Решение по дело №144/2019 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260014
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 3 септември 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20191880100144
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 01.03.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря М. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 144/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                            

Настоящото дело е образувано по искови молби подадени от И.А. срещу М.П. и съпругата му Е.П.. Ищецът твърди, че на 04.09.2018 г. е продал на първия ответник, по време на брака му с втория ответник, недвижим имот, находящ се в с. Владо Тричков, общ. Своге. А. е предявил срещу П. общо три иска. С първия се иска договорът за продажба на недвижим имот да се прогласи за нищожен, като сключен в противоречие на закона – цитирани са международни актове относно правната защита на уязвимите възрастни лица, евентуално да се унищожи, поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия, а ако съдът приеме, че и тази хипотеза не е налице, да го унищожи като сключен от лице, което не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Правната квалификация на исковете е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),  чл. 31, ал. 1 ЗЗД и по чл. 27 вр. чл. 33 ЗЗД. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 213 на Гражданския процесуален кодекс ГПК), за което подробно се е мотивирал на гърба на л. 195 от делото.

От ответниците са предявени насрещни искове за сумата от 7500 лева – платена продажна цена и за същата сума – неустойка по т. IV от договора, обективиран в нотариалния акт от 04.09.2018 г., като двата иска да се разгледат евентуално, в случай че сделката бъде прогласена за нищожна или бъде унищожена. В случаите, при които договорът бъде унищожен страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 34 ЗЗД, а при нищожност чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Искът за договорна неустойка е по чл. 92 ЗЗД.

Всяка от страните оспорва исковете предявени от насрещната страна, както и фактическите обстоятелства изложени в исковите молби/отговорите. В открито съдебно заседание, както и в писмени защити пълномощниците подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани и приети са заключения по изготвени съдебни експертизи, които съдът възприема като обективни и компетентно изготвени.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

На 04.09.2018 г. И.А. е продал на М.П., по време на брака му с Е.П., масивна жилищна сграда, построена през 1968 г. със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от един етаж, сутерен и тавански етаж, заедно с 540/990 идеални части от имота, в който е построена : УПИ IX – 108 от кв. 7 по ПУП на в.з. сп. „Ромча, с. Владо Тричков, общ. Своге, с графично измерена площ от 990 кв.м.. Продажната цена е 7500 лева, а данъчната оценка на имота е в размер на 3226,90 лева. От заключението на вещото лице инж. М. се установява, че пазарната цена на закупения от П. имот е в размер на 20400 лева. В комплексната съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза се констатира, че към датата 04.09.2018 г. А. е могъл да разбира и да ръководи действията си, с оглед подписването от негова страна на договора за продажба на недвижим имот. От приложената към делото справка за лице от Службата по вписванията е видно, че към датата 04.09.2018 г. ищецът А. е титуляр на право на ползване върху жилищен имот, като е извършвал разпоредителни сделки с недвижими имоти преди посочената дата. Показанията на свидетелката А. относно състоянието на ищеца, според съда са неотносими, тъй като те не касаят периода около датата на сделката. Показанията на другия свидетел са от и около датата на сделката, поради което съдът ги кредитира, като чрез тях се потвърждава становището на вещите лица – психиатър, психолог и невролог, посочено в заключението. От показанията на свидетеля Г. е видно, че решението да продаде имота А. не е взел импулсивно и под въздействието на външни фактори. Не се установяват никакви обстоятелства, от които да може да се заключи, че А. е нямал средства, включително и да си закупува алкохол, медикаменти или нещо друго, което му е било необходимо. Това, както и справката от Службата по вписванията, според съда изключват наличието на материални затруднения при ищеца към месец септември на 2018 г., както и съществуването на каквато и да е крайна нужда, която да го е мотивирала да продаде имота.

  При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

  В определенията си по чл. 140 ГПК (от 03.06.2019 г. и от 20.05.2020 г.) съдът подробно е указал доказателствената тежест, която всяка от страните носи.

България не се е присъединила към Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица и следователно тя не е част от действащото българско законодателства, съответно дори да има нейно нарушение, това не води до нарушение на закона, в смисъла който влага ЗЗД. Резолюция на Европейския парламент от 01.06.2017 г., съдържа препоръки към Комисията относно правната защита на уязвимите пълнолетни лица. Отделно от така изложеното, ищецът не успя да докаже, че към датата 04.09.2018 г. той е „уязвимо възрастно лице, т.е. пълнолетно физическо лице, което временно или окончателно не е в състояние да се грижи за себе си и/или да управлява своето имущество.

  При иска по чл. 33 ЗЗД ищецът следваше да докаже крайната нужда и явно неизгодните условия, както и причинно – следствената връзка между условието да се сключи сделката (състоянието на крайна нужда) и самата сделка. От събраните по делото доказателства е видно, че А. не е лице, което да се намира в крайна нужда, още по-малко такава крайна нужда да го е мотивирала да сключи сделката на 04.09.2018 г. С оглед на изложеното не е нужно да се обсъжда дали условията на сделката са явно неизгодни, съответно заключението на вещото лице става безпредметно – относно цената, като един от елементите на всяка сделка.

  Безспорно се установи по делото, че при изповядване на сделката ищецът е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, поради което и третия иск следва да се отхвърли.

  При този изход от делото насрещните искове не подлежат на разглеждане.

  От пълномощниците на ищеца е направено възражение за прекомерност на договореното от другите страни адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Срещу ответниците са предявени три иска, а те се предявили два, т.е. всеки от тях е страна по пет отделни правоотношения, макар последните две в условията на евентуалност, като по делото са проведени пет открити съдебни заседания. Разноските на единия ответник за адвокатско възнаграждение са в размер на 1700 лева, а на другия в размер на 1100 лева, като възнаграждението според съда е съобразено действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Държавната такса по насрещните искове не следва да се присъжда, тъй като те не са разгледани и същата подлежи на връщане, ако съдебното решение влезе в сила. Дори първоначалните искове да бяха уважени, от това не следва връщане на имота във владението на А., тъй като липсва предявено такова искане от негова страна.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля иска предявен от И.А.А., ЕГН **********, против М.Д.П., ЕГН **********, и Е.В.П., ЕГН **********, за признаване за установено, че сключения между А. и П. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149 от 04.09.2018 г. на нотариус с рег. № .. на Нотариалната камара, е нищожен - като сключен в противоречие на закона.

Отхвърля иска предявен от И.А.А., ЕГН **********, против М.Д.П., ЕГН **********, и Е.В.П., ЕГН **********, за унищожаване на сключения между А. и П. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149 от 04.09.2018 г. на нотариус с рег. № .. на Нотариалната камара, поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Отхвърля иска предявен от И.А.А., ЕГН **********, против М.Д.П., ЕГН **********, и Е.В.П., ЕГН **********, за унищожаване на сключения между А. и П. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 149 от 04.09.2018 г. на нотариус с рег. № на Нотариалната камара, като сключен от лице, което не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Осъжда И.А.А. от …, ЕГН **********, да заплати на М.Д.П., ЕГН **********, и Е.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 2800 лева – представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                  

                           

 

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ :