№ 15600
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110163965 по описа за 2023 година
Въз основа на подадена искова молба с вх. № 120825/02.05.2023 г. от С. о. срещу „И.
р.“ ЕООД е образувано гр.д. № 23114/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в. С исковата
молба ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответното дружество му
дължи сумите, както следва: 1) 66 616,18 лв. – недължимо платена сума по договор с
рег. № СОА16-ДГ55-81/18.02.2016 г.; 2) 14 544,65 лв. – недължимо платена сума по
договор с рег. № РВЕ16-ДГ55-24/03.11.2016 г.; 3) 12 070,19 лв. – недължимо платена
сума по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г.; 4) 869,40 лв. – недължимо
платена сума по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на получаване на покана за доброволна плащане на
посочените суми от страна на „И. р.“ ЕООД – 23.03.2022 г. до окончателното им
изплащане.
С Определение № 16210/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 23114/2023 г. по
описа на СРС, 172 с-в, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил
същото по подсъдност на Софийски градски съд.
С Определение № 2042/14.06.2023 г. по т.д. № 1118/2023 г. по описа на СГС, ТО
VI-7 с-в, съдът разделя исковете за връщането на недължимо платените суми по
посочените договори, сключени между страните, като оставя за разглеждане пред себе
си иска за сумата от 66 616,18 лв. – недължимо платена сума по договор с рег. №
СОА16-ДГ55-81/18.02.2016 г.
С последващо Определение № 2840/25.08.2023 г. по т.д. № 1118/2023 г. по описа
на СГС, ТО VI-7 с-в, съдът прекратява производството по т.д. № 1118/2023 г., в частта
по предявените искове за вземанията на ищеца, както следва: 14 544,65 лв. –
недължимо платена сума по договор с рег. № РВЕ16-ДГ55-24/03.11.2016 г.; 12 070,19
лв. – недължимо платена сума по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г.;
869,40 лв. – недължимо платена сума по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017
г., като изпраща същите по подсъдност на СРС.
С оглед изложеното, следва че предмет на настоящото производство са
1
предявените по реда на чл. 422 ГПК от С. о. срещу „И. р.“ ЕООД обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответното
дружество му дължи сумите, както следва: 1) 14 544,65 лв. – недължимо платена сума
по договор с рег. № РВЕ16-ДГ55-24/03.11.2016 г.; 2) 12 070,19 лв. – недължимо платена
сума по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г.; 3) 869,40 лв. – недължимо
платена сума по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на получаване на покана за доброволна плащане на
посочените суми от страна на „И. р.“ ЕООД – 23.03.2022 г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
03.11.2016 г. сключил с ответника договор с рег. № РВЕ16-ДГ55-24, с предмет:
„Консервация, реставрация и благоустройство на Археологически парк „Западна порта
на Антична Сердика“. Твърди, че ответното дружество – изпълнител по договора
следвало да извърши уговорените СМР при условията на одобрения инвестиционен
проект и приетата оферта, ведно със съответните приложения - неразделна част от
договора. Съгласно чл. 2 от договора, възложителят следвало да заплати всички
консервационно-реставрационни работи /КРР/, необходими строителни материали и
изделия на обща стойност 57 222,92 лв. без ДДС или 68 667,50 лв. с ДДС. Стойността
на изпълнените СМР по договора била в размер на 68 512,37 лв. с ДДС, т.е. с 155,13
лв. по-малко спрямо договорената цена в чл. 22 - 68 667.50 лв. с ДДС, като посочената
сума била заплатена на изпълнителя. На 27.03.2017 г. ищецът сключил с ответника и
договор № СОА17-ДГ55-126, с предмет: „Консервация, реставрация и благоустройство
на Археологически парк „Западна порта на Антична Сердика“ - I етап, находящ се
УПИIV, кв. 199 по плана на гр. С., местност „Западно направление“, район „В.".
Съгласно чл. 2, ал. 1, общата стойност на договора била в размер на 119 999,81 лв. с
ДДС. Ищецът твърди, че в резултат на извършена финансова инспекция в С. о. от
Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и
чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за държавната финансова инспекция, било установено
неизвършването от страна на изпълнителя на уговорени СМР, които били заплатени от
възложителя. Излага доводи, че извършените неоснователни плащания по договор №
РВЕ16-ДГ55-24/03.11.2016 г. са в общ размер на 14 544,65 лв. с ДДС, формиран, както
следва: По позиция № 5 на КСС — „Изработка и монтаж на метална ажурна врата -
двукрила 180/152 от готови елементи е 3 хоризонтални релси с височина 152.00 см
(към уп. "Борис 1")” отчетени като изпълнени СМР за 1062.48 лв. без ДДС. Установени
като реално извършени СМР за 0.00 лв. без ДДС и актувани в повече от реално
изпълнените СМР за 1 062.48 лв. без ДДС.; По позиция № 7 на КСС — „Оформяне на
ниша от ел. табло към сцена с решетъчна вратичка от винкел и перфорирана ламарина
ср-ри 60/80/4“, били отчетени като изпълнени СМР за 37,29 лв, без ДДС и установени
като реално извършени СМР за 0.00 лв. без ДДС; По позиция № 3 КСС, част ВиК –
„Доставка и монтаж на РШ от готови елементи до 3 м.“ били отчетени като изпълнени
СМР на стойност от 905,82 лв. без ДДС; По позиция № 4 на КСС, част ВиК -
,.Доставка и монтаж на РШ от готови елементи до I м." били отчетени като
изпълнение неизвършени СМР на стойност от 357,19 лв.; По позиция № 5 на КСС,
част ВиК – „Доставка и монтаж на РШ 60/60/60 /за СК“, били отчетени като
изпълнени неизвършени СМР на стойност от 219,44 лв.; По позиция № 6 на КСС,
част ВиК - Изпитване на канализационна инсталация било налице неоснователно
плащане на 57,75 лв.; По позиция № 15 на КСС, част Електро - „Метален капак на
шахта“ били отчетени като изпълнение неизвършени СМР на стойност от 961,84 лв.:
2
По позиция № 16 на КСС, част Електро - „Ел. табла по схема РТ. били отчетени
като изпълнение неизвършени СМР на стойност от 2253,28 лв.; По позиция № 19 на
КСС – „Монтаж на ел. табла“ били отчетени като изпълнени неизвършени СМР на
стойност от 65,12 лв.; По позиция № 21 на КСС -"Монтаж на ел. табло на ограда
парцел" били отчетени като изпълнение неизвършени СМР на стойност от 21,71 лв.;
По позиция № 22 на КСС — „Направа нa бетонен фундамент на табло Тсцена“ били
отчетени като изпълнение неизвършени СМР на стойност от 41,72 лв.; По позиция №
26 на КСС —,Монтаж на козирка на ограда“ били отчетени като изпълнение
неизвършени СМР на стойност от 5,43 лв.; По позиции № 5 – 12 на КСС, част
„Алейно осветление“ били отчетени като изпълнение неизвършени СМР на стойност
от 3093,15 лв.
Ищецът твърди, че по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г. също
били налице неоснователни плащания за отчетени като изпълнени, но неизвършени
СМР, на обща стойност от 12 070,19 с ДДС, формирана, както следва: По позиция №
7 на КСС били отчетени като изпълнение неизвършени СМР на стойност от 2164,50
лв.; По позиции № 1 – 5 на КСС били отчетени като изпълнение неизвършени СМР
на обща стойност от 3224,26 лв.; По позиции № 1 и № 4 на КСС, част
„Благоустрояване“ били отчетени като изпълнение неизвършени СМР на обща
стойност от 3398,65 лв.; По позиции № 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10 на КСС, част „Електро“
били отчетени като изпълнени неизвършени СМР на обща стойност от 1138,08 лв.,
както и 869,40 лв., представляващи недължимо платено по договора възнаграждение.
С оглед изложеното, ищецът счита че ответното дружество се е обогатило
неоснователно за негова сметка със стойността на полученото възнаграждение за
работа, която в действителност не е извършил. Счита, че неточното изпълнение на
договора в количествено отношение не се обхваща от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
преклузия, съответно се дължи връщането на платеното без основание
възнаграждение. По изложените съображения, ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законната лихва за
забава от датата на получената от дружеството покана за доброволно изпълнение –
23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10974/2023 г. по
описа на СРС, 172 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава
наличието на облигационни отношения с ищеца, с предмет – процесните договори.
Отбелязва, че във връзка с окончателното плащане по договорите бил съставен и
подписан Протокол за приемане на извършените СМР (Акт обр. 19) от 19.11.2016 г., с
който оспорените от ищеца позиции били приети надлежно, съответно било извършено
дължимото плащане. Поддържа, че дружеството е изпълнило точно и добросъвестно
възложените от ищеца СМР, като строежът бил завършен и въведен в експлоатация на
30.03.2017 г. Отбелязва, че заключението на вещото лице по възлагане от АДФИ е
изготвено през м. ноември 2021 г., като счита, че оспорваните позиции са били
надлежно изпълнени към датата на приемане на СМР. Моли съда да отхвърли като
неоснователни предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
3
кумулативно съединени установителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказване от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е изплатил в полза на ответника
процесните суми, които били получени без основание, поради което последният се е
обогатил неоснователно за негова сметка със стойността на извършеното
неоснователно имуществено разместване, както и наличието на пряка и причинно-
следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответното
дружество, с оглед което се дължи връщане на търсените суми.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основания за получаване и
задържане на процесните вземания.
Не е спорно в отношенията между страните, че помежду им са сключени
договор с рег. № РВЕ16-ДГ55-24/03.11.2016 г., с предмет: „Консервация, реставрация и
благоустройство на Археологически парк „Западна порта на Антична Сердика“, и
договор № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г., с предмет: „Консервация, реставрация и
благоустройство на Археологически парк „Западна порта на Антична Сердика“ - I
етап, находящ се УПИIV, кв. 199 по плана на гр. С., местност „Западно направление“,
район „В.", както и че възложителят е заплатил в полза на ответното дружество
уговореното възнаграждение за отчетените СМР по договорите.
Като писмено доказателство по делото е представен договор с рег. № РВЕ16-
ДГ55-24/03.11.2016 г., като съгласно чл. 2, възложителят е длъжен да заплати всичките
извършени КРР, необходими строителни материали и изделия, съгласно КСС към
приетата оферта, респ. ценово предложение на изпълнителя в размер на 68 667,50 лв. с
ДДС. Според чл. 3, ал. 2, окончателното плащане се извършва след изпълнение на
всички предвидени дейности в срок до 14 работни дни, въз основа на подписани от
представител на възложителя, изпълнителя и лицето, упражняващо строителен надзор,
протоколи за действително извършени и подлежащи на заплащане видове СМР, след
представяне на отчетната документация, в това число Протокол обр. 19 и фактура. По
делото е приложено и Ценово предложение от „И. р.“ ЕООД за „Консервация,
реставрация и благоустройство на Археологически парк – Западна порта на антична
Сердика“. Като писмено доказателство е представен и препис от договор № СОА17-
ДГ55-126/27.03.2017 г. Съгласно чл. 1, възложителят възлага, а изпълнителят се
задължава да извърши: „Окончателно приключване на СМР по проект „Консервация,
реставрация и благоустройство на Археологически парк – Западна порта на антична
Сердика – I етап“, находящ се в УПИ IV, кв. 199 по плана на гр. С., местност „Западно
направление“, район „В.“. Според чл. 2, пар. II от договора, общата му стойност е в
размер на 119 999,81 лв. с ДДС, съгласно приетото ценово предложение, неразделна
част от договора и не подлежи на промяна в рамките на срока на договора. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 е, че възложителят извършва окончателно плащане в 30-
дневен срок след приемане на всички обекти, съответните протоколи и издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, срещу представен оригинал на фактура за
стойността на дължимото окончателно плащане.
Ответникът е представил по делото Актове за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта с дати: 09.11.2016 г.,15.11.2016 г., 16.11.2016 г., 17.11.2016 г. Приложен е
протокол за приемане на извършени СМР от 29.11.2016 г., видно от който изпълнените
СМР за месеца възлизат на 68 512,37 лв. без ДДС. Съгласно представения протокол №
1 за приемане на извършени СМР от 27.04.2017 г., стойността на изпълнените СМР за
месеца възлиза на 119 999,32 лв. По делото е представен и Констативен акт (обр. 15) за
4
установяване годността за приемане на строежа от 30.03.2017 г., с който се приема, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ,
условията на договора за строителство и съответните анекси към него. Приложени са
извадки от Заповедната книга за строежа № ЗК-С-65/2013 г. – „Археологически парк –
Западна порта на антична Сердика – проект за конвервация, реставрация и
благоустройство – I етап, УПИ IV, кв. 194, м. „Западно направление“, район „В.“, гр.
С..“
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
възложителят е приел изпълнената от ответното дружество работа без възражения,
като е заплатил дължимото възнаграждение, съгласно условията на сключените
договори. Спорно в отношенията между страните е дали изпълнителят по договорите
за обществена поръчка е извършил надлежно уговорените СМР в обекта, за които
възложителят дължи плащане съобразно изготвените КСС.
Съгласно формираната практика на ВКС, обективирана в Решение №
157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №
183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени,
могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение. Едно от основните задължения на
поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като
при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Ако констатираните
недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци.
В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на работата
от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението
за изпълнената работа възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се
открият при приемането, той може да откаже да приеме работата до нейното
поправяне или да я приеме, като заплати възнаграждението в намален размер. Ако
недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от
ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането, съответно пет
години, когато се касае до строителни работи.
Според Решение № 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Мария Славчева, разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява
необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение
работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива
5
преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Или неправилното според закона е
некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или
в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя. Следователно,
възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се
обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат
противопоставени на изпълнителя както чрез кондикционния иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като
защитно средство при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За изследване основателността на предявените искове по делото е допусната до
изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза.
Видно от данните в допълнителната СТЕ (л. 251 от делото) е, че процесният строеж
попада в първа категория съгласно Наредба № 1/30.07.2002 г. за номенклатурата на
видовете строеж вр. чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ ЗУТ, което обуславяло при изпълнението
му винаги да е налице постоянен строителен и авторски надзор, както и представител
на възложителя. Посочено е, че Държавната приемателна комисия е приела строежа
без забележки, с оглед което заместник-началника на ДНСК е издал разрешение за
ползване на строежа № СТ-05-532/04.05.2017 г. В проведеното на 07.04.2025 г. открито
съдебно заседание, вещото лице е дало заключение, че всички СМР, които са описани
в КСС са изпълнени, съответно същите били подробно проверени от приемателната
комисия, което обусловило издаването на разрешение за ползване на обекта. Отбелязал
е, че обектът е първа категория, т.е. изпълнението на СМР се гледа под лупа. В
допълнителната СТЕ (л. 233 по делото) вещото лице е посочило данните, вследствие
от проверката на изпълнението на отделните компоненти (позиции) по КСС, като е
констатирал, че по договора с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г., част
„Благоустрояване“ – позиция 1 от КСС: „Доставка и редене на гранитни павета (само
входно пространство)“ на място било измерено 139 кв.м., като в КСС било 142 кв.м.,
съответно било актувано като 142 кв.м., т. е. с 3 кв.м. в повече, чиято стойност била
134,76 лв. Посочено е, че по позиция 1 ответникът е спестил 134,76 лв., но по позиция
4 същият е актувал 7,34 кв.м. по-малко, с което се е ощетил с 329,71 лв. Според
данните в допълнителната СТЕ, всички позиции по част електро и алейно осветление
са изпълнени по проект и съгласно заповедите, отразени в заповедната книга, като
този екзекутив бил подписан от строителя, възложителя, проектанта и от строителния
надзор.
Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ответника – Н. Т.. Свидетелката е изложила твърдения, че работи във
фирма „И. р.“ ЕООД като ръководител - отдел и пряко отговаря за отчитането и
изпълнението на всички обекти, които фирмата изпълнява. Навела е доводи, че за
процесния обект за всички дейности има изготвени актове по обр. № 12, подробни
КСС и заповеди в заповедната книга. Уточнила е, че на база строителната
документация за обект се съставя акт обр. № 19, като всички документи били
предадени на възложителя.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства съдът приема за установено, че ответникът е изпълнил точно в
количествено отношение задълженията си по процесните договори, съобразно
установените СМР в приложимите КСС. Не е спорно в отношенията между страните,
че ищецът е заплатил дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя, като
предвид събраните по делото доказателства, за ответното дружество са налице
основания за задържане на извършените плащания, получени надлежно, вследствие на
6
приемането на възложената от ищеца работа. Ето защо предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответното дружество. В тази връзка, ответникът е представил по делото списък по чл.
80 ГПК, видно от който претендира заплащането на следните разходи: депозит за СТЕ
– 400 лв. и допълнителен депозит за СТЕ, в размер на 360 лв. По делото са ангажирани
писмени доказателства, удостоверяващи извършването на посочените разходи, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В тази връзка, в полза на ответника се
дължат разноски в общ размер на 760 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от С. о., БУЛСТАТ *******, с
адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, представлявана от кмета – В. Т., срещу „И. р.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К. с.“, бул. „Ц. Б. III” №
126, установителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които ищецът
претендира да бъде признато за установено, че ответното дружество му дължи сумата
от 14 544,65 лв. – недължимо платено възнаграждение по договор с рег. № РВЕ16-
ДГ55-24/03.11.2016 г., сумата от 12 070,19 лв. – недължимо платено възнаграждение
по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г., както и сумата от 869,40 лв. –
недължимо възнаграждение по договор с рег. № СОА17-ДГ55-126/27.03.2017 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на получаване на покана за доброволна
плащане на посочените суми от страна на „И. р.“ ЕООД – 23.03.2022 г. до
окончателното им изплащане, за които вземания в полза на С. о. е издадена Заповед №
7967 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10974/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 172 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. о., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,
представлявана от кмета – В. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „И. р.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К. с.“, бул.
„Ц. Б. III” № 126, сторените в производството разноски в общ размер на 760 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7