Р Е Ш Е Н И Е
№ 426 / 29.6.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет трета година в
състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова, като разгледа административно дело № 188 по описа
на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на “Форс
2018“ ЕООД, ЕИК ********* против Уведомително писмо с изх. № 01-2600/628 от
07.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, в
частта на писмото, с която е постановено прихващане от оторизирана сума по
Таблица 2 (Извършени плащания) за следните суми: 2637.37 лв. (по схема/мярка
СЕПП), 612.12 лв. (по схема/мярка СПП), 1274.23 лв. (по схема/мярка СПП),
1647.07 лв. (по схема/мярка ЗДП), 25.86 лв. (по схема/мярка СЕПП) и 58.08 лв.
(по схема/мярка ВФД).
Жалбоподателят – “Форс 2018“
ЕООД – претендира отмяна на обжалваното уведомително писмо в оспорената му част. Излага
съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Поддържа
жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания.
Претендира присъждане на разноски за внесена държавна такса.
Ответникът – заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения
административен акт. На свой ред заявява претенция за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице – земеделски производител – засегнато
от издадения административен акт, с който независимо, че са му оторизирани за
изплащане суми, същите са му прихванати и не са му реално изплатени.
От фактическа страна по делото е
установено следното:
Жалбоподателят е регистриран като
земеделски производител като с УИН 13/250621/14021 за кампания 2021 г. е заявил
за подпомагане множество парцели по различни схеми/мерки. Заявлението на
жалбоподателя не е избрано за извършване на проверка на място, а са извършени
административни проверки въз основа на база данни „Площи, допустими за
подпомагане“. На датата 07.02.2023
г. ответникът освен оспореното уведомително писмо (за прихващане) е издал на
жалбоподателя и друго Уведомително писмо с изх. № 01-2600/627 от 07.02.2023 г.,
с което за кампания 2020 е наложил санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи
плащания в размер на „памук“ – 37146.76 лв. Съгласно постъпилото по делото
Становище изх. № 01-2600/628/08.03.2023 г. от ответника прихванатите с
обжалваното уведомително писмо суми по СЕПП, СПП, ЗДП и възстановяване от ФД на
жалбоподателя за кампания 2021 са удържани на база наложените санкции,
подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемата „памук“ в размер на
37146.76 лв. Посоченото уведомително писмо е обжалвано от настоящия
жалбоподател и понастоящем делото е висящо пред Административен съд – Пазарджик.
При така установената фактическа
обстановка жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган при условията на делегиране, в съответствие с чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП и
въз основа на Заповед № 03-00/3038 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Уведомителното писмо представлява
индивидуален административен акт и следва да отговаря на изискванията за форма
и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Тоест, в закона е
въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен
контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая, като фактически основания за
издаване на акта в оспорената му част (в таблица 2, колона 4) е посочено
единствено: „Прихваната сума или удържан данък общ доход“, като в обяснението
към Таблица 2 за колоната "прихваната сума" е посочено, че същата "отразява
приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни
периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или
приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани
от ДФЗ". Вижда се, че са предвидени няколко различни хипотези, но коя от
тях е относима за процесния случай, не е конкретизирано. Обстоятелства,
изясняващи предвидените варианти също не са посочени в уведомителното писмо
като причина за удържаната сума. Тоест в писмото не се съдържат нито
фактически, нито правни основания, които да сочат кое е наложило прихващането
на определения размер на финансова помощ, за да е възможна проверката за
съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Липсва
каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на
съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените
предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми.
От цитираното по-горе Становище изх. №
01-2600/628/08.03.2023 г. от ответника се установява, че по силата на предходен
акт (Уведомително писмо с изх. № 01-2600/627 от 07.02.2023 г. на зам.
Изпълнителния директор на ДФЗ) са наложени санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания в размер на 37146.76 лв., но никъде в оспореното уведомителното
писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да
може да се приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера
на прихващането. Също така липсва посочена правна норма, която органът е
приложил в изпълнение на своите правомощия да намали дължимите суми за
изплащане на извънредната финансова помощ чрез прихващане.
От предходното уведомително писмо е видно
е, че органът визира като мотив хипотезата на чл. 28 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 908/2014 г. на Комисията за възстановяване чрез прихващане на
неизплатени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното
законодателство, от бъдещи плащания към бенефициера от разплащателната агенция,
отговаряща за възстановяването на дълга. Сочената разпоредба изисква
неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с
националното законодателство. Регламентация относно характера и реда за
реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален
административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл. 27, ал.
5 ЗПЗП, според която вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е посочено, че публични са държавните и общински вземания: за недължимо
платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз, като съгласно чл.
165 ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва
въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично
вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
От анализа на цитираните разпоредби и при
липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващане по
реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. е възможно само
ако сумите, с които се извършва прихващането са установени с влязъл в сила акт.
Иначе казано, за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на
бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към
същия бенефициер, да има неуредени задължения на бенефициера, които при това да
са установени в съответствие с националното законодателство, т.е. с влязъл в
сила акт.
В случая за прихванатите суми не може да
се приеме, че представляват неуредени задължения на жалбоподателя, установени в
съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това
изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумите да са
изискуеми, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумите
да са установени по основание и размер. В случая безспорно тези условия не са
били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е
било изискуемо – не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз
основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може
да иска от насрещната страна – длъжник, изпълнение на задължението ѝ.
Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по
основание и размер. Едва след влизането в сила на един такъв индивидуален
административен акт или съдебен акт, с който вземането се установи по основание
и размер, вече законоустановените като дължими суми могат да бъдат предмет на
прихващане с оторизирани суми на бенефициера, при спазване правото на ЕС за
извършване на такова прихващане.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че административният акт в оспорената му част е издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително и
на изискването за мотивираност на тази категория актове и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. След отмяната преписката следва да бъде изпратена на
административния орган, който в едномесечен срок следва да се произнесе по
подаденото заявление за подпомагане за кампания 2021 г. в частта му досежно изплащането
на оторизираните суми, отчитайки невъзможността за прихващане с вземания, които
не са ликвидни и изискуеми.
С оглед изхода на делото, е основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, които са в размер на платената
държавна такса от 51.55 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Отменя Уведомително писмо с изх. № 01-2600/628 от 07.02.2023 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, в частта на
писмото, с която е постановено прихващане от оторизирана сума по Таблица 2
(Извършени плащания) за следните суми: 2637.37 лв. (по схема/мярка СЕПП),
612.12 лв. (по схема/мярка СПП), 1274.23 лв. (по схема/мярка СПП), 1647.07 лв.
(по схема/мярка ЗДП), 25.86 лв. (по схема/мярка СЕПП) и 58.08 лв. (по
схема/мярка ВФД).
Изпраща преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“, който следва да се произнесе при спазване на дадените в мотивите
на настоящото решение задължителни указания и срок.
Осъжда Държавен фонд
“Земеделие“ да
заплати на “Форс
2018“ ЕООД, ЕИК ********* разноски
по делото в размер на 51.55 лв. (петдесет и
един лева и петдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/