№ 56
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500005 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от „Гаранционен фонд“ гр. София,
представляван от законните си представители С.Г.С. и М.Н. К., чрез адв. С.М.
Н. от АК Силистра срещу решение № 49/04.11.2021 год по т.д. № 86/2021 год
на Окръжен съд Силистра в частта, с която е осъден да заплати на ищеца Н.
ИЛ. К. допълнително сумата от 17 500 лв – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на дядо му
К.З.Й., ведно със законна лихва от 12.03.2021 год до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 700 лв. Позовавайки се на ТР №
1/21.06.2018 год по тълк.д. № 1/2016 год на ОСНГТК на ВКС относно
критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, въззивникът
моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него –
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за
двете инстанции.
В постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд намира, че въззивната жалба е подадена в
срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
1
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
Н. ИЛ. К. в резултат от смъртта на неговия дядо К.З.Й.,настъпила при ПТП,
причинено на 17.10.2017 год от ПЛ. ИВ. П. при управление на л.а.
„Фолксваген Шаран” с английски рег. № FN 54 FCV. В частта по исковете на
Р. К. ВЛ., П. ИЛ. ИЛ. и КР. ВЛ. ВЛ. решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че с влязла в сила
присъда по НОХД № 238/2019 год на СОС ПЛ. ИВ. П. е признат за виновен в
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на
К.З.Й.. По отношение факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, присъдата е задължителна за съда,
който разглежда граждансо-правните последици на осн. чл. 300 от ГПК.
В хода на гражданския процес подлежат на установяване само фактите,
имащи значение за преценката относно наличието на съпричиняване на
резултата от страна на пострадалия. За целта по делото е прието заключение
на съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява следното:
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието.
Пострадалият се е движил с велосипед, следван от лекия автомобил, като
водачът е имал видимост към мястото на удара около 117 м. По данни от
свидетелите велосипедистът е карал в средата на пътното платно, след което
рязко се отклонил в ляво в насрещната лента, а после при опит отново да се
върне в дясната лента бил застигнат и ударен от лекия автомобил.
Непосредствено преди удара лекият автомобил се е движил със скорост
около 20 км/ч, при което опасната зона за спиране е била около 8,85 м. При
тази ситуация велосипедистът е попадал в опасната зона и пътно-
транспортното произшествие е било непредотвратимо от страна на водача на
лекия автомобил.
Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос
относно легитимацията на ищеца да претендира обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на неговия дядо, е
обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С
решението по него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на цитираното решение е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
2
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и
семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В конкретния случай от показанията на свидетелките Е.Г. и П.Д. – без
родство със страните, се установява, че семейството на пострадалия е било
задружно и сплотено. Въпреки, че не е живял в едно домакинство с
пострадалия, ищецът Н. ежедневно е посещавал дома му, грижил се за него,
осигурявал му лекарства и храна. Връзката помежду им била изключително
силна, дядото се опитвал да предаде на внука си своя занаят. От показанията
на свидетелката Р. З. се установява, че ищецът Н. особено тежко е
почувствал смъртта на дядо си поради силната си привързаност към него и
продължава да страда от загубата и досега. В неговите очи дядо му е бил
неоспорим авторитет, пример за подражание, под въздействието на който е
оформил личността си.
Съдът намира, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани
изцяло, тъй като са основани на непосредствени възприятия относно фактите
до които се отнасят, не са опровергани от насрещната страна и няма
основание за съмнение в достоверността им. Това налага извод, че е
справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г.
и ППВС № 5/69 г., само по отношение на ищеца Н. ИЛ. К.. Установено е, че
за разлика от другите двама внуци, той единствен е живял в непосредствена
близост с пострадалия, свързвала ги е взаимна любов и привързаност. Ето
защо настоящият състав намира, че той пряко, непосредствено и за
продължителен период от време е претърпял значителни по степен морални
болки и страдания от загубата на своя дядо, които следва да им бъдат
възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
3
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
съпричиняването от страна на пострадалия, което преценява в размер на 50%,
както и изплатената преди завеждане на иска сума в размер на 2500 лв.
Първоинстанционният съд, отчитайки тези обстоятелства, е достигнал до
правилния извод, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв и
след приспадане на горните суми е присъдил 17 500 лв.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да се възложат
разноските за настоящата инстанция. По делото е представен договор за
правна помощ (л.98), по силата на който адв. Б.Х. З. е поела защитата на
ищците до свършване на делото пред всички инстанции, при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата. Поради това в полза на адв. Б.Х. З. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 772,33 лв съразмерно с
уважената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/04.11.2021 год. по т.д. № 86/2021 год. на
Окръжен съд Силистра в частта, с която е осъден да заплати на ищеца Н. ИЛ.
К. допълнително сумата от 17 500 лв – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на дядо му
К.З.Й., ведно със законна лихва от 12.03.2021 год. до окончателното
изплащане, както и държавна такса по сметка на Окръжен съд Силистра в
размер на 700 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ121446665 да заплати
на адв. Б.Х. З. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 772,33
лв. съразмерно с уважената част от иска на Н. ИЛ. К., на осн. чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4