№ 1127
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20133390/07.06.2021 г. по гр. д. № 3314/2019 г. по описа на СРС,
25 състав е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от С.
Г.Х., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон Т. М.
Х. и Е. С. В. срещу И. П. З. и Д. З. В. – З.а за разваляне на Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане, обективиран в нотариален акт № 186, т.
I, д. № 109/18.05.2015 г. до размера на 1/2 част като неоснователен.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25105493/22.06.2021 г., от
Е. С. В., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивникът поддържа, че атакуваното решение противоречи на нормата на
чл. 20 от ЗЗД, като неправилно съдът бил приел, че страните са договорили задължение
на приобретателя да поеме единствено гледането на наследодателя му само при
настъпване на конкретни състояния – при болест, старост и немощ, като при
настъпване на такова състояние да им осигури всички условия за добър и спокоен
живот, докато са живи. Не бил приложен критерият, предвиден в чл. 20 от ЗЗД и не
били тълкувани отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла,
който произтича от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и е
подменил постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Посочва, че
с договора страните били уговорили, че приобретателят ще осигури и всички условия
1
за добър и спокоен живот, докато са живи, което не се отнасяло единствено и само до
настъпване на състояния на болест, старост и немощ. Поддържа, че крайната цел на
алеаторния договор била С. Х. да има по-добър начин на живот, изразяващ се в
ежедневно покрИ.е на потребностите му. Освен това, неправилни били изводите на
съда, че не било настъпило състояние на болест старост и немощ, тъй като Х. е бил на
73 години, с влошено здравословно състояние и е имал нужда от грижи преди смъртта
си. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Д. В. – З.а и И. П. З. са подали
отговор № 25140513/20.09.2021 г., с който заявяват, че оспорват въззивната жалба.
Поддържат, че решението е правилно и молят същото да бъде потвърдено.
Претендират направените по делото разноски.
С молба вх. № *********/12.10.2021 г. Т. М. Х., конституирана в
производството като наследник на ищеца С. Г.Х., е заявила пред въззивния съд, че се
отказва на основание чл. 233 от ГПК от предявения иск и моли производството по
делото да бъде прекратено по отношение на нея.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна следното:
Производството по гр.д. № 33141/2019 г. по описа на СРС, 25 състав е
образувано по искова молба, подадена от С. Г.Х. и Т. М. Х. против И. П. З. и Д. З. В. –
З.а, с която е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ГПК за разваляне на
договор, с който е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за гледане. С
Определение № 20007609/11.01.2021 г. по гр.д. № 33141/2019 г. по описа на СРС, 25
състав производството по делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК в частта, с
която искът е предявен от Т. М. Х. поради отказ, заявен с молба от 05.01.2021 г.
Ищецът С. Г.Х. твърди, че с Нотариален акт № 186, т. I, д. № 109 от 18.05.2015 г.
на Нотариус Д.Т. заедно със съпругата си Т. М. Х. е прехвърлил на ответниците
недвижим имот, придобит по време на брака му – поземлен имот с идентификатор
00357.5359.2263 по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в гр.
Нови Искър, ул. „****, заедно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с гараж и магазин с идентификатор 00357.5359.2263.1 срещу задължението им
да поемат лично или чрез трето лице гледането на прехвърлителите като им осигури
грижи при болест, старост, немощ и всички условия за добър и спокоен живот, докато
са живи. Твърди, че към момента на сключване на сделката ответниците били съпрузи.
Твърди, че от момента на сключване на договора те не изпълнявали задължението си
от договора съобразно вида и обема на уговорената престация. С. Х. твърди, че е с
влошено здравословно състояние, тъй като е с имплантация на постоянен РМ тип DDD
2
(14.01.2018 г.) по повод на интермитентен AV-блок и интермитентен SA блок,
хроничен ЛББ и AV блок I ст. ИБС, състояние след ПКИ плюс 1 мис на лад. Състоявие
след ПКИ плюс 1 мис на ДКА, ах III ст., метаболитен синдром, ДПП, сънна апнея,
обезитет. Поддържа, че е налице пълно неизпълнение на договора, поради което моли
договорът за гледане да бъде развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Претендира
направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство като ищци на основание чл. 227 от ГПК
са конституирани Е. С. В. и Т. М. Х. вместо починалия на 31.12.2020 г. ищец С. Г.Х..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват,
че оспорват предявения иск. Ответникът И. З. твърди, че е участвал при изграждане на
процесната сграда, като помагал със средства и труд. Твърдят, че след изграждане на
сградата отношенията били топли и сърдечни и през 2015 г. С. и Т. Х.и им
прехвърлили имота именно заради това, че са вложили средства и труд за изгражаднето
му. След сключване на сделката ответниците продължили да посещават ищците, а
лятно време живеели с тях по 2 месеца и им предоставяли необходимите средства –
пазарували, почиствали къщата, а Д. З.а перяла и готвела. От 2016 г. страните решили
да предоставят под наем магазинът със складовото помещение като наемната цена да
бъде получавана от ищците. Също под наем се отдавала и допълнителна постройка в
двора. Ответниците твърдят, че отношенията им се влошили след март 2019 г., когато
на семейно тържество ищецът се засегнал от думи на И. З.. След този момент той
заявил, че не желае да вижда ответниците и децата им, а на съпругата си казал, че ако
контактува със сина си и снаха си и вижда внуците си, ще се разведе с нея. Твърдят, че
без знанието на ищеца помагали на съпругата му и контактували с нея. Не оспорват,
че здравословното състояние на ищеца е влошено, но поддържат, че не е налице
виновно неизпълнение, тъй като когато ищецът е имал нужда от грижи, такива са му
предоставяни. Той не бил в състояние на немощ, старост или такова увредено
състояние, което да изисква постоянно присъствие на ответниците. Молят предявения
иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с договора за
гледане, сключен с Нотариален акт № 186, т. І, рег. № 3562, д. № 109/18.05.2015 г.
страните били уговорили приобретателите да поемат гледането на прехвърлителя С.
Г.Х., но при условие, че настъпи болест, немощ, старост и като при настъпване на
такова събитие осигурят всички условия за спокоен и добър живот. Приема, че от
събраните по делото доказателства не се установявало настъпването на такова
състояние на ищеца, което да налагало полагането на постоянни грижи, така както е
уговорено между страните, а и поради влошените отношения не се установявало, че
3
ищецът е уведомявал ответниците за конкретните си нужди.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
С молба вх. № 25150259/12.10.2021 г. Т. М. Х., конституирана на основание чл.
227 от ГПК като ищец е заявила, че се отказва от иска, предявен от С. Г.Х., като негов
наследник по закон и по завещание.
По направеното искане за прекратяване на производството по делото и
обезсилване на първоинстанционното решение, следва да се посочи, че правилно
първоинстанционният съд е конституирал като ищци вместо починалия в хода на
производството С. Г.Х. неговите наследници по закон и е приел, че представеното
саморъчно завещание от 05.11.2012 г., с което починалият се е разпоредил в полза на
съпругата си с процесния недвижим имот, не е породило действие. Саморъчното
завещание е съставено преди прехвърляне на имота с договор за гледане, поради което
и към момента на настъпване на наследственото правоприемство, той не се е намирал в
патримоиума му. Правилно съдът е прекратил производството по делото само в частта
относно искането за разваляне на договора за гледане за 1/2 идеална част от процесния
имот, предявен от Т. М. Х., поради отказ от предявения иск, а не и по отношение на
целия договор. По отношение на правата й като наследник на починалия в хода на
производството С. Х., тя не е заявила изричен отказ пред първоинстанционния съд,
поради което и с обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявения от
праводателя й иск с нейно участие в качеството й на ищца. Препис от решението е
връчен на Т. Х. на 04.10.2021 г., едновременно с въззивната жалба, като в срока за
обжалване на постановеното решение, тя е заявила отказ от иска, предявен от
първоначалния ищец – С. Г.Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или
отчасти от спорното право във всяко положение на делото (т.е. до приключването му с
влязъл в сила съдебен акт). В конкретния случай и доколкото искането е направено
след сезиране на въззивния съд с въззивна жалба, подадена от другия ищец – Е. С. В. и
поддържано в съдебно заседание, проведено на 04.04.2022 г., то е налице основание
първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта, с която предявеният иск
от С. Х. за разваляне на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане, обективиран в нотариален акт № 186, т. I, д. № 109/18.05.2015 г. до размера
на 1/4 част, и производството в тази част да бъде прекратено.
В останалата част, с която предявеният от първоначалния ищец С. Х.,
4
поддържан от наследника му по закон Е. В., решението е правилно като на основание
чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като с
оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, става по съдебен ред. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане е ненаименован двустранен договор, по силата на който
прехвърлителят прехвърля правото на собственост върху недвижим имот срещу
задължението на насрещната страна да гледа прехвърлителя до края на живота му, за
определен срок или за вече положени грижи или дадена издръжка.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, пораждащи потестативното право за разваляне на двустранен договор, е
възложена на ищцата, която при условията на главно и пълно доказване, следва да
установи сключването на договора и съдържанието на правата и задълженията по него.
По отношение на неизпълнението, като отрицателен факт - липса на дължимо
поведение, е достатъчно въвеждането на твърдение, като в тежест на ответниците е да
установят положителния факт, който го опровергава, а именно, че е изпълнил точно
задълженията си съобразно уговореното.
Потестативното право за разваляне на двустранен договор, се поражда от
следните елементи, включени във фактическия състав - сключен договор и
обективирано неизпълнение на задължение, част от съдържанието му. С
осъществяването на този фактически състав в правната сфера на изправната страна по
договора се поражда потеставното право, с едностранно волеизявление (в конкретния
случай по съдебен ред) да предизвика правна промяна – разваляне на сключения
договор. Правото да бъде развален такъв договор е имуществено право и следователно
е наследимо, което обосновава и правния интерес на ищцата Е. С. В. да поддържа
предявения от наследодателя й иск.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане № 186, т. I, рег. № 3562, д. №
109/18.05.2015 г. С. Г.Х. и Т. М. Х. са прехвърлили на И. П. З. (по време на брака му с
Д. З. В. – З.а) придобития от тях по време на брака им недвижим имот, представляващ
съпружеска имуществена общност - поземлен имот с идентификатор 00357.5359.2263
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
3/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Нови Искър, ул. ****,
5
с отразена площ от 616 кв.м., с трайно предназначение: ниско застрояване (до 10 м.),
със стар идентификатор 00357.5359.775, с номер по предходен план 775, кв. 192,
парцел IV, заедно с построената в него едноетажна еднофамилна сграда с гараж и
магазин с идентификатор 00357.5359.2263.1, с отразена застроена площ от 248 кв.м.,
състояща се от жилище с декларирана застроена площ от 119 кв.м., състоящо се от три
стаи, дневна – трапезария – кухня, коридор, баня – тоалетна; магазин със складово
помещение и санитарен възел, с обща декларирана площ от 36 кв.м. и три гаража с
обща декларирана площ от 44 кв.м., като приобретателят е поел задължението лично
или чрез трети лица да гледа прехвърлителите като им осигури при болест, старост и
немощ и всички условия за добър и спокоен живот, докато са живи.
Спорът между страните е какъв е обемът на задълженията за гледане, които
ответниците са поели със сключване на процесния договор. Съгласно чл. 20 от Закона
за задълженията и договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. При
анализ на уговореното и с оглед събраните по делото гласни доказателства, въззивният
съд намира, че изводът на районния съд, че прехвърлянето на недвижимия имот е било
срещу задължение за гледане само при настъпване на конкретни обстоятелства, а
именно болест, старост, немощ, като в тези случаи е било необходимо приобретателите
да осигурят добър и спокоен живот докато са живи, е правилен.
Характерно за изпълнение задължението на приобретателя е, че то следва
винаги да бъде точно – непрекъснато и съобразено с нуждите на прехвърлителя,
поради което дори забавеното изпълнение се явява пълно неизпълнение. При преценка
на това дали е налице точно изпълнение на задължението за гледане следва да се
изхожда от обективираната в договора воля на страните.
Независимо, че от събраните по делото доказателства се установява, че
първоначалният ищец С. Г.Х. е страдал от заболявания, то от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че той е бил в състояние да се
самообслужва, да поддържа личната си хигиена в жилището, както и да извършва
текущи дребни ремонти, без вдигане на тежести. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.Я.М. и Л.Н.В. се установява, че С. Х. е
работел като таксиметров шофьор, грижел се е за съпругата си, придружавал я до
болници, както и е купувал лекарства за нея. От показанията на свидетеля М. П. З. се
установява, че ищецът не имал нужда от особени грижи, а и от тези на Т. С.С. се
установява, че отношенията между ищеца и ответника З. са лоши, като Х. е
ограничавал достъпа на ответниците до имота, както и възможността им да общуват с
майката на ответника Т. Х..
6
Следователно не се установява, че за първоначалния ищец е настъпило
състояние – болест, старост или немощ, което да предполагало настъпване на
необходимост от грижите, за които е сключен договорът. Освен това, дори да се
приеме, че такива грижи са били необходими, то именно Х. се е противопоставил на
престирането им. Доколкото процесният договор е сключен само за предоставяне на
грижи, то не е възможно трансформиране на това задължение в парично, поради което
и кредиторът му е изпаднал в забава, доколкото не е осигурил необходимото
съдействие за осъществяване на дължими грижи по договора, което освобождава
ответниците от последиците на неизпълнението (чл. 95 от ЗЗД).
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 25 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника Е. В. следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемите направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
1250 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20133390/07.06.2021 г. по гр. д. № 33141/2019 г. по
описа на СРС, 25 състав в частта, с която е отхвърлен иск като неоснователен с правна
квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от С. Г.Х., починал в хода на
производството и заместен от наследника му по закон Т. М. Х. срещу И. П. З. и Д. З. В.
– З.а за разваляне на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане, обективиран в нотариален акт № 186, т. I, д. № 109/18.05.2015 г. до размера на
1/4 част и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание чл. 233
от ГПК поради отказ от предявения иск, направен от Т. М. Х. в хода на въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20133390/07.06.2021 г. по гр. д. № 33141/2019 г.
по описа на СРС, 25 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен иск с правна
квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от С. Г.Х., починал в хода на
производството и заместен от наследника му по закон Е. С. В. срещу И. П. З. и Д. З. В.
– З.а за разваляне на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане, обективиран в нотариален акт № 186, т. I, д. № 109/18.05.2015 г. до размера на
1/4 част като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. С. В., ЕГН-**********, гр.
София, ж.к. **** да заплати на И. П. З., ЕГН-********** и Д. З. В. – З.а, ЕГН-
**********, двамата от гр. София, ул. **** сумата от 1250 лева, представляваща
7
направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок пред Върховен
касационен съд от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8