№ 49
гр. Стара Загора, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500812 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Г. от гр. С.З.
против решение № 260081/04.11.2022г., постановено по гр.д. № 467/2020 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора. Въззивникът обжалва
първоинстанционното решение като необосновано, незаконосъобразно и
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага
подробни съображения по правото и иска съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Областна дирекция на МВР – С.З., в който изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил
служител на ОД на МВР гр. С.З., ІІ РУ С.З. за претендирания период от
31.01.2017 г. до 03.10.2019 г., като е заемал длъжността „старши полицай-
ООР“. Твърдял е, че естеството на трудовите му задължения било такова, че
1
полагал труд на смени по график с продължителност от 8 часа. Така
положеният от него труд бил над законово установения и в този смисъл било
налице полагане на извънреден труд. Счита, че в отношенията между ищеца и
работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187,
ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Счита, че нощните
часове следва да се превръщат в дневни. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г
и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.11.2016
г. до 01.11.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не означавало
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би
следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия
нощен труд с коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, както и
мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо
1807,38 лв. за положен труд над установеното за времето от м. февруари 2017
г. до м. септември 2019 г. включително, както и обезщетение за забава в
размер на 264,68 лв.
Ответникът (сега въззивваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че
ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.
Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на
държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3
ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените
искове.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
2
че в процесния период (01.02.2017 г. до 30.09.2019 г.) страните са били в
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„старши полицай ООР“ при ОДна МВР С.З. и е полагал труд на 8-часови
работни смени, по график, включително за времето от 22 часа до 6 часа,
който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез
умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение
за извънреден труд.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от
ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при
условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на
часовете нощен труд. Приел е, че не е налице празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите на МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми от общата наредба, както и че не е налице
третиране на ищеца по начин, поставящ го в по-неблагоприятно положение
спрямо работещите по трудово правоотношение. С тези аргументи и
постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за неоснователна.
По делото не е спорно, че през процесния период 01.02.2017 г. до
30.09.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на
което въззивникът е заемал длъжността служител на ОД на МВР С.З..
Назначен е бил на длъжност „старши полицай ООР“ и е полагал труд на 8-
часови работни смени, по график, включително за времето от 22 часа до 6
часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен
чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено
възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият
правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и
необоснован. Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в
МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на
тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния
труд в дневен. Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
3
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., приложима за процесния период. В тази наредба не е
предвидено правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се
превръщат в дневни при сумарното изчисляване на работното време.
Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл.46, ал.2
ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В
случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в
правото, доколкото правоотношенията, свързани с редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на
министъра на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено
преизчисляване на нощния труд, но това очевидно не поради пропуск, защото
действалата преди това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, сега отменена, е
допускала това, а поради различен начин на уреждане на тези отношения.
Празнина в законодателството има, когато липсва изрична норма, която да
урежда съдържанието на възникналите граждански правоотношения.
Въобще, както разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл. са неприложими по
аналогия, вкл. и по отношение на преобразуването на часовете труд, положен
през нощта в дневни часове (Р-55-2015, ІІІ г.о.; Р-197-2019 г., ІV г.о.; Р-311-
2019 , ІV г.о.). Нещо повече, чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време също не налага да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда пред деня – така решение от 24.02.2022 г. по дело
С- 262/20 на СЕС. В тази връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от
Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел – така в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на
СЕС.
В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с
разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на
4
органите на МВР, насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението – чл.2 от ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от
основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна;
охранителна; разследване на престъпления и осигуряване на пожарна
безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Именно
затова няма как да се приеме, че различното третиране не е основано на
обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен, съответстващ на
обществено значимата цел, към която е насочена дейността на органите на
МВР, тъй като за полаганият от тях нощен труд са предвидени в закона други
компенсаторни механизми, липсващи за останали категории държавни
служители или работници по трудови правоотношения, а именно по-високо
заплащане, различни видове допълнителни възнаграждения, допълнително
компенсиране на извънредния труд с почивка, пенсионно и здравно
осигуряване изцяло за сметка на държавния бюджет, възможност за
предсрочно пенсиониране и т.н.
С оглед на тези съображения, въззивният съд намира, че съдържанието
на правоотношението досежно полагания от служителите на МВР нощен труд
е напълно правно уредено, поради което нито има празнина в закона, която да
налага бъде преодолявана чрез правоприлагане по аналогия, нито има
неравноправност в третирането на тази категория служители спрямо други
категории държавни служители или служителите по трудови
правоотношения.
Като е приел подобно разбиране, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед
изхода на спора, на въззивваемия следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени от съда по
реда на чл.23, ал.1 т.1 от Наредбата за правната помощ, към която препраща
чл.78, ал.8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081 от 04.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 467/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Г. Д. Г. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР С.З., представлявана от директора
старши комисар С. С., сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6