Определение по дело №52695/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14058
Дата: 31 март 2024 г. (в сила от 31 март 2024 г.)
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20231110152695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14058
гр. София, 31.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110152695 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „............е“ АД, чрез адв. Х., срещу ЗД
„.........“ АД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Налице са основания за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № ........ г. по
описа на Софийски районен съд, 171 с-в, по което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, която има за предмет процесните вземания.
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК
е основателно и следва да бъде уважено.
Съдът намира за основателно искането на страните за допускане до изслушване
на съдебна-автотехническа експертиза по делото, вещото лице по която следва да даде
отговор на въпросите, формулирани в исковата молба и писмения отговор.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде оставено без уважение, тъй като има за цел установяването на факти, които са
отделени като безспорни по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи, като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № ........ г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице
по която да даде заключение по задачите, формулирани в исковата молба и
депозирания писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 400 лева, платим от страните,
както следва: 250 лв. от ищеца и 150 лв. от ответника, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението по депозитна сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., което ДА СЕ ПРИЗОВЕ след представяне
на доказателства за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, да представи посочените в
т.III от част „Доказателствени искания“ в исковата молба документи, с препис за
ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.06.2024 г. от 10:30 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
05.09.2018 г., около 06:15 часа, на път I-2, в района на 150+000 м., водачът на лек
автомобил „..........., предприема маневра „изпреварване“, при която навлиза в лентата
за насрещно движение и блъска в предната част движещото се по нея МПС марка
„........., управлявано от Е.Ф., при което нанася щети по автомобила. За произшествието
е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2010-1058-
50/05.09.2018 г. по описа на СПП към ОД на МВР - ........ Във връзка с произшествието
е образувано НОХД № .......... г. по описа на РС – ......., приключило със споразумение, с
което К. К. се признава за виновен за настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че към датата
на събитието увреденото имущество – МПС ........... е застраховано при дружеството
по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
..........., с период на валидност от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. В тази връзка, с оглед
постъпило уведомление от собственика на автомобила, е образувана преписка по щета
№ ........ г. След извършен оглед от експерти при дружеството е установено наличието
на „тотална щета“, като след прекратяване на регистрацията на автомобила, е
определено застрахователно обезщетение на стойност 1890 лв., изплатено на
собственика на автомобила – община ......., с платежно нареждане от 18.01.2019 г.
Твърди, че към датата на събитието отговорността на делинквента е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество,
както и че на основание чл. 411 КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на виновния водач. В тази
връзка, с регресна покана с изх. № А315-848/07.02.2019 г., получена от ответника на
08.02.2019 г., е отправено искане за изплащане на сумата от 1905 лв., с включени
ликвидационни разходи на стойност 15 лв. Излага доводи, че с оглед извършено
прихващане на насрещни вземания, от Приложение № 2 към Уведомление от
2
20.03.2019 г., установява, че ответното дружество е одобрило за изплащане сума в
размер на 1554,72 лв., съответно е налице непогасен остатък от вземането в размер на
350,28 лв. Сочи, че ответното дружество дължи и изплащането на мораторно
обезщетение в размер на 108,89 лв., начислено върху стойността на главницата за
периода 11.06.2020 г. – 11.06.2023 г. Твърди, че за процесните вземания разполага с
издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ........ г. по
описа на СРС, 171 с-в, срещу която ответникът възразил. Ето защо моли съда да
признае за установено по отношение на ответното дружеството, че същото му дължи
заплащането на сума в размер на 350,28 лв., представляваща непогасения остатък от
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ........, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.06.2023 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и 108,89 лв. – мораторна лихва за
периода 11.06.2020 г. – 11.06.2023 г. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал
застрахователно покритие по отношение на отговорността на К. К., поради което пред
дружеството е образувана щета № ........., по която е одобрено погасяването на
регресното вземане на ищеца чрез прихващане на сумата от 1554,72 лв., поради което
намира претенцията на ищеца за изцяло изплатена. Оспорва размера на
претендираното застрахователно обезщетение, като сочи че същото не отговаря на
действителната стойност на причинените вреди. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки за основателност
на предявения главен иск с правно основание чл. 411 КЗ: сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил по
застраховка „Каско” с параметрите, описани в исковата молба, в срока на
застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже положителния факт на плащане на дължимото застрахователно обезщетение в
пълен размер или наведените с отговора на исковата молба правоизключващи
възражения.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и момента на уведомяване на
застрахователя и представяне на необходимите документи, пряко свързани с
установяване на събитието и размера на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да
3
установи положителния факт на плащане на падежа.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: 1)
настъпилото пътнотранспорно произшествие на 05.09.2018 г. 2) към датата на
процесното събитие МПС марка „......... е застраховано при ищеца по имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ...........; 3) към датата
на процесното събитие отговорността на водача на лек автомобил „Ауди“ с рег. №
Н0311ВТ е застрахована при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118001465979; 4)
изплатеното от ищеца в полза на собственика на увреденото имущество
застрахователно обезщетение в размер на 1890 лв., 5) погасяването на вземането на
ищеца от ответното дружество за сумата от 1554,72 лв., одобрена за изплащане чрез
прихващане на насрещни вземания.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5