№ 587
гр. Сливен, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
Членове:Ваня Анг. Маркова
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20252200600469 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателката - частен тъжител З. К. П., редовно призована, се
явява лично и с адв. К. К. от АК Сливен, надлежно упълномощен повереник.
Въззиваемият - подсъдим С. Г. С., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Д. О. от АК - Сливен.
Свидетелят М. С. Д., редовно призован, се явява лично.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛКАТА З. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. О.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва.
С определение рег. № 430/28.10.2025 г. съдът е отменил свое протоколно
определение от съдебно заседание, проведено на 13.10.2025 г., с което е
1
приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения и
последна дума на подсъдимия и е възобновил производството пред
настоящата инстанция от стадия на съдебното следствие.
Производството по делото ПРОДЪЛЖАВА във фазата на съдебното
следствие за събиране на гласни доказателства чрез разпит на допуснатия в
качеството на свидетел М. С. Д..
Във връзка с гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия в закрито заседание свидетел
М. С. Д..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ.
М. С. Д. – **, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
особени отношения със страните и техните повереници.
Съдът установи САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, въз основа на
представения от него документ за самоличност, след което върна личната
карта на свидетеля.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
Председателят на съдебния състав дава думата на докладчика, за
поставяне на въпроси:
РАЗПИТАН КАЗА: Във въпросния ден, септември месец, миналата
година, след инкасото имахме задължителен обход по разпореждане в района
на кварталите „Българка“, „Сини камъни“ и „Дружба“. Бяхме с колегата Р.Н. в
кв. „Българка“. С него бяхме екип охранители в „Общинска охрана – СОТ“ -
Сливен. По време на работа седнахме на беседката пред блок № 31. Бяхме
седнали на беседката и си говорехме. В далечината видях, че има
съприкосновение между граждани. Видимо стана някакъв конфликт. Станах
от беседката, тръгнах, стигнах до тях и ги разтървах. Р.Н. дойде веднага след
мен. Дамата тръгна назад, спъна се и падна на тротоара – седна на тротоара.
Колегата дойде малко по-късно, понеже малко по-бавно върви. Неговото
закъснение беше в рамките на 5-10 секунди. Разстоянието от беседката до
мястото на инцидента беше 35-40 метра. Добре видях и разпознах хората.
Хората, които видях при инцидента са присъстващите днес тук в залата /
2
свидетеля посочва частната тъжителка П. и подсъдимия С./.
Като пристигнах на мястото на инцидента, в този момент господинът
беше взел бастуна от дамата.. В момента, в който стояхме на беседката, видях,
че стана съприкосновението – двамата се сдърпаха в първия момент, после
докато тичах към тях, дамата го удари с една летва по главата. Летвата се
счупи на две. Те си разделиха летвата и взеха да се дуелират. Дочупи се
летвата и господинът издърпа бастуна от дамата, понеже тя тръгна да го удря с
бастуна. Той посегна към нея с бастуна, а тя се предпази с ръка. Това стана
след като той й взе бастуна. Преди това се налагаха с летвата. Тя посягаше да
го удря с бастуна, защото остана без летва. Като взе бастуна от нея, той не
можа да я удари, защото вече бях там и го притиснах до колата. Р. дойде
веднага след това, хвана го и понеже дамата вече беше паднала на тротоара,
му казах да я вдигне. После той се обади в централата. В никакъв случай не е
имало само удари от дамата. Удряха се един друг с летвата. Летвата като се
счупи, стана на две части и фактически двамата се дуелираха с летвата.
Подсъдимият издърпа бастуна то нея, защото тя посегна да го удря с бастуна.
Това нещо вече стана накрая, аз почти бях стигнал до тях. Летвата се счупи,
защото единия удар беше по главата на господина с летвата и тя се счупи в
главата му. Може да е била и пукната летвата, защото не беше кой знае колко
силен удара. Летвата беше тънка, чамова летва, дълга може би метър, метър е
нещо. С бастун посегна госпожата да удари господина, той й хвана бастуна,
издърпа го и посегна да я удари с бастуна. На два пъти жената се предпази с
ръка. Тя се предпази с ръка. Имаше удар с бастуна по ръката й. /свидетелят
показва външната страна на предмишницата на лявата ръка/. Два удара
бяха със сигурност. Аз ги разтървах и издърпах бастуна от ръцете на
господина. Р. дойде. Другото, което забелязах е, че жената като падна на
тротоара, явно от камъчета или от пясък, си разкървави дланта на ръката. Не
мисля, че падна от удара. Бяха прави и двамата, когато издърпах бастуна, а
господина го хванах за ръката и го подпрях на колата, към неговата кола . Не
съм видял ситуация, в която жената да е на земята и подсъдимият да нанася
удари отгоре й. След като ги разтървах, тя се дръпна назад една-две крачки,
спъна се на бордюра и падна на земята. След като падна, Р. отиде да я
повдигне. Не съм видял някой да тръгва към нея да я удря, докато тя е на
земята. На два пъти подсъдимият посегна с бастуна да я удари и това, което
видях е, че тя се предпази с ръка. Посегна да удря, не знам накъде е била
3
посоката на удара. Освен двамата, нямаше друг. На господина жена му беше в
колата. Докато чакахме полицията, от нея разбрах, че госпожа П. е ударила
колата на подсъдимия с бастун и той затова е излязъл да се разправят. Колата
беше паркирана наистина наникъде на кръстовището. Предполагам, че е
слязъл веднага от колата.
Докато си говорехме двамата с Р., те се налагаха двамата, всеки удря
другия с летвата. Все едно гледаш „Междузвездни войни“, използваха летвата
и се удряха с нея. И двамата се удряха един друг. Р. беше възмутен как може
мъж да удря жена и докато тръгнахме, Р. извика зад гърба ми: „Спри бе, спри
бе.“ Имаше удари и от двете страни. Ако не бяхме отишли, може би нещата
щяха да ескалират. Не съм разговарял с тях двамата. Докато чакахме полиция
минаха съседи, които споменаха, че дамата предния там е събирала орехи, а
съседи й казали да се маха от там. До конфликта се стига след като съпругата
на господина я е видяла там, свалила е прозореца и й е казала: „Ти пак ли
идваш тук“ и тогава тя е реагирала като е ударила колата с бастуна. Това го
научихме от съседи докато чакахме полицейските екип да дойде на място.
Със сигурност видях два удара с бастун, които бяха нанесени от
господина на жената. Пристигнах при тях за 10-15 секунди максимум, а
колегата малко след мен. Той видя това, което и аз видях.
Докато бяхме на беседката и двамата с колегата бяхме с лице към
случващото се. Като ги видях, му казах: „Тези са запукаха“ и първо аз
реагирах. Предполагам, че ако не бяхме ги разтървали, конфликтът щеше да
ескалира. Аз взех бастуна от ръцете на подсъдимия. Р. като дойде искаше и
белезници да му слага, но понеже госпожата беше седнала на тротоара, му
казах да й помогне. Нищо не налагаше според мен да се слагат белезници, той
малко повече се изживяваше в ситуацията. Госпожата имаше кръв само по
дланта. Другаде кръв нямаше нито по единия, нито по другия. На господинът
слънчевите очила бяха изкривени на лицето.
Беше изготвена докладна записка.. Аз писах докладната. Докладните се
четат от двамата, първо имаше една докладна, уточнихме я и разписахме и
двамата и я занесохме на следващия ден в офиса. Докладната се носи на
следващия ден в офиса и ако има нещо, шефа ни вика и уточняваме.
В докладната конкретно се пише деня, часа, къде се е случило, какво се
е случило и се предава на началника. Началникът ако има нужда от
допълнителни разяснения, ни вика. Това си е практика при нас и до ден
4
днешен. Подробности никога не сме писали. За този случай началникът не ни
е викал.
АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.
ТЪЖИТЕЛКАТА З. П.: Нямам въпроси.
АДВ. О.: Нямаме въпроси към свидетеля.
ПОДС. С.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА постъпила справка с вх. № 7137/19.11.2025 г. от ДСИ Стоян
Стоянов, във връзка с изпълнително дело № 259/2024 г. и издаден
изпълнителен лист от 14.05.2024 г.
АДВ. К.: Няма да сочим други доказателства.
ТЪЖИТЕЛКАТА З. П.: Няма да сочим доказателства.
АДВ. О.: Нямам други доказателствени искания.
ПОДС. С.: Нямам други искания.
С оглед изявлението на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства , съдът не намира за необходимо да бъдат събирани такива,
поради което намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми въззивни съдии, аз
поддържам изявлението си от предходното съдебно заседание и не считам за
целесъобразно да се повтарям. Ще взема отношение относно допълнителния
разпит на свид. Д., проведен в днешното съдебно заседание. Ако се анализират
показанията на двамата преки очевидци Н. и Д. става ясно, че те дават коренно
различни показания. Възниква основният и главен въпрос: кои показания и на
5
кого да бъдат кредитирани? Противоречията са явни. Прави впечатление, че
показанията на свид. Р. Н. кореспондират с други доказателства, събрани до
момента, а именно дошлите полицаи на местопроизшествието, които заявиха
пред първоинстанционния съд: „Жената беше бита от господина, за което ние
съставихме предупредителен протокол.“. От друга страна, подсъдимият
твърди, че са му нанесени удари с летва. В първоинстанционния съд той заяви,
че и с бастун е удрян, а в тила с камък и тези действия са били придружени
със закана за убийство от страна на тъжителката, и при пристигането на
линейката с медицинския екип той дори не е взел отношение и не е
претендирал за евентуално някакви леки телесни повреди, а точно
доверителката ми е била закарана в ЦСМП, разказвайки какво се е случило и
какви телесни повреди е получила. В този смисъл свид. Д. разпитан днес и
пред първоинстанционния съд разказва една правдоподобна измислица,
противно на всякаква логика. Доверителката ми връщайки се от кафе с бивши
колежки от НАП, тя е носила близо двуметрова чамова летва, с която е
нападнала подсъдимия, ударила е колата му, насочила е удари и срещу
съпругата му, която е била в колата, а свид.Н. каза, че съпругата му е дошла
по-късно, тя не е била в колата. Противно на всякаква логика е също тази жена
на 75-годишна възраст, трудно предвижвайки се с бастун, да агресира в такава
форма и по такъв начин. Най-вероятно свид. Д. прави това, за да помогне до
известна степен на подсъдимия, за да бъде оневинен. Представил съм писмено
доказателство в предходно съдебно заседание, че подсъдимият е работил
около 8 месеца в Общинска охрана и най-вероятно имат добри служебни и
приятелски отношения. Така че аз ще моля да не кредитирате показанията на
свид. Д. и при един анализ на събраните доказателства се стига до извода, че в
действителност на доверителката ми са нанесени телесните повреди, визирани
в изваденото съдебно-медицинско удостоверение. Аз моля да отмените
присъдата на РС – Сливен, като на основание чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК,
признаете подсъдимия за виновен в извършеното от него престъпление по
чл.130 ал.1 от НК и му наложите съответното наказание по смисъла на НК.
Претендираме и за направените разноски до настоящия момент. В този
смисъл ви моля да постановите вашия съдебен акт.
ТЪЖИТЕЛКАТА З. П.: Откакто беше инцидента на 23.09.2024 г.,
оттогава съм по болници. Вижте колко епикризи имам, вече съм с апарат на
сърцето, за да видят от къде получавам припадъци. Цяла година съм
6
получавала припадъци след боя, от преживяното. Въпреки, че господинът
казва, той не дойде на произшествието този господин, а отиде направо при С..
Не го познавам нито единия, нито другия. Говоря за свидетеля Д.. След това,
като Н. извика полицията и линейката, дойде първо полицията и той отиде
при полицайката, която писа протокола. При нас дойде Ж.Д., мисля че беше
полицая, който просто нямате представа как се развика под ореха и ако не
беше дошъл Н. да ме вдигне, аз бях на асфалта паднала, защото бях казала, че
ще звънна вече на полицията, бастуна ми само дето не го счупи в главата ми.
Да не казвам кръвоизливи, да не казвам хематоми . Имам вече апарат, който
ми е сложен подкожно под сърцето, за да видят от какво получават припадъци
вече цяла година. Искам реална присъда , нищо друго не искам. Да вървиш и
да те засвяткат с летва два метра дълга. Летвата беше под ореха. Не съм
носела летва, аз се прибирах от кафе в 11,30 ч. Подсъдимият с жена си бяха
спрели на паркинга, даже не ги бях видяла, че са спрели. Минавам, виждам
орехите, подпирам си бастуна на стената на блока и за пет ореха ви казвам си
дръпна колата на долния край на ореха и като започнаха: „мръсницо, марш от
тука“. Бях сама, прибирах се от кафе с автобуса, слязох на битака и си
тръгнах към нас. Ние се разделихме с колежките, когато стана инцидента.
АДВ. О.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че подсъдимият, за да бъде
осъден, законът изисква обвинението да бъде доказано категорично и по
несъмнен начин. В настоящото производство това липсва. Както посочи
колегата К., има противоречиви показания. Аз ще взема отношение на
показанията на острието на обвинението - свид. Н.. За пръв път виждам такова
извън процесуално поведение, на всяко заседание да стои и да чака да го
извикат, без да е призован по надлежния ред по НПК. На какво се дължи тази
му негова процесуална активност, остава загадка. Тук правно значение има
първият момент. Всъщност нападението на подсъдимия върху тъжителката, но
нито един свидетел, вкл. и свид. Н. не са видели, особено той не е видял
началото. Показанията му са, че е пристигнал след конфликта, видял е двамата
в разгара на спречкването и не знае какво е предизвикало сблъсъка, така че от
неговите показния не се доказва нападението на подсъдимия върху
тъжителката. След като липсва доказаност на обвинението, съгласно
правилата на чл. 303 от НПК - съмненията да се тълкуват в полза на
подсъдимия. И отново към свид. Н., с неговите показания не се опроверга
неизбежната отбрана. Той е очевидец на самата развръзка, но не на това кой
7
започва, как се започва, с какъв интензитет и защо. И пред
първоинстанционния съд, и тук той признава, че е бил на значително
разстояние. Бил е там, когато инцидентът е започнал да тече. Не може да
каже, че подсъдимият е нападнал първи. Именно тук като вземем предвид
показанията на свид. М. Д. на Надежда С.а и обясненията на самия подсъдим,
не може да не приемем, че имаме хипотезата на неизбежна отбрана по чл. 12
от НК, така че доказателствата в настоящия процес не изключват тази
хипотеза на неизбежна отбрана. Подсъдимият и съпругата му последователно
заявиха, че той е бил провокиран с посягането с летвата към колата и към
съпругата му, така че в тази ситуация се предполага, че подсъдимият е
действал под влиянието на уплаха и смущение- хипотеза по чл.12 от НК, която
изключва наказателната отговорност. Също така в процеса не се доказа и
причинно следствената връзка между действията на подсъдимият и
уврежданията на частната тъжителка. Има медицински документ, но той
посочва единствено, че има увреждане, но не показва механизма на това
увреждане. То може да бъде на различни ситуации – дърпане, падане, загуба
на равновесие, така че този механизъм не е доказан по несъмнен начин. Искам
да изостря вниманието на съда за показанията на свид. Н., които коренно се
различават. Едните показания са дадени в протокол от 28.03.2025 г. в РС -
Сливен. На стр. 3 от протокола, в средата, е записано „Не съм видял
подсъдимия да докосва с ръце госпожата. Госпожата по ударите се въртеше
беше и странично към подсъдимия и с лице към него и накрая падна на
земята.“. Забележете „от ударите госпожата падна на земята. Аз помогнах на
госпожата да стане.“. Тук, пред настоящия състав, на 15.10.2025 г., по негова
инициатива, както стоеше вън, отново бе разпитан и на стр. 5 от протокола,
свидетелят казва: „Подсъдимият държеше бастуна и я удряше. Тя беше
паднала на земята.“. Един път казва пред районния съд, че от ударите пада, а
после „беше паднала на земята“ . „Тя беше пред него, той беше зад нея и я
удряше с бастуна в главата. Той беше с лице към нея.“. Това са коренно
противоречиви показания пред районния съд и пред окръжния, които ще моля
да вземете предвид.
Моля да кредитирате пледоарията ми от предходното съдебно
заседание, за да не се преповтарям и в този смисъл ще ви кажа уважаеми
окръжни съдии, че в тези дела тежестта на доказване е върху тъжителката. Тя
не доказа нито, че подсъдимият е нападател и че нейните увреждания
8
произтичат именно от неговото престъпно поведение. В наказателния процес,
за да бъде един подсъдим осъден, трябва да има достатъчно доказателства за
това. Липсата на тях, недостатъчност на доказателствата и неизяснени
моменти и неопровержими съмнения, това означава, че оправдателната
присъда трябва да бъде потвърдена, така че моля да оставите в сила
оправдателната присъда и претендираме за сторените разноски.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия С. С..
ПОДС. С.: Уважаеми окръжни съдии, аз подробно разказах пред
районни съд какво се е учило, как госпожата -претендентка за потърпевша
нападна съпругата ми, за това че съпругата ми направи една забележка да не
чупи клони на ореха. Тя, както дърпаше клоните с летвата, тръгна срещу нас и
посегна вътре, за да прободе жена ми с тази остра летва. Но аз още не бях
спрял колата и дръпнах назад и летвата попадна в страничното дясно
огледало. Моментално спрях и излязох от колата. Не съм паркирал, не съм
искал, не бях я забелязал , защото не я познавам, но и да бях я познавал, все
същата работа, но тя нападна съпругата ми. Когато излязох от колата тя
нападна мен с тази летва. Първо искаше да ме намушка, впоследствие замахна
и ме удари по главата. От удара очилата ми се завъртяха на 90 градуса, после
пак посегна и пак ме удари, тогава хванах над главата си остатъка от летвата.
Летвата се счупи от главата ми. Тя продължаваше с остатъка от летвата в
нейната ръка да напада, тогава стана дуелирането – с парчето, което е в мен и
нейното. Аз не съм я ударил нито с летвата, в последствие тя като видя тези
парчета от летвата, те се счупиха още повече, грабна бастуна и посегна да ме
удари. При посягането се дръпнах назад, върха на гумата на бастуна ме закачи
по бузата и се спря в ръката ми. Преди нападението тя оправи и закана. Удари
ме и с камък голям, колкото с гюле по гърба, защото бях се обърнал с гърба на
към нея и се закани: „Сега ще те убия“. Удари ме с камъка, аз се извърнах,
видях, че е камък и тогава взех летвата. Така че с тръгването към мен с
бастуна тя ми каза: „Вече те убих.“, защото този бастун беше голям, мъжки,
дебел бастун, железен и наистина щеше да ме убие, ако беше ме ударила в
главата. Взех го от ръцете й. Дали съм й посегнал, това вече не знам. Помня
само, че бях се отдръпнал от нея зад колата си, защото очаквах ново нападение
с камък, а през това време тя казваше, че ще се обади на 112, тръгна назад към
тротоара. Тръгвайки назад, тя се спъна в бордюра и се пльосна на тротоара.
Дойдоха екипа на охраната - първо Д. от охраната, аз му предадох бастуна,
9
дойде и другия – Р.. Той вади белезници и искаше да ме закопчава. Питах го
да не съм убиец. Аз когато работих в Общинска охрана пред 10-15 години,
съм бил техник, не в тяхната охранителна група. Техниците са на последния
етаж на общината и сме в стая и ходим да слагаме СОТ. Работил съм като
техник и не съм имал контакт с охранителите. Аз не познавам нито единия,
нито другия свидетел. Те не са и работили в общината по него време, защото
все пак щях да забележа този Р., защото той е арогантен както го видях сега.
Това е. Искам да бъде потвърдено решението на районния съд и да бъда
оневинен.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия С. С..
ПОДС. С.: От съда искам да бъда оневинен. Не съм извършил никакво
престъпление.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът ОБЯВИ присъдата си.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12.28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10