ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                               10.12.2019 г., гр. Ямбол

 

 

  ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

Като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз. гр. д. № 336/2019 г. на ЯOС:

 

Въззивното производство е образувано по жалба на „ЕВРОКАМ” ЕООД - гр.Ямбол,  представлявано от управителя Д.М.Д., против действията на ДСИ при ЯРС по изп.д.№20192330400242, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот - разпределение на полване на недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, бул. „Европа“ № 22. Иска се отмяна на действията като неправилни, както и на основание чл.438 ГПК съдът да ги спре, предвид възможността дружеството да претърпи вреди от тях и предвид твърденията на съдебния изпълнител, че ще предприеме премахване на собствените му сгради. Жалбоподателят твърди, че е трето лице спрямо изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен лист по в.гр.д.№368/2017 г. по описа на ЯОС за разпределяне на ползването на незастроената част от дворно място, находящо се в гр. Ямбол - поземлен имот с площ 5889 кв.м. с идентификатор 87374.510.135. В изпълнителния лист не е посочен като длъжник, тъй като не е участвал в производството по гр.дело, в което страна е бил ЕТ"Д. - Д.М.", който не притежава право на собственост върху имота, доколкото с договор от 30.12.2008 г. -девет години преди завеждане на исковата молба- е продал предприятието си на "Еврокам" ЕООД. Дружеството владее имота от закупуването му. Счита, че принудителното изпълнение на разпределението на полването на имота е аналогично на въвода във владение. Възразява, че съобразно ТР №3/2015 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, това принудително изпълнение не може да бъде осъществено срещу ЕООД, тъй като владее имота преди завеждане на делото и не е обвързано от постановеното по него решение съгласно  чл.226, ал. 3 от ГПК. Сочи, че съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В случая в съдебното решение не са взети предвид собствени на дружеството сгради, които не позволяват преминаване през площите, в които са построени. Съдебният изпълнител няма право да премахва сгради, нито да предписва преустройства, до какъвто резултат би се стигнало, ако решението на съда следва да се изпълни, без да се вземат предвид собствените на“ Еврокам“ сгради.  Поради това, като е насрочил въвод във владение, съдебният изпълнител е извършил незаконосъобразни действия. Жалбоподателят моли ЯОС да отмени обжалваните действия на ДСИ - въвод във владение на недвижим имот - разпределение на ползването му- като неправилни. Претендира разноски по делото. На основание чл.438 от ГПК моли съда да спре действията по изпълнението, тъй като дружеството може да претърпи вреди от тях.

В срока за възражение е подадено такова от взискателя "Аргос 2006"ООД, което намира жалбата за преждевременно подадена, доколкото ДСИ е приложил правилото на чл. 523 ГПК и е дал възможност на жалбоподателя да поиска спиране на изпълнението по чл.523 ал.2. Възразява, че поведението на последния е изключително шиканьозно, тъй като се представлява от Д.М.Д., който има качеството и на ЕТ"Д. - Д.М.". Действително е прехвърлил търговското предприятие на дружеството си, но прехвърлянето на имота не е вписано в имотния регистър. Поради това съсобствениците не са узнали за него, не е завършен фактическият състав на прехвърлянето или пък не може да се противопостави на решението по вписана искова молба за резпределяне ползването на имота. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Взискателят “СТОМИД" ООД и длъжникът Д.М.Д., в качеството на ЕТ"Д.-Д.М.", не са взели становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото, а и от приложеното изпълнително дело № 242/2019 г. на ДСИ при ЯРС се установява, че е образувано по молба на "СТОМИД"ООД и "Аргос 2006" ЕООД срещу ЕТ"Д.-Д.М.", въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№368/2017 г. на ЯОС, с решението по което е извършено разпределяне на ползването на незастроената част от дворно място, находящо се в гр.Ямбол, поземлен имот с площ 5889кв.м. с идентификатор № 87374.510.135 по кадастралната карта на гр.Ямбол между "Стомид"ООД, "Агрос 2006"ООД, Община-Ямбол, "Ванина експорт" АД, "Спарум" ЕООД, "Дениз 89" ЕООД, "Дикс 2001" ЕООД, "Хит" ЕООД, ЕТ"Д.-Д.М." и „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД по начина, посочен съобразно вариант от заключението на вещите лица М.С., М.З. и Д.П., онагледен с Приложение №1 - скица от първоинстанционното дело, която представлява неразделна част от решението.

Поканата за доброволно изпълнение до Д.М.Д. като длъжник е получена на 09.04.2019 г.. Тъй като не е последвало доброволно изпълнение, е насрочен въвод във владение /разпределение на ползване/ на 19.08.2019 г., отменен с постановление на ДСИ поради нередовно връчване на съобщенията за него. Със същия акт въводът е пренасрочен на 03.09.2019 г. Изпратени са призовки за принудително изпълнение, включително на жалбоподателя. Призовката до него е връчена на 26.08.2019 г. на лице, чието име връчителят не е удостоверил, посочвайки само, че е управител. С Постановление без дата ДСИ е отложил въвода на осн. чл. 523 ал.2 от ГПК поради факта, че по представения договор за продажба на търговско предприятие собственик и владелец на имота в частта за разпределение на ползването е "Еврокам"ЕООД, преди завеждането на гр.д.№368/2017 г. на ЯОС. Предоставил е тридневен срок за дружеството да поиска от ЯРС спиране  на изпълнението. В самото изп.дело е приложена молба от 30.08.2019 г. от ЕООД за отлагане на въвода поради обжалването му пред ЯОС, до когото е отправено искане да спре изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК. Жалбата също е подадена на 30.08.2019 г.

В ТРРЮЛНЦ е вписана продажбата, извършена с Договор от 30.12.2008 г., от Д.М.Д. в качеството на ЕТ"Д.-Д.М."  на "Еврокам" ЕООД на търговското предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Също така в Търговския регистър по партидата на "Еврокам"ЕООД е вписан като едноличен собственик на капитала и управител Д.М.Д.. ЕТ"Д.-*** не е заличен от регистъра. Видно от представената от въззиванемия Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 27.09.1919 г. до 27.09.2019 г. на Служба по вписванията –Ямбол по партидата на жалбоподатея в имотния регистър не е вписано прехвърляне на имота, чието ползване е разпределено от ЯОС.

Към жалбата е приложен Договор от 30.12.2008 г. за продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписа на Д.М.Д. като ЕТ и управител на ЕООД. Представено е Удостоверение № 20090109085157/03.06.2010 г. на Агенция по вписванията, съдържащо обстоятелството, че е прехвърлено търговското предприятие. В приложеното Удостоверение за търпимост № ТС-0014 от 03.07.2019 г. на Община Ямбол е посочено, че е постъпило заявление от ЕТ"Д.-Д.М." за издаване на удостоверение за търпим строеж на тоалетна в имот с идентификатор № 87374.510.135, като заявителят е удостоверил правото си на собственост с нотариален акт №15/2000 г. и е приет от административния орган за собственик.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според чл.435 ал.5 от ГПК, въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.

В случая жалбоподателят твърди, че е именно такова трето лице и че е насрочен въвод във владение на недвижим имот, който атакува като незаконосъобразен.

В съдебната практика е прието, че разпределението на ползването на съсобствената вещ с влезли в сила решения по чл. 32, ал.2 от ЗС е несъмнено скрепено с извършването на въвод във владение по отношение на част от имот, доколкото единствено чрез него страната може да реализира по принудителен начин признатото й от съда право на ползване на тази част.

От изпълнителното дело се установява обаче, че ДСИ не извършил въвод във владение. В Тълкувателно решение №3/2015 г. от 10.07.2017 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава жалбоподателят, действително се сочи, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе лицето във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК, както и че след като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. ВКС е приел, че за да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. Т.е. макар и ДСИ неправилно да е приложил уредената в чл. 523 ал.2 от ГПК процедура, след като не е извършил реално въвод, жалбата срещу него е лишена от предмет, съответно от правен интерес за обжалване. На третото лице законът предоставя защита единствено от незаконосъобразно извършен въвод във владение, а не от други действия на ДСИ, било разпореждане за насрочване на въвод или отлагането му.

С оглед на изложеното жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Отделен е въпросът, че ДСИ не е удостоверил в протокола по приложената от него разпоредба на чл. 523 от ГПК начина, по който се е уверил, откога жалбоподателят владее имота (че е отпреди завеждане на делото, чието решение изпълнява). Съгласно чл. 68 ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Както сочи въззиваемата страна, едно и също физическо лице-Д.Д.- осъществява фактическата власт. За субективния елемент на владението следва да се изхожда от действията му, обективиращи субективните преживявания на лицето-волята му да държи имота за себе си (като ЕТ) или за ЕООД, на чийто капитал е едноличен собственик. Към момента на подаване на заявлението от ЕТ"Д.-Д.М." за издаване на удостоверение за търпим строеж своене на имота е заявило физическото лице. Поради това ДСИ следва изрично да удостовери фактите, от които прави изводите си за началния момент на владението и за наличието на последното към момента на въвода.

Доводите на въззиваемата страна относно непротивопоставимост на продажбата на имота по отношение на съсобствениците поради липсата на вписване в имотния регистър действително имат основание съобразно Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 Г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. С него е прието, че вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в търговския регистър. Отказът за извършване на вписване от съдията по вписванията не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост. Такава противопоставимост обаче може да бъде обсъждана във връзка с претендираните от третото лице права, но не и във връзка с владението, което е релевантно за решаване на спора за допустимостта на принудителното изпълнение по същество.

След като жалбата се оставя без разглеждане като недопустима, предвид изхода на производството, не следва да се уважава искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното производство.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без разглеждане жалба от "Еврокам" ЕООД- гр.Ямбол, ул."Бъкстон"2,  с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.М.Д., против действията на ДСИ при ЯРС по изп.д.№20192330400242, изразяващи се във въвод във владение - разпределение на полване на недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, бул. „Европа“ № 22, като недопустима.

Оставя без уважение искането на "Еврокам" ЕООД за спиране действията по изпълнението по изп.д.№20192330400242 на ДСИ при ЯРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз. ч. гр. д. № 336/2019 г. по описа на ЯОС по подадената жалба против действията на ДСИ при ЯРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                

                                                                                        

                                                                                                             2.