В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на седми декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. №
61/2017 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени
са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1,
предл. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС (уточнени с Молби вх. №
892/15.02.2017 г. и № 2012/31.03.2017 г. - л.
36 - 44) от ищеца Т.Й.Н.,
упълномощил като проц. представители адв. Е.Д. и адв. Е.К. - М. от Адвокатска колегия –
гр. Русе (л. 11), за установяването на правото му на собственост, придобито въз основа на осъществено в
периода: 2002 - 2017 г. давностно владение, както следва:
1.1. по отношение на О. Т. върху:
1.1.1. реално обособена част от около 600 кв. м от
ПИ 362, целият с площ от 707 кв. м., при граници за частта: на север - землищна
граница, на изток - ПИ 361, на юг - ПИ 360;
1.1.2. реално обособена част от около 700 кв. м от
ПИ 361, целият с площ от 2 274 кв. м., при граници за частта: на север -
землищна граница, на юг - ПИ 352, на запад - ПИ 360 и ПИ 362;
1.1.3. реално обособена част от около 100 кв. м от
ПИ 352, целият с площ от 753 кв. м., при граници за частта: на север - ПИ 361,
на запад - ПИ 353;
1.1.4. реално обособена част от около 400 кв. м. от
ПИ 353, целият с площ от 994 кв.м, при граници за частта: на изток - ПИ 352, на
запад - ПИ 354, на север - ПИ 360;
1.1.5. реално обособена част от около 1 300 кв. м. от ПИ 360, целият с площ от 1 520 кв. м., при граници за частта: на изток - ПИ 361, на юг - ПИ 353 и ПИ 354, на север - ПИ 362;
1.2. по отношение на Е.Р.А. върху:
1.2.1. реално обособена част от около 700 кв. м от
ПИ 361, целият с площ от 2 274
кв.м., при граници за частта: на север - землищна граница, на юг - ПИ 352, на запад
- ПИ 360 и ПИ 362;
1.2.2. реално обособена част около 1 300 кв. м. от
ПИ 360, целият с площ от 1 520
кв.м., при граници за частта: на изток - ПИ 361, на юг - ПИ 353 и ПИ 354, на
север - ПИ 362;
както и осъждането на последния
да предаде на ищеца владението върху имотите;
1.3. по отношение на Ш. А.М., С.И.А. и М.А.Х. върху:
1.3.1. реално обособена част около 100 кв. м. от ПИ 354, целият с площ от 1 545 кв.м., при граници за частта: на изток - ПИ 353, на север - ПИ 360.
1.4. Ищецът твърди, че с Договор от 16.04.1951 г.,
заверен от съдия при Народен местен съд - с. Цар Самуил, подпис №
649/21.XII.1951 г., Н. А.Х. *** Самуил продал и предал владението на дядото му
по майчина линия - Т. Д.Т., ясак от 5 декара, от които 4 декара лозе и 1 декар
празно място, намиращо се в чертите на с. Цар Самуил, „Нова махала”, при
съседи: Р. Р. Х., Н. М.Х. и Х. Р. К..
1.5. Ищецът твърди се, че след смъртта на майка му
през 1993 г. имотът бил обработван като лозе от него с помощта на баща му Й. Н.
П.. Ищецът бил продължил да обработва имота и след смъртта на баща си през 2002
г., като е засаждал различни култури - люцерна, тикви и др. Владението
продължило повече от десет години, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно,
поради което бил придобил правото на собственост по давност.
1.6. Твърди се, че от 2015 г. и до настоящия
момент ищецът отдавал под наем имота на Е.Р.А. ***, срещу заплащане на наемна
цена, но без сключен писмен договор. Наемателят обработвал имота като отглеждал
зеленчуци. В началото на месец декември 2016 г. Е.А. бил заплатил дължимия за
2016 г. наем.
1.7. Твърди се, че към момента имотът, който се
владее от ищеца, обхваща части от имоти по плана за земеразделяне и части от
имоти, попадащи в регулационния план на село Цар Самуил. Имотът се намирал
между продълженията на улиците „С. п.” и „Г. И.” а на север граничел с улица
„Вежен” в село Цар Самуил. Точното разположение на владеният от ищеца имот,
било видно от изображение от „Google earth“. На изображението границите на
имота били нанесени с червен контур.
1.8. Твърди се, че за описаните по - горе имоти №
362, № 361, № 352, № 353 и № 360 били съставени Актове за частна общинска
собственост, както следва: АОС № 1419 от 04.03.2013 г., АОС № 1441 от
21.03.2013 г., АОС № 1436 от 21.03.2013 г., АОС № 1435 от 21.03.2013 г., АОС №
1469 от 16.04.2013 г., вписани в Службата по вписванията град Тутракан.
1.9. Твърди се, че с договори за покупко-продажба
от 03.08.2016 г. ПИ № 361 и ПИ № 360 са били продадени от О. Т.на Е.Р.А. ***.
1.10. Твърди се, че за Поземлен имот № 354, ОбСЗГ
град Тутракан била издала Решение № ЦС694 от 29.05.1995 г. за възстановяване
правото на собственост на наследниците на А.М.Х..
1.11. Ищецът не бил сключвал граждански брак.
2. Ответникът
Е.Р.А. е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Д.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 96), с който оспорва исковете.
2.1. Наведено е възражение, че имотите са придобити от общината на осн.
чл. 19 от ЗСПЗЗ.
3. Ответниците
Ш.А.М., С.И.А. и М.А.Х. са подали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначеният им съда с Определение № 391 от 11.07.2017 г. особен
представител адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, с който оспорват
исковете.
4. Ответник
О. Т.е подала отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете. Същата е упълномощила като процесуален
представител юрк. Ц.Г. (л. 125).
4.1. Наведено е възражение, че имотите са придобити от общината на осн.
чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
5. На 08.08.1936 г. Заповеди № 2431 и № 243 от 08.08.1936 г. на Министъра на „О.С. Пътища и Благоустройство” - гр. София са одобрени Кадастрален и регулационен план на с. Цар Самуил (л. 131).
6. На 28.08.1950 г. е съставен учредителен протокол на ТКЗС - с. Цар Самуил (л. 140 - 144). Т. Д.Т. (дядо на ищеца) е подписал протокола като съучредител (поз. № 40). В учредителният протокол е отразено, че съгл. чл. 5 на всеки от членовете се оставят за лично ползване 5 дка земя.
8. На 16.11.1957 г. Т. Д.Т. е подал до Председателя на ТКСЗ - с. Цар Самуил заявление - декларация за приемането му като член - кооператор с 31 дка обработваеми земя (л. 127).
9. На 04.04.1962 г. със Заповед № 1153/04.04.1962 г. на ОНС - гр. Силистра е одобрено изключването от регулационните граници на редица квартали, в които попадат имоти с пл. № 352, № 353, № 360, № 361, № 362 (л. 131).
10. На 15.01.1981 г. Т. Д.Т. починал, като съгласно представените удостоверения за наследници ищецът е негов внук (л. 13 - 15).
11. На 22.08.1990 г. със Заповед № 324/22.08.1990 г. на ОбНС - гр. Тутракан е одобрен сега действащия Застроителен и регулационен план на с. Цар Самуил, съгл. който части от имоти с пл. № 361, № 362 (по плана от 136 г.) попадат в регулационните граници на новия план (л. 131).
12. На 20.07.1993 г. в ДВ, бр. 62 е обнародван план за земеразделяне на землището на с. Цар Самуил (коригиран - ДВ. бр. 79/12.09.1997 г., бр. 51/04.06.1999 г.)
13. С Протоколно решение № 2/01.12.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена от Директора на ОДЗ - гр. Силистра имот № 000352 (поз. № 118), № 000353 (поз. № 119), № 000360 (поз. № 124), № 000361 (поз. № 125), № 000362 (поз.№ 126) по КВС на с. Цар Самуил са определени като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (л. 98 - 105).
14. През 2013 г. са съставени Актове за частна общинска собственост за следните имоти съгл. КВС на с. Цар Самуил (л. 106 - 109):
14.1. Акт № 1469/16.04.2013 г. - за имот № 000360;
14.2. Акт № 1435/21.03.2013 г. - за имот № 000353;
14.3. Акт № 1436/21.03.2013 г. - за имот № 000352;
14.4. Акт № 1441/21.03.2013 г. - за имот № 000361;
14.5. Акт № 1419/04.03.2013 г. - за имот № 000362;
15. На 29.07.2016 г. между отв. Община Тутракан, в качеството й на продавач и отв. Е.Р.А., в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко - продажба, касаещ имот № 000361 по КВС на ц. Цар Самуил (л. 92).
16. На същата дата между отв. Община Тутракан, в качеството й на продавач и отв. Е.Р.А., в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко - продажба, касаещ имот № 000360 по КВС на ц. Цар Самуил (л. 93).
17. На 31.03.2017 г. е вписана исковата молба, предмет на настоящото производство (л. 36)
17.1. На 16.06.2017 г. между отв. Община Тутракан, в качеството й на продавач и отв. Е.Р.А., в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко - продажба, касаещ имоти № 000352 и № 000353 по КВС на ц. Цар Самуил (л. 155).
18. По делото е изслушано заключение на назначена съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 160 - 164), която е заснела границите на имота, посочени от ищцовата страна на място. Вещото лице (в. л.) е установило, че границите на имота, описан в договора от 1951 г. (вж. т. 7), не могат да бъдат установени.
19. По делото е изслушано заключение на назначена допълнителна съдебна техническа експертиза (ДСТЕ - л. 177 - 181), която е нанесла границите на имота така, както са индивидуализирани в исковата молба уточненията към нея.
19.1. Вещото лице е допуснало грешка като е включило и част имота, попадаща в регулационните граници на населеното място (заключена между т. 1, т. 2, т. 3, т. 15). Такава претенция не предявена от страна на ищеца с уточняващата молба, поради което съдът не кредитира заключението в тази му част и в по - нататъшното изложение под „отразени в ДСТЕ граници съгл. исковата молба” има предвид само границите, заключени между т. 4 - 15 по синия контур.
19.2. Установено е, че тези граници се разминават от посочените от ищеца граници при заснемането на имота на място при изготвянето на първоначалната СТЕ (В тази връзка ищецът е направил искане за изменение на искането си съобразно границите, заснети при изготвянето на първоначалната СТЕ. Доколкото обаче границите на имота, отразени в ДСТЕ със син контур, са били вече индивидуализирани с исковата молба и уточненията към нея, съдът е приел, че искането представлява изменение на петитума - искане за установяване на правото на собственост върху имот с различни граници. Тъй като искането е направено несвоевременно (трето съдебно заседание), съдът го е отхвърлил с Протоколно определение от 07.12.2017 г. - л. 188).
20. По делото са изслушани показанията на свид. на ищеца: С. Н. С., М. Ф. И., Х. Р. Х. и на общината: Н. О. И. (л. 166 - 168).
20.2. Според свид. С., М. И. и Х. преди това родителите му са обработвали място в покрайнините на селото, в близост до водна кула. От 1989 г. - 1990 г. имотът се обработвал от ищеца.
20.3. Според свид. С.и Х. от 2012 - 2013 г. имотът се обработвал от ответника Е.Р.А..
20.4. Свид. С.и Х. твърдят, че имотът бил отдаден под наем от ищеца на отв. А.. (Свид. С.черпи информацията от ищеца, а свид. Х. - от ищеца и ответника).
20.5. Според свид. С.и Х. имотът не бил включван в ТКЗС.
20.6. Обратно, според свид. Н. И. всички имоти около водната кула са формирали масив от 270 дка, който през 1969 г. нараснал до 320 дка. Тези земи се обработвали от ТКЗС до 1994 г. Земите на родителите на ищеца и на дядо му също били включени в ТКЗС.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
I. По
допустимостта
21. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II. По основателността
22. Относно
придобиването на имота от ищеца
23. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
23.1. На първо място са налице сериозни затруднения за установяването на границите на процесния имот.
23.1.1. От показанията на свидетелите на ищеца може да се установи приблизителното местоположение на имота (близо до водната кула) и приблизителната площ на имота (около 5 дка).
23.1.2. По никакъв начин обаче показанията на свид.
на ищеца не сочат на границите, описани от ищеца в искова молба и уточненията
към нея (отразени със син контур в ДСТЕ): „Като вървиш по ул. „Вежен” и застанеш с/у
кулата, имотът му е наляво .[…] Като се качваш нагоре към кулата в дясно. Може
да се стигне пеша до кулата, има едната ул. „Струма”, другата „Черен бряг” ли
беше... Моята улица е „Витоша”. Има и улица, която е директно до кулата. Мисля,
че от „Сакар планина” се тръгваше нагоре и се стига директно на кулата. Вдясно
остава имотът на Т.. […] Има мрежа там, като съм на „Сакар планина”, мрежата е
на пътя. Имотът излиза на улица „Сакар планина” и на другата, напречната, към
Голяма Враново, там Т. имаше мрежа. […] Като тръгна по „Сакар планина”,
неговото място е отдясно, моята къща е отляво. Първо е моята къща после е
неговото място. Има кула. Има път до кулата. Мястото е зад кулата. Моята къща е
на ъгъла между улиците „Сакар планина” и „Вежен”. Място на Т. *** от долната
страна. „Сакар планина” излиза на кулата. Двете улици се пресичат. От
кръстовището на двете улици, като гледаме срещу кулата, мястото на Т. остава
вдясно. От кръстовището, като тръгнем по „Вежен”, остава вляво.” По делото не са приложени каквито и да е доказателства, от
които да се установи местоположението на посочените улици. Установено е само
местоположението на водната кула.
23.1.3. Налице е и разминаване при индивидуализацията на имота посредством засетите в него и около него култури. С съдебно заседание (л. 161) в. л. е уточнило[1]: „Самият имот се отличава по начина на обработване. Имаше засято зеле. Записала съм и с какво са засети околните имоти. На изток в имот № 361 има люцерна и кайсии, на юг - в имот № 353 има люцерна, в имот № 354 има кайсии, в имот № 352 има кайсии. На запад са дворни места. Не съм ги описала. Остатъчната част от имот № 360 и № 362 са част от дворни места. На север имотът граничи с улица. Северната граница на имота (т. 14 - т. 13 от Комбинираната скица), имотът граничи с улица. Между т. 14 и северната граница на имот 362, т. е. северозападно от имота, има дворно място. На североизток има люцерна между т. 13 и т. 12 и кайсии и под люцерната. Южно от нея са кайсиите.”
23.1.4. Същевременно
свидетелите на ищеца споделят други впечатления: “Под
него има овощни дръвчета. След мястото има зеле и след него има овощни
дръвчета. На самия имот и отляво, и отдясно има овощни дръвчета. […] След
неговия имот имаше градина с кайсии, дръвчета имаше, но дали бяха кайсии, дали
други... […] Има отсреща овощни дървета, под него. […] Сега зеле има сято […]
Като застанеш на ул. „Вежен” има градини около имота. Има кайсии край него,
отдясно има кайсии и отсреща пак има. Отляво на имота пак кайсии има. Зад имота
има люцерна и пак кайсии. Люцерна има отляво.”
23.1.5. Допълнителна
трудност създава факта, че в различни периоди в имота са сети различни култури,
което създава съмнения дали владението е осъществено през целия период na владението в едни и същи
граници (които не са трайно материализирани на терена от всички страни).
23.1.6. В обобщение следва да се заключи, че с показанията на свидетелите не може по никакъв начин да се установи, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота именно в границите, описани от ищеца в искова молба и уточненията към нея (отразени със син контур в ДСТЕ). Отново следва да бъде акцентирано върху факта, че показанията сочат на упражнявана фактическа власт от ищеца в местността около водната кула, но доколкото границите на процесния имот не са нанесени в плана за земеразделяне, същите следва да бъдат установени по безспорен начин.
23.1.7. Поради тази причина исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
23.1.8. Независимо от това съдът намира, че с оглед внасянето на допълнителна яснота, следва да бъдат разгледани и възраженията на ответниците.
24.
Относно
придобиването на имотите от общината на имоти № 000362, № 000361, № 000352, № 000353, № 000360
24.1.
По делото
безспорно е установено, че дядото на ищеца Т. Д.Т. е един от учредителите на
ТКЗС - с. Цар Самуил през 1950 г.
24.2.
През 1951 г.
същият е сключил договор за продажба, която обаче с оглед разпоредбата на чл.
18 от ЗЗД не е породила вещнопрехвърлителен ефект.
24.3.
През 1957 г. в
резултат на подаденото от Т. Д.Т. заявление - декларация са били обобществени 31 дка земеделски земи. По делото не са
ангажирани доказателства, че определени количества от притежаваните от Т. Д.Т. земи да са оставени за „лично
ползване”, съгл. предвиденото в чл. 5 при учредяването на ТКЗС. Последното би
позволило евентуално последващото доказване на обстоятелството, че именно тази
оставена за лично ползване земя съвпада с процесния имот. Такова доказване е
необходимо и с оглед факта, че Т. Д.Т. е разполагал и с други имоти в землището
на селото (вж. т. 20.1).
24.4.
Установената от
писмените доказателства фактическа обстановка кореспондира с показанията на
свид. Н. И., който е категоричен, че всички
имоти около водната кула са формирали масив обработван от ТКЗС, като единици са
били стопаните, които са продължили обработването на имотите в реалните им
граници (като дядото на ищеца не е сред тях).
24.5.
При това положение следва да се приеме, че имоти №
000362, № 000361, № 000352, № 000353, № 000360 също са бил включени в масива, като в тази
част не следва да бъдат съобразявани показанията на свид. С.и Х.
24.6.
Няма данни за тези имоти да са подадени заявления за
възстановяване на правото на собственост.
24.7.
В тази връзка с одобряването на плана за земеразделяне
на 20.07.1993 г. имотите са включени в общинския поземлен фонд съгл. чл. 19 от
ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 17 от 1991 г.).
Впоследствие с изменението на чл. 19 с ДВ, бр. 98 от
1997 г. е предвидено, че общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след изтичането на 10-годишен срок земите стават
общинска собственост (впоследствие в ДВ, бр. 99 от 2002 г. е конкретизирано, че
срокът тече от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост).
24.8. Поради
тази причина на осн чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
98 от 1997 г.) съдът намира, че през 2003 г. имотите са станали общинска
собственост. Дори да се приеме, че за процесните имоти планът е одобрен с
последната корекция (обн. ДВ, бр. 51/04.06.1999 г.), това би ще
наложи извода, че общината е придобила правото на собственост през 2007 г. с
изм. на чл. 19 от ЗСПЗЗ със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.), приложим и
по отношение на заварените земеделски земи, останали след възстановяването на
правата на собствениците, които общината стопанисва и управлява или е придобила
след изтичането на 10-годишния срок от влизане в сила на плана за земеразделяне
и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници съгл. §
26 от ПЗР на с. з.
24.9.
Съгл. § 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила
от 01.06.2006 г., последното изменение ДВ, бр. 7 от 2018 г.) давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2022 г.
24.10.
С оглед
гореизложеното, дори да се приеме за установено, че ищецът е упражнявал
фактическата власт в твърдените от него граници, той не би могъл да придобие
правото на собственост върху части от имоти № 000362, № 000361, № 000352, №
000353, № 000360, тъй като дори владението му да е установено през 2002 г.,
давността е спряла да тече с придобиването на правото на собственост от
общината върху имотите най - късно през 2007 г. (вж. т. 24.8).
25.
В тази връзка
съдът приема, че исковете в тази им част се явяват неоснователни и на това
основание.
Разноски
26. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, както следва:
26.1. за О. Т.- юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер - 100 лв.
26.2. за Е.Р.А. - адв. възнаграждение в размер на 400 лв.
27. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца Т.Й.Н., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, срещу ответника О. Т.за установяването на
правото му на собственост, придобито въз основа на осъществено в периода: 2002
- 2017 г. давностно владение, върху следните части от имоти,
индивидуализирани по плана за земеразделяне на с. Цар Самуил, общ. Тутракан:
1.
реално
обособена част от около 600 кв. м от имот № 000362, целият
с площ от 707 кв. м., при граници за частта: на север - землищна граница, на
изток - имот № 000361, на юг - имот № 000360;
2.
реално
обособена част от около 700 кв. м от имот № 000361, целият
с площ от 2 274 кв. м., при граници за частта: на север - землищна граница, на
юг - имот № 000352, на запад - имот № 000360 и имот № 000362;
3.
реално
обособена част от около 100 кв. м от имот № 000352, целият
с площ от 753 кв. м., при граници за частта: на север - имот № 000361, на запад
- имот № 000353;
4.
реално
обособена част от около 400 кв. м. от имот № 000353, целият
с площ от 994 кв.м, при граници за частта: на изток - имот № 000352, на запад -
имот № 000354, на север - имот № 000360;
5. реално обособена част от около 1 300 кв. м. от имот № 000360, целият с площ от 1 520 кв. м., при граници за частта: на изток - имот № 000361, на юг - имот № 000353 и имот № 000354, на север - имот № 000362.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца Т.Й.Н.,
с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***, срещу ответника
Е.Р.А., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***, за установяването на правото му на
собственост, придобито въз основа на осъществено в периода: 2002 - 2017 г. давностно
владение, върху следните части от имоти, индивидуализирани по плана за
земеразделяне на с. Цар Самуил, общ. Тутракан:
1.
реално
обособена част от около 700 кв. м от имот № 000361, целият
с площ от 2 274 кв. м., при граници за частта: на север - землищна граница, на
юг - имот № 000352, на запад - имот № 000360 и имот № 000362;
2. реално обособена част от около 1 300 кв. м. от имот № 000360, целият с площ от 1 520 кв. м., при граници за частта: на изток - имот № 000361, на юг - имот № 000353 и имот № 000354, на север - имот № 000362.
както и осъждането на ответника
да предаде на ищеца владението върху съответните части от имотите.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца Т.Й.Н.,
с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***, срещу ответниците
Ш.А.М., роден на *** г.; С.И.А., родена на *** г. и М.А.Х., роден на *** г., за установяването на правото му на собственост, придобито въз
основа на осъществено в периода: 2002 - 2017 г. давностно владение, върху
реално
обособена част от около 100 кв. м. от имот № 000354 по плана за
земеразделяне на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, целият с площ от 1 545 кв.м.,
при граници за частта: на изток - имот № 000353, на север - имот № 000360.
ОСЪЖДА ищеца Т.Й.Н., с ЕГН **********, да заплати на ответника Е.Р.А., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи на 400 лв. (четиристотин лева).
ОСЪЖДА ищеца Т.Й.Н., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски, възлизащи на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: