РЕШЕНИЕ
№260052/8.12.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист Ивелина Маркова, като разгледа
докладваното гр. дело №437/2020 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422,
ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 01.08.2018 г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., на основание чл.99 ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт” АД,
и „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№********* от 02.06.2017 г.
между „Провидент
файненшъл България” ООД и ответника Н.В.А., ЕГН **********, е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че
договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърля вземането си в полза на трети лица, за което длъжникът е уведомен по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „Изи Асет Мениджмът“АД.
Твърди, че съгласно сключения на 02.06.2017 г. Договор за потребителски кредит
№********* между
„Провидент
файненшъл България” ООД и Н.А., кредитодателят е предоставил
на ответника кредит за
лични нужди в размер на 300.00 лева , като сумата е предоставена от кредитен
консултант по местоживеенето на кредитополучателя. Твърди още, че на
основание сключения договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.04.2018 г., на 45 бр. равни седмични
погасителни вноски, всяка от които по 7.58 лв, при първа погасителна
вноска платима
на 11.06.2017г. г., съгласно погасителен план неразделна част от
договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска. Ищецът твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 05.04.2018 г.
Твърди, че към настоящия момент на кредитополучателя от страна на
АСВ „ ЕАД в камеството на кредитор е начислено обезщетение в размер на
законната лихва за забава за периода от 18.06.2017г. до датата на входиране на
задължението в съда , общия размер на което е 67.28 лева. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 294.13 лева - главница,39.27лева договорна лихва за
периода от 18.06.2017г. до 15.04.2018г., 67.28 лева обезщетение за забава за
периода от18.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна
лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно плащане на
задължението, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В
срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр.
дело №164/2020 г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление вх.№1192 от 14.02.2020г.,
е издадена Заповед №75 от 17.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу кредитополучателя Н.В.А. , за сумите: 294.13 лева - главница,39.27лева договорна лихва за
периода от 18.06.2017г. до 15.04.2018г., 67.28 лева обезщетение за забава за
периода от18.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна
лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателно плащане на
задължението, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 25 лева д.т
Съобщението
до длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено лично ,
в резултат от което на 22.04.2020г. е
постъпило възражение от ответника и на 03.07.2020г.ищецът
е предявил процесния иск.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит, съдържащ неоспорени подписи за двете страни, съдържащ
погасителен план, ведно със сертификат за застраховка и общи условия към
същата, между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Н.В.А. е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит в общ размер 300 лв, , с първоначален падеж
11.06.2017г. и последен падеж 15.04.2018 г., обща стойност на плащанията 561.26
лв, годишен процент на разходите 49.1 % и лихвен процент 29.73 %.
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от която кредиторът
е предоставил договорената сума по сметка на ответника на 02.06.2017 г. като
ответникът е платил само сумата 13.00 лв от 12.06.2017 г.
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
За установяване на легитимацията си като кредитор
ищецът е представил рамков договор за продажба и прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017 г., ведно с извлечение от Приложение 1 към него от 01.08.2018
г., по силата на който продавачът „Изи Асет мениджмънт“ АД е прехвърлил на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сред които и този, сключен с длъжника Н.В.А..
Предвид постигнатата с договора за цесия договореност, налице е изрично изявена
правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и
за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. От представената обратна разписка е видно,
че изпратеното до ответника уведомление за извършена цесия е редовно връчено
лично на ответника, но дори това да не бе сторено, следва да се има предвид
осъщественото връчване на ответника на преписи от исковата молба и приложенията
към нея (сред които договор за цесия от 01.07.2017 г., ведно с
приемо-предавателен протокол към него; пълномощно от цедента на цесионера за
съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения
за това цесионер), при което обосновано може да се приеме, че съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник
е сторено с връчване на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Наред с това следва да се има
предвид, че въпросът за момента на уведомяването на цедирания длъжник е от
значение единствено при
противопоставени от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е погасил задължението
на стария кредитор. Предвид горното, ищецът е надлежно активно материално
легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били прехвърлени
надлежно с рамковия договор за цесия.
Приобщените доказателства установяват несъмнено както
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит между
страните, така и факта, че ищецът е изпълнил задължението да предостави кредитната
сума 300лв. Ищецът не е представил доказателства, изявлението му за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит да е
достигнало до ответника преди датата на подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но от друга страна, ответникът
дължи на ищеца изпълнение за онази част от задължението, по отношение на която
е настъпил падежът, уговорен от страните в погасителния план. Към датата на
приключване на устните състезания – 19.11.2020 г., е изтекъл и последния срок
по погасителния план, като са падежирали всички 45 вноски по процесния договор,
което следва да бъде съобразено от съда съгласно чл.235, ал. 3 ГПК, поради
което така предявеният установителен иск по чл.422 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен в частта относно претендираната главница и договорената
възнаградителна лихва. Предвид констатираното с експертизата плащане от
ответника на сумата 13.00 лв след образуване на заповедното производство,
съобразно чл.76, ал.2 ЗЗД, след приспадане стойността, разпределена за сторените
разноски по делото (ч. гр. дело №164/2020 г.),
следва да се редуцира дължимата договорна лихва ,при което неплатената
лихва възлиза на 39.27 лв, а неплатената главница е в размер 294.13 лв. Предвид
факта, че изискуемост на цялото вземане е настъпила едва в хода на образуваното
исково производство, законна лихва върху същото следва да се присъди от влизане
в сила на съдебния акт, при което в частта относно претендираното обезщетение
за забава, от твърдяното от ищеца обявяване на предсрочна изискуемост до
предявяване на вземането, установителната претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Доколкото в такава хипотеза съдът дължи произнасяне
по предявената в условие на евентуалност осъдителна претенция, предвид
изтъкнатите по-горе аргументи за недължимост на това вземане поради ненастъпила
предсрочна изискуемост, която да обуславя и задължение за плащане на мораторни
лихви, тази осъдителна претенция следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.8 ГПК и направеното искане с
приложен списък на разноски, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 525 .00 лева в исковото производство/125
лева д.т, 300 лв. разноски за експертиза и 100 лв възнаграждение за
юрисконсулт/ и 75.00 лв. в заповедното производство /25.00 лв.д.т и 50.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение/
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.В.А., ЕГН ***********,
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
сумите: 294.13 лв.главница,39.27 лв. договорна лихва, за
периода от 09.06.2017г. до 13.04.2018г. и лихва забава в рзамер на 70.11 лв. за
периода 01.07.2017г.до 31.01.2020г. и законна лихва считано от 14.02.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН ***********
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********
сумата от 600 /шестстотин/ лева , представляваща обезщетение за
направени разноски от които 525 лева в исковото производство и 75 лева в
заповедното производство на основание чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: