МОТИВИ на присъда по НОХД № 215/2019 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

            Срещу подсъдимия Д.И.Д. са повдигнати обвинения за това, че:

            1. „на 14.07.2019 г. около 21,30 часа, в близост до гр. Велики Преслав, обл. Шумен, по пътя от местността „Дервиша” с посока на движение към гр. Велики Преслав управлявал лек автомобил марка и модел „Хюндай С купе” с номер на рамата KMHVE31NPSU225781, с неустановена собственост, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 19-0323-000047/06.03.2019 г. на Р.С.С.– началник на РУ към ОДМВР - Шумен”, с което осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК;

            2. „„на 14.07.2019 г. около 21,30 часа, в близост до гр. Велики Преслав, обл. Шумен, по пътя от местността „Дервиша” с посока на движение към гр. Велики Преслав, управлявал лек автомобил марка и модел „Хюндай С купе” с номер на рамата KMHVE31NPSU225781, с неустановена собственост, който автомобил не бил регистриран по надлежния ред, с което осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК.”.

            В съдебно заседание на 14.08.2019 г., по искане на подсъдимия е проведено предварително изслушване на страните, като подсъдимият Д.Д., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

            В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвиненията и отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен. Отправя искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъде определено наказание една година „Лишаване от свобода” за всяко от извършените престъпления, които следвало да се редуцират с една трета при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а от НК, като му бъде определено общо наказание. Счита, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, поради което предлага същото да бъде отложено за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага да бъде определено наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева.

            Защитникът не оспорва приетото от прокурора за установено от фактическа страна, като изцяло се присъединява към становището на прокурора относно фактите, включени в обвинението. Счита, че наказанията следва да бъдат определени чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. Предлага, на подсъдимия да се наложи наказание “Пробация” в размер около средния. Счита, че следва да бъде определено общо наказание.

            Подсъдимият се присъединява към становището на защитника. Заявява, че за в бъдеще ще се въздържа от извършване на престъпления от този вид.

            След направеното самопризнание от страна на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:

            ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

            Подсъдимият Д.И.Д., роден на *** г. е с регистриран постоянен адрес ***. През 2018 г. същият закупил лек автомобил марка „Хюндай С Купе” с номер на рамата KMHVE31NPSU22578, но не успял да го регистрира по надлежния ред и на същия не били поставени регистрационни табели. Независимо от това, на 14.07.2019 г. подсъдимият привел в движение и управлявал превозното средство по улиците на гр. В. Преслав до местността „Дервиша”. По пътя на връщане, от местността към града, около 21,30 часа, Д. бил спрян за проверка от служителите на РУ – Велики Преслав М.В., Й.Д. и И.К., които забелязали липсата на регистрационни табели. Незабавно след това, при извършената служебна проверка било установена липсата на регистрация на управляваното МПС в сектор „Пътна полиция” на МВР. Освен това, подсъдимият не притежавал и свидетелство за управление на МПС, тъй като спрямо него била наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на  свидетелството за управление.

            Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия Д., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства:

            1. Гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М.В., Й.Д. и И.К., депозирани на досъдебното производство;

            2. Писмени документи и други материали: протокол за оглед от 14.07.2019 г., ведно с фотоалбум, акт за установяване на административно нарушение бл. № 173693/14.07.2019 г.,  акт за установяване на административно нарушение бл. № 173692/14.07.2019 г., справка за нарушител от региона, изд. от ОД на МВР – Шумен от 15.07.2019 г., писмо рег. № 86УР-4300/18.07.2019 г., заповед за прилагане на ПАМ № 19-0323-000047/06.03.2019 г., справка за съдимост рег. № 762/16.07.2019 г. на БС при ШРС, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия;

            ОТ  ПРАВНА  СТРАНА съдът намери за установено следното:

            1. По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. А именно: същият, на 14.07.2019 г., около 21:30 часа, край гр. Велики Преслав, обл. Шумен, в местността „Дервиша”, в посока към гр. Велики Преслав, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Хюндай С Купе “, с рама № KMHVE31NPSU22578, което не е регистрирано по надлежния ред;

            По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;

            По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 345, ал. 2 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;

            2. По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия. А именно: същият, на 14.07.2019 г., около 21:30 часа, край гр. Велики Преслав, обл. Шумен, по пътя от местността „Дервиша”, в посока към гр. Велики Преслав, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Хюндай С Купе “, с рама № KMHVE31NPSU22578, с неустановена собственост, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0323-000047 от 06.03.2019 г. на Началника на Районно управление ***;

            По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл. 343, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия за виновен;

            По чл. 305, ал. 3, изр. 2-ро от НПК – събраните по делото доказателства са изцяло безпротиворечиви, като не се налага да се обсъждат каквито и да било противоречия.

            По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и пълнолетно, тъй като към осъществяване на престъплението той е бил навършил 32-годишна възраст. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.

            От субективна страна е налице следното:

            Деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на всяко от деянията, съзнавайки общественоопасния им характер. Към момента на извършване на деянията Д. съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС, без да притежава свидетелство за управление на МПС.

            Ето защо, съдът счита, че Д.И.Д. следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.

            По чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ  ОПРЕДЕЛЯНЕ  НА  ВИДА И РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЯТА:

            При определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност на деянията и личната опасност на дееца, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

            Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е български гражданин, неженен, със средно образование. Неосъждан е. С решение № 54/25.07.2019 г. по АНД № 173/2019 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 10.08.2019 г. същият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 03.05.2019 година.

            При индивидуализация на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия Д. съдът прие като отегчаващи отговорността обстоятелства големия брой наложени на подсъдимия административни наказания за нарушения по Закона за движението по пътищата – с шест наказателни постановления, като същият е правоспособен водач на МПС от 2014 година. Съдът прие също като отегчаващо отговорността обстоятелство и високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление е едно от често извършваните в страната, представляващо основна причина за осъществяване на други престъпления по непредпазливост, увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите и във всички случаи – застрашаващо в изключително висока степен защитените от правото интереси и правовия ред, визирани в чл. 1, ал. 1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства бяха отчетени данните за семейното и имущественото му положение, социалния му статус, категорично заявеното критично отношение към престъплението и пълното негово съдействие за разкриване на обективната истина.

            Предвид изложеното, съдът прие, че по отношение на подсъдимия Д. е налице лек превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази насока, становището на защитата, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, се явява неоснователно.

            За престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК е предвидено наказание до една година „Лишаване от свобода” и „Глоба” от 500,00 до 1000,00 лева.

            При така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи на близък, но малко над средния, а именно – девет месеца. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на Д. наказание шест месеца „Лишаване от свобода”.

            За престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до три години и „Глоба” в размер от 200 лв. до 1000,00 лева.

            При така установените, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи на близък, но малко над средния, а именно – една година и девет месеца. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на Д. наказание една година и два месеца „Лишаване от свобода”. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, чийто размер, при съобразяване на горепосочените обстоятелства, определи на 500,00 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия Д. общо наказание за престъпленията по настоящата присъда в размер на най-тежкото от отделно определените наказания, а именно – една година и два месеца “Лишаване от свобода”.

            Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на Д..

            Съдът присъедини към така определеното общо наказание и наказанието „Глоба” в размер на 500,00 лева.

            По изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                              Районен съдия: