№ 21344
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110144764 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от В К и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответницата К. Г. П, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л В бл...., за
признаване за установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
20429/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 734.14 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. за
имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.04.2024 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. в
размер на 122.79 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 61.28 лв. и обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. в размер на 12.04 лв.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответницата. В отговора ответницата
изразява желанието си да постигне споразумение с ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответника топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 20429/2024 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумите 734.14 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 122.79 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.03.2024
г., сумата 61.28 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 12.04 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. С възражение от 01.07.2024 г. ответницата е
оспорила вземанията без мотив.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №..., том XVI, нот.дело
№.../1995 г., съставен от първи нотариус при Софийска нотариална служба към Втори
районен съд, ответницата е закупила на 19.02.1993 г. процесния недвижим имот от С А Н и
Й Д Н. През 2001 г. К. П и съпруга й Х П са учредили договорна ипотека върху имота в
полза на „Б ДСК“ ЕАД, за което е съставен от нотариус Р Р, рег.№.. от РНК нотариален акт
№..., том I, рег.№..., нот.дело №.../2001 г. Макар и придобит по време на брака с Х П,
процесният имот е признат за за изключителна собственост на ответницата П с окончателно
решение от 21.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 3408/2020 г. по описа на ВКС, I г.о.
Съобразно предвиденото в Закона за енергетиката, облигационното правоотношение
по доставка на топлинна енергия възниква по силата на закона между топлофикационното
предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия – в този чл.153 от ЗЕ. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. По делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
2
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия през исковия период е
именно ответника К. П. По същество това обстоятелство не се и оспорва от ответницата.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени установителните искове,
ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. По
делото са представени единствено изходящи от ищеца частни свидетелстващи документи за
стойността на доставената топлинна енергия, респ. предоставената услуга дялово
разпределение, и дължимите лихви за забавеното им плащане, които не са оспорени от
ответника. Точно обратното – в отговора на исковата молба ответницата изразява желани да
сключи споразумение с ищеца, което нейно изявление настоящият състав цени като
признание на заявените претенции.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.Л В бл...., аб.№ ..., е
доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 734.14 лв. /съобразно
отразеното в справката, приложена на л.51 от делото и изравнителните сметки, приложени
на л.45-50 от делото/.
При тези данни и липсата на представени доказателства /а и твърдения от страна на
ответника/ за извършени плащания, предявеният главен иск се явява изцяло основателен и
доказан, което налага уважаването му в пълния предявен размер.
Като законна последица от това, следва да се присъди и лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 04.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
В същото време, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва в рамките на 45 дни от изтичане на периода, за който те се отнасят, като при
неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане - чл.33, ал.5 от ОУ. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата от 734.14 лв. също се явява доказан за периода от 15.09.2021 г. /след
изтичане на 45 дни от издаване на изравнителната сметка за първия отоплителен сезон,
включен в исковия период, а именно 2020/2021 г./, до 15.03.2024 г. и за сумата от 122.79 лв.
/съобразно отразеното в справката, приложена на л.51 от делото/.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 61.28 лв. и обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. в размер на 12.04 лв., следва да се посочи, че видно
от представения протокол от ОС на етажната собственост, в която се намира процесния
имот, извършването на тази услуга е възложено на „Б“ ООД. На 03.04.2012 г. етажната
собственост е сключила договор с това дружество, което е възложило на ищеца да събира
вземанията му от потребителите.
С оглед на това следва да се установи дължимостта и на вноските за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 61.28 лв., като за
забавеното им плащане се дължи лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. в размер
на 12.04 лв.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
3
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на чл.25 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ. Освен това е заплатил държавна такса общо от 200.00 лв.
Тези разноски следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. П, ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л В бл...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, следни суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20429/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно 734.14 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2023 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 04.04.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. в размер на 122.79 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. П, ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л В бл...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
20429/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница за периода от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 61.28 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.04.2024 г. до окончателното
плащане на дължимото, и обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 15.03.2024 г. в
размер на 12.04 лв.
ОСЪЖДА К. Г. П, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л В бл...., да заплати на “Т - С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 350.00 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 20429/2024
г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Б“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 20429/2024 г. по описа на СРС и делото да се докладва за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4