№ 539
гр. Перник, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20241720106586 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от
ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. У., срещу
Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ******************, с която са предявени
обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГП, с правно
основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде осъдена ответницата, в
качеството й на наследник на Г. А. И., ЕГН **********, да заплати на ищеца
сумата от 451,29 лева, представляваща ½ част от общо дължимата главница в
размер на 902,59 лева, за водоснабден имот, находящ се в
******************, за периода от 03.11.2021 г. до 03.06.2024 г., сумата в
размер на 62,13 лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за
забава в размер на 124,26 лева за периода от 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на ЗИПЗ – 07.10.2024 г. до окончателното им
изплащане, като им се присъдят сторените по делото разноски.
1
В срока за отговор ответницата Е. Г. И. е подала възражение - отговор
на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора твърди,
че не дължи процесните суми, тъй като отдавна е жител и гражданин на друга
държава, и съгласно Конституцията на Република България е задължена да
заплаща само данъци, свързани с нейна еднолична и недвижима собственост.
Твърди, че нейната сестра – Б. И. е изпратила навреме искане за заплащане на
вноски към ищеца, но молбата и била отхвърлена. Сочи, че бившият титуляр
на сметката е покоен човек, а самата тя не е ползвател на ВиК услуги. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да прекрати
съдебните искания и задължения персонално към нея.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба заявява че поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не
взема становище по иска.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, а исковата
молба е редовна. Видно от приложеното ч.гр.д. № 05869/2024 г. на ПРС,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по повод на което е образувано и соченото
ч.гр.д. № 05869/2024 г. на ПРС, което в частта срещу ответницата Е. Г. И. е
отхвърлено с разпореждане № 15994 от 09.10.2024 г., а на ищеца са дадени
указания по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за предявяване на иск, което
обосновава и наличието на правен интерес от предявяване на исковете.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По основателността на иска:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник е оператор
по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и
канализация на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а)
2
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на
ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – Перник, за които с доклада по делото, на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен
факта, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, публикувани на 21.08.2014 г.
във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ (централен и местен
всекидневник).
С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху
нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение
между него и наследодателя на ответната страна за процесния имот и период,
регулирано на основание надлежно оповестени общи условия, като установи,
че е предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за
3
процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на
доставената, отведена и пречистена вода, като установи и цената на
доставяните ВиК услуги, както и че ответницата има качеството на наследник
на Г. А. И..
Спорно между страните е наличието на облигационно правоотношение
по между им, респ. че ответницата следва да отговаря за задълженията на
наследодателя си.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата,
потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да
възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която
хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и
за наемателите на жилището.
В настоящия случай, няма спор между страните, че Г. А. И. е бил
собственик на недвижим имот, находящ се в ******************. Видно от
приложеното и неоспорено удостоверение за наследници от *******., Г. А. И.
е починал на **********, като след смъртта си е оставил за свои законни
наследници – ответницата Е. Г. И. – дъщеря и Б. Г. И. – дъщеря. Тъй като
наследодателя на ответницата е бил собственик на процесния водоснабден
имот, то и Е. Г. И., в качеството и на наследник по закон, е придобила на
основание наследяване, ½ част от притежавания от наследодателя недвижим
имот. Нито един от законните наследници на Г. А. И. не е уведомил ищеца за
настъпилата му смърт през *****, поради което и към настоящия момент
партидата за същия се води на името на наследодателя. Този факт не променя
извода на съда, че ответницата, в качеството и на наследник на Г. А. И. е
придобила част от процесния водоснабден имот, поради което и следва извода,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с
предоставяните от ищеца ВиК услуги. Макар че във възражението депозирано
от ответницата, същата твърди, че е жител и гражданин на друга държава, то
4
не се спори, че тя периодично пребивава в Република България, и ползва
процесния недвижим имот. В тази връзка следва извода, че ответницата в
качеството и на съсобственик на процесния недвижим имот, има и качеството
„потребител“ на ВиК услуги, поради което и следва да се приеме, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
Облигационната връзка между страните е възникнала на основание
придобитата от ответницата по наследяване част от процесния водоснабден
имот, като съдържанието й се определя от закона, и се доразвива с общи
условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.
Няма спор между страните, че през процесния период „Водоснабдяване
и канализация” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало
задължението да заплати цената на същите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури,
при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а
съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща
дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез
разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение
в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения
в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – Е. Г.
И. не е заплащала същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В
ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето
на битова питейна вода и услугите водоснабдяване и канализация.
Видно от приложената към исковата молба справка по партидата на
ответника, са дължими суми за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води в общ размер на 902,59 лева. Тъй като
ответницата притежава, респ. е собственик на ½ част от процесния
водоснабден имот, то и тя следва да отговаря само за притежаваната от нея
5
част, или отговаря за процесната главница от 451,29 лева, представляваща ½
част от общо дължимата главница в размер на 902,59 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание.
Що се отнася до размера на предявения иск, то това обстоятелство не е
спорно между страните.
Ищецът е предявил и иск за осъждане на ответницата да му заплати и
обезщетение за забава за периода от 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г., в размер на
62,13 лева, представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава в
размер на 124,26 лева, който размер на начислено обезщетение за забава също
не е спорен между страните. Тъй като с оглед изложеното е прието, че
ответницата следва да заплати на ищеца суми представляващи незаплатена,
доставена, отведена и пречистена вода, то и следва да бъде осъдена да заплати
и обезщетение за забава в претендирания размер, който иск е акцесорен и
следва съдбата на главния иск.
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на
иска по чл.86 от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с
оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено,
т.е. налице е забава, която следва да се обезщети парично. В тази връзка и на
основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца и законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане, тъй като искът е предявен в едномесечния срок от
отхвърляне на заявлението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 87,50 лева държавна такса, сумата от 15,00 лева – такси за издаване
на съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00
лева.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство дължи
произнасяне и по разноските в заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т.12 от Тълкувателното решение, това следва да стане с
6
осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство
съразмерно с отхвърлената част от заявлението в размер на 12,50 лева –
държавна такса и 240,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за
държавни такси, такси за издаване на съдебни удостоверения и адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производства в общ размер на
835,00 лева, които следва да бъдат възложени върху ответната страна с оглед
изхода на делото.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ****************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, в качеството и
на наследник на Г. А. И., починал на **********, сумата от 451,29 лева,
представляваща ½ част от общо дължимата главница в размер на 902,59 лева,
за водоснабден имот, находящ се в ******************, за периода от
03.11.2021 г. до 03.06.2024 г., сумата в размер на 62,13 лева, представляваща
½ част от общо дължимата лихва за забава в размер на 124,26 лева за периода
от 24.01.2022 г. до 05.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване
на ЗИПЗ – 07.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: ****************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата в размер
на 835,00 лева, представляваща разноски за държавна такса, такси за издаване
на съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение по исковото и
заповедното производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 06586/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав на ПРС.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8