Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Д., 04.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Г. Д., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 82 по описа на ДРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод искова молба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД със седалище
и адрес на управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **, ЕИК **, представлявана от
изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., чрез упълномощения ю.к. М. Н., с вх.
рег. №643/11.01.2019г., с която против Й.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №1299/2018г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №729 от
30.03.2018г., а именно:
- сумата от 1280,36
лева, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 27.03.2018г. до окончателното плащане;
- сумата от 127,55
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017г.
до 06.10.2017г.;
- сумата от 108,96
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2017г. до
15.03.2018г.
При условията на
евентуалност - в случай че главните искове бъдат отхвърлени, са предявени
осъдителни искове за следните суми: 1.)
сумата от 1280,36 лева, представляваща неиздължена главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.03.2018г. до окончателното плащане и
2) сумата от 127,55 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.08.2017г. до 06.10.2017г.;
Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: Ответникът е страна по
сключен с ищцовото дружество на 30.03.2017г. договор за потребителски кредит за общо ползване № **, по силата на
който ищецът, като кредитодател му е предоставил, в качеството на
кредитополучател кредит в размер на 1300 лв., която сума е преведена по сметка
на потребителя. Към отпуснатия кредит се включва и еднократна такса за оценка
на риска в размер на 170,56 лв. Ответникът е сключил застраховка живот в размер
на 60,06 лв., и застраховка безработица в размер на 61,26 лв. Общото крайно
задължение по процесния договор възлиза на 1792,87 лв., включващо главница и
възнаградителна лихва в размер на 19,52 %. Й.Г.
се задължил да върне кредита за срок от 14 месеца, ведно с начислените
лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
128,06 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 128,09 лв.
Ответникът в срока на договора не
изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски.
Не е заплатил три поредни месечни погасителни вноски с падежи 05.08.2017г.
05.09.2017г. и 05.10.2017г. Съгласно чл.16, т.2 от договора вземането е станало
предсрочно изискуемо в пълен размер на 06.10.2017г. Ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост с писмо, изпратено до посочения в договора
адрес за съобщения. Твърди се, че Й. Г. дължи възнаградителна лихва и лихва за
забава. За събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ
по реда на чл.417 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №1299/2018г. по описа на
ДРС. Заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена от ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5
от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли се за постановяване на положително
решение по предявените искове. При
условията на евентуалност - в случай че главните искове бъдат отхвърлени, са
предявени осъдителни искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от редовно уведомения ответник, чрез назначения от съда с определение
от 06.06.2019г. особен представител – адв. Г.И. – ДАК, в който се изразява
становище за основателността на претенцията.
В съдебно заседание ответникът чрез
упълномощения от него адвокат К. К. – ДАК признава исковете. Твърди погасяване
чрез плащане на вземането по процесната заповед след образуване на настоящото
дело.
Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК е образувано ч.гр.д. №1299 по описа за 2018г. на Д. районен съд. С
разпореждане от 30.03.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Й.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес: *** в качеството си на кредитополучател,да заплати на
кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ул. «Д.Х.» №**, въз
основа извлечение от счетоводни книги към 15.03.2018г., с което се установяват
вземанията на банката по Договор за потребителски кредит № **, сключен на
30.03.2017г., следните суми: - сумата от 1280,36 лева, представляваща
неиздължена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.03.2018г. до окончателното плащане; - сумата от 127,55 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017г. до 06.10.2017г.; -
сумата от 108,96 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
05.08.2017г. до 15.03.2018г.; - сумата от 30,34 лева - заплатена държавна
такса; сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта и издадения
въз основа на същата изпълнителен лист са връчени на длъжника от частен съдебен изпълнител при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК. С разпореждане от 07.12.2018г. заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 19.12.2018г. Исковата молба
е подадена на дата 10.01.2019г., поради което като допустима, подлежи на
преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр.
чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Главните искове са предявени като
установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Осъдителните искове са
предявени при условията на евентуалност - в случай че главните искове бъдат
отхвърлени.
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното
право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава
присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от
наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между
страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по
който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава
- главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент.
Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено
и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
По делото не е спорно, а и от
приложените писмени доказателства /договор за потребителски кредит №**/30.03.2017
г.; искане-декларация за потребителски кредит; искане за откриване на банкова
сметка ***; декларация от 30.03.2017 г.; рамков договор за платежни услуги за
физически лица от 30.03.2017 г.; застрахователно удостоверение; известие за
доставяне /л.21-л.22/; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост/, се
установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне в заем на сумата
от 1300 лева, като е договорен срок за
издължаване от 14 месеца, която се олихвява с лихвен процент в размер на 19,52
% годишно и ГПР в размер на 45,31%.
Договорено е, че при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в
размер на законната лихва /чл. 9.4 от договора/. Съгласно представения по
делото погасителен план, инкорпориран в договора, страните са уговорили кредитът да бъде
издължен на 14 месечни погасителни вноски с падеж 5-то число на съответния
месец. Според погасителния план крайният падеж на договора е 05.06.2018 г.
Между страните е договорено, че при пълно или частично неплащане на три поредни
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуе /чл. 16.2 от
договора/.
В последното съдебно заседание по делото
с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и постълото искане
от страна на ищеца по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на
страните, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение
съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза: по делото не е спорно, че кредитът е усвоен от ответника; наличието
на забава в плащането на дължимите от ответната страна погасителни вноски
съобразно постигнатите между страните уговорки също не е спорно между страните;
страните не са формилари спор относно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита;
крайният падеж на договор е настъпил на 05.06.2018 г. – преди подаване на
процесното заявление, но след образуване на установителното производство.
По делото не е спорно, а и от
представената справка по изп. дело №*** по описа на ЧСИ н.н., рег. №** в КЧСИ,
с район на действие – ДОС, се установява, че дългът по посоченото изпълнително
дело, образувано въз основа на процесната заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист, е погасен изцяло.
Според
приетите отговори по т. 9 и т.11.в от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид
факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес, каквато именно е настоящата
хипотеза. В
хипотезата по чл.418, ал.1 от ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла
в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на
издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не
подлежи на проверка в
исковия процес.
Предвид
направеното от ответника признание на исковете и по искане на ищеца, заявено в
съдебно заседание, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене и следва да се произнесе с решение съобразно признанието, като
в този случай достатъчно е в мотивите на решението да се укаже, че то се
основава на направеното признание на иска. В случая не са налице пречките по
чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК - признатото право не противоречи на закона
и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.
Поради формиран извод за основателност
на установителните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените от ищеца
евентуални искове, тъй като не е настъпило вътрешно-процесуалното условие за
разглеждането им.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство
съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Й.Г. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за заповедното производство, както следва: сумата от 30,34 лева
- заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати
на ищеца са, както следва: 121,06 лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. –
депозит за особен представител.
Така мотивиран, Д. районен съд:
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „ТИ БИ АЙ
Банк”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **, ЕИК **,
представлявана от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., и ответника Й.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, че ответникът дължи
на ищеца (въз основа извлечение от счетоводни книги към
15.03.2018г., с което се установяват вземанията на банката по Договор за
потребителски кредит № **, сключен на 30.03.2017г.) сумите, предмет на издадената
по ч.гр.д. №1299/2018г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №729 от 30.03.2018г.,
а именно:
-
сумата от 1280,36 лева, представляваща неиздължена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2018г. до окончателното
плащане;
-
сумата от 127,55 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017г. до 06.10.2017г.;
-
сумата от 108,96 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 05.08.2017г. до 15.03.2018г.
ОСЪЖДА
Й.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ТИ
БИ АЙ Банк”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Д.Х.” № **,
ЕИК **, представлявана от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., съдебно – деловодни разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело №1299/2018 г. на ДРС в размер на 134,34 лева, от които: сумата от 30,34 лева - заплатена държавна
такса и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и съдебно – деловодни
разноски по настоящото гр. дело №82/2019 г. на ДРС в размер на 421,06 лева, от които: 121,06 лв. – заплатена държавна такса и 300
лв. – депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: