МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НЧД № 1726/19 г. ПО
ОПИСА НА СГС, НК, 21 СЪСТАВ
Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА.
Делото е образувано пред СГС по повод
издадена на 11.03.2019 година ЕЗА от заместник окръжен прокурор при Окръжен съд
в Бордо, Република Франция въз основа на Решение от 25.10.2016 година на
Окръжен съд в Бордо и заповед за задържане, издадена на 26.06.2015 година от
съдия-следовател в Окръжен съд в Бордо, с искане за предаване на българския
гражданин С.П.Н., роден на *** ***, със средно образование, неженен, осъждан,
адрес в гр.София, ж.к. *************, ЕГН: ********** с цел изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в размер на една година за извършени престъпления
по чл.313-1 от Наказателния кодекс на Република Франция /измама и опит за измама/.
В съдебно заседание, представителят на СГП
поддържа направеното искане, като счита, че са налице всички законови предпоставки
за предаване на българския гражданин на Република Франция въз основа на
Европейската заповед за арест. Поддържа, че ЕЗА отговаря в
пълнота на изискванията на чл.36 и чл.37 ЗЕЕЗА, издадена е от компетентен
орган, получена по надлежния ред и съдържа цялата изискуема информация по чл.
37 ЗЕЕЗА.
Защитникът аргументира обратното становище и
настоява изпълнението й да не бъде допускано. Посочва, че исканото за предаване
лице е български гражданин, който живее в страната, като се моли да бъде прието
за изпълнение наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода.
Исканият за предаване български гражданин се
придържа към казаното от неговия защитник.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства,по отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
С.П.Н. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, адрес в гр.София,
ж.к. *************, ЕГН:**********.
Постъпилата ЕЗА, издадена на 11.03.2019
година от заместник окръжен прокурор при Окръжен съд в Бордо, Република Франция
по преписка № 14268000140, касае престъпления по чл.313-1 от Наказателния
кодекс на Република Франция /измама и
опит за измама/. Посочено е, че поисканото за предаване лице С.П.Н. на
30.05.2014 година в съучастие с други две лица е участвало в поставянето на
скиминг устройство на помпата на автомат за гориво на бензиностанция на магазин
Казино в Сен Жан д,Иак, Република Франция.
Предвиденото наказание за престъпленията е
лишаване от свобода до пет години, а реално наложеното такова е една година. Давностният
срок за изтърпяване на наложеното наказание по посочените престъпления не е
изтекъл.
Съдът
установи изложените факти въз основа на изслушването на исканото за предаване
лице и писмените доказателства -
легализиран превод на ЕЗА, към която е приложено и заверено копие на оригинала
на ЕЗА, справки с данни за С.Н..
Като
съобрази съдържанието на разглежданата ЕЗА и доказателствата за личността на
българския гражданин, в рамките на компетентността си по същество, съдът приема
следното:
ЕЗА
отговаря на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА за форма и съдържание и е издадена от
компетентен орган на издаващата държава - заместник окръжен прокурор при Окръжен
съд в Бордо, Република Франция.
На следващо място съдът взе предвид, че и двете
престъпления са от кръга на тези по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, при които не се
изследва въпроса за двойната наказуемост, независимо че и двете имат аналог и
по българския НК тъй като се субсумират
под престъпния състав на разпоредбата на чл.249 ал.3 НК на Република България. Наложеното наказание в издаващата държава, доколкото е едно общо за двете
престъпления, е по-високо от минимума, предвиден в чл.36 ал.1 ЗЕЕЗА от 4 месеца.
В
случая решаващо значение има поставената от съдебния орган на РФ правна
квалификация, която не следва да се преценява от настоящия съд, доколкото
производството се основава изцяло на взаимното доверие между издаващия и
изпълняващия орган. Следвайки същото разбиране, съдът възприе численост на
престъпленията, такава, каквато е приета в заповедта. Въпрос на суверенна
преценка на издаващия орган е как ще квалифицира фактите, включително и в колко
престъпни състава ще ги подведе. Достатъчно е, че съгласно чл.37 ал.1 т.5 ЗЕЕЗА
са обособени времево деянията, които са индивидуализирани чрез излагане на
конкретни обстоятелства. В този смисъл ЕЗА съдържа необходимата конкретна
информация за престъпленията и за участието на Н., като отговаря и на
останалите относими към искането за наказателно преследване изисквания по чл.37
ал.1 ЗЕЕЗА.
Не е
налице съмнение и в самоличността на лицето, срещу което е издадена заповедта,
както и че то е именно С.П.Н..
Престъпленията, за които е била издадена ЕЗА
са извършени на територията на Република Франция,
не са амнистирани в Р България и не попадат в нейната юрисдикция, исканото лице
не е осъдено в България, нито в друга държава-членка на ЕС за същите
престъпления, нито пък е малолетен.
На следващо място съдът намира, че не са налице
предпоставките за отказ по чл.40 ал.2 ЗЕЕЗА, тъй като в процесната ЕЗА е
отразено недвусмислено, че след предаването на българския гражданин, на същия
ще бъде връчено незабавно и лично осъдителното решение, което ще има право да
обжалва, както и да поиска ново преразглеждане на делото с неговото лично
участие.
Оттук нататък основният правен въпрос за съществуването
на факултативното основание по чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА за отказ за изпълнение на
ЕЗА, съгласно чиято норма съдът може да откаже предаване, когато исканото лице
живее или е постоянно пребиваващо в Република България, или е български
гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора
наказанието лишаване от свобода, наложено от съда на издаващата държава.
Във връзка с него съдът
обсъди всички доказателства за гражданския статус на исканото за предаване лице
и социалния му статус, който изисква осигуряването на контакт с неговото
семейство и деца.
На следващо място, с оглед
правната връзка на гражданството, съдът отчете и това, че лицето, чието
предаване се иска, има гарантирано право на личен и семеен живот на територията
на България, което следва да бъде съблюдавано при преценка на пропорционалното
му ограничение.
На следващо място съдът прие,
че искането на българския гражданин да търпи
наказанието си в български затвор, за да може да бъде посещаван от
роднините си, е напълно релевантно, изхождащо от правото му по чл. 8 ЕКПЧОС. В
подкрепа на хуманитарните основания за изтърпяване на наказанието в близост до
семейството са и целите на наказанието, доколкото основен принцип в пенитенциарното
право е мястото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода да е най-близко
до местоживеенето на осъдения именно, за да не се стигне до непропорционална на
целите на наказанието намеса в правото на личен и семеен живот и да не се
затрудни впоследствие правилната ресоциализация.
Същевременно
по делото не са ангажирани доказателства, от които да се извежда, че
привеждането в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода по
присъдата, постановена от Съда в Бордо, Република Франция, в
България ще изисква от българските власти повече ресурс от обичайно необходимия
за привеждане в изпълнение на всяко друго наказание лишаване от свобода на
български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец.
Поради това съдът прие, че е
налице основанието по чл.44 ал.8 вр. чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА да откаже
изпълнението на ЕЗА, като се приеме за привеждаме в изпълнение от прокуратурата
по местоживеене на лицето – СГП, наложеното наказание от 1 година лишаване от
свобода на българския гражданин С.П.Н., наложено с влязло в сила Решение
на Окръжен съд в Бордо, Република Франция от 25.10.2016 година.
Съгласно чл.44 ал.10 ЗЕЕЗА
след влизането в сила на решението по ал.8 съдът постанови да се изпрати препис
от него на съответната окръжна прокуратура по местонахождението на лицето - СГП,
която следва да приведе наложеното наказание в изпълнение.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.