Решение по дело №11158/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2945
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20211110211158
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2945
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110211158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от А********., ЕГН
**********, срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 4541964 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че в процесния електронен фиш никъде не е отразено пред кой
орган и в какъв срок същият може да бъде обжалван, както и че
административнонаказващият орган не е отчел допустимия толеранс от минимум 3% при
определяне на превишената скорост на движение, поради което Б. моли за отмяна на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят – АЛ.*****., редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – ОПП-СДВР, редовно призован, не изпраща
представител.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.02.2021 г., в 13:49 часа, в гр. София, бул. „Сливница“ до № 100, с посока на
движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“, с преносима система за
контрол на скоростта на МПС, тип ARH CAM S1, вписана в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под №
5126, било заснето движение на лек автомобил марка „***“, модел „*****“, с рег. №
********, със скорост от 75 км/ч – над предвидената обща забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
за движение в населено място максимална скорост от 50 км/ч. От справка за регистрация на
автомобила се установило, че същият е регистриран като собственост на А******
1
За нарушаване на забраната съобразно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за
превишаване стойностите на скоростта в км/ч в населено място – от 50 км/ч, бил издаден
обжалваният електронен фиш, с който на жалбоподателя Б. била наложена глоба в размер на
200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Във фиша било вписано, че
установената скорост на движение на автомобила е 72 км/ч, а не заснетата скорост на
движение от 75 км/ч, след като бил отчетен толеранс като възможна грешка от ±3 км/ч.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 06.07.2021 г., като в
него било отразено, че същият е собственик на автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – снимков материал към
ЕФ, списък с издадени на жалбоподателя фишове, заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, справка за регистрация на моторно превозно средство,
копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с приложение за технически и
метрологични характеристики, копие на протокол за проверка № 60-С-ИСИС от 28.09.2020
г., копие на протокол за използване на автоматизираното техническо средство/система от
21.02.2021 г., ежедневна форма на отчет.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Допълнителен цялостен анализ на
доказателствените материали не се налага, доколкото установените обстоятелства се
формират въз основа именно на такъв анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (ЕФ е връчен на 06.07.2021 г., а
жалбата е депозирана на 20.07.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол. Поради това жалбата се явява процесуално допустима, а
по същество – основателна, но на основания, различни от посочените от Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство
районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират
освен с наказателно постановление, то и с електронен фиш, като по този начин се гарантира
бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на
административните наказанията.
Задължителните реквизити на електронните фишове са посочени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма същите следва да съдържат данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. С оглед
цитираната разпоредба съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
наличието на порок у процесния ЕФ поради неотразяването в същия пред кой орган и в
какъв срок има право да го обжалва, доколкото ЗДвП не вменява такова задължение на
издаващите електронни фишове.
Съдът намира, обаче, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно
описание на извършеното нарушение и посочване на нарушените разпоредби и поради това
следва да бъде отменен, тъй като същото се явява съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан
именно с определения в електронния фиш размер на глобата.
На жалбоподателя Б. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 182, ал.
2
4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно последната норма „когато нарушението по ал. 1, т. 1-5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца“. В електронния фиш, обаче, не е посочено
нарушението на кой състав е извършено повторно, за да може да се определи глобата в
двоен размер. Това нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да прецени дали на
жалбоподателя е наложен правилният размер на административното наказание, тоест с
колко е превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това
нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената глоба от 200 лева представлява
именно двойният размер на предвидената за съответното нарушение глоба. Посоченият
алгоритъм при проверка на законосъобразността на електронния фиш не може да бъде
спазен, тъй като в електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в
хипотезите на ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 на чл. 182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът
допуска за повторното му извършване да се налага по-тежко административно наказание.
Значението на посочения процесуален порок на електронния фиш изпъква още повече
и предвид обстоятелството, че не се установи процесното нарушение да е извършено при
условията на повторност. Съгласно § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. От административнонаказващия орган бе изискана цялата преписка, послужила за
издаването на обжалвания ЕФ. В отговор бе представен списък на фишове на Б., видно от
който на същия е бил издаден единствено процесния ЕФ Серия К № 4541964, с оглед на
което не може да се обоснове извод, че настоящото нарушение е извършено в условията на
повторност.
Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила, изискващи ясно и
конкретно описание на извършеното нарушение и посочване на нарушените разпоредби,
съществено са накърнили правото на защита на наказаното лице, поради което обжалваният
електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.
Единствено за пълнота за изложението и доколкото е налице и такова възражение,
следва да бъде отбелязано, че правилно е бил отчетен толерансът за възможна грешка. Това
ясно се вижда от съдържанието на снимката, с която е заснета скорост от 75 км/ч, а водачът е
наказан за скорост от 72 км/ч.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4541964 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на А*****., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3