Р Е Ш
Е Н И Е
№ 57
гр. Добрич, 08.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
съдебно заседание на първи март през две хиляди
двадесет и първа година, V състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 233/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х, чл. 145 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Ю.Т.Г. ***, против Решение № 21 от 23.04.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ – Добрич.
Жалбоподателят
обжалва процесното решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане
№ 241 – 00 – 498 – 5 от 06.04.2020 г. на Ръководител на осигуряване за
безработица в ТП на НОИ – Добрич. Счита Решението за неправилно и
незаконосъобразно. С обжалваното разпореждане, което е потвърдено с процесното
решение е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, с мотива,
че оспорващият няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, както и че е подчинен
на законодателството на Франция. Тези твърдения се оспорват и се излагат
подробни мотиви в подкрепа на становището на жалбоподателя. Прави и позоваване
на чл.1 от Регламент №883/2004 г.. Моли да бъде отменено оспореното Решение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. М.З., ДАК, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като се позовава и на влязлото в сила решение по адм. дело №231/2020 г. по
описа на ДАС, с което е отменено Решение
№ 20 от 23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него
Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 4 от 06.04.2020 г. на Ръководител на
осигуряване за безработица в ТП на НОИ – Добрич, с което е отменено
Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 1/ 20.03.2019 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в
размер на 63.81 лв. дневно на Ю.Т.Г., т.е. е отказано отпускане на обезщетение
за безработица.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Л. Цонева,
редовно упълномощена, която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна, а оспореното Решение намира за законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Добрич, в настоящия състав, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО Решението на Ръководителя на
Териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 - дневен срок от
получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
Ръководителя на Териториалното поделение, който в 7 - дневен срок е длъжен да я
изпрати заедно с преписката в съда.
В
случая Решение № 21/ 23.04.2020 г. е изпратено на жалбоподателя с писмо с
обратна разписка. Видно от известието за доставяне, същото е получено на 15.05.2020
г. Жалбата е подадена на 21.05.2020 г. чрез административния орган, с оглед на
което е подадена по установения ред, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, респ.
чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното жалбата е допустима, като подадена е
в срок, в предвидената от закона писмена форма и съдържание и от лице, адресат
на акта, с който се засягат негови законни права и интереси, поради има правен интерес от оспорването и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Със
заявление от 07.03.2019 г. жалбоподателят е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като е декларирал
прекратяване на трудово правоотношение с „Респект 77“ ООД, считано от
07.03.2019 г.. В заявлението е декларирал и съответните обстоятелства по ал. 1
и ал. 2 на чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложен акт за прекратяване на
правоотношение, а именно Заповед № 56/ 07.03.2019 г.
По
повод подаденото заявление първоначално е издадено Разпореждане № 241 – 00 –
498 – 1/ 20.03.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а КСО, от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно.
Впоследствие на основание чл. 54г, ал. 4 КСО е издадено Разпореждане № 241 – 00
– 498 – 2/ 14.11.2019 г. от „за
Ръководител на осигуряването за безработица“, експерт по осигуряването,
съгласно Заповед № 1015 – 24 – 77/ 29.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица. Като мотив е посочено, че
не е приключила проверка в „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД във връзка с определяне на
приложимото законодателство. Приложена е Справка за изплатени обезщетения за
безработица.
С
Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 3/ 18.03.2020 г. на основание чл. 55 АПК е
възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица
на Ю.Т.Г., считано от 01.10.2019 г. Като мотиви е отразено, че е получен
Констативен протокол (КП) № КП – 5 – 21 – 00728623/ 28.02.2020 г. Според този
КП е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
„БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София. Проверката е извършена във връзка с
постъпил сигнал вх. № 1043 – 21 – 1051#4/ 15.11.2019 г.
от ТП на НОИ – Добрич относно начина и реда, законодателство, упражняването на
трудова дейност по чл. 4 КСО, във връзка с чл. 10 КСО и коректността на
подаваните данни по чл. 5, ал. 4 КСО на Ю.Т.Г. и още две лица, осигурени чрез
„БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, София. При проверката е установено, че за Ю.Т.Г.
има подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) за
регистриране на трудови договори на лицето, както следва:
-
от
23.03.2017 г., прекратен, считано от 29.07.2017 г.;
-
от
24.08.2017 г., прекратен, считано от 30.03.2018 г.
При
проверка в Регистър на осигурените лица е установено, че за жалбоподателя има
подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО, както следва:
-
м.04.2017
г. до м.07.2017 г. вкл. – вид осигурен – 01 – пълни отработени месеци,
осигурителен доход – 2600.00 лв.
-
м.08.2017
г. – липсват данни
-
м.02.2018
г. до м.06.2018 г. вкл. – вид осигурен – 01, пълни отработени месеци,
осигурителен доход – 2600.00 лв.
-
м.09.2017
г. до м.10.2017 г. вкл. – вид осигурен – 01, пълни отработени месеци,
осигурителен доход – 2600.00 лв.
-
м.11.2017
г. – вид осигурен – 01, отработени дни – 22, дни без вноски – 1, осигурителен
доход – 2600.00 лв.
-
м.12.2017
г. до м.02.2018 г. вкл. – вид осигурен – 01, пълен отработен месец,
осигурителен доход – 2600.00 лв.
-
м.03.2018
г. – вид осигурен – 01, отработени дни – 20, осигурителен доход – 2600.00 лв.,
подпериод – 0-29.
В
КП е отразено, че съгласно трудово досие Ю.Т. е назначен в „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД,
ЕИК *********, София с трудов договор от 23.03.2017 г. на основание чл. 107р,
ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, на длъжност
„монтажник метални изделия“, място на работа – Атерие де Шевруз – Франция, за
временна работа с адрес: Р Франция, Парк де Гомбервил, ул. Пабло Пикасо № 4,
78114 Мани де Амо – Предприятие ползвател. Срокът на договора е до завършване
на определената работа, считано от 01.04.2017 г. до 28.07.2017 г., с работно
време от 37 часа седмично и възнаграждение от 4029.84 лв. Трудовият договор е
прекратен на 29.07.2017 г. С трудов договор от 24.08.2017 г. лицето отново е
назначено в същото дружество, със същото място на работа, на същото основание.
Трудовият договор е прекратен, считано от 30.03.2018 г.
На
13.03.2020 г. е съставен КП № КП – 5 – 21 – 00735571 във връзка с извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „АКАВВА“ ЕООД,
ЕИК *********, София. Проверката е във връзка с постъпили писма от ТП на НОИ –
Добрич относно осигурителния стаж на Ю.Т.Г. и други две лица. Съгласно
представена по време на проверката декларация – обяснение от управителя на
проверяваното дружество, последното назначава и изпраща работници по трудов
договор в чужбина – Франция, на обекти, за които дружеството е сключило
договори. За всички работници са изискани и издадени Удостоверения А1. По
делото е прието като доказателство издаденото за жалбоподателя Удостоверение А1
във връзка с работата му в това дружество за периода 03.09.2018 г. до
03.08.2019 г.
На
06.04.2020 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е издадено Разпореждане №
241 – 00 – 498 – 4, с което е отменено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 1/
20.03.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно, тъй като
според КП № КП – 5 – 21 – 00728623/ 28.02.2020 г. в периода 23.03.2017 г. до
29.07.2017 г. и от 24.08.2017 г. до 30.03.2018 г. лицето е командировано от
български работодател („БО ИНТЕРИМ“ ЕООД) във Франция. Отразено е, че за този
период е постановен отказ на НАП за издаване на Удостоверение А1, като е
прието, че е приложимо законодателството на държавата, в която е положен
трудът, на основание чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент 883/2004 г. – Франция,
т.е. не се прилага българското законодателство. Разпореждането е получено на 07.04.2020 г.
от упълномощено на жалбоподателя лице. На 09.04.2020 г. е подадена жалба от
името на Ю.Г. срещу Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 4/ 06.04.2020 г. на
Ръководител на осигуряване за безработица в ТП на НОИ – Добрич. Жалбата по административен ред е разгледана и
в резултат е издадено Решение № 20/ 23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Добрич. Административният орган се е позовал на изготвения по проверката на „БО
ИНТЕРИМ“ ЕООД, София КП от 28.02.2020 г. Обсъдил е приложимото законодателство
за подобни случаи. Приел е за обективна даденост написаното в КП, че е
постановен отказ за издаване на Удостоверение А1 от НАП по отношение
конкретното лице за положения от него труд във Франция, по трудово правоотношение
с това дружество през периода 01.04.2017 г. до 28.07.2017 г. и от 04.09.2017 г.
до 03.08.2018 г., в резултат на което е счел, че работникът на отговаря на
условията на чл. 54а, ал. 1 КСО и правилно е отменено Разпореждането, с което е
отпуснато паричното обезщетение за безработица, като е отхвърлил жалбата му
срещу това Разпореждане. Процесното решение е обжалвано пред АдмС-Добрич, по което
е образувано адм. дело №231/2020 г., като съдът със своето решение е отменил Решение № 20 от 23.04.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 4 от
06.04.2020 г. на Ръководител на осигуряване за безработица в ТП на НОИ –
Добрич, с което е отменено Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 1/ 20.03.2019 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, от 07.03.2019
г. до 06.03.2020 г., в размер на 63.81 лв. дневно на Ю.Т.Г., т.е. е отказано
отпускане на обезщетение за безработица. Решението е влязло в законна сила. В
мотивите на своето решение, ДАС е приел, че за прилагането на изключението по
чл. 12 от Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се
изисква да бъде издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция
на изпращащата държава. Компетентната институция за Република България е
съответната Териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на
цитираното удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК, чл. 88 и следв.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ДОПК, по реда на тази глава се
издават и удостоверения съгласно правилата за координация на системите за
социална сигурност, като документът по чл. 88 се издава по искане на
заинтересованото лице, отправено до компетентната Териториална дирекция
съобразно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ДОПК. Изложеното налага извода, че
единствено от компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени кое
законодателство в областта на социалната сигурност е приложимо, респ. това на
изпращащата държава или това на държавата - членка, където лицето е упражнявало
дейност командированото лице. Сочи се, че ако е постановен отказ за издаване на
удостоверение А1 за съответното лице, то се прилага общият принцип, че
приложимо е законодателството на държавата – членка, в която е положен трудът,
като не се прилага българското законодателство, по аргумент от чл. 11, § 3, т.
„а“ от Регламент № 883/ 2004 г. В случая обаче, от приетото писмо на ТД на НАП
София такъв отказ не е издаван. Поради
което и съдът е приел, че териториалното поделение на НОИ, в случая ТП на НОИ –
Добрич, не разполага с компетентност да извърши преценка, доколко в конкретния
случай са налице предпоставките за приложението на чл. 12, § 1 от Регламент №
883/2004, тъй като по отношение на жалбоподателя не е налице издадено
удостоверение А1 или постановен отказ да бъде издадено такова. В тази връзка е
и нормата на чл. 54, ал. 4 от КСО, според която, длъжностното лице по чл. 54ж,
ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на
обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението
и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност. Според съда, при издаване на оспореното Решение
административният орган не е изпълнил задълженията си, разписани в разпоредбите
на чл. 35 от АПК и чл. 36, ал. 1 от АПК, да издаде административния акт, едва
след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди
възраженията на заинтересованите граждани и организации, както и да събере
служебно всички относими доказателства. В процесното Решение на Директора на ТП
на НОИ - Добрич, както и в Разпореждането за отмяна на Разпореждане за
отпускане на парично обезщетение за безработица, са изложени мотиви, основани
единствено на предположения, защото така било отразено в КП № КП – 5 – 21 – 00728623/
28.02.2020 г., издаден от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
София –град, без конкретна преценка на
релевантните факти и обстоятелства и без събиране на доказателства в тази
насока. Липсата на искане за издаване на удостоверение А1 не е основание за
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, още повече, че
производството е било спряно за изясняване на приложимото право във връзка с
конкретния случай. Липсват каквито и да са конкретни мотиви, относно наличието
или не на предпоставките за приложение на изключението по чл. 12, § 1 от
Регламента, надлежно разяснени в Решение № А2 от 12 юни 2009 г. за тълкуване на
член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
относно законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно
заети работници, временно работещи извън компетентната държава. Като краен
резултат е отменено решението и е върнато на компетентния орган за ново
произнасяне в едномесечен срок от получаването ѝ, при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
По
адм. дело №231/2020 г. е изискана справка
от ТД на НАП София-град, като е получено писмо, в което е отразено, че след
извършена справка в информационните системи на НАП относно лицето Ю.Т.Г., ЕГН **********,
в качеството му на наето лице във фирма „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********, е
установено, че няма данни за подадени искания за издаване на удостоверение А1
от цитираното дружество за това лице и съответно няма данни за постановен отказ
за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство.
Посочени са трудовите договори, за които има данни, както и че са подавани
декларации образец 1 за лицето и са внесени осигурителните вноски.
С
Разпореждане №241-00-498-5/06.04.2020 г. на Ръководител на осигуряването за
безработица, на осн. чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО с мотиви, че
лицето няма осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването, т.е за периода 23.03.2017 г. до
29.07.2017 г. и от 24.08.2017 г. до 30.03.2018 г., лицето е подчинено на
законодателството на държавата-членка Франция, на чиято територия е полагал
труда си. Процесното разпореждане е обжалвано по административен ред пред
Директора на ТП на НОИ Добрич, който със свое Решение №21/23.04.2020 г. е
отхвърлил жалбата на Г. срещу разпореждането. В мотивите си, административният
орган е посочил, че видно от КП е постановен отказ за издаване на удостоверение
А1 от НАП, поради което е приложимо законодателството на държавата, в която е
положен труда – Франция. Поради което и е прието, че след като е приложимо
законодателството на Франция, по отношение на посочения период в разпореждането
труд, не следва да бъде зачетен по българското законодателство, тъй като не са
налице 12 месеца през последните 18 месеца, за които да са внесени или дължими
вноски във фонд „Безработица“ към 07.03.2019 г. – датата на последното
прекратяване на осигуряването. Т.е. лицето не отговаря на условията на чл.54а,
ал.1 от КСО.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. По делото
няма спор, че Разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и
степен орган, съобразно хипотезата на чл. 54ж, ал. 1, предл. второ от КСО.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б.
" от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117,
ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
оглед на това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от
компетентен орган - Директор на ТП на НОИ - Добрич, в рамките на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Решението
е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с подробно посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с Решение, след
като се е запознал с жалбата срещу Разпореждане от вида на посочените в чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б. " от КСО, т.е. не са налице нарушения,
свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на оспорения
административен акт.
Разгледан
по същество, оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправни разпоредби на закона, представляващи
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, по следните
съображения:
По
силата на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
По
делото между страните няма спор, че жалбоподателят е бил в трудови
правоотношения с „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК *********. Няма спор относно датите на
трудовите му договори – сключване и прекратяване, нито относно мястото на
извършване на трудова дейност.
Безспорно
е, че „БО ИНТЕРИМ“ ЕООД, ЕИК ********* е предприятие, което осигурява временна
работа по смисъла на чл. 107p от КТ, поради което е и работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на КТ, осигурител според КСО и осигуряващ за целите на Закона
за здравното осигуряване спрямо лицата, наети с цел изпълнение на временна
работа в предприятие - ползвател. В качеството си на такъв има задължението да
уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите (ТД на НАП) при сключване, изменение или прекратяване на трудовите
договори с наетите от него лица чрез изпращане на уведомлението по чл. 62, ал.
5 от КТ, да внася дължимите за тях осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и да подава
данни за осигуряването им в съответната ТД на НАП, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО.
По
делото няма спор, също така, че в случая е налице трансгранична ситуация -
пресичане на граници между държави, поради което и с оглед обстоятелството, че Ю.Т.Г.
е гражданин на Република България, т.е. на държава - членка на ЕС, приложими са
координационните правила на системите за социална сигурност, въведени с
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Разпоредбите на
посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на
системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения.
Основното
правило при определяне на приложимото право, визирано в чл. 11, т. 3, б.
"а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, е, че лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С
други думи, лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно
заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за
работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане
на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с
разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004. Съгласно същата:
"Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името
на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго командировано лице.". Същевременно, разпоредбата на чл. 14,
параграф 1 от Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член
12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като
наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява
дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга
държава-членка, "включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в
друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо
съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата - членка, в
която е установен неговият работодател.".
Съгласно
уреденото в чл. 12 от Регламент № 883/2004 правило, командированите работници
остават подчинени на законодателството на държавата-членка, в която обичайно
упражняват дейността си, като последната предоставя на посочените работници
удостоверение A1, предметът на което е да се удостовери статутът им на
осигурени лица в тази държава членка. По силата на чл. 5, § 1 от Регламент №
987/2009, документите, които са издадени от компетентния орган на държава -
членка, се приемат от институциите на останалите държави - членки, доколкото не
са отнети или обявени за невалидни от държавата - членка, в която са били
издадени. С други думи, общият принцип на правна сигурност изисква, доколкото
не е отнето или обявено за невалидно от органите на държавата - членка, в която
е било издадено, удостоверение A1 да обвързва социалноосигурителните институции
и юрисдикциите на държавата - членка, в която са командировани съответните
работници, при положение, че удостоверява, че тези работници са осигурени по
схемата за социална сигурност на държавата - членка, в която е установено
тяхното предприятие.
Съгласно
Препоръка № А1 от 18 октомври 2017 г. относно издаването на атестацията,
посочена в член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП и за Швейцария) (2018/C183/06),
принципът на лоялното сътрудничество, също така установен в член 4, § 3 от Договора
за Европейския съюз и уреден в член 76 от Регламент (ЕО) № 883/2004, изисква от
институциите да провеждат правилна оценка на фактите, които са от значение за
определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност и
следователно да потвърдят истинността на информацията, съдържаща се в преносим
документ А1. С тези документи се установява презумпция, че притежателят е
правилно свързан със системата за социална сигурност на държавата - членка,
чиято институция ги е издала.
От
гореизложеното е видно, че за прилагането на изключението по чл. 12 от
Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се изисква да бъде
издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата
държава. Компетентната институция за Република България е съответната
Териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното
удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК, чл. 88 и следв. Съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ДОПК, по реда на тази глава се издават и удостоверения
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, като
документът по чл. 88 се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до
компетентната Териториална дирекция съобразно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ДОПК. Изложеното налага извода, че единствено от компетенцията на съответната
ТД на НАП е да прецени кое законодателство в областта на социалната сигурност е
приложимо, респ. това на изпращащата държава или това на държавата - членка,
където лицето е упражнявало дейност командированото лице.
Вярно
е, че ако е постановен отказ за издаване на удостоверение А1 за съответното
лице, то се прилага общият принцип, че приложимо е законодателството на
държавата – членка, в която е положен трудът, като не се прилага българското
законодателство, по аргумент от чл. 11, § 3, т. „а“ от Регламент № 883/ 2004 г.
В случая обаче, видно от писмото на ТД на НАП София такъв отказ не е издаван.
Териториалното
поделение на НОИ, в случая ТП на НОИ – Добрич, не разполага с компетентност да извърши
преценка, доколко в конкретния случай са налице предпоставките за приложението
на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като по отношение на жалбоподателя
не е налице издадено удостоверение А1 или постановен отказ да бъде издадено
такова. В тази връзка е и нормата на чл. 54, ал. 4 от КСО, според която,
длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по
отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж
и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международен договор,
по който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
Според
съда, при издаване на оспореното Решение административният орган не е изпълнил
задълженията си, разписани в разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 36, ал. 1 от АПК, да издаде административния акт, едва след като изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите
граждани и организации, както и да събере служебно всички относими
доказателства. В процесното Решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич, както и
в Разпореждане за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица, са изложени мотиви, основани единствено на
предположения, а именно, че лицето е подчинено на законодателството на
държавата-членка, на чиято територия е полагал труд, в настощият казус Франция.
Липсата
на искане за издаване на удостоверение А1 не е основание за отказ за отпускане
на парично обезщетение за безработица, още повече, че производството е било
спряно за изясняване на приложимото право във връзка с конкретния случай.
Липсват каквито и да са конкретни мотиви, относно наличието или не на
предпоставките за приложение на изключението по чл. 12, § 1 от Регламента,
надлежно разяснени в Решение № А2 от 12 юни 2009 г. за тълкуване на член 12 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно
законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети
работници, временно работещи извън компетентната държава.
По
изложените съображения съдът намира, че административният орган се е произнесъл,
без да изясни всички релевантни факти и обстоятелства и без да събере нужните
доказателства, които са от значение за определяне на приложимото осигурително
законодателство съгласно европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност. След като липсва подадено искане за издаване на
удостоверение А1 /което безспорно е доказано в предходното производство/, то
длъжностното лице от ТП на НОИ – Добрич е следвало да спре производството и да
укаже на лицето, в случая на Ю.Т.Г., да представи такова, респ. да представи
издаден отказ от ТД на НАП и едва след това да се произнесе с разпореждане за
отпускане или не на парично обезщетение
за безработица. Приложимото законодателство се установява в производството по
издаване на удостоверение А1 по чл. 19 от Регламент № 987/2009, уредено в глава
XII на ДОПК, Отказът за издаване на удостоверение А1 може да се обжалва в 14 -
дневен срок от съобщаването му пред съответния териториален директор,
съответно, отказът за издаване на удостоверение А1 може да се обжалва пред
административния съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен
срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал.
2 от ДОПК, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2 от ДОПК, като именно в
едно такова производство могат и следва да се съберат нужните доказателства,
които са от значение за определяне на приложимото осигурително законодателство
съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална
сигурност.
Съдът
не може да преценява дали съобразно събраните по делото доказателства е
приложимо българското или френското законодателство, защото законодателят е
предвидил отделен ред за това - компетентност на конкретен административен
орган, съответно нарочно административно производство за това, издаденият акт
по което, в случай че накърнява правата и законните интереси на работника,
подлежи на обжалване по административен и съдебен ред.
С
оглед горното Решение № 21 от 23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич
и потвърденото с него Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 5 от 06.04.2020 г. на
Ръководител на осигуряване за безработица в ТП на НОИ – Добрич следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни. Съдът намира, че не следва да изпраща
преписката на административния орган, тъй като преюдициален е спора по
разпореждане №241-00-498-4/06.04.2020 г., с което е отменено разпореждането
№241-00-498-1/20.03.2019 г. на Ръководите на осигуряването за безработица.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, V състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21 от
23.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него
Разпореждане № 241 – 00 – 498 – 5 от 06.04.2020 г. на Ръководител на
осигуряване за безработица в ТП на НОИ – Добрич.
На
основание чл. 119 КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“б“ КСО решението
не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 138 АПК.
СЪДИЯ: