М
О Т И В И:
НОХД № 214/2015 год.
Подсъдимият Б.С.Д. *** Тръмбеш е
обвинен в това, че в периода 3.03.2010 г. – 15.04.2010 г. в гр. З. противозаконно
присвоил чужди движими вещи - 8 броя дървени врати с ковани гвоздеи на стойност
440.00 лв., собственост на Г.М. ***, които владеел (договор за ползване на
недвижим имот – къща на М. ***).
Районна прокуратура гр. Елена е
квалифицирала извършеното деяние като престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С Определение от 1.09.2016 год. по НОХД
№ 214/2015 год. по описа на Районен съд гр. Елена е допуснато изменение на
обвинението, като същото следва да се счита за повдигнато и предявено, както
следва: Подсъдимият Б.С.Д. в периода 03.03.2010 год. - 15.04.2010 год. в гр. З.
при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 8 броя дървени врати
с ковани гвоздеи на стойност 440.00 лв., собственост на Г.М. ***, от владението
на П.И.С. без съгласието на собственика и владелеца с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано техническо средство
– ъглошлайф.
Районна прокуратура гр. Елена е
квалифицирала извършеното деяние като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „А” от НК.
С Определение от 28.01.2016 год. по
НОХД № 214/2015 год. по описа на Районен съд гр. Елена е приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от Г.М. *** против Б.С.Д. *** Тръмбеш за
заплащане на сумата 440.00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление. Г.М.М. е конституиран като граждански
ищец по НОХД № 214/2015 год. по описа на Районен съд гр. Елена.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура гр. Елена поддържа така повдигнатото и предявено изменено обвинение
в съдебно заседание за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „А” от НК. Същият взема становище, че от данните по делото се установява по
безспорен начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Моли съда да
му определи наказание при условията на чл. 55 от НК и същото да бъде в размер
на шест месеца лишаване от свобода. Стойността на инкриминираните вещи не е
висока, а наказателното производство е продължило сравнително дълъг период от
време. Предлага на съда да уважи изцяло предявения граждански иск, тъй като
причинените с престъплението имуществени вреди не са възстановени.
В съдебно заседание гражданският ищец Г.М.М.
поддържа предявения граждански иск и моли съда да го уважи.
В съдебно заседание подсъдимият Б.С.Д.
не се признава за виновен в извършеното престъпление с правна квалификация по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК. Същият дава обяснения. Твърди, че през
2010 год. живеел и работел в гр. З. в една фирма, която се занимавала с
изкупуване на вторични суровини – железа. Работодател му бил Б.А.. По това
време живеел на семейни начала с починалата свидетелка Д.Х.Б., от която имал
три деца. Майката на последната – свидетелката П.И.С. уговорила гражданския
ищец Г.М.М. да ги пусне да живеят в имота му, находящ се в гр. З., на квартира,
като заплащат единствено консумираната електрическа енергия и вода. Там се
нанесли да живеят подсъдимият и свидетелите П.И.С., Д.Х.Б., Б.Д.Б. и П.Д.Б..
Последните двама били синове на Д.Х.Б. от предишна връзка. Седмица по-късно при
тях се установил да живее и свидетелят Б.Х.Б. – син на П.И.С. и брат на Д.Х.Б..
В къщата на М. имало два сандъка, които подсъдимият решил да продаде. За това
се обадил на свидетеля А.М.А., който дошъл с един гърк. Последният събирал
стари вещи. Гъркът не харесал сандъците, но проявил интерес към вратите на
къщата. Тогава свидетелят Б.Х.Б. започнал да тормози майка си и сестра си да
дадат съгласието си да продадат вратите. Б. казал и на подсъдимия, че ще се
оправи с М. и да не се притеснява за последствията. Подсъдимият взел една ракета
и срязал пантите на вратите, като по този начин ги отделил от касите. След това
ги натоварили на буса, с който бил дошъл А., а последният му дал парите.
Впоследствие Д. ги дал на Б.. С оглед на изложеното подсъдимият счита, че не е
виновен в извършване на инкриминираното престъпление. Виновен за случилото се
бил свидетелят Б.Х.Б..
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия Б.С.Д. - адв. С.Н. от ВТАК взема становище, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи безспорния извод, че подсъдимият е извършил
престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК. Същият по време на досъдебното и съдебното производство е съдействал за
изясняване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина. На
следващо място няма житейска и логическа причина Д. да е извършил
инкриминираното деяние, тъй като към момента на осъществяването му е работил и
е имал добри доходи. Напротив, свидетелят Б.Х.Б. бил безработен към този момент
и същият инициирал отнемането на вещите, собственост на гражданския ищец Г.М.М..
На следващо място показанията на разпитаните свидетели са противоречиви.
Наблюдава се упражнен натиск от страна на свидетеля Б.Х.Б. върху някои свидетели.
На последно място излага, че не е установено по безспорен начин на кого е
предоставен за ползване недвижимият имот, собственост на гражданския ищец Г.М.М.,
т. е. само на свидетелката П.И.С. или на цялото й семейство, което е от
значение за правилната правна квалификация на извършеното деяние. Моли съда за
признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по така повдигнатото и предявено
обвинение с правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за
установено и доказано от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.С.Д. е с постоянен адрес ***
Тръмбеш. През 2010 год. същият живеел в гр. З. на семейни начала със
свидетелката Д.Х.Б., от която имал три деца – Д., Х. и Д.. Освен последните при
тях живеели свидетелите Б.Д.Б. и П.Д.Б., които били синове на Д.Х.Б. от
предишна връзка. Д. работел във фирма, занимаваща се със събиране на вторични
суровини и получавал ежемесечно трудово възнаграждение. Същият не притежавал
недвижими имоти и МПС. Подсъдимият не се ползвал с добро име в обществото, тъй
като бил регистриран в масивите на МВР за извършени от него противообществени
прояви, както и бил осъждан за извършени престъпления от общ характер.
Гражданският ищец Г.М. ***, където имал
недвижим имот – дворно място, в което била построена къща. М. имал дъщеря,
която живеела и работела в Република Гърция. През пролетта на 2010 год. същата
му се обадила, че има здравословни проблеми и го помолила да отиде да я види.
След като взел решение да пътува в чужбина, гражданският ищец решил да даде
имота си, находящ се в гр. З. под наем, за да има кой да се грижи за него. За
целта същият провел разговор със свидетелката П.И.С. и двамата се уговорили
последната да отиде да живее в имота, собственост на М., като заплаща
единствено консумираната електрическа енергия и вода. Гражданският ищец
позволил да се нанесе в имота му само С.. Въпреки това последната поканила
дъщеря си – свидетелката Д.Х.Б., подсъдимият Б.С.Д., синовете й – свидетелите Б.Д.Б.
и П.Д.Б., както и другите и деца – Д., Х. и Д.. Седмица по-късно при тях дошъл
да живее и синът на С. – свидетелят Б.Х.Б..
Един ден през м. март 2010 год.
подсъдимият Б.С.Д. взел решение да продаде на свидетеля А.М.А. два сандъка,
които се намирали в имота на М. и които били негова собственост. По тази
причина същият се срещнал с А. и му предложил сандъците. По това време
свидетелят работел с един гърк, който изкупувал стари вещи, имащи антикварна
стойност. А. и гъркът отишли в имота на М., където ги повикал подсъдимият. В
къщата били Б.С.Д. и свидетелите П.И.С., Д.Х.Б., Б.Д.Б., П.Д.Б. и Б.Х.Б..
Гъркът огледал сандъците, но не ги харесал и казал, че няма да ги закупи.
Същият обаче бил впечатлен от вратите на къщата, които били орехови с ковани
гвоздеи, и предложил да ги вземе. Подсъдимият Б.С.Д. и свидетелят Б.Х.Б.
помислили и се съгласили. В изпълнение на взетото решение Д. свалил вратите от
касите, като срязал пантите им с ъглошлайф. По-късно дошъл свидетелят А.М.А. с
един товарен бус, за да ги вземе. Подсъдимият и свидетелят Б. ги натоварили, а А.
дал на първия от тях сумата 120.00 лв. Свидетелката П.И.С. се притеснила от
извършеното от зет си – подсъдимия Б.С.Д. и от сина си – свидетелят Б.Х.Б., тъй
като на нея гражданският ищец Г.М.М. поверил имота си да го пази и стопанисва.
Същата започнала да им се кара, че ще има неприятности с последния заради тях.
След известен период от време всички се изнесли от имота, собственост на М..
В средата на м. април 2010 год.
гражданският ищец Г.М. *** и отишъл в имота си, който бил предоставил за
ползване на свидетелката П.И.С.. Същият установил, че последната вече не живее
там, както и че липсват вратите на къщата и много други вещи. По тази причина М.
депозирал жалба в РУ на МВР гр. Елена, която била входирана под № 168/19.04.2010
год.
От заключение, изготвено от вещото лице
З.Л.Б., по допуснатата оценъчна експертиза, се установява, че инкриминираните
вещи, а именно: 8 броя дървени врати с ковани гвоздеи са на обща стойност 440.00
лв.
Така описаната фактическа обстановка
напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, писмените доказателства и изслушаното заключение по назначената
оценъчна експертиза.
Съдът приема за установено, че подсъдимият
Б.С.Б. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „А” от НК. Същият в периода 03.03.2010 год. - 15.04.2010 год. в
гр. З. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 8 броя
дървени врати с ковани гвоздеи на стойност 440.00 лв., собственост на Г.М. ***,
от владението на П.И.С. без съгласие на собственика и владелеца с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано
техническо средство – ъглошлайф. Съдът счита, че с измененото обвинение е
дадена правна квалификация на деянието по приложимия материален закон.
Установените по делото фактически положения не сочат обсебване по чл. 206, ал.
1 от НК, тъй като при обсебването деецът извършва разпоредителни действия в
своя полза с вещ, която владее или пази. Последното от своя страна означава
предоставяне на вещта на дееца на някакво основание. Нерегламентираният достъп
до вещи не означава, че те са предоставени за владеене или пазене, поради това,
когато някой, имайки такъв достъп до вещи, извърши разпоредителни действия без
съгласието на собственика им и когато това е с цел присвояване, ще е налице
кражба, а не обсебване по чл. 206 от НК. В конкретния случай подсъдимият не е
страна по сключения с гражданския ищец Г.М.М. и свидетелката П.И.С. договор за
наем, от което следва, че на него не са били предоставени за владение или
пазене вещите от имота, собственост на М. – предмет на наемния договор.
При извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият Б.С.Д. е установил противозаконно трайна фактическа власт върху инкриминираните
вещи - предмет на престъплението и се е разпоредил с тях в свой интерес. Подсъдимият
е извършил същото при условията на опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство – ъглошлайф, с който е срязал пантите на вратите и ги е
отделил от касите. В тази насока са показанията на подсъдимия, който не отрича,
че е повикал свидетелят А.М.А. в дома на гражданския ищец М., за да му продаде
два сандъка, собственост на последния. Впоследствие Д. се съгласил да продаде
на А. и гъркът, с който свидетелят работел, вратите на къщата. В изпълнение на
последното подсъдимият лично отрязал с ъглошлайф пантите и отделил вратите от
касите. След това ги натоварил в буса на А. и получил от него сумата 120.00 лв.
Всички тези действия на Д. обосновават извода, че същият е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК. В подкрепа на това са и показанията на разпитаните свидетели Б.Х.Б., П.И.С.,
Б.Д.Б., П.Д.Б. и А.М.А., въпреки противоречията, който съществуват между тях.
Последното обаче не може да доведе до промяна на основния извод, който сочи
като извършител на инкриминираното престъпление подсъдимият Б.С.Д..
Престъплението е извършено от
подсъдимия Б.С.Д. при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и
значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици
и е целял тяхното настъпване. Д. ясно е съзнавал, че инкриминираните вещи – 8
броя врати са собственост на гражданския ищец Г.М.М., както и че с действията
си лишава от фактическа власт владелеца. Освен това същият е предвиждал
преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението. Налице е и намерението му противозаконно да присвои
вещите, тъй като след деянието същият се е разпоредил с тях в свой интерес,
като ги е продал на гърка за сумата 120.00 лв. и е получил посочената сума от
свидетеля А..
Обществената опасност на деянието е
висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Обществената опасност на подсъдимия Б.С.Д.
следва да се преценява с оглед предишните му осъждания за извършени
престъпления от общ характер против собствеността и отрицателна обществена
характеристика. Същият е регистриран в системата на МВР за извършени
престъпления и противообществени прояви. Освен това подсъдимият контактува с
лица от криминалния контингент. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, последният е осъждан, както следва:
1. С Присъда № 99/27.06.1995 год. по
НОХД № 37/1995 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 195, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
Присъдата е влязла в сила на 12.07.1995
год.
2. С Присъда № 27/5.03.1996 год. по
НОХД № 127/1995 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.
5 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
Присъдата е влязла в сила на 20.03.1996
год.
3. С Присъда № 72/16.05.1996 год. по
НОХД № 24/1996 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 194, ал. 3 във вр. с
чл. 36 и чл. 54 от НК на ГЛОБА в размер на 1000.00 лв., която да заплати в
полза на държавата.
Присъдата е влязла в сила на 31.05.1996
год.
4. С Присъда № 161/28.11.1996 год. по
НОХД № 92/1996 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.
5 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 69 във вр. с чл. 66 от НК е отложено изпълнението
на наложеното наказание за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
Присъдата е влязла в сила на 13.12.1996
год.
5. С Присъда от 19.04.1999 год. по НОХД
№ 98/1998 год. на Районен съд гр. Горна Оряховица на осн. чл. 206, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23
от НК му е наложено едно общо наказание по Присъда № 99/27.06.1995 год. по НОХД
№ 37/1995 год. на Районен съд гр. Елена, Присъда № 27/5.03.1996 год. по НОХД №
127/1995 год. на Районен съд гр. Елена и Присъда № 161/28.11.1996 год. по НОХД
№ 92/1996 год. на Районен съд гр. Елена, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
На осн. чл. 68 от НК е приведено в
изпълнение така наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Присъдата е влязла в сила на 20.05.1999
год.
6. С Присъда № 9/18.03.2003 год. по
НОХД 11/2003 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
Присъдата е влязла в сила на 13.09.2004
год.
7. С Присъда № 1/15.01.2009 год. по
НОХД № 190/2008 год. на Районен съд гр. Елена на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На осн. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23,
ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените му
такива по настоящата присъда и по Присъда № 9/18.03.2003 год. по НОХД 11/2003
год. на Районен съд гр. Елена, а именно: ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК е
приспаднато изтърпяното наказание по някоя от присъдите за изтърпяно общо
наказание от подсъдимия.
Присъдата е влязла в сила на 31.01.2009
год.
8. Със Споразумение № 765/29.06.2010
год. по НОХД № 968/2010 год. на Районен съд гр. Петрич на осн. чл. 279, ал. 1,
пр. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1 ,т. 2, б. „Б” и ал. 3 от НК на ПРОБАЦИЯ, при
следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност два пъти седмично, 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и 3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа годишно за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
Споразумението е влязло в сила на
29.06.2010 год.
Наказанието ПРОБАЦИЯ е изтърпяно на
21.07.2011 год.
Инкриминираното деяние е извършено при
условията на опасен рецидив – чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК - Присъда №
1/15.01.2009 год. по НОХД № 190/2008 год. на Районен съд гр. Елена.
При определяне и индивидуализация на
наказанието на подсъдимия Б.С.Д. съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства нарастващия ръст на престъпленията, засягащи собствеността на
гражданите и юридическите лица. Д. вече е осъждан многократно за престъпления
от общ характер против собствеността и е извършил инкриминираното деяние по
настоящото дело при условията на опасен рецидив. Същият е с отрицателна
обществена характеристика. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият
дава обяснения и съдейства за разкриване на обективната истина. Наказателното
производство е продължило сравнително продължителен период от време, както и
инкриминираните вещи – предмет на престъпното посегателство не са на висока
стойност. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е материално
затруднен. Същият е безработен и няма собствено имущество и доходи, от които да
се препитава и издържа. Към момента на извършване на деянието същият се е
грижил и издържал семейството си, което е включвало свидетелката Д.Х.Б., от
която имал три деца – Д., Х. и Д., както и свидетелите Б.Д.Б. и П.Д.Б., които
били синове на Д.Х.Б. от предишна връзка. Показателна е тежката икономическа
обстановка в страната в периода на криза и растящата безработица. Всичко това
формира един комплекс от смекчаващи обстоятелства, които съпоставени с минимума
на наказанието по чл. 196, ал. 1 от НК - три години лишаване от свобода,
очертава несъразмерната му тежест. За постигане на нужното съответствие между
извършеното и наказанието, което се следва за него, съдът намери, че е
наложително приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намаляване на
наказанието до размера от шест месеца лишаване от свобода, което е достатъчно
за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. По тези съображения след като
обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца Б.С.Д., смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства съдът му наложи следното наказание на осн. чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затворническо заведение тип затвор.
Причини за извършване на престъплението
– ниската обща и правна култура на подсъдимия и стремеж за лично
облагодетелстване по престъпен начин за сметка на чуждо имущество.
По гражданския иск:
Предявен е граждански иск от Г.М.М.
против подсъдимия Б.С.Д. за заплащане на сумата 440.00 лв., представлява
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление. Същият е приет от съда за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство и има своето основание в разпоредбата на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите – за имуществени вреди, претърпени от него
от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК. Посочената
разпоредба по общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не
нанасят вреда другиму. В конкретния случай по отношение на претенцията за
имуществена вреда съдът прие, че са налице елементите на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане за ангажиране отговорността на подсъдимия Б.С.Д..
Безспорно се установи, че е налице деяние, което е противоправно и наказуемо.
От данните по делото е видно по несъмнен начин, че Д. е извършил
инкриминираното деяние, вследствие на което са причинени имуществени вреди на
гражданския ищец Г.М.М.. Причинената щета е в размер на 440.00 лв. Установи се
още, че поведението на подсъдимия е виновно, както и че е налице причинна
връзка между действията му и настъпилата вреда. С оглед на изложеното следва да
се приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан. Същият следва
да бъде уважен като такъв. Подсъдимият Б.С.Д. следва да бъде осъден да заплати
на гражданския ищец Г.М.М. сумата 440.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление.
При този изход на делото подсъдимият Б.С.Д.
следва да заплати направените разноски на досъдебно производство в размер на
45.00 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Велико Търново, направените разноски в
съдебното производство в размер на 180.20 лв. и ДТ върху уважения граждански
иск в размер на 50.00 лв. по сметка на Районен съд гр. Елена.
Подсъдимият Б.С.Д. следва да заплати на
Национално бюро за правна помощ гр.
София сумата 200.00 лв., представляваща заплатено възнаграждение на служебен
защитник по ДП № ЗМ-148/2010 г. по описа на РУ на МВР гр. Елена.
В този смисъл съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: