№ 202
гр. Варна, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Г.
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243100600562 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата № 21 по НЧХД № 931/2023 г.
на ВРС, 36-ти състав, постановена на 25.01.2024г., с която подс. В. В. П. е била
призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от
НК.
С присъдата частният тъжител Н. С. Н. е бил осъден да заплати на подс. В. П.
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Въззивното производство е образувано по жалба от ч. тъжител Н. Н. чрез неговия
повереник- адв. М. Н. от ВАК, с която се възразява срещу постановената присъда и се
сочи, че тя е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Наведени са доводи,
че неправилно съдът не е приел, че е налице осуетяване на съдебно решение, тъй като
подсъдимата е създала обстановка, съпроводена със спънки, за да не може то да се
изпълни, както и че от доказателствата по делото се е установило, че тя е взела детето
от бащата още в началото на определения режим в болничното заведение, в което то е
било заведено и преди прегледа да приключи. По отношение на другите две дати също
са изложени съображения, че подс. П. е препятствала изпълнението на съдебното
1
споразумение, тъй като на бащата е бил известен адресът й в гр. Варна, а посочения му
в гр. Благоевград е бил непълен. Поради това и се иска въззивната инстанция да
отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс.
В. П. за виновна по предявеното й обвинение и да й бъдат възложени направените по
делото разноски. В допълнението към въззивната жалба се акцентира върху
неправилното и превратно интерпретиране на доказателствата по делото, като се сочи,
че неправилно е било прието, че подс. П. не е извършила умишлени действия, с които
да препятства режима на свиждане , както и че отвеждането на детето в друг град е
било по повод на медицинска препоръка и във връзка със здравословното състояние на
детето, а не с цел да се ограничат срещите с неговия баща.
В съдебно заседание адв. М. Н. поддържа въззивната жалба и допълнението
към нея. Изразява становище, че и към момента майката с детето се намират в гр.
Благоевград, че липсват медицински документи, които да сочат, че това се налага с
оглед здравословното състояние на детето, поради което и се прави извод, че
подсъдимата просто е решила да смени местожителството си. Поради това и моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание адв. Ю. Г. -защитник на подс. В. П. моли въззивния съд
да потвърди присъдата на РС-Варна, като отхвърли въззивната жалба и присъди
разноските. Прави анализ на доказателствата, като изразява становище, че от тях
безспорно се установява, че не е налице виновно поведение от страна подс. П. .
В съдебно заседание подс. П. се явява лично и дава обяснения, като заявява,
че не е нахлула в кабинета на лекаря и не е прекъсвала прегледа на детето, че майката
на ч. тъжител го е издърпала от ръцете й, че е уведомила със съобщение ч. тъжител, че
заминава за Благоевград, както и че е упълномощила адвокат, който е депозирал
молби от нейно име, но за тяхното съдържание тя не следва да носи отговорност, тъй
като не ги е писала . В правото си налична защита подс. П. заявява, че детето по време
на престоя в гр. Варна е започнало да развива трета сливица, което е наложило
преместването му в Благоевград. В последната си дума подсъдимата моли да бъде
оправдана, като сочи, че при преместването в друг град се е водила от майчинския си
инстинкт относно здравословното състояние на детето, както и че по никакъв начин не
е искала да осуети или възпрепятства възможността на бащата за лични контакти с
него.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията
на страните, и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и
314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Подс. В. П. и частният тъжител Н. Н. имали връзка, от която на 07.03.2021г.
бил роден синът им В. Н....
С влязло в законна сила на 29.07.2021г. определение № 351/ 21.07.2021г. за
одобряване на споразумение по гр.д.№ 611/ 2021 г. по описа на PC- Силистра,
родителските права върху детето били предоставени на майката – подс. В. П., която
към онзи момент била с постоянен адрес в гр. ********. Там било определено и
местоживеенето на детето. На бащата и ч. тъжител Н. Н. бил определен режим на
лични отношения с детето договорен между родителите, като до навършване на една
година на детето той имал право да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 13 ч. до 15 ч. в присъствието на майката, като той определял пребиваването
на детето в този период от време. От една до три годишна възраст на детето режимът
на лични контакти бил регламентиран всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9 ч. до 13 ч., един ден от Коледните и Великденските празници, на рождения ден на
детето, в неучебен ден от 9 ч. до 12 ч., а в учебен по споразумение между страните.
След навършване на три годишна възраст на детето ч. тъжител имал режим на лични
отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в
неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва своя платен
годишен отпуск, по един ден от Коледните и Великденските празници, на рождения
лен на детето в неучебен ден от 9 ч. до 12 ч., а в учебен ден по споразумение между
страните.
След приключване на делото, подс. П. се преместила да живее заедно с детето
в гр. Варна . На 02.08.2021г. променила настоящия адрес на двамата в г*********. Това
наложило ч. тъжител Н. да пътува до гр. Варна за да осъществява определения режим
на лични контакти с детето.
Двамата родители обаче имали влошени взаимоотношения и затруднена
комуникация във връзка с изпълнение на така определеният режим на лични
отношения. Ч. тъжител Н. се снабдил с изпълнителен лист по отношение на режима на
лични контакти. На 21.01.2022г. той депозирал молба до ДСИ при ВРС, в която
посочил, че подс. П. отказва да спазва този режим и не дава детето на бащата. Въз
основа на тази молба против подс. П. било образувано изпълнително дело № 3014/
2022г. по описа на ДСИ при PC- Варна. В хода на това производство ч. тъжител Н. на
няколко пъти искал с нарочна молба от ДСИ да изпраща покани за доброволно
изпълнение до майката, за да бъде предавано детето.
На 02.09.2022г. по обяд детето потопило пръстите на ръцете си в горещо
мляко, в следствие на което получило изгаряния. Същата вечер, около 20,20ч. подс. П.
го завела във ВМА –Варна, където било прегледано и било установено, че има
изгаряне ,1 -ва и 2-ра степен по дисталните фаланги на 2,3 и 4-ти пръсти на двете ръце.
На детето била направена мазева превръзка и било насочено за консултативен преглед
3
в клиниката по изгаряния на следващия ден- 03.09.2022г. Същата вечер ч.т. Н. бил
уведомен от подс. П., че детето си е изгорило ръцете с горещо мляко. Тя му съобщила
още, че няма да му предаде детето на следващия ден съобразно уговореното от 09.00
часа до 13.00 часа, тъй като се налага да посетят лечебно заведение за преглед.
На 03.09.2022г. /събота/, частният тъжител, заедно с майка си и баща си,
притеснени за детето, пристигнали рано сутринта в гр. Варна, за да го вземат и да го
заведат те на преглед при лекар, въпреки че подс. П. казала, че тя ще направи това.
Когато пристигнали на адреса тъжителят и майка му св. Т.П.а видели бащата на подс.
П. - св. В.П., който тъкмо излизал с детето. Ч.т. Н. отишъл при тях, взел детето, качил
го в автомобила и потеглил за ВМА - Варна, където искал то да бъде прегледано.
Междувременно от апартамента слязла и подс. П., която след като разбрала, че
ч.т. Н. тръгва с детето понечила да го спре, но не успяла. След това заедно с баща си
отишла в районното управление, тъй като не знаела къде било заведено детето. След
като обяснила какво се е случило, служител на полицията потърсил тъжителя по
телефона и се свързал с него. Ч.т. Н. заявил, че се намира заедно с детето във ВМА за
преглед. След това подс. П. и баща й на свой ред отишли в болницата.
Междувременно, в болницата детето било прегледано от хирург, който
установил термично изгаряне от втора и трета степен на китката и дланта на ръцете на
детето, като съответно раните са третирани и е направена превръзка с Дефламол и
Дермазин. Докато траел прегледът, подс. В. П. влязла в кабинета на хирурга и
посочила, че ще вземе детето и ще се приберат.
Лекарят я информирал , че за детето е най-добре да бъде хоспитализирано за
няколко дни, тъй като ежедневно трябва да му се извършва смяна на превръзките,
почистване на раните и третиране с медикаменти, за което са необходими медицински
грижи. Подс. П. обаче предпочела да не остане с детето в медицинското заведение. За
това разписала съгласие за изписване и посочила, че детето трябва да се прибере, а не
да остане навън с бащата, тъй като се притеснявала за здравето му.
Посоченото действие на майката било възприето от Н. Н. като осуетяване на
уговорения режим на лични отношения, тъй като имал още 3 часа личен контакт с
детето, които му се полагали по режим. За това тъжителят подал в същият ден жалба в
Първо РУ при ОД МВР- Варна.
На следващият ден- 04.09.2022г. ч.т. Н. отново отишъл да вземе детето, но
подс.В. П. не отговорила на обажданията му, а на адреса във Варна се намирал
единствено св. В.П., който му казал , че не знае къде са майката и детето. Тогава
частният тъжител се обадил на лекаря, при когото са били предният ден и научил, че
същата сутрин подс. В. П. е завела там детето, защото то си свалило превръзката.
Лекарят й казал, че за да го лекуват, ще се наложи да ги хоспитализират, което и се
случило. Детето останало в болницата със своята майка до 08.09.2022г., когато били
4
изписани.
В последствие била извършена проверка по образуваната по жалбата на ч.т. Н.
пр.преписка № 12345/ 2022г . След запознаване с материалите от нея прокурор при
ВРП постановил отказ да се образува наказателно производство с постановление от
10.10.2022г. На ч.тъжител било указано, че твърдяното от него извършено от майката
престъпление по чл. 182 ал.2 НК се преследва по частен ред и наказателно
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В постановлението било посочено
още, че са били установени изключително обтегнати отношения между родителите,
като правоохранителните органи не са в състояние да разрешат личните им проблеми,
а трябва те да възстановят нормалната комуникация помежду си и в името на детето си
да намерят приемлива форма на общуване.
На 08.12.2022г. по образуваното от ч.т. Н. изпълнително дело подс. В. П.
депозирала уведомление за това, че във връзка със здравословното състояние на детето
и климатичните условия в гр. Варна следва да бъде предприета временна промяна на
местопребиваването им , като се налагало същото да пребивава на планински климат
за срок от един месец, считано от 15.12.2022г. до 15.01.2023г., поради което и посочила
адрес в ******
На 16.12.2022г. ч.т. Н. и подс. П. разменили съобщения във „Вайбър“, като
частният тъжител уведомил подсъдимата, че утре е възпрепятстван да вземе детето,
но възнамерява да го стори в неделя. В отговор в 17.19 часа получил съобщение на
латиница, че „********
Въпреки това, на 18.12.2022г./ неделя/, тъжителят пристигнал в гр. Варна на
адреса, от който обикновено вземал детето. Установил, че там няма никой, а подс. П.
не отговорила на обажданията му. След това ч.т. Н. се обадил на тел.112 и адресът бил
посетен от патрулен автомобил. Служителите на реда също не установили майката и
детето. По тяхна препоръка тъжителят подал жалба в Първо РУ при ОД МВР- Варна,
по която също била образувана преписка.
На 26.12.2022г. - ден от коледните празници, който съобразно договореното
детето е следвало да прекара с баща си , подс. П. не предала детето на бащата, въпреки
връчената покана от ДСИ, като на адреса в гр. Варна отново нямало никой.
На 30.12.2022г. ч.т. Н. бил уведомен писмено от ДСИ, с препис от подадена от
подс. П. молба, за това, че ще отсъства от града с детето за период от 15.12.2022г.-
15.01.2023г., като през този период ще се намира в гр. Благоевград във връзка със
здравословното състояние на детето.
С Постановление от 01.03.2023г. прокурор при ВРП отказал да образува
наказателно производство по отношение на твърдяното от ч.т.Н. неизпълнение на
режим на лични отношения на 18.12.2022г.
5
В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд изискал и приобщил
заверени за вярност копия от преписки водени в РП-Варна - прокурорска преписка №
12345/2022. на РП - Варна и прокурорска преписка № 34/2023г. по описа на РП- Варна,
както и изпълнително дело № 3014/ 2022г.
По делото били изискани и приобщени справки от „Национална система 112",
ведно с СД дискове съдържащи регистрирани обаждания от страна на частния тъжител
Н. от дати 03.09. и 18.12.2022г., които били възпроизведени в съдебно заседание.
Към доказателствата по делото първоинстанционният съд приобщил по делото
заверени за вярност преписи от съдебно определение № 351/ 21.07.2021г. по гр. дело №
611/2021г. по описа на РС-Силистра , копия от откази да се образува наказателно
производство , на медицински документи и др.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил по
безспорен и категоричен начин от гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства по делото, а именно: обясненията на подсъдимата, частично
от показанията на свидетелите Т.П.а- майка на частния тъжител, от показанията на св.
Д. Н. - брат на частния тъжител, от показанията на св. С.П. и св. В.П. , съответно брат
и баща на подсъдимата, заверено за вярност споразумение 351 от 21.07.2021г. между
Н. Н. и В. П., заверени копия от постановления на ВРП за отказ да се образува
наказателно производство, копие на изп. дело № 31014/2022г., писмо от „Национална
система 112" гр. Варна рег. № 105820-214 от 04.06.2021г., ведно с 1 брой СД диск,
съдържаш звукозаписи, писмо от „Национална система 112" гр. Варна рег. № 105820-
209 от 18.04.2023г., ведно с 1 брой СД диск, съдържащ звукозаписи; справка за
съдимост на подс. П. и други писмени доказателства.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първата инстанция относно
анализа и кредитирането на гласните доказателства по делото, като мотивите на
районния съдия за изключително подробни, правилни и аналитични, поради което не
следва да бъдат повтаряни. Правилно са били обсъдени обясненията на подс. П. и на
групите от свидетели разпитани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира обясненията на подс. В. П. дадени пред съдебния състав
относно описаните в тъжбата факти, тъй като те кореспондират и се подкрепят от
останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
По отношение на обвинението за деяние, извършено от подс.П. на 03.09.2022г.
първоинстанционният съд правилно е обсъдил и анализирал показанията на
свидетелите, за които безспорно е установено, че са присъствали на случилото се, а
именно св. Т.П.а и св. В.П., както и показанията на св. Д. Н. и св. С.П., като е
съобразил както липсата на съществени противоречия относно фактите, подлежащи на
доказване, така и емоционалната обвързаност на свидетелите със страните по делото,
респективно тяхната заинтересованост от изхода на делото. На анализ са били
6
подложени и обясненията на подсъдимата, които са били ценени след съпоставка с
цялата доказателствена съвкупност. Правилно е било прието, че всяка група свидетели
е дала оценка на действията на подс. П. и ч.т. Н. съобразно своята позиция и то в
контекста на влошените лични отношения. Първоинстанционният съд е сторил
необходимото да издири и установи свидетели, които не са заинтересовани от изхода
на делото и по-конкретно охранителите в болничното заведение св. Кр. А., св. Л. Б. и
св. И.М.. Те от своя страна, с оглед на изминалия период от време , естеството на
служебните си задължения и интензитета на проява на негативни реакции в
болничното заведение , не са успели да си спомнят факти от значение за разкриване на
обективната истина по делото. Поради това и правилно първоинстанционния съд,
анализирайки всички останали гласни доказателства и доказателствени средства, е
приел за безспорно установено, че детето е било отведено от баща си и неговите
близки във ВМА-Варна , където по-късно е пристигнала и подс. П. със своя баща, че
подсъдимата е влязла в лекарския кабинет преди да приключи прегледа на детето , че
след това е възникнал конфликт между страните и че подсъдимата е взела детето си и
се е прибрала в дома си преди времето на лични контакти с ч.т. Н. да е изтекло.
Правилно не са били кредитирани показанията на св. П. и св. Н. за това, че ч.тъжител е
уведомил подсъдимата , че ще заведе детето на лекар, доколкото същата,
непосредствено след неговото вземане , е посетила полицейско управление именно с
искане да бъде установено местонахождението му. В тази връзка са налице и други
противоречия в показанията на св. П. и останалите доказателства по делото. В разпита
си в с.з. от 13.06.2023г. тя твърди, че на детето е била направена превръзка и лекарят
е обяснил на бащата, че трябва да остане в болницата, защото е малко и трябва да е
под наблюдение. Тогава ч.тъжител обяснил, че родителските права са дадени на
майката и трябва да се разговаря с нея. В това време св. П. сочи, че е взела детето и е
излязла в коридора, като същевременно подс. П. я е изненадала в гръб и изтеглила
детето от ръцете й. После ч.т. Н. излязъл от кабинета на лекаря и извикали В. да
разговарят с нея относно оставането на детето в болницата. Тя не се съгласила, тъй
като не се чувствала комфортно .После всички излезли, детето било в подсъдимата,
която си тръгнала и така бил осуетен контакта с баща му. В показанията на тази
свидетелка не се съдържа твърдение, че подс. П. е нахлула в кабинета на лекаря и е
решила да вземе детето, което още е било там на преглед, който не бил приключил ,
така както се сочи в частната тъжба и във въззивната жалба. Описание на такива
действия не се съдържа и в приложеното към тъжбата копие от допълнителен лист за
преглед на пациент, в който е отразено единствено че се касае за дете на 1г. и 5м.,
доведено от бащата, като в края на прегледа пристига и майката. В подкрепа на извода
на първоинстанционния съд за това, че свидетелските показания са относително
непротиворечиви относно случилото се на инкриминираната дата и различията са в
оценката на извършените от страните действия, е и съдържанието на проведената
7
между св. П. и св. П. очна ставка, от която се установява, че след като подс. П. не се е
съгласила да остане в болницата с детето защото не е имала такава готовност и защото
се е надявала да няма проблем с превръзките, ч.т. Н. е извадил детската количка от
багажника на колата си и я предоставил без възражения и очевидно със знанието, че
майката и детето ще си тръгнат от мястото. Правилно е било прието също така и че на
03.09.2022г. срещата на ч.т. Н. с детето му е била прекъсната преждевременно, с което
е било осуетено изпълнението на съдебното определение относно режима на лични
отношения. Същевременно съответно на всички доказателства по делото
първоинстанционния съд е достигнал до извода, че действията на подс. П. в този
случай са били извършени с цел да се погрижи за детето си, което е било със сериозен
здравословен проблем към него момент, а не за да осуети умишлено правото на ч.т. Н.
да има лични отношения с него точно тогава. Хронологичната последователност на
събитията от вземането на детето от баща му пред входа на подс. П., ангажирането на
полицейските органи, за да се изясни къде се намира то, необходимостта да му бъде
оказана медицинска помощ относно изгарянията на ръцете и доказателствата за това,
че между двете семейства в болничното заведение е имало размяна на реплики,
съдържащи силно отрицателни оценки за качествата на подсъдимата като майка,
безспорно обосновават логичния извод, че поведението на подс. П. е било
емоционално мотивирано и е обективирало израз на нейното желание да се погрижи за
детето си и да се преустанови конфликта, а не да отнема възможността на ч.т. Н. да се
види с детето си. В тази връзка следва да се отбележи, че ако подс. П. бе изразила
съгласие да остане с детето си още същия ден в болницата, то отново времето на
лични контакти с ч.тъжител не би било спазено.
Въззивният съдебен състав намира за правилни и изводите на
първоинстанционния съд по отношение на случилото се на 18.12.2022г. и на
26.12.2022г. Няма спор по делото, че още на 08.12.2022г. подс. П. е депозирала молба
до ДСИ за това, че ще пребивава в гр. Благоевград с детето от 15.12.2022г. до
15.01.2023г. След като, видно от доказателствата по изпълнителното дело, това е бил
начина на комуникация между нея и ч. тъжител, то същата добросъвестно е изпълнила
задължението си да уведоми другата страна за отсъствието си от града.
Обстоятелството, че ч.т. Н. е бил информиран за тази молба доста по-късно по никакъв
начин не може да квалифицира като укоримо от наказателно-правна страна
поведението на подс. П., респективно да се приеме, че на датите , посочени в
частната тъжба, тя умишлено не е изпълнила съдебното определение. Съдържанието
на уведомлението , съдържащо се на стр. 143 от изпълнителното дело, също не
подкрепя възраженията на адв. Н. в тази насока, тъй като то не е подписано от подс.
П. и тя не би могла да носи отговорност за посоченото в него. Не би могло да бъде
споделено и възражението, че посочения адрес в гр. Благоевград е непълен и
препятства възможността на ч.т. Н. да види детето си там. Видно от доказателствата по
8
делото е, че в последствие , именно на този адрес, той е реализирал срещи с детето си.
Обстоятелството дали по медицински причини подс. П. се е преместила с детето си
там пък е абсолютно ирелевантно към предмета на делото, доколкото наличието на
съдебен акт, регламентиращ режим на лични отношения и определящ упражняването
на родителски права на определен адрес, не би могъл да ограничи правото на
родителя, на когото са предоставени тези права, да промени местоживеенето си. В
случая към момента на постановяване на съдебното определение местоживеенето на
подс. П. е било в гр. Силистра, като в последствие се е преместила в гр. Варна и
накрая в гр. Благоевград. В този смисъл, след като е било направено надлежно
уведомяване на ч. тъжител за тази последна промяна, то обстоятелството, че детето на
18 и 26.12.2022г. не се е намирало в гр. Варна и не е било предадено на баща за
осъществяване на режима на лични контакти, не води до извод, че подс. П. е
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.182 ал.2
от НК.
С оглед на изложеното до тук въззивният съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е признал подс. В. В. П. за невиновна , като е приел, че тя
не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
182, ал.2 вр. чл.26,ал..1 от НК, за което й е било предявено обвинение с частната
тъжба, а именно за това, че в периода от 03.09.2022 год. до 26.12.2022 год. в град
Варна, в условията на продължавано престъпление умишлено осуетила и не е
изпълнила – Определение №351/21.07.2021 год. постановено по гр. дело №611/2021
год. по описа на РС[1]Силистра, влязло в законна сила на 29.07.2021 год. относно
личните контакти на бащата Н. С. Н. с детето В. Н..., установен в режима обективиран
в съдебното определение, с която е била одобрена спогодба между страните.
Въззивният съдебен състав намира за нужно отново да подчертае, както е било
сторено и от районния съдия, че интересите на детето стоят над отношенията между
родителите, които му дължат най-доброто, което може да му се даде. И въззивната
инстанция стигна до извода, че съществуващият конфликт между двамата родители, а
не неколкократното неизпълнение на съдебното определение, е причина да се стигне
до иницииране на наказателно производство от частен характер от страна на ч. т. Н..
Следва родителите да преосмислят отношенията си и да коригират поведението си ,
което безспорно нанася емоционални травми на малолетното им дете. Родителските
грижи, независимо дали се полагат въз основа на предоставени родителски права или
във време за лични контакти, следва да са насочени именно към детето , а не да се
демонстрира тяхното упражняване чрез подаване на жалби до полицейските органи и
от двете страни за извършени от другия действия или бездействия. Здравето,
емоционалната стабилност и създаването на положителни емоции у детето следва да
са водещи цели за родителите, доколкото от изключително значение за формирането на
детската личност е средата, в която то расте и се възпитава. Поради това и в
9
поведението на родителите следва да има повече адаптивност, гъвкавост,
комуникативност и готовност за компромиси и взаимно разбиране, а не единствено
желание за демонстрация на правота на възгледите и формално следване на съдебен
акт, който макар и стабилен, не би могъл да обхване всички възможни варианти за
житейски ситуации.
Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл и за разноските по делото,
като е осъдил частния тъжител Н. Н. да заплати на подс. В. П. сумата от 1000 лева,
представляваща разноски по делото, доколкото разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК
предвижда, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
В този смисъл въззивната инстанция намира, че решението на
първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и обосновано, възраженията
са неоснователни, не са налице други основания за отмяната или изменението на
съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК същият следва да бъде
потвърден.
По отношение направеното искане от страна на защитника на подс. П. за
присъждане на съдебни разноски по въззивното производство, които да бъдат
заплатени от ч.т. Н. , въззивната инстанция намира, че следва да бъде уважено. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 9/05.05.2024г. е
видно, че подс. П. е заплатила на адв. Ю. Г. от АК-Варна сумата от 2 000 / две
хиляда/ лева. Така направените разноски следва да бъдат възложени на ч.т. Н..
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 по НЧХД № 931/2023 г. на ВРС, 36-ти състав,
постановена на 25.01.2024г., с която подс. В. В. П. е била призната за невиновна в
извършване на престъпление по чл. 182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА частния тъжител Н. С. Н. да заплати на подсъдимата В. В. П. сумата
от 2000 / две хиляди/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11