която въззивницата Д. е осъдена да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД,
съдебно-деловодни разноски в размер на 520
лв.
Твърди се, че решението на БРС е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – чл.99,
ал.3 и 4 от ЗЗД и чл.60, ал.2 от ЗКИ. По-конкретно се твърди, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че ответницата е била надлежно уведомена с нот.покана
от 10.03.2017 г. за цесията, както и за предсрочната изискуемост на вземането
по договора. Сочи се, че писмата (поканите) от 10.03.2017 г. за цесията и за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, не са били получени от
ответницата М.Д., тъй като са изпратени на адрес, различен от посочения в
договора за потребителски кредит адрес на въззивницата, а съгласно чл.20 от
договора между страните, съобщенията и уведомленията се правят на посочените в
договора адреси. На второ място е заявено, че от обстоятелството, че поканите
са връчени на втория ответник – М.Д., не следва направения от съда извод, че са
получени и от първата ответница или, че са достигнали до нея. На следващо място
се оспорва извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, поради
липсата на валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и поради
това, че поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е с
необходимото съдържание по чл.15, ал.5 от договора за кредит и по чл.4, ал.3 и ал.4
от допълнителното споразумение към него.
Претендира се отмяна на решението на
БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът се отхвърля.
Претендират се разноски за двете инстанции. Няма искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемият „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
гр.София представя писмен отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Изложени са твърдения по фактите, както и извод за
неоснователност на въведените от въззивницата оплаквания. Твърди се, че предвид
предявения осъдителен иск, обявяването от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД на предсрочната изискуемост
навземането и на цесията, с исковата молба е произвело действие. Сочи се
изрично, че освен, че производството заповедно, респ.такова по реда на чл.422
от ГПК, и ищецът не е кредитна институция, за да е налице твърдяното от
въззивницата нарушение на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Изложени са подробни съображения
с цитиране на съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Евентуално е
заявено възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата
адв.възнаграждение. Също не се сочат нови доказателства.
Водим
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на М.Д. ***, чрез
пълномощника й адв.В.Ч., против решение № 2601 от
17.12.2018 г. по гр.д.9284/2017 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която въззивницата
е осъдена да заплати, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД и
чл.138, ал.1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД гр.София, ЕИК
*********, сумата от 5 403,42
лв като сбор от 4 750 лв за главница по договор за потребителски кредит № FL578489//1156/30.03.2011
г. и допълнително споразумение от 19.05.2012 г., сключени между „Юробанк И Еф
Джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България" АД) и М.Д.Д.,
и 653.42 лв за лихва върху главницата за периода от 20.11.2015 г. до датата на
сезиране на съда – 13.12.2017 г., които са предмет на договор за цесия от
18.01.2016 г., сключена между кредитодателя „Юробанк и Еф Джи България“ АД и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законовата лихва за забава от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; както и и В
ЧАСТТА, с която въззивницата Д. е осъдена да заплати на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, съдебно-деловодни разноски в размер на 520 лв.
На
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.