№ 10270
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110114492 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 84507/13.03.2024
г., уточнена с Вх. № 98944/26.03.2024 г. от Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. "..... срещу „Т С ЕАД ЕИК ........ с адрес : гр.София, ул."..........,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищците - О Д. Д., ЕГН ********** не дължи по
отношение на ответника „Т С ЕАД ЕИК, сумите по издаден срещу нея на
16.08.2017г. – по изпълнителен лист по гр. дело 23780/2017г. по описа на
Софийски Районен съд, представляващо сбора от следните суми: 1 506.73 лв.
главница, лихва в размер на 257.3 лв. за периода от 15.09.2014г. до
05.04.2017г. и 85.28 лв. разноски по делото, като погасени, поради изтекла
давност.
В исковата молба се твърди, че на 22 февруари 2024г. в кантората на
Частен съдебен изпълнител В М, рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, е било връчено връчено Съобщение, изх. №
7518/19.01.2024г., по изпълнително дело № 20248600400148 по опис на същия
съдебен изпълнител, с което се съобщава, че срещу ищеца е образувано
изпълнително дело, по молба на „Т С" ЕАД, въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 16.08.2017г. от Софийски Районен съд, 125-ти състав по гр.
дело 23850/2017г. като задължението й по изпълнителното дело възлиза на:
1
342.58лв. неолихвяема сума, 1 506.73лв. главница, 1070.17лв. лихви и
376.40лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 318.67лв. в
полза на ЧСИ В М, както и други суми, дължими до този момент в общ
размер на 150.00 лв.
Твърди, че изпълнителното дело е образувано по Изпълнителен лист,
издаден от Софийски Районен съд, на 16.08.2017г. Взискателят „Т С" ЕАД е
подал молбата, по която е образувано изпълнителното дело на 17.01.2024 г.
Сочи, че ответникът е оправомощил ЧСИ на основание чл.18 от Закона
за частните съдебни изпълнители, да определи начин на изпълнение. В
изпълнение на това искане, ЧСИ Матова е извършила Справки за банковите
сметки, както и на 26.01.2024 г. е изпратила запорни съобщения до две банки
и една финансова институция - Юробанк, Централна кооперативна банка и
Изипей, като е наложила запор на вземанията на ищеца до размера на
задължението по изпълнителното дело.
Твърди се, че ЧСИ е наложил запор на вземанията на ищеца върху
трудовото й възнаграждение, получавано от „Н Б ЕООД", въпреки, че от
получената Справка от НАП, се установява, че трудовият договор с това
дружество е бил прекратен.
Твърди, че ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, находящи се в дома
й на 09.04.2024 г. в 11.00 часа, с резервна дата 30.04.2024г., 11.00 часа.
Излага доводи, че по изпълнителното дело, Покана за доброволно
изпълнение, не й е връчена. Единствено във връченото й Съобщение изх. №
7518/19.01.2024г., е поканена да изпълня задължението си НЕЗАБАВНО.
Счита, че към датата на връчване на Съобщение изх. № 7518/19.01.2024
г., а именно 22.02.2024 г. е изтекла погасителната давност за принудително
събиране на задължението на „Т С" ЕАД.
Сочи, че Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, е издаден на 16.08.2017 г., поради влязла в сила Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Изпълнителното дело е образувано по
подадена на 17.01.2024 г. молба от „Т С" ЕАД, но тази молба не прекъсва
давността. От датата на издаване на Изпълнителния лист, започва да тече срок
по чл. 117 от ЗЗД, с изтичането на който, се погасява възможността за
принудително изпълнение срещу длъжника. Този срок е изтекъл на 16.08.2022
г. Молбата за образуване на изпълнителното дело, е подадена след изтичане
на срока на погасителната давност.
Твърди, че вземането е погасено по давност. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва иска. Посочва, че
изпълнителното дело е образувано по издаден изпълнителен лист, въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
23850/2017 г. по описа на СРС. Счита, че от тогава започва да тече
2
петгодишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД. Твърди, че давността е прекъсната на
13.10.2017 г., когато е образувано изпълнително дело и са поискани
изпълнителни способи по чл.18 ЗЧСИ. Твърди, че е образувано изпълнително
дело № 20177860402120 по описа на ЧСИ М М, което е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Сочи, че на 17.01.2024 г. е образувано ново
изпълнително дело № 20248600400148 по описа на ЧСИ В М, като са
поискани действия по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Твърди, че към 17.01.2024 г.
не е изтекла давността по чл.117, ал.2 ЗЗД. Прави възражение, че за периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, поради ЗМДПИП.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Моли
делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа отговора и представените
писмени доказателства.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат,
който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
С допълнителна молба уточнява, че поддържа отговора на исковата молба.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание. Освен това ищците се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
3
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този
води дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
4
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
5
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. Следователно тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В
този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването
на изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат
давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им
е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така е осуетявал тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна
давност от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е.
преди 26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да
тече от перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години
6
от последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. -не са висящи),
включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата
давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от
изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата
26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода
на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците
от осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015
г., давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение
№ 248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност.
По давността
Страните не спорят, че вземането е възникнало въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 25.04.2017 г. по описа на СРС. Заповедта е
връчена лично на ищеца на 12.06.2017 г., поради което срокът по чл.414 ГПК
изтича на 12.07.2017 г. До тази дата не е постъпило възражение, поради което
заповедта е влязла в сила на 13.07.2017 г. От тази дата започва да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, поради което давността изтича на 13.07.2022 г.
Въз основа на издаден изпълнителен лист по Заповедта е образувано изп.
д. № 2120/2017 г. по описа на ЧСИ М М. С молба от 17.10.2017 г. кредиторът,
ответникът е поискал извършване на действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Ето защо
това действие прекъсва давността и същата изтича на 17.10.2022 г. (л.1 от
изп.д. № 2120/2017)
С молба от 22.07.2019 г. кредиторът е поискал насрочване на опис на
имущество на длъжника и запор. Молбата е преди перемцията (17.10.2019 г.),
7
поради което делото не е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На 18.09.2019 г. ЧСИ е дал указания на кредиторът да внесе такси. В
указания срок кредиторът е внесъл таксите, поради което действията,
поискани от 22.07.2019 г. се зачитат с обратна сила, тъй като не се дължи на
бездействие на кредитора (л.24-25 от изп. д. № 2120/2017).
На 18.09.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху вземане на ищеца от
банковите сметки. Запорът е въз основа на молба от 22.07.2019 г., поради
което молбата от 22.07.2019 г. е осъществила действието по прекъсване на
давността, с оглед осъщественото действие на ЧСИ по нея (л.26 от изп. д. №
2120/2017 г.).
Следователно с молбата от 22.07.2019 г. се прекъсва давността и новата
давност изтича на 22.07.2024 г. (л.13 от изп. д. № 2120/2017).
Исковата молба е постъпила в съда 14.03.2024 г., поради което давността
не е настъпила до приключване на съдебното дирене. Освен това съгласно
обезпечителна заповед № 271/01.04.2024 г. производството е спряно, поради
което давност не тече (л.43 от делото). Освен това в периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. давност също не е текла, поради ЗМДПИП. Само на това
основание исковата молба е неоснователна.
За пълнота на изложението:
Перемпцията на делото настъпва на 18.09.2021 г. (2 години от дата
18.09.2019 г.), когато е наложен запор – активно действие на ЧСИ.
Изпълнителното дело е прекратено на тази дата ex lege. Прекратяването е
отразено в постановление 26.10.2023 г. (л.32,36 от изп. д. № 2120/2017).
На 17.01.2024 г. е образувано ново изп. д. № 148/2024 по описа на ЧСИ
В М, въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. С молбата е
направено за опис на вещи, запори, както е упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ.
Следователно с тази молба давността се прекъсва. Новата давност изтича на
17.01.2029 г. (л.1,7 от изп. д. № 148/2024). Към тази дата следва да се
добавят дните на спряното производство по обезпечителната заповед е
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
На 19.01.2024 г. е осъществен запор върху вземания на длъжника от
банкова сметка и разплащателни сметки в Изи пей. Запорът е осъществен по
молбата от 17.01.2024 г., поради което молбата е произвела действие по
прекъсване на давността, което вече е отбелязано в предходния абзац и не
следва да се взима втори път (л.20-22 от изп. д. № 148/2024 г.).
На 19.01.2024 г. е осъществен запор върху трудово възнаграждение на
ищеца. Запорът е осъществен въз основа на молбата от 17.01.2024 г., поради
което не следва да се брои като действие, което прекъсва давността, тъй като
давността са прекъсва с подаването на молбата, с обратна сила, когато е
осъществено или когато нередовностите не се дължат на кредитора. Ето защо
с молбата от 17.01.2024 г. вече е прекъсната давността (л.54 от изп. д. №
148/2024). Без правно значение е, че ищецът не работи при този работодател
8
(л.39 от изп. д. № 148/2024). Всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват
давността дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по
вина на взискателя, каквато е разглежданата хипотеза. В този смисъл е
Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д. № 1672/2023 г. на ВКС и
Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. № 1924/2023 г. на ВКС.
Изп. д. № 148/2024 г. е спряно, съгласно обезпечителна заповед от
01.04.2024 г. па настоящото исковото производство, като разпореждането за
спиране на ЧСИ е обективирано от дата 02.04.2024 г. (л.46 от изп.д.)
В заключение
С оглед изложеното съдът приема, че исковата молба е неоснователна.
Следва изцяло да се отхвърли, като неоснователен и недоказан,, предявения
от Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "..... срещу „Т С ЕАД
ЕИК ........ с адрес : гр.София, ул.".........., отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439 ГПК , с който се иска да
бъде признато за установено, че ищците - О Д. Д., ЕГН ********** не дължи
по отношение на ответника „Т С ЕАД ЕИК, сумите по издаден срещу нея на
16.08.2017г. – по изпълнителен лист по гр. дело 23780/2017г. по описа на
Софийски Районен съд, представляващо сбора от следните суми: 1 506.73 лв.
главница, лихва в размер на 257.3 лв. за периода от 15.09.2014г. до
05.04.2017г. и 85.28 лв. разноски по делото.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение
е в минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Неоснователно
е възражение за прекомерност. Делото е сложно от фактическа и правна
страна – има две изпълнителни дела, следва да се преценят много факти.
Практиката по случай е обилна, но не лесна за четена и има нюанси на
разминаване, дори тълкуване на тълкуването.
Ето защо Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "..... следва
да бъде осъдена да заплати на „Т С ЕАД ЕИК ........ с адрес: гр. София, ул.
".......... сумата от 360.00 лева, представляващи разноски по гр. д. №
14492/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан , предявения от
Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "..... срещу „Т С ЕАД ЕИК
........ с адрес : гр.София, ул.".........., отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.439 ГПК , с който се иска да
9
бъде признато за установено, че ищците - О Д. Д., ЕГН ********** не дължи
по отношение на ответника „Т С ЕАД ЕИК, сумите по издаден срещу нея на
16.08.2017г. – по изпълнителен лист по гр. дело 23780/2017г. по описа на
Софийски Районен съд, представляващо сбора от следните суми: 1 506.73 лв.
главница, лихва в размер на 257.3 лв. за периода от 15.09.2014г. до
05.04.2017г. и 85.28 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "..... да
заплати на „Т С ЕАД ЕИК ........ с адрес: гр. София, ул. ".......... сумата от
360.00 лева (триста и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
14492/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10