и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 25 от 22.03.2006 г., постановена по НОХД № 145/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подс.Йълмаз Мюмюнали Хасан от с.Добромирци, общ.Кирково, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 23.06.2005 г. в гр.Кърджали управлявал МПС - лек автомобил марка “Мерцедес”190Д, с ДК № К 8446 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0.54 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №7/2005 г. на РС – Златоград за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред – деяние по ал.1 на чл.343б от НК, поради което на основание чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяване на основание чл.45, б.”б” от ЗИН, както и “глоба” в размер на 100.00 лева. На основание чл.68 от НК, съдът е постановил подс.Йълмаз Хасан да изтърпи наложеното с влязла в сила присъда по НОХД №20055420200007/2005 г. на РС – Златоград наказание “лишаване от свобода” за срок 6 месеца. На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.2 във вр. с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, считано от 23.03.2006 г. На подсъдимият са възложени и направените по делото разноски в размер на 24 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Йълмаз Мюмюнали Хасан, който счита, че същата е неправилна и необоснована. Съдът неправилно бил отказал приложението на чл.55, ал.1, т.1, б.”б” от НК, макар по делото да били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: съдържанието на алкохол в кръвта надвишавало инкриминирания минимум с 0.04 промила, извършителят имал положителни характеристични данни, обремененото семейно положение – 2 малолетни деца, болна майка и съпруга, проявил самокритичност и направил пълни самопризнания. При определяне на наказанието, съдът се водил единствено от миналото осъждане на дееца и не бил отчел, че конкретното деяние е с занижена степен на обществена опасност, не било настъпило ПТП и не били застрашени другите участници в движението, тъй като подсъдимият не бил в алкохолно опиянение и бил напълно адекватен. Моли да бъде отменена осъдителната присъда и подсъдимият да бъде оправдан, ако се извърши допълнителната експертиза и се установи, че алкохолното съдържание в кръвта му е под 0.5 на хиляда или присъдата да бъде изменена, като бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и му бъде наложено наказание “пробация”. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но се представлява от защитника си – адв.Базлянков, който поддържа жалбата в частта й относно искането за изменение на присъдата с намаляване на наказанието. Представя и нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, предвид предишните осъждания на подсъдимия. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е събрал необходимите и поискани от страните доказателства за изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, като пред въззивната инстанция при проведеното съдебно следствие са приети като доказателства медицинско удостоверение с изх.№717/10.05.06 г. изд. от ДПБ – гр.Кърджали, характеристика на Йълмаз Хасан от кмета на с.Добромирци, общ.Кирково и експертно решение №2410 от 13.09.05 г. изд. от МБАЛ”Д-р Ат.Дафовски” – Кърджали. По несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства се установява, че на 22.06.2005 г. надвечер св.Али Север помолил подс.Йълмаз Хасан да му предостави личния си автомобил - марка “Мерцедес”190Д, с ДК № К 8446 АВ, с който да отидат до гр.Кърджали, а след това да се приберат отново в с.Добромирци. Автомобила управлявал св.Али Север, тъй като подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС. При пристигането на двамата в гр.Кърджали, автомобила бил паркиран до ресторант “Смокините”, в което заведение останал подс.Хасан, а свидетелят продължил с такси до комплекс “Арпезос”, като преди това се уговорили коÒа и къде ще се срещнат, за да се приберат. В ресторант “Смокините” подсъдимият в компанията на свои приятели пил бира. След полунощ т.е. на 23.06.2005 г. св.Али Север се обадил на подс.Хасан и го помолил да отиде до го вземе от комплекс “Арпезос”, тъй като нямало таксита и не можел да се приближи до заведението, в което бил подсъдимия. Последният не могъл да откаже и около 1,30 часа се качил в автомобила си с още 4 човека от заведението и потеглил в посока комплекс “Арпезос”. На бул.”България” в близост до бензиностанция “ОМВ” подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски служители – свидетелите Милена Делинова и Яна Йорданова, които установили, че подс.Хасан управлява със свидетелство издадено му от Република Турция, а българското му било отнето. С техническо средство “Дрегер” № 0178, тариран до м.ноември 2005 г., подсъдимият бил изпробван за употреба на алкохол, като уредът отчел 0.79 промила. На подсъдимият бил съставен АУАН №1737/23.06.2005 г. за нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП и бил издаден талон за медицинско изследване в ЦСМП – Кърджали. От протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се установява, че на подс.Йълмаз Хасан е била взета кръв в ЦСПМ-Кърджали в същия ден – 23.06.2005 г. в 02,35 часа, като изследваният съобщил, че е употребил алкохол – 2 бири. От заключението по назначената химическа експертиза се установява, че от взетата от подсъдимия кръв се е доказал етилов алкохол в количество 0.54 промила. Видно от присъда №7/21.01.2005 г. по НОХД №7/2005 г. на Районен съд – Златоград, подс.Йълмаз Мюмюнали Хасан е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда и му е било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл.66 от НК е било отложено за срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 07.02.2005 г. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, а именно по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 23.06.2005 г. в гр.Кърджали управлявал МПС - лек автомобил марка “Мерцедес”190Д, с ДК № К 8446 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0.54 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №7/2005 г. на РС – Златоград за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление чл.343б, ал.1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Събраните по делото доказателства във връзка с изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина са безпротиворечиви, логични, последователни и взаимно допълващи се. Това са гласните доказателства – показанията на свидетелите Али Север, Милена Делинова и Яна Йорданова, дадени във връзка с обясненията на подсъдимия, които съдът изцяло кредитира като последователни и еднопосочни, и които кореспондират и се допълват от събраните по делото писмени доказателства – приетото заключение по извършената химическа експертиза, справка за нарушител с рег.№2248/01.07.2005 г. изд.от сектор “КАТ” - РДВР – Кърджали, както и другите писмени доказателства. Следва да се отбележи, че по така установената и от първоинстанционният съд фактическа обстановка не се спори, като единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложеното му наказание “лишаване от свобода”. За осъщественото от подсъдимия престъпление районният съд му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да изтърпи при първоначален “лек” режим на основание чл.45, ал.1, б.”б” от ЗИН. За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия, първоинстанционният съд е приел, че обществената опасност на деянието е завишена с оглед динамиката на извършването на подобен вид общественоопасни престъпления, които държат изключително висок ръст за страната; обществената опасност на дееца е преценил като завишена приемайки от една страна направените самопризнания, характеристичните данни, недоброто материално състояние, изразеното съжаление за извършеното и от друга страна – предишните осъждания на дееца, като разглежданото деяние е осъществено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД №7/05 г. на РС-Златоград за деяние по чл.343б, ал.1 от НК. Въз основа на тези обстоятелства е направил извода, че не са налице предпоставките обосноваващи приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като определеното наказание с оглед превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства е определил на 3 месеца “лишаване от свобода” при първоначален “лек“ режим на изтърпяване. Този извод на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован, тъй като съдът не е отчел в пълна мяра всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като така наложеното му наказание е явно несправедливо и при налагането му първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат освен посочените от първоинстанционния съд, още и изключително тежкото му семейно и материално положение - семейството му се състои освен от него, и от съпругата му и две малолетни деца, които той следва да издържа, тъй като съпругата му е безработна; много добрите характеристични данни /видно от приложената характеристика/; съдействието, което е проявил при разкриване на обективната истина; причините и подбудите за извършване на деянието – да прибере своя приятел, всички обстоятелства преценени в своята съвкупност сочат на ниска степен на обществена опасност на дееца, а установеното съдържание на алкохол в кръвта, което надвишава инкриминирания минимум само с 0.04 промила и липсата на тежки негативни последици от конкретното деяние, сочи на занижена степен на обществена опасност и на конкретното деяние. От друга страна, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство остава и следва да бъде отчетено единствено обремененото му съдебно минало. Ето защо, настоящата инстанция намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко т.е. налице са предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като противното би наложило ефективното изтърпяване на наложеното с обжалваната присъда наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, а и привеждане в изпълнение на условната присъда от 6 месеца “лишаване от свобода”, което за извършеното от подсъдимия деяние е неоправдано. В този смисъл, наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от три месеца, макар и определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства е явно несправедливо, тъй като е очевидно несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и на целите на наказанието. Предвид изложеното наказанието на подсъдимия следва да бъдÕ определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Така наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяването му следва да бъде намалено чрез заменяването му с пробация, което следва да се изпълни чрез налагането на пробационни мерки, определени по реда на чл. 42а, ал.2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години- т.1; задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години - т.2 и безвъзмезден труд в полза на обществото от 220 часа годишно за две поредни години - т.6. Така определеното по вид и размер наказание, въззивният съд счита за справедливо, както и че чрез него ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. С оглед на описаната замяна на наказанието “лишаване от свобода”, следва да се отмени и постановеното на основание чл.68 от НК изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД № 7/2005 г. на Районен съд – Златоград, направено с проверяваната присъда в настоящия процес. С оглед на така обсъденото, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяването му, което следва да бъде намалено, чрез заменянето му на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с наказание пробация, като на основание чл. 42 ал.2 т.1, т.2 и т. 3 във вр. с ал.1 от НК бъдат определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години - т.1; задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години - т.2 и безвъзмезден труд в полза на обществото от 220 часа годишно за две поредни години - т.6. Следва също присъдата да бъде отменена в частта й, с която на основание чл.68 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи наложеното с влязла в сила присъда по НОХД № 7/2005 г. на Районен съд – Златоград наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. В останалата й част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 337 ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т.3 от НПК, чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА Присъда № 25/22.03.2006 година по НОХД № 145/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която на Йълмаз Мюмюнали Хасан от с.Добромирци, обл. Кърджали на основание чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяването му, като намалява наказанието чрез заменянето му на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с пробация, като на основание чл. 42а ал.2 т.1,т.2 и т.6 във вр. с ал.1 от НК определя следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години - т.1; задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години - т.2 и безвъзмезден труд в полза на обществото от по 220 часа годишно за две поредни години - т.6. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на основание чл.68 от НК е постановено подсъдимият Йълмаз Мюмюнали Хасан от с.Добромирци, обл. Кърджали да изтърпи наложеното с влязла в сила присъда по НОХД № 7/2005 г. на Районен съд – Златоград наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|