№ 682
гр. София, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр ал. 2 вр.ал.1 вр. чл. 248 ал.1
т.3 и т.6 от НПК.
С протоколно определение на ОС-Благоевград, 4 наказателен състав от 29.06.2022 г. по
протокол № 576 от 29.06.2022 г., постановено по НОХД № 315/2022 г. по описа на същия
съд, на основание чл. 248 ал.5, т.1 от НПК е прието допуснато на ДП отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на обвиняемия срещу повдигнатото му обвинение при привличането му като
обвиняем и при изготвянето на обвинителния акт, поради което е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните
съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на
определението.
Срещу това определение, респ. срещу тази част от определението е постъпил въззивен
частен протест от прокурор в ОП-Благоевград с оплаквания, че е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Твърди се в протеста, че в обвинителния акт са допуснати явни
фактически грешки при изготвянето му, като в обстоятелствената част на две места и в
диспозитива на обвинението т.8 е копирана два пъти, а по т.9 е пропуснато да се допише
конкретната данъчна декларация, декларираните и приспаднати суми по ДДС, една фактура
с № 762/03.10.2012 г. с данъчна основа 100 лв. и ДДС в размер на 20 лв., както и че на
14.11.2012 г. е избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 6 266.40 лева
като е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на начисление
ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит на стойност 6 266.40 лева при
действително установени нула лева и е променил резултата, като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за възстановяване в размер на 6 266.40 лева при действителен размер 20.00 лева за
внасяне и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 266.40 лева. Сочи се в
1
протеста, че тази сума от 6 266.40 лева е включена в общия размер в „шапката“ на
престъплението и не се променя и че по този начин не е ограничено правото на защита, тъй
като е посочена цялата сума в обвинението и същата не се променя, като престъплението е
същото и периодът е обхванат в цялост. Изтъква се, че самият обвиняем и защитата му не
правят възражение за неяснота на обвинението. Претендира се, че този пропуск - тези
фактически грешки – не променят обвинението и могат да бъдат отстранени с поправка в 7
дневен срок. Застъпва се становище, че непосочването на ДП на въпросната част от т.9 не
променя обвинението и не засяга защитата на обвиняемия и правата му и че на основание
чл. 287 от НПК прокурорът може да прави изменение на обвинението.
Излагат се и доводи, че неправилно окръжният съд е счел, че са нарушени правата на
подсъдимия с неяснотата на обвинението и че това пречи и на гражданския иск. Сочи се, че
общият размер на дължимия ДДС и ЗКПО не се променя с допълването в т.9 на размера от
6 266.40 лева, а е включен в него. А относно констатацията на окръжния съд, че на стр. 12 от
ОА бил посочен друг период в протеста се заявява, че там е цитирана съдебно-счетоводната
експертиза, а не обвинението.
Подалият протеста прокурор поддържа теза, че атакуваното определение следва да
бъде отменено и на основание чл. 248а ал.1 от НПК да се даде 7 дневен срок за отстраняване
на явните фактически грешки в обвинителния акт.
По така изложените съображения и на основание чл. 341 ал.1 вр. чл. 249 ал.3 вр. с ал.1
и ал.4 т.1 пр.1 във вр. с чл. 248 ал.5 т.1 във вр. с ал.1 т.3 НПК и чл. 248а ал.1 от НПК се
прави искане да бъде отменено атакуваното определение на Окръжен съд-Благоевград и да
бъде върнато съдебното производство на същия съд за разглеждане в съдебно заседание,
като бъде даден 7 дневен срок на основание чл. 248а ал.1 от НПК за отстраняване на явни
фактически грешки.
С посоченото по-горе протоколно определение на ОС-Благоевград, 4 наказателен състав от
29.06.2022 г. по протокол № 576 от 29.06.2022 г., постановено по НОХД № 315/2022 г. по
описа на същия съд, е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия за
отмяна на взетата по отношение на подсъдимия Б. А. А. мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 2 000 лв.; приет е за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от М., като представител на държавата, граждански иск срещу
подсъдимия за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в резултат на
извършеното престъпно деяние и е конституирана държавата като граждански ищец в
производството.
Срещу определението на Окръжен съд – Благоевград от 29.06.2022 г., постановено в
проведеното по НОХД № 315/2022 г. по описа на съда разпоредително заседание, в частта
му, с която е оставено без уважение искането за отмяна на взетата спрямо подсъдимия мярка
за неотклонение „парична гаранция“; в частта му относно непроизнасянето по отношение на
другата взета по досъдебното производство мярка за процесуална принуда по реда на чл. 68
НПК; както и в частта му относно обстоятелството, че едновременно с прекратяването на
съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане със същото предявения
2
граждански иск е постъпила частна жалба от адвокат Г.М. - защитник на подсъдимия Б. А.
А.. Твърди се в частната жалба, че в тези части обжалваното определение е
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Изтъква се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 249,ал.2 НПК в случаите,
когато съдът прекратява наказателното производство и връща делото на прокурора за
последния започва да тече нов срок за упражняване на неговите правомощия по реда на чл.
242 НПК и че това означава, че след тяхното осъществяване чрез евентуално внасяне на нов
обвинителен акт следва да бъде повторена цялата процедура по реда на глава деветнадесета
от НПК, включително и подготвителните действия на съда за разглеждане на делото в
съдебно заседание и провеждането на ново разпоредително заседание. С оглед на това се
застъпва становище, че прилагането едновременно на двете хипотези - за връщане на делото
на прокурора по реда на чл. 248,ал.1,т.3 от НПК и приемането на гражданския иск за
съвместно разглеждане с наказателното производство е процесуално невъзможно, тъй като
те са взаимно изключващи се.
В частната жалба се застъпва и теза, че при положение, че констатира наличието на
съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт окръжният съд е
следвало да отмени и взетите по отношение на подсъдимия мерки за неотклонение и
процесуална принуда. В тази връзка се твърди, че в практиката на съдилищата винаги,
когато бъдат констатирани такива съществени нарушения, довели до накърняване правото
на защита на обвиняемия, едновременно с това се отменят и взетите мерки за неотклонение,
когато същите са несъразмерно тежки и не отговарят на тежестта на обвинението или на
степента на обществена опасност на обвиняемия. Изтъква се, че в конкретния случай взетата
парична гаранция по никакъв начин не дисциплинира процесуално подсъдимия, тъй като
същият с поведението си е демонстрирал, че ще съдейства за разкриване на обективната
истина и няма да създава пречки за бързото и срочно протичане на наказателното
производство.
Претендира се също, че обжалваното определение страда от процесуална непълнота,
изразяваща се в непроизнасяне по взетата на досъдебното производство мярка за
процесуална принуда по реда на чл. 68,ал.1 НПК. Заявява се, че тази непълнота следва да
бъде отстранена от въззивната инстанция, като се отправя молба при произнасянето от
въззивния съд да бъде взето предвид обстоятелството, че подсъдимият към настоящия
момент упражнява търговска дейност, изразяваща се в предоставянето на таксиметрови
услуги, които извършва в пограничен район, какъвто е Благоевградска област, и че това
процесуално ограничение на практика го лишава от възможността да превозва пътници до
съседните държави и че в случая по - скоро се явява репресивна мярка срещу него,
отколкото възпираща такава.
Предвид гореизложеното подалият частната жалба защитник моли въззивния съд да
постановите определение в горния смисъл и да бъде уважена изцяло частната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест и в частната
3
жалба доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на
постановеното определение, намери следното:
Правилна е констатацията на окръжния съд, че в рамките на изложените обстоятелства,
обосноваващи обвинението за данъчния период „01.10.2012 г. – 31.10.2012 г.“ /на страници 7
и 8 от ОА/, е налице съществена фактическа непълнота относно състаовомерни
обстоятелства, касаещи деянието, извършено в този данъчен период, а именно – относно
конкретната подадена данъчна декларация за този данъчен период; декларираните и
приспаднатите суми по ДДС; датата на извършването на деянието; настъпването на
определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни
задължения; и размера на неправомерно приспаднатия неследващ се данъчен кредит.
Отсъствието на конкретно изложени факти относно тези съставомерни обстоятелства,
касаещи инкриминираната престъпна дейност по т. 9, безспорно е довело до неяснота и до
непрецизност на формулираното обвинение за деянието, извършено през въпросния данъчен
период. Първостепенният съд правилно е отбелязал, че тази фактическа непълнота досежно
гореизброените съставомерни обстоятелства на деянието, касещо данъчния период
„01.10.2012 г. – 31.10.2012 г.“, е възпроизведена и на стр. 17 от ОА, както и в
заключителната част на ОА на страници 28 и 29. В този ред на мисли ОС-Благоевград
коректно е посочил, че този дефицит на факти относно изброените съставомерни
обстоятелства за деянието, касещо данъчния период „01.10.2012 г. – 31.10.2012 г.“, се
наблюдава и в постановлението за привличане на обвиняем от 14.02.2022 г.
Правилен и законосъобразен е и изводът на първия съд, че така констатираната липса на
факти в ОА за твърдяната престъпна дейност, отнасяща се за коментирания данъчен период,
не може да се квалифицира като допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.
248а ал.1 от НПК. Доколкото визираната фактическа непълнота на ОА касае няколко на
брой съставомерни обстоятелства на деянието по пункт 9 и доколкото тази непълнота е
засегнала както обстоятелствената, така и заключителната част на ОА, категорично не може
да се приеме, че в случая иде реч за обикновени технически пропуски при изготвянето на
обвинителния акт. Когато съществени части от ОА се изготвят чрез използване предимно на
функцията „copy-paste“ на компютърния софтуер въпросната непълнота на ОА обективно
може да се дължи на грешка и пропуск при прилагането на софтуерния продукт, но това
съвсем не следва да се определя като обикновен технически пропуск при изготвянето на
прокурорския акт.
Във връзка с гореизложеното за фактическата непълнота в ОА относно съставомерни
обстоятелства на деянието, касещо данъчния период „01.10.2012 г. – 31.10.2012 г.“,
окръжният съд правилно е отчел, че този дефицит на факти е довел и до съществено
разминаване в общата сума на размера на данъчните задължения, установяването на които е
било избегнато за целия инкриминиран период от 08.04.2011 г. до 14.11.2013 г., доколкото в
тази обща сума на практика не може да бъде включена непосочената сума на неправомерно
приспаднатия неследващ се данъчен кредит за данъчния период „01.10.2012 г. – 31.10.2012
г.“.
4
Обусловено и изводимо от фактическата непълнота относно инкриминираната дейност,
касеща данъчния период „01.10.2012 г. – 31.10.2012 г.“, е и констатираното от
първостепенния съд противоречие между общата сума на размера на данъчните задължения,
установяването на които е било избегнато за целия период от 08.04.2011 г. до 14.11.2013 г.,
и сбора от размерите на посочените данъчни задължения, установяването на които е било
избегнато в отделните данъчни периоди, включени в общия инкриминиран период. В
действителност между посочения в ОА общ размер на данъчните задължения – 91 139.24
лева, установяването на които е било избегнато в целия инкриминиран период от 08.04.2011
г. до 14.11.2013 г., и сборът от посочените суми на данъчните задължения, установяването
на които е било избегнато в отделните данъчни периоди, е налице разлика от над 6 000 лв.
Тази разлика най-вероятно се дължи на неотразения и непосочен в ОА размер на
неправомерно приспаднатия неследващ се данъчен кредит за данъчния период „01.10.2012 г.
– 31.10.2012 г.“. Но това противоречие категорично не следва и не може да се преодолява и
запълва чрез предположения и съждения за вероятната воля на държавния обвинител в тази
насока. Затова противоречието следва да бъде отстранено чрез ясно, точно и недвусмислено
волеизявление за размерите на данъчните задължения, установяването на които е било
избегнато в отделните данъчни периоди, при което сборът им да съответства на общия
размер на данъчните задължения, установяването на които е било избегнато в целия
инкриминиран период от 08.04.2011 г. до 14.11.2013 г.
Основателен е и упрекът на окръжния съд за неяснота в съдържанието на ОА и относно
периода на извършването на инкриминираната продължавана престъпна дейност. Изводът за
наличието на такава неяснота е основан на констатацията, че на стр. 12 от ОА е посочен
период от 18.04.2011 г. до 30.11.2013 г., за който следва да бъде доначислен
инкриминираният общ размер на ДДС, възлизащ на 81 460.80 лева, и че така визираният
период се различава от посочения в обстоятелствената и заключителната част на ОА такъв
от 08.04.2011 г. до 14.11.2013 г. Няма никакво съмнение, че въведените в обстоятелствената
част на обвинителния акт противоречиви факти относно значими за ангажирането на
наказателната отговорност обстоятелства, каквото несъмнено е и времето /респ. периодът/
на извършване на деянието, създава неяснота на обвинението досежно противоречиво
представените факти и затруднява правото на защита до степен, че да не може ефективно и
пълноценно да бъде упражнявана. По повод така обсъжданото противоречие неоснователно
се явява възражението в протеста, че на въпросната стр. 12 от ОА е цитирана съдебно-
счетоводната експертиза, а не обвинението. След като прокурорът е посочил и описал в
обстоятелствената част на ОА конкретни факти и обстоятелства, на които той основава
повдигнатото обвинение, тези факти и обстоятелства стават част от съдържанието на ОА,
без значение от кой доказателствен източник или от кой приложен способ на доказване са
установени и дали в действителност са установени /доколкото за процесуалната годност на
обвинителния акт няма изискване същият да е обоснован/. Съгласно чл. 246 ал.(1) от НПК
прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда,
което означава, че за да състави ОА, прокурорът следва да е преценил всички събрани
5
доказатествени материали и въз основа на тях да е изградил вътрешното си убеждение,
включително и по установените факти и именно тях да изложи, обосновавайки
обвинителната си теза в изготвения ОА. И тъкмо защото описаните в ОА факти обективират
вътрешното убеждение на прокурора относно възприетата фактическа обстановка, точно
затова прокурорът не може да оправдава допуснати фактически противоречия и неясноти в
обвинителния акт с твърдението, че само е цитирал доказателствени източници или способи
на доказване.
Предвид всичко изложено дотук правилен и законосъобразен е изводът на окръжния съд за
допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи и нарушаващи правото на обвиняемия да научи за какво престъпление /като
факти/ е привлечен в това качество, които нарушения в случая не могат да бъдат отстранени
по реда на чл. 248а ал.1 от НПК.
В крайна сметка важността и изключителното значение на ОА като процесуален акт, с който
прокурорът реализира конституционното си правомощие за привличане към наказателна
отговорност; с който се формулира окончателното наказателно обвинение; който се явява
единственото средство за повдигане на обвинението пред съда и с който се определят
рамките и пределите на доказване в съдебното производство предопределя и завишените
изисквания към неговото съдържание откъм точност, пределна яснота и прецизност. Затова
констатираните и коментирани дотук непълноти, пропуски и неточности в съдържанието на
ОА не могат да бъдат квалифицирани като обикновени и елементарни технически пропуски
при изготвянето му и поради тази причина да бъдат приравнени на очевидни фактически
грешки по смисъла на чл. 248а ал.1 от НПК. Като такива например могат да бъдат
определени грешка в името на подсъдимия или в неговия единен граждански номер; грешка
в името на пострадалия или на свидетели; грешка при цифровото изписване на различни
номера, съдържащи се в описаната фактология; грешка при изписването на цифри от
посочени суми; грешка при цифровото изписване на правната квалификация, която не
съответства на словесно посочената; когато обвинителния акт не съдържа името на
прокурора или не е подписан от него, когато не са посочени датата или мястото на
изготвянето му и други подобни, които не променят смисъла на обективираните от
прокурора фактически и правни изводи. В случая обаче установените пропуски, непълноти
и неточности в ОА не са от такова естество, доколкото те засягат съществено волята и
волеизявлението на прокурора по фактите на обвинението, правят я непълна и неясна и
водят до едно непрецизно формулирано обвинение, което винаги води до нарушаване
правото на защита на обвиняемия, за разлика от очевидната фактическа грешка, която не
може да породи такъв ефект. А изтъкнатото в протеста, че подсъдимият и защитникът му не
са правили възражения относно описаните по-горе непълноти, неясноти и неточности в ОА,
се явява изцяло без значение, доколкото съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички
въпроси, влизащи в обхвата на нормата на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК.
Съобразно всичко гореизложено правилен и обоснован се явява решаващият извод на ОС-
Благоевград за опороченост на обвинителния акт /поради описаните по-горе непълноти,
6
неясноти и противоречия/ и че тази опороченост обосновава съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване и нарушаване на процесуалните
права на засегнатия от тях подсъдим/обвиняем - в случая Б. А. А. - и в частност на правото
му да научи за какво престъпление /като фактическа рамка/ е привлечен в това му качество,
респективно за какво престъпление му е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Правилно и законосъобразно е и решението на първостепенния съд, че така допуснатото на
ДП съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия А., е отстранимо и е основание за прекратяване на
съдебното производство по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК. А след като е прекратил съдебното
производство на основание така посочената разпоредба първият съд правилно е разпоредил
връщане на делото на ОП-Благоевград за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения.
САС споделя констатацията на окръжния съд за допуснати очевидни фактически грешки в
съдържанието на обвинителния акт, изразяващи се в повтаряне на описанието на
обстоятелствата по пункт 8 от обвинението досежно данъчния период „01.09.2012 г. –
30.09.2012 г.“. В тази връзка съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция при
произнасянето по правилността и законосъобразността на определението по чл. 249 ал.2 вр.
чл. 248 ал.1 т.3 от НПК въззивният съд намира за правилен подхода на първия съд относно
така установените очевидни фактически грешки в обвинителния акт, а именно - да не се
произнася по тях с отделно определение по чл. 248, ал. 5, т. 4 във вр. чл. 248а ал. 1 от НПК,
доколкото същите могат и следва да бъдат отстранени при евентуалното ново изготвяне на
обвинителния акт срещу подсъдимия/обвиняемия.
Непочиваща на закона /НПК/ е поддържаната от защитника в частната жалба теза, че при
положение, че констатира наличието на съществени процесуални нарушения при
изготвянето на обвинителния акт окръжният съд е следвало да отмени взетите по отношение
на подсъдимия мерки за неотклонение и процесуална принуда. На първо място, в
процесуалния закон не е предвидена задължителна такава последица като резултат на
упражнено от съда правомощие да прекрати съдебното производство на основание чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК – поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. Предвид начина на формулиране на правомощието на съда по чл. 249 ал.2 от
НПК се налага извода, че когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248
ал.1 т.3 от НПК единствената задължителна последица от това е решаващият съд да върне
делото на прокурора. Което ще рече, че неизменна последица от прекратяването на
съдебното производство на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е единствено връщането
делото на прокурора, но не и отмяната на взетите по отношение на подсъдимия мерки за
неотклонение и процесуална принуда. В подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството,
че когато процесуалният закон предвижда като задължителна последица отмяната на
наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, това изрично е посочено в
съответната разпоредба, както например е сторено в разпоредбата на чл. 250 ал.2 от НПК.
7
Следователно, когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248 ал.1 т.3 от
НПК съдът не е длъжен да отмени прилаганите спрямо обвиняемия мерки за процесуална
принуда.
Отделно стои въпросът дали при произнасянето на съда по реда на чл. 248 ал.1 т.6 от НПК
ще бъде направена преценка, че мерките за процесуална принуда са несъразмерно тежки и
не отговарят на тежестта на обвинението или на степента на обществена опасност на
обвиняемия. В случая, обсъждайки взетата мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимия Б.А., окръжният съд е приел, че не са налице основания за отмяната й,
обосновавайки се с незначителния период от време, през който тя е била прилагана спрямо
подсъдимия /считано от месец февруари 2022 г./, и на преценката, че не е налице
неразумност на срока на прилагането й и че същевременно тя не е довела до съществено
ограничаване на неговите права, въпреки изрядното му процесуално поведение след
вземането й. Въззивният съд напълно споделя тези доводи и също счита, че в случая не са
налице основания нито за смекчаването на тази мярка, нито за отмяната й. Изтъкнатите от
защитника доводи, че подсъдимият с поведението си е демонстрирал, че ще съдейства за
разкриване на обективната истина и че няма да създава пречки за бързото и срочно
протичане на наказателното производство сами по себе си не са основание за отмяната на
взетата спрямо него мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000 лв., още
повече, че не се сочи по какъв точно начин тази мярка води до несъразмерно ограничаване
правата на подсъдимия. Отделно от това не са ангажирани и никакви доказателства в тази
насока – за несъразмерно ограничаване на правата му в резултат на тази МНО.
Доколкото първостепенният съд не се е произнесъл по въпроса относно прилаганата по
отношение на подсъдимия мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК - забрана за
напускане на пределите на Република България - настоящият състав на въззивния съд
намира, че не би могъл да се произнесе по този въпрос в текущото производство по въззивен
контрол на определението на първостепенния съд, постановено по реда на чл. 248 ал.1 от
НПК. В случая липсва постановен съдебен акт – определение на окръжния съд по чл. 248
ал.1 т.6 от НПК по въпроса относно взетата спрямо подсъдимия мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, поради което не е
налице годен предмет на обжалване във връзка с искането за отмяната на тази мярка. По
тази причина пропускът на окръжния съд да се произнесе по взетата мярка по чл. 68 от НПК
не може да бъде отстранен от въззивния съд чрез собственото му произнася по въпроса за
тази мярка. Противното /произнасянето на въззивния съд по мярката по чл. 68 от НПК/ би
довело и до лишаване на страните от възможността този въпрос да бъде обсъден от две
съдебни инстанции. С оглед така изложеното частната жалба срещу определението в частта
му относно непроизнасянето по отношение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
процесуална принуда по реда на чл. 68 от НПК следва да бъде оставена без разглеждане.
А доколкото определението, с което е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от М., като представител на държавата, граждански иск срещу
подсъдимия за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на
8
инкриминираното престъпно деяние и с което държавата е конституирана като граждански
ищец в производството, не подлежи на самостоятелно обжалване и на самостоятелен
инстанционен контрол /по аргумент от разпоредбите на чл. 248 и чл. 249 от НПК във вр. чл.
341 ал.2 и ал.3 от НПК/, без разглеждане ще следва да бъде оставена и частната жалба срещу
тази част на определението на ОС-Благоевград.
По така изложените съображения определението на ОС-Благоевград в протестираната част,
както и в частта му относно произнасянето по мярката за неотклонение следва да бъде
потвърдено, а частната жалба на защитника на подсъдимия срещу определението в частта
му относно непроизнасянето по отношение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
процесуална принуда по реда на чл. 68 от НПК; както и в частта му относно приетия за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия и
относно конституирането на държавата като граждански ищец съответно следва да бъде
оставена без разглеждане.
Мотивиран от тези съображения Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ОС-Благоевград, 4 наказателен състав от
29.06.2022 г. по протокол № 576 от 29.06.2022 г., постановено по НОХД № 315/2022 г. по
описа на същия съд, с което на основание чл. 248 ал.5, т.1 от НПК е прието допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на обвиняемия срещу повдигнатото му обвинение при привличането като
обвиняем и при изготвянето на обвинителния акт и с което е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните
съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в обстоятелствената част на
определението.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ОС-Благоевград, 4 наказателен състав от
29.06.2022 г. по протокол № 576 от 29.06.2022 г., постановено по НОХД № 315/2022 г. по
описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия
за отмяна на взетата по отношение на подсъдимия Б. А. А. мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 2 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адвокат Г.М. - защитник на
подсъдимия Б. А. А. - срещу протоколно определение на ОС-Благоевград, 4 наказателен
състав от 29.06.2022 г. по протокол № 576 от 29.06.2022 г., постановено по НОХД №
315/2022 г. по описа на същия съд, в частта му относно непроизнасянето по взетата по
отношение на подсъдимия Б. А. А. мярка за процесуална принуда по реда на чл. 68 НПК -
забрана за напускане на пределите на Република България; и в частта му относно приетия за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от М., като
представител на държавата, срещу подсъдимия за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в резултат на инкриминираното престъпно деяние и с което държавата е
9
конституирана като граждански ищец в производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10