№ 428
гр. Русе , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201024 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Фаст Транс 2015“ ЕООД до Русенския Районен съд против
наказателно постановление № 38-0001175/26.04.2021г. на Директора на РД ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
вместо него се явяват процесуални представители, които поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на
товари № 13122, издаден от МТИТС, валиден до 02.04.2025г. На 22.03.2021г. била извършена
комплексна проверка на дружеството в сградата на ОО „АА“ гр.Русе, която констатирала, че
дружеството в качеството си на превозвач е осъществило превоз на товар срещу заплащане
по маршрут Варна – гр.Девня от водача М.М.М. на 05.04.2020г. Превозът бил извършен с т.а.
„Даф“ с ДК № СС 20 59 АН, категория N3, като водачът бил с изтекло на 02.10.2017г.
удостоверение за психологическа годност. За констатираното нарушение св.Д.Д. съставил
1
АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3
000 лв. за нарушение по чл.7а ал.2 пр.3. вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАПр).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на
жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е
приложен материалния закон.
Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. От
приложените към преписка писмени доказателства безспорно се установява, че водачът
М.М. не е притежавал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му
такова с № 245406 (О) на 02.10.2014г. е изтекло на 02.10.2017г., съответно подобно
твърдение не се съдържа в жалбата. В тази връзка следва да се посочи, че защитата не
оспорва фактическите констатации в АУАН и не държи на разпит на актосъставителя в
съдебно заседание ; по тази причина и той е заличен от списъка на призованите лица.
Едновременно с това от приложения по делото пътен лист № 14/05.04.2020г. става ясно, че
именно този водач с т.а.“Даф“ с ДК№ СС 20 59 АН е извършвал превоз на товари на тази
дата от гр.Варна до гр.Девня. В този смисъл и доколкото АУАН е подписан без възражения,
съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от
ЗАПр. Това е така, защото съгласно чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАПр лицензираните превозвачи,
какъвто към датата на превоза е било наказаното дружество, могат да допускат до
управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни, какъвто водачът М.М. не е, тъй като към
процесната дата удостоверението му за психологическа годност е било изтекло.
В съдебно заседание се правят множество възражения, които са неоснователни по
следните съображения:
АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
2
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице. В този смисъл съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са съставени по начин, по който по никакъв начин не се
нарушава правото на защита на наказаното лице. Наказателното постановление не може да
бъде разглеждано на плоскостта на несериозността, абсурдността и смеха; същото може да
бъде обсъждано доколко е обосновано и законосъобразно, съответно правилно по см. на
чл.314 ал.1 от НПК. В случая няма никакво основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като издаденото удостоверение за психологическа годност е изтекло от повече от две години
и половина преди извършване на нарушението; такъв въпрос би стоял на вниманието на
съда, но само при положение, че същото е изтекло относително кратко време преди
извършване на нарушението, като напр. няколко седмици или месец. Доколкото
нарушението е формално, съставът по чл.96г ал.1 от ЗАПр не изисква настъпването на
съставомерен резултат и в този смисъл липсата на вредни последици сама по себе си не
може да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Недопустимо е наказаното дружеството
в качеството си на превозвач да допуска водача до международен превоз на товари и
пътници преди да се убеди недвусмислено ,че водачът притежава валидно удостоверение за
психологическа годност ; в този смисъл е напълно несъстоятелно възражението, че
дружеството нямало задължение да следи „кой документ точно в какъв срок изтича“.
Именно в качеството си на законово задължен субект дружеството е длъжно да създаде
такава организация на работа при която да не се допуска извършването на превози от водачи
без валидни удостоверения за психологическа годност, а също и неотговарящи на други
законови изисквания по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това
произтича и от изричната разпоредба на чл.57 ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, съгласно която лицето по чл. 2 ал.
1 организира дейността си и труда на водачите при спазване разпоредбите на ЗАПр и ЗДвП
и нормативните актове по прилагането им и всички международни договори и спогодби в
областта на автомобилния транспорт, по които Република България е страна, както и
създава условия за повишаване квалификацията им.
Без всякакво значение и напълно ирелевантно е обстоятелството ,че към момента на
сключване на трудовия договор удостоверението за психологическа годност на водача М.М. е
било валидно, защото критерият е датата на извършване на превоза на товари.
Представените заповеди за командироване на водача Мустафа през 2019г. в страни от
3
Европейският съюз в качеството му на водач на товарен автомобил за превоз на товари
единствено доказват, че без удостоверение за психологическа годност той е извършил
множество на брой превози, което е самостоятелно основание за отказ от приложението на
чл.28 от ЗАНН. Нормативен акт с наименование „Конвенция за международни превози в
чужбина„ не съществува; при евентуално допускане ,че се има предвид Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) същата е със съвсем друг предмет на регулиране, видно и от
наименованието и. В заключение следва да се посочи, че нормата на чл.57 ал.1 от Наредба №
11/2002г. изрично задължава лицата по чл.2 ал.1 от нея, каквото безспорно е наказаното
дружество да допуска до управление на превозни средства за превоз на пътници и товари
само водачи, които са психологически годни.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38 – 0001175/26.04.2021г. на Директора на
РД”Автомобилна администрация” -гр.Русе, с което на „Фаст Транс 2015“ ЕООД му е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. за
нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4