№ 13312
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110112319 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Д. С. П. твърди в исковата молба от 04.03.2025 г., че против него е издаден в
полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД изпълнителен лист на 19.08.2014 г. по
ч.гр.д. № 28965/2014 г., СРС, 88-ми с-в, за сумата от 2036,28 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 07.2011г. до 04.2013 г. ведно със законна
лихва за периода от 30.05.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
279 лв. за периода от 31.08.2011 г. до 29.04.2014 г. и 357,34 лв. разноски по делото, а
именно: 46,31 лв. държавна такса и 311,03 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Твърди, че в
хода на изп.дело № ** г. на ЧСИ Т. В.-Н. вземанията се погасили по давност, тъй като
кредиторът бездействал да извършва или иска валидни изпълнителни действия. Ето защо
ищецът молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, поради
погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че в хода на изпълнителното дело са извършвани своевременно изпълнителни
действия, които са прекъсвали и спирали течението на давността. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат
на ищцата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
1
изпълнението.
Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е
отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на изпълняемото право,
удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата неизискуемост (т.нар.
установителна теория за същността на иска против изпълнението на длъжника). Независимо
от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се парира изпълнителната
сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск за
несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим е
само осъдителен иск.
По допустимостта на исковете
Изпълнителният лист е издаден против ищцата въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение въз по чл. 410 ГПК. Ответникът е образувал изп.д. №
1211/2014 г. на ЧСИ Т. Водич„енска-Н. за събиране на вземанията по заповедта.
По това изпълнително дело събраната в полза на взискателя сума е общо 3351,39 лв.
(видно от отбелязаните на гърба на изпълнителния лист плащания от 208,16 лв., 106, 63 лв.,
133,29 лв., 133,32 лв., 133,40 лв., 106,70 лв., 106,70 лв., 56,14 лв., 106,74 лв., 106,75 лв.,
106,76 лв., 53,36 лв., 106,66 лв., 80,06 лв., 106,72 лв., 37,04 лв., 26,69 лв., 80,10 лв., 26,69 лв.,
93,53 лв., 106,79 лв., 106,76 лв., 26,69 лв.). Съдът намира, че част от вземанията по
изпълнителния лист, в общ размер от 3351,39 лв., са погасени чрез плащане и за длъжника
няма правен интерес от предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК за така
платеното, има интерес от осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД, каквито не са предявени.
Съобразно поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД погасени са разноските за юрисконсулт и
държавна такса от общо 357,34 лв. Остатъкът е 2994,05 лв. Вземанията за мораторна лихва –
279 лв. в изпълнителния лист също са погасени, остатъкът е 2994,05-279=2716,05 лв.
Последното плащане на взискателя, отбелязано на гърба на изпълнителния лист, е с дата
02.09.2021 г. Законната лихва за забава върху главницата за периода 30.05.2014 г.-02.09.2021
г., изчислена с помощта на онлайн калкулатор, е 1501,51 лв. Тази сума също е погасена чрез
плащане, остава разлика от 2716,05-1501,51=1214,54 лв. С този остатък е погасена частично
главницата, като остават дължими: 2036,28-1214,54=821,74 лв. главница. За тази сума
установителният иск е допустим, а за всички останали суми – недопустим.
По основателността на исковете в допустимата им част
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила (най-късно на деня,
предхождащ датата на изпълнителния лист).
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника прави вземането
по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на
пресъдено нещо. И наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1
ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане
срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК (така изрично
2
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Горното означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
станала петгодишна, защото, макар тя да не представлява съдебно решение, постановено в
исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно
защото тя се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността
длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл.
414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за
осъществили се юридически факти след този момент.
Аргумент за наличието на сила на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен
установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора,
снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.), за когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо.
Процесуална пречка за такъв иск не може да е само фактът, че кредиторът е снабден с
изпълнителен лист, т.е., че може да проведе принудително изпълнение, защото това
обстоятелство никога не е било отрицателна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск за вземането по заповедта. Процесуалната пречка е формираната сила на
пресъдено нещо.
Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не
установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази сила
– т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед на
обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно,
предвид коренните разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да
даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и равнопоставен на исковия
осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.
Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори
за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно
решение. Това е вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да
не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно
функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на
нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението
за издаване на заповед да не е искова молба, поради което никому не би хрумнала идеята, че
вземането, за което кредиторът е подал своевременно заявление по чл. 410 ГПК може да се
погаси по давност, докато заповедният съд се произнесе по него. Очевидно, както
разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо на ЗЗД е разумно да се
тълкуват разширително с оглед заповедното производство, въведено през 2008 г., така и
3
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува разширително с оглед на същото
производство. Няма основание в едни случаи разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват
разширително, а в други случаи да се тълкуват и прилагат буквално.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията по изпълнителния лист е
петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК
– арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност за вземанията по нея –
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В случая ищецът излага твърдения за погасяване по давност на вземанията по
заповедта в хода на изпълнителния процес, които следва да бъдат обсъдени.
Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно чл. 116, б.
„а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника.
За приключени изпълнителни дела към 26.06.2015 г. важи ППВС № 3/1980 г., според
което висящият изпълнителен процес спира течението на давността, т.е. новата давност тече
не от последното изпълнително действие, а от прекратяването на изпълнителното дело, т.е.
от перемпцията му – Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС. Погасителната давност се прекъсва дори от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – т. 3 от Тълкувателно решение от
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Взискателят има извършвани множество изпълнителни действия, между кои да е две
от тях няма повече от пет години: налице са плащания на взискателя през 2016, 2017, 2018,
2019, 2020, 2021 – последното на 02.09.2021 г. Подир това на 24.11.2022 г. е наложена
възбрана върху недвижим имот, а на 17.10.2024 г. е насрочен опис и оценка на движими
вещи. Вземането от 821,74 лв. главница не се е погасило по давност. Искът в допустимата
му част следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК, като недопустима, исковата молба на Д. С. П., ЕГН
**********, против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с която по гр.д. №
4
12319/2025 г., СРС, 161-ви с-в, са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК в
частта й, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника,
поради последващо погасяване по давност на вземанията,
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 07.2011г. до
04.2013 г. ведно със законна лихва за периода от 30.05.2014 г. до изплащане на вземането,
над 821,74 лв. до сумата от 2036,28 лв.,
мораторна лихва в размер на 279 лв. за периода от 31.08.2011 г. до 29.04.2014 г.
и 357,34 лв. разноски по делото, а именно: 46,31 лв. държавна такса и 311,03 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. П., ЕГН **********, против „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради последващо
погасяване по давност на вземането,
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 07.2011г. до
04.2013 г. ведно със законна лихва за периода от 30.05.2014 г. до изплащане на вземането, в
размер на 821,74 лв.,
предмет на изпълнителен лист от 19.08.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 28965/2014 г.,
СРС, 88-ми с-в.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5