Р Е Ш Е Н И Е
№ 2100
гр. Пловдив, 22.11.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в
открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1858 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63в ЗАНН,
във връзка с чл. 226 от АПК и чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалвано е Решение № 687 от 21.04.2023 г.,
постановено по АНД № 2390/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, VII н. с., с
което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 4011555 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД МВР - Пловдив,
с който на С.А.Л., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.А.Л., чрез пълномощника
адв. Л.-П. моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отмени ЕФ.
Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар и намаляването му до размера на минималното възнаграждение по Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба против електронен
фиш серия К № 4011555.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш, районният съд е приел, че
нарушението несъмнено е извършено и е заснето с АТСС № TER-1M № 566. При кредитиране на заключението по СТЕ е
направен извод, че в деня на нарушението, описано в ЕФ, на точка с посочените
координати, е заснет движещ се автомобил в посока запад – изток или от гр.
Пловдив към гр. Асеновград на републикански път II-86, в зоната на километър 24. Мобилната камера с видео
контрол, съобразно посочените координати, се е намирала на 300 метра преди
отбивката за с. Горни Воден. Именно на това място МПС марка „Хюндай Купе“ с
рег. № ******** се е движило със скорост от 118 км/ч при разрешена скорост 90
км/ч.
По отношение направените в жалбата възражения е
направен извод, че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването
на ЕФ, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Съставен е
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., в който е
надлежно удостоверено, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания. От протокола за
използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е
започнала на 19.07.2019 г. в 12:30 ч. и е приключила на същата дата в 14:30 ч. По
делото са събрани и доказателства за заснемане на нарушението от АТСС от
одобрен тип, съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол № 7-33-18/05.10.2018 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол.
Мотивирано е, че електронният фиш съдържа всички
законоустановени реквизити, както и, че правилно е приложена нормата на чл. 188,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Изложени са и аргументи за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Видно от административната преписка е, че е налице
съществено нарушение на процедурата по чл.189,ал.5 от ЗДвП. Според разпоредбата
на чл.189,ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаване на ЕФ собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Видно от текста на закона е, че само за
собственикът на МПС-то, с което е извършено заснетото нарушение е предвидена
възможност да подава декларация. Такава възможност не е предвидена за другиго,
още по-малко за лицето, което вече е било посочено в декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП. Горното кореспондира и с разпоредбата на чл.188,ал.1 от ЗДвП, според
която също се предвижда възможност само за собственикът да посочи на кого е
предоставил превозното средство. Отделно от това, като субекти, отговорни за
извършеното нарушение в тази разпоредба се посочват собственикът и лицето, на
което е предоставено МПС-то. Предоставянето може да се направи само от
собственика или, в случай,че лицето, на което е предоставено превозното
средство го е предоставил на другиго, то административнонаказателно отговорен, ще
е този, на когото МПС-то е предоставено, независимо дали е нарушител или не,
освен, ако самият собственик на МПС-то не посочи в декларацията си
действителният извършител на нарушението.
В конкретния случай, видно от преписката е, че след
като е бил издаден ЕФ на собственика Й.С.Л., последната се е възползвала от
възможността по чл.189,ал.5 от ЗДвП, но в декларацията си не е посочила
жалбоподателя, като нарушител, а лицето на което е предоставила МПС К.С.П..
След като надлежно бил анулиран първия издаден ЕФ и бил издаден нов по
отношение на лицето, посочено от собственика в декларацията, с нова декларация
по чл.189,ал.5 от ЗДвП П. посочил като нарушител жалбоподателя С.Л.. Едва след това бил
издаден и обжалвания фиш. Подобно верижно представяне на последващи декларации
не е предвидено в закона, поради което съдът намира, че последният издаден ЕФ е
незаконосъобразно издаден при липса на предпоставките на чл.189 от ЗДвП за
това.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се
отмени и вместо това да се постанови отмяна на ЕФ.
Предвид изхода на спора, в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат П. на основание чл.38,ал.1,т.2 и т.3 и
ал.2 от ЗАдв следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съгласно
чл.18,ал.4, във връзка с чл.18,ал.2, във връзка с чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
определя в размер на 400лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 687 от 21.04.2023 г.,
постановено по АНД № 2390/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, VII н. с. и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4011555 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
на ОД МВР - Пловдив, с който на С.А.Л., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка
с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на
адвокат Й.С.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: