Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 11780 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 95587/16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 23828/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 34 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.318 ТЗ от „С.М.“ АД срещу „Т.“ ЕООД, че последният дължи сумата от 2 366, 41 лв., представляваща главница по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки - трошено-каменна фракция, за която е издадена фактура № **********/11.11.2016 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. - датата на заявлението, до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 258, 35 лв. - обезщетение за забава за периода 16.11.2016 г. - 15.12.2017 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 146, 94 лв. - заплатени разноски за първоинстанционното исково производство и сумата от 47, 33 лв. - разноски по гр. д. № 87552/2017 г. п описа на СРС, 34 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 83, 66 лв. - заплатени разноски за първоинстанционното исково производство.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е
депозирана въззивна жалба от ищеца „С.М.“ АД. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
На основание чл.327, ал.1 ТЗ от датата на получаване на стоката купувачът е
поставен в забава. Не е налице необходимост от изпращане на покана, предвид
чл.294 ТЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло
предявения иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Т.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба и от
ответника „Т.“ ЕООД срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е
уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че между
страните не е налице валидно облигационно правоотношение, в каквато насока са и
ангажираните по делото доказателства. Също така не е доказано, че ищецът е
извършил процесните услуги. Своевременно са оспорени ангажираните от ищеца
доказателства, включително и представената по делото товарителница. Представената
фактура не е подписана от името на ответника, както и не е осчетоводена от
него. Неправилно решаващият съд е приел, че е налице съпоставимост между
фактурата и експедиционните бележки, като се е позовал на заключението на
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, която не е основана на
проверка при ответника. По делото не е доказано и получаването на стоката. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения
иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на възизвната жалба от насрещната страна „С.М.“ АД, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно
и законосъобразно, а изводите на решаващия съд са обосновани. Вземането
произтича от процесната фактура, която е надлежно осчетоводена при ищеца.
Представените по делото експедиционни листове и данъчна фактура отразяват
получаването от ответника на стоката в деня на доставката - 10.11.2016 г., като
не са налице заявени забележки от получателя на стоката. Въпреки отправената до
ответника покана, същият не е погасил задължението си към ищеца. Тъй като
договорът за търговска продажба е неформален, на основание чл.286, ал.1 ТЗ,
счита, че представените експедиционни листове е данъчна фактура установяват
спорното правоотношение и получаването на стоката от ответника. Също така за
установяване на изпълнение на точното изпълнение на договорните задължения по
делото са представени товарителници, заедно с пътни листове, както и издадената
от превозвача фактура. Макар процесната фактура да не е подписана от ответника,
то представените експедиционни бележки отразяват количеството стоки и датата на
издаване на същата. Експедиционните бележки са подписани за получател, както и
за предаване на стоката. С депозирания по делото писмен отговор ответникът
твърди, че доставената стока не е била качествена, което противоречи на
оспорванията му за липсата на облигационна връзка между страните. В случай, че
не е бил доволен от качеството на доставените стоки, ответникът е следвало
своевременно да уведоми ищеца за това, което не е сторил. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната от ответника част.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове съответно с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.415, ал.1 ГПК вр.с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо ответника е постановена
заповед за изпълнени на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
87552/2017 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав. Ответникът е депозирал
своевременно възражение срещу постановената заповед. Твърди, че ищецът е
доставил на ответника трошено-каменна фракция15/25 мм, описана в данъчна
фактура № **********/11.11.2016 г. на стойност от 2 366, 41 с начислен ДДС.
Стоката е предадена на ответника на 10.11.2016 г., за което са съставени 8 броя
експедиционни бележки, които са подписани без забележки от двете страни на
същата дата. Твърди, че процесната фактура е надлежно осчетоводена при ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че му дължи сумата от 2 366, 41 лв. - главница по данъчна фактура
№ **********/11.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното плащане, сумата от 2258, 35 лв. - лихва за
забава за периода 16.11.2016 г. 29.12.2017 г., както и да му присъди сторените
разноски по делото.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че между страните липсва валидно
сключен договор, от който за произтичат претендирнаните от ищеца суми.
Представените по делото фактура и експедиционни бележки не носят подпис от
името на ответника, както и не са отразени в счетоводството му. По делото не са
ангажирани и доказателства относно надлежно връчена покана за плащане на
главницата. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е основателен, прави
възражение, че на доставената стока е некачествена - не е разполагала с
необходимите характеристики за търговското си предназначение, за което
продавачът е премълчал. Поддържа и възражение за отбив на цената. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Въз основа на заявление от 15.12.2017 г., подадено от „С.М.“ АД, е постановена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК от 24.01.2018 г. по гр. д. № 87552/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав, срещу „Т.“ ЕООД за сумата от 2 366, 41 лв. - главница по сключен неформален договор за поръчка, за който е издадена фактура № *********/11.11.2016 г., ведно със законната лихва от15.12.2017 г. до изплащане на вземането, моратирна лихва в размер на 258, 35 лв. за периода 16.11.2016 г. - 15.12.2017 г., и 52, 50 лв. - държавна такса. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, с което оспорва съществуването на задълженията, за които е постановена същата.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съгласно фактура № **********/11.11.2016 г. ищецът е
доставил на ответника трошено-каменна фракция 15/25 мм на обща стойност от 2
366, 41 лв. с начислен ДДС. Посочена е банкова сметка, *** на доставената
стока. Фактурата е подписана от името на ищеца, като липсва подпис от името на
ответника.
По делото са представени 8 броя експедиционни
листове, съставени от ищеца във връзка с извършен транспорт на стоки до
ответното дружество. Същите са подписани от името на ищеца, превозвача и
шофьора, извършил превоза, като 6 от тях са подписани и от името на ответника.
Ищецът е изпратил по пощата покана до ответника да
му заплати стойността на доставените стоки, съгласно съставената фактура №
**********/11.11.2016 г. - сумата от 2 366, 41 лв. Писмото е връчена на
14.12.2017 г., съгласно представеното известие за доставяне.
Видно от представеното извлечение от дневник за
рекламации за 2016 г. и 2017 г. няма установени рекламации.
Представена е товарителница, съставена във връзка с
процесната фактура, за извършена доставка на описаните в нея стоки. В нея като
изпращач е посочено ищцовото дружество, а като получател – ответникът.
Ищецът е ангажирал пътни листове във връзка с
организирания транспорт на доставените на ответника стоки, както и съставената
от превозвача фактура № 282/21.12.2016 г. относно стойността на превоза.
От заключението на вещото лице В.П.по изслушаната
пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява, че въз основа на
информация от представител на ответника във връзка с отправено от вещото лице
запитване, процесната фактура и 8 експедиционни бележки не са осчетоводени.
Вещото лице приема, че счетоводството на ищеца е редовно водено. Въз основа на
годишните финансови отчети и след проведен разговор със счетоводителя на
ответника вещото лице приема, че счетоводството и на ответното дружество е
редовно водено. Процесната фактура е включена в дневника за продажби на ищеца
за месеца на нейното съставяне - м.11.2016 г. Същата обаче не е включена в
дневниците за продажби както за м.11.2016 г., така и от м.12.2016 г. до
30.11.2017 г. Ответникът не ползвал данъчен кредит, съгласно изпратено от НАП
писмо в тази насока. След извършен преглед на първичните документи вещото лице
приема, че е налице съпоставимост между експедиционните листов,
товарителниците, и фактурата, издадена от ищеца, за доставка на 207, 58 трошено-каменна
фракция 15.25 мм. и фактура № 282/21.12.2016 г., издадена от „М.Т.**“ ООД в
частта на транспортната услуга от Топчии до Русе. В товарителницата на
превозвача е посочен ищеца като изпращач, а ответникът е посочен като
получател.
При изслушване на вещото лице същото е пояснило, че
от ответника е разбрало, че счетоводството е сменено през разглеждания период и
е било водено от друг счетоводител. Вещото лице е установило контакт със
счетоводителя, водел счетоводството през 2016 г., като й е съобщено, че са
предадени всички документи на ответника, като не разполага с данни относно счетоводните
регистри след прекратяване на отношенията си ответното дружество. След
запитване ответникът е предоставил информация на вещото лице, че процесната
фактура и експедиционни бележки не са постъпвали и съответно не са установени.
Освен информация от ответника вещото лице е получило информация и от НАП, обсъдена
в заключението. Вещото лице е извършило съпоставка на пътните листове с
товарителниците към тях, които са издадени от превозвача, както и
експедиционните бележки.Съпоставила е шофьори, дати и количества, както и
общата сума на фактурата за продажбата на стоки, както и извършения превоз.
Експертното заключение на вещото лице в частта на
отговора на последния въпрос е оспорено от ответника, тъй като е изготвено въз
основа на доказателства, които не носят подписа на ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е
основателна, а жалбата на ответника е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Налице е спор между страните дали са обвързани от договор
за търговска продажба или не.
Във връзка с претендираното от ищеца вземане за главница същият
е съставил фактура № **********/11.11.2016 г, обсъдени по – горе. В нея са
посочени страните по сделката, доставените стоки, тяхното количество, единична
стойност, обща стойност, включително начисленият ДДС. По този начин ясно са
очертани взаимните престации на страните по правоотношението. Тази фактура е
подписана от името на ищеца, но не и от името на ответника. Същата е надлежно
осчетоводена само в счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на ответника,
който не е ползвал данъчен кредит по нея. Ето защо единствено въз основа на
представената по делото фактура не би могло да се обоснове извод относно
съществуването на облигационно правоотношение между страните.
При преценка доводите на страните относно съществуването на
валидно сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ, следва
да се съобрази обстоятелството, че този договор по своята правна същност е консенсуален
и неформален. С оглед на това сключването му предполага постигане на съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока
и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато
страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, тя съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер
на договора за търговска продажба преценката за сключването му не следва да
бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с
оглед на всички доказателства по делото, в това число и на тези относно
предприети от страните действия по изпълнение на договора - получаване на стоката или плащане на цената,
които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за
съществуването на облигационната връзка - решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.
д. № 1120/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. Д. №
478/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
Ето защо липсата на надлежно осчетоводена фактура от страна
на ответника не обосновава извод за липсата на облигационна връзка между
страните, а задължава съда да извърши съвкупна преценка на ангажираните от
страните доказателства, като ги прицени в тяхната взаимна връка.
В разглеждания случай се установи, че отразените в
процесната фактура стоки са доставени на ответника, като транспортът им е
организиран и заплатен от ищеца и е извършен от „М.Т.**“ ООД. В тази връзка са
съставени пътни листове и товарителници, както и фактура за платения транспорт.
Получаването на стоките е удостоверено в експедиционните листове от превозвача,
шофьора и ответника. Макар два от осемте експедиционни листове да не носят
подпис от името на ответника, предаването на стоката е удостоверено от
превозвача и шофьора, както в експедиционните бележки, така и в съставените
товарителници. Наред с това по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят това удостоверяване.
Първичните документи, съставени във връзка с предаването на
стоката от ищеца на ответното дружество, са били обект на проверка и от вещото
лице по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е
обосновало извод, че е налице съпоставимост между експедиционните листове,
товарителниците, фактурата, съставена от ищеца и фактурата на превозвача. Този
извод на вещото лице е оспорен от ответника. Същевременно последният не е
ангажирал доказателства във връзка с направеното оспорване. Предвид
обстоятелството, че вещото лице е съобразило и анализирало всички относими за
спора документи, като обстойно и задълбочено е обосновало изводите си, съдът
изцяло възприема заключението му.
След като доставената от ищеца стока е получена и приета от
ответника, се налага извода, че между страните е постигнато съгласие и е
сключен договор за търговска продажба с очертания в представената по делото
фактура № **********/11.11.2016 г. предмет.
В условията на евентуалност ответникът е релевирал
възражение, че доставената стока е некачествена. Съгласно
нормата
на чл.324 ТЗ купувачът
трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми
незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена
като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е доказал по делото наличието на
несъответствие между уговореното качество на стоката и доставената такава,
както и своевременно уведомяване на ищеца за това, на основание чл.324 ТЗ
стоката се смята одобрена от купувача.
С извършването на доставката на стоките възниква и
основанието за заплащане на тяхната цена. Тъй като нейният размер възлиза на
2 366, 41 лв., предявеният иск относно претендираната главница се явява
изцяло основателен. С оглед на това изводът на решаващия съд в тази насока е
обоснован, като същият е формиран при съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства. Това обуславя неоснователност на доводите на жалбоподателя – ответник
за необоснованост на решението в обжалваната от него част.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята
забава същият дължи заплащането на обезщетение, на основание чл.86 ЗЗД.
Спори се между страните в производството относно момента на
поставяне на ответника в забава.
По делото не се установи постигната уговорка относно срок
за плащане на цената на доставените на ищеца стоки. В нормата на чл.327, ал.1 ТЗ е регламентирано, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. По този начин е въведен принципа на едновременност в размяната
на престациите по търговската продажба, приложим при друга уговорка между
страните. Ето защо и доколкото не е уговорено друго, задължението на ответника
е станало изискуемо при предаване на стоката. В случая това е сторено на
10.11.2016 г., предвид представените пътни листове, товарителници и
експедиционни листове. Ето защо и на основание чл.327, ал.1 ТЗ от този момент
ответникът е поставен в забава.
Предвид наличието на специални правила относно търговската
продажба и изискуемостта на задължението на купувача за заплащане на продажната
цена, общите правила на ЗЗД, включително общите правила за търговските сделки,
регламентирани в чл.303а ТЗ, се дерогират от специалното правило за търговската
продажба, установено в нормата на чл.327, ал.1 ТЗ (решение № 160 от 07.11.2017
г. по т. д. № 2217/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО и др.).
По изложените съображения изводът на решаващия съд, че
ответникът е поставен в забава след получаване на изпратената до него покана е
формиран от решаващия съд в нарушение на материалния закон.
В случая ищецът претендира лихва за забава за по – кратък
период: 16.11.2016 г. – 15.12.2017 г. Нейният размер възлиза на 259, 67 лв.,
предявеният иск се явява изцяло основателен. С оглед установеният принцип на
деспозитивното начало в гражданския процес, същият следва да се уважи в
предявения от ищеца размер от 258, 35 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск относно претендираната мораторна лихва, като искът следва да се
уважи изцяло, а в останалата част решението следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя – ищец
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният
размер възлиза на 905 лв., в това число и заплатено възнаграждение за един адвокат
за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство в размер на 880 лв.
Насрещната
страна своевременно е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Нормата на чл.78,
ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на
разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В конкретния случай усилията на процесуалния
представител на жалбоподателя се свеждат до изготвяне на въззивна жалба, изготвяне
на писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна, депозиране на
становище, явяване в проведеното едно открито съдебно заседание, представяне на
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер. Установеният
минимален размер в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, съдът
счита, възлиза на 413, 73 лв. за депозираната въззивна жалба и 300 лв. за
депозирания писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна. Така
общият размер възлиза на 713, 73 лв. Предвид обстоятелството, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е в близък до минималния размер, както и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът счита, че не са налице
основания за намаляване на неговия размер. Ето защо в полза на жалбоподателя -
ищец следва да се присъди сумата от 905 лв. – разноски във въззивното производство.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта,
с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 83, 66 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от още 177, 72 лв. –
разноски в исковото производство, както и още 5, 17 лв. – разноски в
заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 95587/16.04.2019 г., постановено по
гр. д. № 23828/2018 г.по
описа на СРС, І ГО, 34 състав, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от „С.М.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***,
срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес гр. София, ул. „Самоковско шосе“ , бл*****,
иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД – за сума в
размер на 258, 35
(двеста петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) лв., - обезщетение за забава за периода 16.11.2016
г. -15.12.2017 г., както и В ЧАСТТА, с която „С.М.“ АД, ЕИК ********, със съдебен
адрес ***, е осъден да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес гр. София, ул.
„Самоковско шосе“ , бл*****, сумата от 83, 66 (осемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК - заплатени разноски за първоинстанционното
исково производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „С.М.“ АД, ЕИК ********,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Р.М., срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, с
адрес гр. София, ул. „Самоковско шосе“ , бл***** и съдебен адрес грСофия, ж. к.
„Лозенец“, ул. „********– адв. С.Д., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, дължи на „С.М.“ АД,
ЕИК ********, сумата от 258, 35 (двеста петдесет и осем лева и тридесет
и пет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.11.2016 г. –
15.12.2017 г., за която е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПРК от 24.01.2018 г. по ч. гр. д. № 87552/2017 г.
по описа на СРС, І ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД, ЕИК *****, с адрес гр. София, ул. „Самоковско шосе“ , бл***** и съдебен
адрес грСофия, ж. к. „Лозенец“, ул. „********– адв. С.Д., да заплати на от „С.М.“
АД, ЕИК ********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Р.М., сумата от 905 (деветстотин и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното производство, да заплати сумата
от още 177, 72 (сто седемдесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки) лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство пред СРС, както и още 5, 17 (пет
лева и седемнадесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски в
заповедното производство по по ч. гр.
д. № 87552/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 34
състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 95587/16.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 23828/2018 г.по описа на СРС, І ГО, 34 състав, в останалата част.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.