Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 324
гр. Пловдив, 12.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански
състав в закрито заседание на 12.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда
Дзивкова
Катя Боева
като
изслуша докладваното от съдията Ст.Михова
гр.д. N 345
по описа на ПОС за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.1
от ГПК.
Образувано е по жалба подадена от И.С.С., ЕГН: **********, със
сл.адрес:г***, против отказ на ДСИ при ПРС
по изпълнително дело № 5089/2015г., да се принуди длъжника М.Л.М.,ЕГН:**********, да търпи осъществяване
на лични отношения между бащата и детето С. И. С., ЕГН:**********, на
19.12.2017г. В жалбата се релевират подробни оплаквания за
незаконосъобразност на отказа на съдебния
изпълнител да извърши поисканото от взискателите по делото изпълнително действие
и се настоява за неговата отмяна.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника по
изпълнението М. М. , в което взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител излага
мотиви по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от
легитимирана съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК страна в изпълнителното производство относно
обжалване на отказ на съдебен изпълнител да извърши поискано от взискатели изпълнително
действие, както е подадена в едноседмичния съобразно чл.436, ал.1 ГПК срок
, поради което се явява процесуално допустима.
Изпълнително дело № 5089/2015
година на ДСИ при РС- Пловдив е образувано по молба на И.С.С. -
взискател, против длъжника М. М. въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 11916/2012 година по описа на Районен съд –Пловдив.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, с което е
определен режим на лични контакти на бащата И.С.С. с малолетното дете С. И. С.,ЕГН:**********
, след развода с майката на детето М. М., при който родителските права са
предоставени на нея. В изпълнителния лист е посочено,че бащата има
право да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна година през време на Коледните
празници за времето от 17.12 до 26.12.
включително.
На 30.11.2017г.
по делото е подадена молба от бащата с искане до ДСИ да бъде изпълнена процедурата по чл.528 от ГПК, като детето му бъде предадено за осъществяване на определения от съда
режим на лични контакти на 19.12.2017г. в 9 часа в кабинета на съдебния
изпълнител.
В изпълнение на
вмененото му с разпоредбата на чл.528,ал.2 и 3 от ГПК задължение,съдебният
изпълнител е връчил на длъжника на 07.12.2017г.
ПДИ и препис от молбата на взискателя
с указаната му правна възможност в 3-дневен срок да съобщи: 1. готов ли е да предаде детето в
определеното място и време;2. какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват.
На 13.12.2017г.
по делото е постъпил отговор от М.М., с който уведомява съдебния изпълнител, че
не е готова да предаде детето на посочената от бащата дата и място, като прилага препис от въззивно решение №930 от
07.07.2017г. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№3318/2015г. , с което е определен нов
режим на лични контакти на бащата с детето.От майката са развити съображения,че
така постановеното съдебно решение
подлежи на предварително изпълнение съгласно разпоредбата на чл.404,т.1
от ГПК и е готова да предаде детето на бащата съгласно определения от съда
нов режим на лични отношения на 23.12.2017г.
в 9 часа в дома й . Видно от така представения препис от решение №930 от 07.07.2017г. постановено по в.гр.д.№3318/2015г., по описа на
ОС-Пловдив,влязло в законна сила на 08.02.2018г. , същото е постановено в производство по чл. 59,
ал.9 от Семейния кодекс, иницирано от
майката М.Л.М. за изменение на режима на лични
отношения на детето с бащата И. С. , определен с предходното решение по гр. дело № 11916/2012 година по описа на
Районен съд –Пловдив. Въззивният съд е приел,че
за да се преодолее тревожността и напрежението у детето, следва да бъде
определен нов, по-стеснен от обичайния
режим с бащата, при когото малолетното дете не живее постоянно и е постановил
нов такъв, като за времето през Коледната ваканция е в следната
последователност:
- през първия
ден - в дома на майката и в нейно присъствие и/или на бабата, от 14 часа до 18
часа;
- през втория
ден - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или на бабата, от
14 часа до 18 часа;
- през следващите дни - всеки ден, като бащата
взима детето в 10 часа и го връща на майката същия ден в 18 часа.
На
19.12.2017г. М. М. не се е явила в кабинета на ДСИ, поради което не
е извършено предаване на детето по изпълнителния лист от 25.07.2013г. по
гр.д.№11916/2012г. по описа на РС-Пловдив.Горното е удостоверено
и в съставения на същата дата от съдебния изпълнител протокол, в
който е посочено също,че решението на ПОС от 07.07.2017г., с което е
определен нов режим на лични отношения на бащата с детето е въззивно осъдително и подлежи на предварително изпълнение съгласно
разпоредбата на чл.404,т.1 от ГПК, като
подаването на касационна жалба не спира неговото изпълнение съгласно разпоредбата
на чл.282,ал.1 от ГПК, поради което на
19.12.2017г. не е извършено предаване на детето на бащата по изпълнителния лист от 25.07.2013г. издаден
по гр.д.№11916/2012г. на РС Пловдив.
При така възприетата
фактическа обстановка,настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира
жалбата за неоснователна,а действието на
ДСИ за правилно и законосъобразно.
Предмет на жалбата, с която
е сезиран Пловдивският окръжен съд по настоящето дело , е
фактическият отказ на ДСИ да извърши изпълнително действие на 19.12.2017
година, изразяващ се в отказ да се принуди длъжника да търпи осъществяване на
лични отношения между бащата и детето.
Съдебният изпълнител не е извършил
поисканото от взискателите изпълнително действие с мотив,че решението на ПОС от 07.07.2017г., с което е
определен нов режим на лични отношения на бащата с детето е въззивно осъдително и подлежи на предварително изпълнение съгласно
разпоредбата на чл.404,т.1 от ГПК, като
подаването на касационна жалба не спира неговото изпълнение съгласно разпоредбата
на чл.282,ал.1 от ГПК.
Съдът намира така постановения
от съдебния изпълнител отказ да извърши изпълнителното действие за законосъобразен,
а изложените за това мотиви-за правилни.
Решението на въззивния съд №930 от
07.07.2017г. постановено по
в.гр.д.№3318/2015г. , с което е определен нов, по- стеснен режим на лични отношения на
бащата с детето,макар и постановено в
производство по спорна съдебна администрация е осъдително,тъй като с него се
установява редът, по който той да се осъществява.Осъдителното въззивно решение,
включително и това въззивно решение, с което се потвърждава осъдително решение
на първоинстанционен съд, подлежи на незабавно изпълнение.Този извод произтича
от разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК, според която подаването на касационна
жалба не спира изпълнението на въззивното решение и от предвидения в чл. 282,
ал. 2 от ГПК специален ред за спиране на изпълнението на невлязло в сила
въззивно решение, срещу което е подадена касационна жалба. В този
смисъл са определение № 441/13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д . №
2946/2015 г. на ІІІ ГО, определение № 655/15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4184/2014 г. на ІІІ ГО, определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . №
3/2012 г. на ІІІ ГО.Обстоятелството,че
по изпълнителното дело не е представен изпълнителен лист и такъв не е
бил издаден по в.гр.д.№3318/2015г. по описа на ПОС не означава, че
постановеното по него въззивно решение не подлежи на предварително изпълнение.
В производството по спорна съдебна администрация майката, на която са предоставени
родителските права, е длъжник и в нейна полза не може да бъде издаден изпълнителен лист.С такъв може да се снабди единствено
бащата, за който липсва правен интерес ,
тъй като с решението по в.гр.д.№3318/2015г. режима на лични отношения с детето
е силно ограничен.
Следователно определеният с
предходното решение по гр. дело № 11916/2012 година по описа на Районен съд
–Пловдив режим на лични контакти на бащата И.С.С. с малолетното дете С. И. С.,
предмет на изпълнение , е отменен. Както бащата , така и съдебният
изпълнител са обвързани и следва да се
подчинят на определения с въззивното решение от 07.07.2017г. нов режим на лични
отношения . Затова бащата неоснователно
претендира от съдебния изпълнител да окаже принуда спрямо длъжника да
търпи осъществяване на лични отношения по отменения вече режим , чрез предаване
на детето на 19.12.2017г.
Следователно жалбата на
взискателя И.С. против фактическият отказ на ДСИ да извърши изпълнително
действие на 19.12.2017 година, изразяващ се в отказ да се принуди длъжника да
търпи осъществяване на лични отношения между бащата и детето по отменения от
съда режим ,е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ без
уважение жалба с вх. № 4315/09.02.2017 г. при регистратурата на
ПОС,подадена от взискателя И.С.С., ЕГН: **********, със
сл.адрес:г*** , против
отказ на ДСИ при ПРС да извърши изпълнително действие на
19.12.2017 година по изпълнително
дело № 5089/2015г.,изразяващ се в отказ да се принуди длъжника М.Л.М., ЕГН:**********, да търпи осъществяване
на лични отношения между бащата и детето С. И. С., ЕГН:**********.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.