№ 67
гр. Варна , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600209 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 260003/22.04.2021 г. по НОХД №
199/20 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият С.Д. е бил признат за виновен и
осъден по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.чл.343, ал.1 б.„в”, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за
една година и шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено с изпитателен срок три години и шест месеца, а по чл.343г от НК му е било
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и десет
месеца.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с
внесеното обвинение, че на 13.12.2019 г. на пътя София-Варна до разклона за с.Лиляк,
община Търговище, при управление на товарен автомобил с прикачено полуремарке, е
нарушил чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на
И. Р., като след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия.
Въззивното производство е по жалба от защитника на подсъдимия, адвокат М., с
която се претендира приложение на чл.55 от НК и налагане на наказание около минимума,
като в съдебно заседание се уточнява, че искането е само досежно лишаването от право да се
управлява моторно превозно средство. Същото искане се поддържа и от подсъдимия, с
аргумент, че има транспортна фирма, а продължителността на наказанието ще го остави без
1
работа и ще се отрази върху доходите на работниците му. Повереникът на частните
обвинители и те лично твърдят, че и в размера, който е наложено, наказанието е твърде
снизходително, но не са го обжалвали и молят да бъде потвърдено. Представителят на
въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти,
изложени от държавното обвинение след изменение по реда на чл.287 от НПК, и възприети
от съда след съвкупна преценка на доказателствената маса, накратко са:
Подсъдимият С.Д., със свидетелство за управление на МПС категории В, С и С+Е,
извършвал по занятие транспортни услуги със собствен товарен автомобил. На 13.12.2019 г.
сутринта се движел с него и прикачено полуремарке по околовръстния път на гр.Търговище,
в дясната пътна лента, като преминал табела Д11 “Начало на населено място гр.Търговище“.
Следвали две последователни кръстовища, второто сигнализирано с пътен знак А28 /за път
без предимство отляво/ и указателна табела за напред – към Шумен и Варна, и за наляво -
към с.Лиляк.
Пътната настилка била мокра, но без валеж, а видимостта добра. Наближавайки
разклона за с.Лиляк, товарният автомобил се спускал по наклон, със скорост между 80 и
90 км/ч, като водачът имал видимост на около 120-130 метра. За идващите от село Лиляк, в
района на кръстовището, чрез две островчета били очертани предвидените отсечки за
включване в главния път: посока София – надясно, и в посока Варна – напред, с поставен
знак Б2 „Стоп“. Подходът към с.Лиляк за обратно движещите се по главния път се
осъществявал по отклонение /ръкав/ вдясно за тях.
В същото време от село Лиляк към главния път приближавал велосипедистът И. Р..
Със скорост около 15 км/ч той навлязъл в пътното платно наляво, но през ръкава,
предназначен за идващите от Варна към селото, а не по предвидения за тази цел път с
поставен знак „Стоп“. Към този момента скоростта на подсъдимия била 82,5 км/ч. Той не
възприел велосипедиста навреме, продължил движението си ускорително, при което с
достигната скорост от 90 км/ч и след 105,6 м последвал удар при „екстрено спиране“ от
негова страна, предприето на отстояние около 13 метра.
След първоначалния контакт велосипедистът бил отхвърлен на платното и получил
множество увреждания. След удара, и като преустановил движението си, подсъдимият Д.
отишъл при пострадалия, който бил все още жив, обадил се на тел.112 и изчакал на място
идването на полицейските и медицински екипи. И. Р. бил транспортиран спешно в
медицинско заведение, но въпреки положените грижи починал в резултат на тежката
съчетана черепно–мозъчна, гръдна и коремна травма.
Така изложените факти се установяват без съществени противоречия от събрания в
хода на съдебното следствие доказателствен материал, който е задълбочено и детайлно
анализиран в мотивите към проверяваната присъда, при което в настоящата инстанция
между страните не съществува спор по фактите, а техният правен анализ безспорно
2
позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.343а, ал.1,
б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б.„в” от НК.
Изяснена е без никакво съмнение действителната регулация на движението в
процесния участък, обуславяща ангажиране на отговорността на водачите на МПС от
игнорирането й, както и чие поведение се явява формиращ фактор за последвалото
произшествие.
Към инкриминираната дата 13.12.2019 г., табелата Д11 за начало на населеното място
гр.Търговище вече е била поставена, с което в участъка след нея, където се е движел
подсъдимият и е настъпило ПТП, скоростта, с която той е бил длъжен да се съобрази, е
разрешената за населено място и указана в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч.
Несъмнено са установени действителната скорост на движение на т.а. от 82,5 км/ч
към момента на навлизане на велосипедиста по главния път, както и скоростта му в
момента на удара от около 90 км/ч.
Когато пострадалият Р. е навлязъл в платното за движение, пресичайки неговата
лявата граница, товарният автомобил е отстоял на около 106 метра от мястото на удара. При
наличието на неограничена пряка видимост 120-130 метра, от височината на своята кабина,
макар и навлизането да е осъществено не по предназначения за това път, обективно
подсъдимият е можел да възприеме велосипедиста като непосредствена опасност за
движението си, и да предприеме спирането своевременно, а не от около 13 метра, когато
очевидно ударът е бил непредотвратим.
Опасната зона за спиране при движение с разрешената скорост от 50 км/ч е
определена на 43 метра, а в момента, в който пострадалият реално навлиза в платното за
движение, т.а. на подсъдимия Д. отстои на 106,5 метра от мястото на удара, т.е. ударът би
бил предотвратим. Нещо повече, посредством използваните експертни знания е установено,
че при своевременна реакция, макар и в гранични стойности, но със сравнително малка
разлика, дори и с установената превишена скорост, при адекватно усилие, подсъдимият би
могъл да предотврати ПТП, или най-малкото, съприкосновението би било с много по-малък
интензитет.
Страните не спорят и по приложението на материалния закон. При решаване на
въпроса поведението на кой от участниците в конкретния пътен инцидент е довело до
настъпилия опасен резултат, предходният съд правилно е извел аргументи за обуславящи го
нарушения от страна на подсъдимия и по двете вменени му норми на ЗДвП – тъй като не е
изпълнил предвиденото в чл.20,ал.2, изр второ задължение при възникване на опасност да
намали или да спре, заедно с предписаната скорост на движение в рамките на населено
място по чл.21, ал.1, защото всяко от тези две нарушения на самостоятелно основание
участва в причинно следствения процес, респ. съставлява елемент от обективната страна на
инкриминираното престъпление.
3
Правилно е отчетено и допуснатото от пострадалия велосипедист съпричиняване,
изразено в осъщественото от него, в нарушение на правилата за движение, навлизане в
платното за движение, без спазване на изискванията при включване в път с предимство,
както и цялостно незаконосъобразното изпълнение на въпросната маневра по смисъла на
чл.25 от ЗДвП.
Безспорно е и, че след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, който е бил жив към момента на помощта – обадил се е на
тел.112 и е помогнал да го натоварят в линейката.
С иницииращата жалба справедливостта на наказанието се оспорва поради отказ да
бъде приложен чл.55 от НК, а в съдебно заседание се поддържа прекомерност само на
наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
При индивидуализацията на конкретното наказание лишаване от свобода в границите
на санкцията по приложимата правна норма – до четири години, определеният размер от
една година и шест месеца се явява между минималния и средния. Окръжният съд е
достигнал до това решение, след като на чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата
му ангажираност, съпричиняването от пострадалия, съдействието за разкриване на
обективната истина и разкаянието, изразено в последната дума, е противопоставил
цялостното му поведение като водач на МПС, изведено от справката за административни
нарушения - 15 за единадесет години, които и по съдържание го характеризират в негативен
план, защото сочат на подценяване задължението за спазване режима на скоростта, което е
едно измежду определените в съдебната практика като „груби нарушения“, с необходимост
да бъде съобразявано при индивидуализиране както на основното, така и на кумулативното
наказание по чл.37,ал.1, т.7 от НК. Към отегчаващите обстоятелства окръжният съд
правилно е отчел и величината на превишението – 50-90 км/ч.
При съпоставката на значимите обстоятелства е приет превес на смекчаващите,
съответен на който се явява и конкретният размер на всяко от двете наказания, които не са
определени в разрез с разбирането на законодателя за справедливост. Въпросът за
възможното приложение на чл.55 от НК е бил поставен и пред първата инстанция, където е
намерил адекватен отговор. В своята съвкупност смекчаващите отговорността обстоятелства
не покриват изискването за многобройност, при това следва да се отбележи, че въззивният
съд не отбелязва някакъв съществен принос за разкриване на обективната истина, който да
отдаде на подсъдимия, извън изпълнението на обичайните задължения за всеки един водач
при ПТП, нито придава тежест на обстоятелството, че резултатът от изследванията му за
употреба на алкохол и наркотици е отрицателен. Подкрепя се изцяло разбирането, че не е
налице и второто законово условие - и най-лекото предвидено в специалната норма
наказание да се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия Д..
При определяне размера на предвиденото в чл.343г от НК наказание, в рамките на
възможността по чл.49, ал.2 от НК, съдът е счел, че то следва да надхвърля лишаването от
4
свобода само с четири месеца /при допустими три години/, и го е отмерил на една година и
десет месеца. При изложеното вече становище на въззивния състав, че основното наказание
е справедливо, допустимата претенция на жалбоподателя за намаляване се ограничава в
рамките на тези четири месеца, но липсват основания тя да бъде уважена. Допуснатите
груби нарушения на режима на скоростта и задължението за своевременна реакция и
спиране в случай на опасност на пътя, от водач с професионална категория СЕ, който
управлява многотонно съчленено МПС с внушителни габарити, както и данните за
дисциплинираността му като водач във времето преди произшествието, са пречка за
определяне на по-малко като размер наказание от този вид.
При кумулативно предвидени наказания, адекватността на наказателната репресия
следва да се преценява в светлината на тяхното комплексно въздействие, за това и при
отчетените по брой, вид и тежест смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
така определените от първоинстанционния съд две наказания се допълват по начин, че да не
допуснат нарушение на изискванията за съответност и справедливост, и не се налага да
бъдат изменяни както по подадената жалба, така и служебно. Достатъчно снизхождение към
подсъдимия е проявено и чрез определянето на минимално възможния като размер
изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други
основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Апелативния съд в гр.Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/22.04.2021 г. по НОХД № 199/2020 г. на
Окръжен съд Търговище.
Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на
Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5