№ 3958
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110205567 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя
Н.С.Ц. чрез адв. С. Т. със съдебен адрес ******** срещу Наказателно
постановление № Пк-5-ДНСК-168 от 23.08.2022 г., издадено от и.д. Началник
на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на
жалбоподателя, на основание чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т. 15
от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лв.
за нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ във вр. с чл.46а във вр. с чл.46, ал.1,
т.3 от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление
и моли за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Същият не
отрича, че на 21.10.2021 г. е бил изготвен комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания на
1
строежите, към който не е приложено разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, но твърди, че на
13.01.2022 г. дружеството възложител „*************“ ЕООД е подало
заявление вх.№ 21/СЛУ -7586 до Главния архитект на Община ********* за
оттегляне на документите относно искането за издаване на заповед за
допълване на издаденото разрешение за строеж № РС 38/08.02.2017 г. поради
промяна в инвестиционното намерение. На същата дата /13.01.2022 г./ е
извършена проверката от служителите на РДНСК *********, за което е бил
съставен констативен протокол. За самото оттегляне на документите е била
уведомена РДНСК *********, чрез изпращане на електронно съобщение,
както и чрез писмо по куриер. Всички тези обстоятелства били изложени и в
депозирани писмени възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение, но не били обсъдени от наказващия орган.
Според жалбоподателя това е в нарушение на процесуалните правила и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. На следващо място се изнасят твърдения и за друго
съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административно-
наказателното производство свързано с посочената за нарушена разпоредба на
чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото от нарушението не са настъпили вредни
последици, същото е извършено за първи път и на дружеството не са налагани
други административни наказания.
Въззиваемата страна – Началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/- редовно призована за с.з, чрез своя процесуален
представител моли издаденото наказателно постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
2
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Пк-5 от
08.03.2022 г. на главен инспектор в Регионална дирекция за национален
строителен контрол – ********* /РДНСК-*********/ е установено, че на
21.10.2021 г. в гр.София жалб.„**********“ ЕООД, във функцията си на лице,
упражняващо строителен надзор-консултант, въз основа на Удостоверение №
РК-0740/12.09.2017 г., издадено от началника на Дирекция за национален
строителен контрол (ДНСК), е изготвило комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания на
строежите, съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) за строеж: „Дом за стари хора с увреждания“, промяна по чл. 154 от
ЗУТ, намиращ се в УПИ С-2991-за социални грижи, кв. 21, по плана на с.
********, община ********* с административен адрес: **********, в
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, при липсата на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
по чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, което е необходимо условие за
одобряване на инвестиционния проект.
Съгласно одобрения на 22.12.2021 г. от главния архитект на община
*********, инвестиционен проект във фаза технически проект по част „ВиК“,
в частта „Канализация“ е предвидено битовите води да се насочват към
площадковата канализация и оттам към пречиствателно съоръжение.
Пречистените води се заустват в прилежащото дере. В първоначалния проект е
предвидено битовите канални води да се насочват към площадкова
канализация и оттам към изгребна яма. Видно от издаденото Разрешение за
строеж № 38/08.02.2017 г. от главния архитект на община ********* строеж
„Дом за стари хора с увреждания“ е определен като четвърта категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „б“ от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Нарушението е установено на 13.01.2022 г. при извършена служебна
проверка от служители на РДНСК-********* на основание чл. 156, ал. 4 от
ЗУТ на издадена Заповед № 101/23.12.2021 г. на главния архитект на община
*********, на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за допълване на Разрешение за
строеж № 38/08.02.2017 г. за строеж: „Дом за стари хора с увреждания“,
намиращ се в УПИ С-2991-за социални грижи, кв. 21, по плана на с. ********,
община ********* с административен адрес: **********, за което е съставен
3
Констативен протокол № Зап.101/13.01.2022 г.
По случая била издадена Заповед № ДК-11 -Пк-1/13.01.2022 г. на
Началника на РДНСК- ********* по реда на чл. 156, ал. 5, във връзка с ал. 3,
във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 8 и чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ за отмяна на Заповед
№ 101/23.12.2021 г. на главния архитект на община *********, заедно с
одобрените на 22.12.2021 г. инвестиционни проекти. Заповедта влязла в сила
на 11.02.2022 г., съгласно Констативен протокол № ДК-11-Пк- 1/14.02.2022 г.
В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 8 от
ЗУТ, във връзка с чл. 46а от ЗВ и във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ, както и
че нарушението е извършено на 21.10.2021 г. в гр.София, поради изготвения
комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със
съществените изисквания на строежите № С 14/21.10.2021 г. и поради фактът,
че седалището и адресът на управление на жалб. „**********“ ЕООД е в
гр.София.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното Наказателно
постановление № Пк-5-ДНСК-168 от 23.08.2022 г. на и.д. Началник на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на
жалбоподателя, на основание чл.237, ал.1, т.6, предложение първо от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т. 15
от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лв.
за нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ във вр. с чл.46а във вр. с чл.46, ал.1,
т.3 от Закона за водите /ЗВ/.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. Ц. К., които съдът кредитира като последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално
4
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, / Раздел II
„Съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти“/ инвестиционните
проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на
разрешение за строеж. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ оценката обхваща
проверка за съответствие с изискванията на влезли в сила административни
актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо
условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната
среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство
или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези
актове в проекта.
В чл.46, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗВ е предвидено, че разрешително за
ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за проектиране на обекти, в т. ч. канализационни системи
на населени места, селищни и курортни образувания. Съгласно чл. 46а, ал.1 от
ЗВ представянето на разрешително по чл. 44 и 46 е необходимо условие за
одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на
Закона за устройство на територията.
Съгласно санкционната норма на чл.237, ал.1, т.6, пр.1 от ЗУТ
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на
юридическо лице или едноличен търговец, както следва: на лице, извършило
оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на
изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор
допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в
размер от 5000 до 50 000 лв..
В случая не е спорно между страните, че жалб.„**********“ ЕООД, във
функцията си на лице, упражняващо строителен надзор-консултант, въз
основа на Удостоверение № РК-0740/12.09.2017 г., издадено от началника на
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), е изготвило комплексен
доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със
съществените изисквания на строежите, съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от Закона
5
за устройство на територията (ЗУТ) за строеж: „Дом за стари хора с
увреждания“, промяна по чл. 154 от ЗУТ, намиращ се в УПИ С-2991-за
социални грижи, кв. 21, по плана на с. ********, община ********* с
административен адрес: **********, при липсата на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
по чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/.
От приложеното по преписката заверено копие на Заповед №
101/23.12.2021 г. на главния архитект на община *********, е видно, че
същата е издадена на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за допълване на
Разрешение за строеж № 38/08.02.2017 г. за строеж: „Дом за стари хора с
увреждания“, намиращ се в УПИ С-2991-за социални грижи, кв. 21, по плана
на с. ********, община ********* с административен адрес: **********, като
измежду основанията за нейното издаване е посочен процесния комплексен
доклад № С 14/21.10.2021 г., изготвен от „**********“ ЕООД. От показанията
на свидетел К., както и от приложените писмени доказателства безспорно се
установява, че на посочената заповед на главния архитект на община
********* е извършена служебна проверка от служители на РДНСК-
********* на основание чл. 156, ал. 4 от ЗУТ, в хода на която е констатирано,
че комплексният доклад е изготвен при липсата на Разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по чл. 46,
ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, което е необходимо условие за неговото
одобряване. В тази връзка е била издадена Заповед № ДК-11 -Пк-1/13.01.2022
г. на Началника на РДНСК- ********* по реда на чл. 156, ал. 5, във връзка с
ал. 3, във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 8 и чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ за отмяна на
Заповед № 101/23.12.2021 г. на главния архитект на община *********, заедно
с одобрените на 22.12.2021 г. инвестиционни проекти, влязла в сила на
11.02.2022 г.
Спорният по делото момент е свързан с подадено на 13.01.2022 г. от
дружеството възложител „*************“ ЕООД заявление вх.№ 21/СЛУ -
7586 до Главния архитект на Община ********* за оттегляне на документите
относно искането за издаване на заповед за допълване на издаденото
разрешение за строеж № РС 38/08.02.2017 г., поради промяна в
инвестиционното намерение и дали същото е било отчетено от
актосъставителя, респ. от наказващия орган при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът
6
намира горното обстоятелство за ирелевантно в случая, доколкото на първо
място въз основа на постъпилото на 16.12.2021 г. заявление вх.№ 21/СЛУ -
7586-1/16.12.2021 г. от „*************“ ЕООД за изменение по чл.154, ал.5 от
ЗУТ на същия обект вече е била издадена Заповед № 101/23.12.2021 г. на
главния архитект на община ********* за допълване на Разрешение за строеж
№ 38/08.02.2017 г. На следващо място подаденото впоследствие заявление за
оттегляне на документите е от възложителя, а не от санкционираното лице –
консултант, което не води до отпадане на отговорността на последното за
извършеното нарушение.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от
жалбоподателя нарушение на процесуалните правила при квалифициране на
установеното нарушение. В съставения АУАН и в издаденото НП е посочено и
словесно, и цифрово, че санкционираното лице „... при изпълнение на
функцията си на лице, упражняващо строителен надзор-консултант е
изготвило комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен
проект със съществените изисквания на строежите, съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за строеж: „Дом за стари хора с
увреждания“, промяна по чл. 154 от ЗУТ, намиращ се в УПИ С-2991-за
социални грижи, кв. 21, по плана на с. ********, община ********* с
административен адрес: **********, в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ,
при липсата на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води по чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите
/ЗВ/, което е необходимо условие за одобряване на инвестиционния проект“.
Посочената разпоредба от ЗУТ не визира състав на административно
нарушение, а задължение за лицата при изготвяне на оценката същата да
обхваща проверка за съответствие с изискванията на влезли в сила
административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа
са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за
опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за
културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на
мерките и условията от тези актове в проекта. Нарушението на това
задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно
нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл.237, ал.1, т.6,
пр.1 от ЗУТ, според която Началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага
7
имуществена санкция на на лице, извършило оценка за съответствие на
инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или
при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.. От
горното съдът намира, че не е налице неяснота относно конкретното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В случая субект на нарушението е юридическо лице, поради което
въпросът за вината като елемент от субективната страна на нарушението не
подлежи на обсъждане.
Съдът намира, че така определената в минимален размер санкция, с
оглед засегнатите обществени отношения съответства на вида, характера и
тежестта на извършеното нарушение.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган при спазване на всички
нормативни изисквания. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на постановлението. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление са
съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В
акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин,
позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение
и съответно да организира защитата си.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от
8
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ДНСК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Пк-5-ДНСК-168 от
23.08.2022 г., издадено от и.д. Началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/, с което на жалбоподателя „**********“ ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ****************,
представлявано от управителя Н.С.Ц., на основание чл.237, ал.1, т.6,
предложение първо от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т. 15 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000.00 /пет хиляди/ лв. за нарушение на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ
във вр. с чл.46а във вр. с чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.
ОСЪЖДА жалбоподателя „**********“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ****************, да заплати по сметка на
ДНСК сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
9
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10