Р Е Ш Е Н И Е
№
260318
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
НИКОЛОВ
при участието на секретаря Цв.
Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 709 по
описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на С.В.И., починала
в хода на производството, продължило с участие на наследниците й по закон С.С.И., О.С.И. и Д. Стоянов С., В.М.К., И.В.К., В.М. Велионв, В.В.В. и Г.В.В. срещу решение № 19/04.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 80/2016 г. по описа на РС – гр. Сливница, с което е уважен предявеният срещу
тях от М.К.М. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С определение от 29.10.2020 г. въззивният
съд е оставил производството по делото без движение, тъй като е констатирал, че
исковата молба, по която е образувано първоинстанционното
производство и е постановено обжалваното решение, е нередовна– приел е, че петитумът не е приведен в съответствие с изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения – при твърдения,
че ищецът е собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в
границите на имотите на ответниците, и при оспорване
от ответниците на претендираното
от ищеца право върху тези части, искането за признаване принадлежността на
ищеца на правото върху целия имот 501.45
по отношение на всички ответници съставлява
нередовност на исковата молба. Ето защо въззивният
съд е задължил ищеца М.К.М. в 1 – седмичен срок от съобщението с писмена
молба с 6 бр. преписи за ответниците да
индивидуализира спорните части от земята по отношение на всеки от ответниците, като стори това на скица, върху която чрез
букви, цифри или по друг нагледен начин обозначи спорните участъци по отношение
на всеки от ответниците. Указал е на ищеца, че при
извършване на уточнението за улеснение може използва изготвената от вещото лице
Ч. Янков скица (л. 103 от делото на районния съд), като е
посочил още, че при извършване на уточнението ищецът следва да съобрази, че ответници по исковете следва да бъдат само онези лица, в
рамките на чиито имоти претендираната част от земята
е заснета неправилно (съобразно твърденията на ищеца).
В рамките на предоставения срок ищецът, който е предупреден за негативните
последици при неизпълнение указанията на съда, не е отстранил недостатъците на
исковата молба, поради което първоинстанционното решение следва да се обезсили, а
производството по делото – да се прекрати.
Съгласно т.
5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на
нередовност на исковата молба (вън от случаите на нередовност
поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения,
сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице) постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК - въззивният съд, макар и при условията
на ограничен въззив, продължава да е инстанция по
същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен
спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че
указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното
решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата
на чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не
предвижда обезсилване на първоинстанционното решение
и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба,
откъдето следва, че въззивният съд сам следва да
приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията
да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в
изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати следните суми: на ответниците С.С.И., О.С.И., Д.
Стоянов С., В.М.К., И.В.К., В.М. Велионв, В.В.В. и Г.В.В. - сумата от 925. 00
лева, от които 25.00 лв. – държавна такса за въззивното
производство, а 900. 00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред районния съд; а на С.С.И.,
О.С.И. и Д. Стоянов С. – сумата от 700. 00 лева, от които 200.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице в производството пред районния съд, а сумата от
500.00 лева - възнаграждение за адвокат във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 19/04.06.2018 г., постановено по гр. д. № 80/2016 г. по описа
на РС – гр. Сливница, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът М.К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на ответниците
С.С.И., ЕГН: **********, О.С.И., ЕГН: **********, Д.
Стоянов С., ЕГН: **********, В.М.К., ЕГН: **********, И.В.К., ЕГН: **********, В.М.В.,
ЕГН: **********, В.В.В., ЕГН: **********, и Г.В.В., ЕГН: **********, сумата от 925. 00 (деветстотин двадесет и пет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът М.К.М., ЕГН: **********,***,
да заплати на ответниците С.С.И.,
ЕГН: **********, О.С.И., ЕГН: **********, и Д. Стоянов С., ЕГН: **********,
сумата от 700. 00 (седемстотин) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: