№ 98
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000504034 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4955 от 13.08.2020 г., постановено по гр. д. №16830/2019
г. на СГС, 21 състав, съдът е отхвърлил предявения от Х. Ф. против
„СкайЛарк Консулт“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД за заплащане на сума от 21 323,56 евро с ДДС, платена цена за изработка
на машина за инжектиране на пластмаса и 12 500 евро - платена цена за
производство и закупуване на суровина за изработване на разпределителни
кутии за кухня, като дължими на отпаднало основание по развален договор,
като със същото решение съдът е осъдил дружеството да заплати на ищеца
посочените суми, но на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е
останал ответникът „СкайЛарк Консулт“ ООД, който в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност. Жалбоподателят
1
поддържа, че при превратно възприета фактическа обстановка съдът е
достигнал до неправилния извод, че „Скай Ларк Консулт“ ООД не се е
намирал в договорни отношения с Х. Ф., когато в действителност те били в
неформални такива, с предмет - производство и доставка на разклонителни
кабелни кутии за кухня и на матрица за изработването им. Поради това и
самият ищец в обстоятелствената част на исковата си молба е посочил, че
процесните суми му се дължат като дадени въз основа на развален договор.
Сочи, че дружеството е изпълнило задълженията си, като е изработило
машината-инструмент (матрица) и е предало мостри от продукта, които са
били приети без забележки, което е доказателство, че договорът е породил
своето действие. Излага съображения, че „Скай Ларк Консулт“ ООД е поел
производството на продукта и е встъпил в правата на другия ответник „Сиско
Сет Електроникс“ ООД по договора за изработка с ищеца, за което е бил
сключен Рамков договор помежду им и за което обстоятелство Х. Ф. е бил
уведомен и се е съгласил, тъй като плащанията са извършвани от него в полза
именно на „Скай Ларк Консулт“ ООД. Понеже ищецът е преустановил
плащанията по договора, макар да е одобрил изпратените от „Скай Ларк
Консулт“ ООД мостри на крайния продукт, за него не е налице правна
възможност да развали едностранно договора. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемото „Сиско Сет
Електроникс“ ООД е депозиран отговор, в който се споделят доводите за
неправилност и по същество се преповтарят оплакванията, изложени във
въззивната жалба на „СкайЛарк Консулт“ ООД.
В отговора си въззиваемият Х. Ф. оспорва жалбата, като счита
решението като краен резултат за правилно, макар същото да е в
противоречие с изложените в исковата молба твърдения и представените
доказателства. Сочи, че цялата представена по делото кореспонденция е
свързана с подготовката за сключване на договор за производство на машина-
инструмент за инжектиране на пластмаса и разпределителни кутии за кухня
между Х. Ф. и „Сиско Сет Електроникс“ ООД, а плащанията от ищеца в
полза на „Скай Ларк Консулт“ ООД и одобряването на мострите не са
индиция за встъпване на дружеството в договорни отношения с него. Оспорва
да е бил уведомяван за подписан Рамков договор между ответните дружества,
2
както и за сключено Тристранно споразумение между тях и „Интехна“ АД. На
свой ред поддържа, че нито инструментът, нито разклонителните кутии са
били изработени.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните
доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът намери от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът Х. Ф. е предявил срещу „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД
обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3
от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, пасивно субективно съединени с иск срещу
„СИСКО СЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД при правна квалификация чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, за присъждане на сумата 21323,56 евро с ДДС, представляваща
платена на отпаднало, евентуално - при начална липса на основание - цена за
изработка на машина за инжектиране на пластмаса и сумата 12500 евро -
платена цена за производство и закупуване на суровина за изработване на
разпределителни кутии за кухня.
В исковата молба ищецът Х. Ф. твърди, че с цел - сключване на договор
за изработка на машина – инструмент (матрица) за инжектиране на пластмаса,
която да бъде използвана за производство разпределителни кутии за кухня,
постигнал споразумение относно цената и предмета на изработката със
„СИСКО СЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, като инструментът струвал 21323.56
евро, а 4000 бр. кутии следвало да се изработят за цена от 25 000 евро. В
последствие ищецът Ф. се съгласил да преведе и частично заплатил на
първото дружество – „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД, три броя фактури,
които последното му издало за изработка на инструмента. Към момента на
плащането ищецът все още считал за страна по договора второто дружество
„СИСКО СЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, тъй като към този момент водел
кореспонденция само с него. По-късно, по твърдения на ищеца, той получил
от изработващия „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД покана да преведе сума в
размер на 6397.20 евро, представляваща второ плащане от цената за
изработка на матрицата. Бил уведомен, че това дружество ще пристъпи към
3
изпълнение и закупуване на суровините, като цената за това следвало да
постъпва по сметка на същото това дружество. Като приел, ищецът платил
поисканата сума, заедно с половината от сумата от 12500 евро за
производство и закупуване на суровина за производство на кутиите.
Последвала покана за третото плащане, което ищецът отказал да направи. По-
късно бил изготвен проект на споразумение, което страните одобрили, но не
подписали, тъй като се поискало от ищеца да плати още 7500 евро, каквото
задължение той никога не е бил поемал. Понеже не получил изпълнение,
ищецът Ф. уведомил и двете дружества, че счита договора за развален поради
пълното му неизпълнение от тяхна страна и поискал да му бъдат върнати
всички платени от него суми.
Тези твърдения, за наличие на облигационна връзка по договор за
изработка, се подкрепят както от извънсъдебното признание на ищеца,
извършено в нотариалната покана до „СКАЙ ЛРК КОНСУЛТ“ ООД, така и
от съдържанието на приложената между страните многобройна електронна
кореспонденция. Допълнителни индиции, че договорно съглашение относно
цената и предмета на изработката е постигнато между ищеца и първото
дружество „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД, са предприетото изпълнение на
договора по изработване на матрицата от едната страна и извършените
частични плащания от другата (ищеца) в размер на 8 529, 16 евро с ДДС ,
6 397,20 евро с ДДС и 12 500 евро с ДДС, вкл. направени по покана на този
заел се с изработка на матрицата ответник, и въз основа на издадени от него
фактури, които в случая са достатъчни, за да бъде обоснован извод за
обвързаността на страните по валиден двустранен, възмезден и неформален
договор за изработка.Първоначално ищецът е осъществил комуникация с
лицето Ф. В. като представител на дружеството „Сиско Сет Електроникс“
ООД и именно на него е изпратил заявка за изработка на посочените кутии в
писмо от 02.03.2018 г. (том 2, л.270 по делото), представляваща по същество
оферта, която е приета от адресата с писмо от същата дата. От съдържанието
на кореспонденцията им се установява, че страните са постигнали съгласие
за изработката първоначално на 4 000 броя кухненски разклонителни кутии,
както и за тяхната цена, възлизаща на 25 000 евро. С писмо от 27.03.2018 г.
(на лист 308 от том II на делото) ищецът е приел предложената му цена. В
последвалата кореспонденция страните са договорили изработката на
машината, както и нейната цена. На 22 юни 2018 г. Ф. В. е уведомил
4
ищеца, че ще започне производството след първото плащане. В отговор на
това писмо Х. Ф. е посочил, че иска да плати парите в брой, но иска да
направи първата доставка за 2 000 броя и първоначално да преведе 12 500
евро от името на новоучредяваното от него дружество в България. С писмо от
05.07.2018 г. (л.28, том.1) ответното дружество „Скай Ларк Консулт“ ООД е
поискало от ищеца да подпише и изпрати обратно сканирано копие на
договор за поръчка за покупка на прес-форма за пластмасови изделия, в който
е посочено, че цената на формите е 17 770 евро без ДДС. С писмо от
14.08.2018 г. (л.349, том.2 по делото), изпратено от Х. Ф. до „Скай Ларк
Консулт“ ООД, ищецът е одобрил мострите, изпратени му именно от това
дружество, като е посочено, че продуктът изглежда добре и съответства на
външните размери, а как ще стане крайният монтаж, трябва да се прецени от
„Сиско Сет Електроникс“ ООД. Заявено е, че и последното частично плащане
за инструмента ще бъде преведено. Че така развилите се отношения имат
договорен характер се потвърждава и от основанието за извършеното на
31.07.2018 г. плащане от страна на ищеца в полза на ответника „СКАЙ ЛАРК
КОНСУЛТ“ ООД: инструмент и първа поръчка.
Междувременно между „Скай Ларк Консулт“ ООД, в качеството му на
изпълнител, и „Сиско Сет Електроникс“ ООД, в качеството му на възложител,
е бил сключен Рамков договор от 25.04.2028 г., по силата на който
изпълнителят следва да извърши организация и изпълнение на проект за
производство на продукт „Разпределителна кабелна кутия за кухня“, а именно
със свои средства, в собствена база, със собствен квалифициран персонал да
организира производството на крайния продукт. Посочено е, че изпълнителят
следва да поръча и достави съответните машини и инструменти за
производство, а ако възложителят е възложил изработката на съответната
машина или инструмент, изпълнителят е длъжен да встъпи в правата и
задълженията на възложителя по съответния договор или заявка. Към
договора са представени Заявка № 1 от 07.05.2018 г., Заявка № 2 от 14.05.2018
г. и Заявка № 3 от 21.06.2018 г.
В изпълнение на поетите задължения е сключен и договор между
„Сиско Сет Електроникс“ ООД като възложител, и „Интехна“ АД като
изпълнител, с който изпълнителят е поел задължението да конструира и
изработи шприцформа 1+1 гнезда „Основа и Капак кутия разклонителна“ РС
за сумата от 17 770 евро без ДДС. Представени също така са фактура от
5
14.06.2018 г. за авансово плащане на сумата от 16 682,45 лв. с ДДС и
преводно нареждане за посочената сума. След встъпването по цитирания по-
горе Рамков договор на 17.09.2018 г. е подписан Споразумителен протокол
между „Сиско Сет Електроникс“ ООД, „Интехна“ АД и „Скай Ларк Консулт“
ООД, по силата на който „Скай Ларк Консулт“ ООД следва да заплати на
„Интехна“ АД сумата от 17 770 евро без ДДС, като след заплащането на
сумата „Скай Ларк Консулт“ ООД придобива собствеността върху
инструмента. Цената за същия е заплатена, видно от представените фактура
от 27.09.2018 г. за сумата от 41 706,12 лв. с ДДС за проектиране и изработка
на шприцформата и извлечение от сметка.
Тези обстоятелства несъмнено сочат, че след първоначално проведените
преговори с проучвателна цел (както се твърди и в самата искова молба) със
„СИСКО СЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД, по приетото предложение относно
цената за насрещно отправеното запитване за изработването на матрицата, в
отношенията между двете лица като страна по договора в качеството му на
изработващ е встъпило първото дружество „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД,
което е поело задължението да изработи, респ. - да осигури изработването от
трето лице, на инструмента (матрицата), както и на 4000 бройки кутии, като
същевременно и заедно с това същото дружество е встъпило и в правата на
преговарящия, за получаване на плащането. Встъпването на едно трето лице
като страна в чуждо, вече възникнало облигационно или търговско
правоотношение, не е уредено изрично в действащия ни закон за
задълженията и договорите, но не е и забранено от него, нито от друг
нормативен акт. Поради това, встъпването като страна в чужда облигация,
което е напълно възможно при съвременните мащаби и специфики на
търговския оборот, се извършва посредством класическите способи: чрез
цедиране на правата, които е имало лицето, чието място заема новият субект,
и чрез вспъпване в неговите задължения. В случая тези сделки са
осъществени и техният правен ефект е настъпил – ответникът „СКАЙ ЛАРК
КОНСУЛТ“ ООД е поел задължението да изработи матрицата и кутиите за
кухня, към какъвто стопански резултат се е стремял ищецът, като
същевременно дружеството е получило качеството на кредитор относно
вземането за цената (възнаграждението за изработката) по отношение на
поръчващия.
6
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
необосновано и в разрез със събраните доказателства по делото е приел, че
ищецът Х. Ф. не е встъпил в договорни отношения с първия ответник „СКАЙ
ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД. Диаметрално противоположният извод – за наличие
на валидно възникнало между тези два правни субекта отношение по
двустранен и възмезден договор за изработка, се налага от съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, както и от самите твърдения
– съдебни и извънсъдебни – на страните по делото. Съгласно чл.258 от ЗЗД, с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. Договорът за изработка е консенсуален и неформален,
поради което се счита за сключен в момента на постигане на съгласие
относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата,
която поръчващият възлага и изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което ще му се заплати. Срокът не е задължителен
елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху
съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, той винаги
може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. За
установяване на действителната обща воля между страните от значение са
обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и
след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по
него. Не съществува пречка условията на договора за изработка да бъдат
предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено
предложение до възложителя. В тези случаи договорът се смята сключен с
приемане на отправеното предложение от страна на възложителя. Приемането
може да бъде направено изрично с нарочно волеизявление до изработващия и
в тази хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът ще се смята за
сключен в момента, в който волеизявлението на поръчващия достигне у
предложителя. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни
действия на възложителя, като например изпращане на покана за започване на
изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне
на материали или на техническа документация, необходима за извършване на
работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение,
посочено в офертата на изпълнителя. За да заместят изричното волеизявление
за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за
7
сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова
естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с
договора за изработка при предложените в офертата на изпълнителя условия.
За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на видовете и
количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, и на размера
на възнаграждението, което иска да получи за извършването им (така
Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о.).
Именно такъв е и настоящия случай. Между ищеца Х. Ф. и ответника
„СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД са налице валидно възникнали
облигационни отношения по договор за изработка. Ответното дружеството е
уведомило ищеца за цената на пресформата за пластмасови изделия на
стойност от 21 323,56 евро с ДДС, в отговор на което последният се е
съгласил и извършил частични плащания. Ето защо, не може да се приеме, че
така платените от него суми са дадени при начална липса на основание. В
тази връзка и в подкрепа на извода за наличие на облигационни отношение
между Х. Ф. и „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД е и обстоятелството, че
приложените по делото и платени частично от ищеца фактури са издадени
именно от това дружество. Както бе посочено по-горе издадената от
продавача/ изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за
наличие на облигационна връзка и за възникване на отразените в
съдържанието задължения, ако съдържа реквизити за съществените
елементи на конкретната сделка, както е и в процесния случай, видно от
посоченото във фактурите, издадени от „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД.
Действително, по делото не се доказа при условията на пълно и главно
доказване ищецът да е уведомен за наличието на Договор от 14.05.2018 г.,
сключен с „Интехна“ АД, за Рамков договор от 25.04.2028 г. и
Споразумителен протокол от 17.09.2018 г., но категорично бе установено, че
ищецът е заплатил процесните суми на „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД като
изпълнение на свое парично задължение именно към това дружество. Поради
това не случайно ищецът Х. Ф. е изпратил нотариална покана за изпълнение,
евентуално - за разваляне на договора до „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД, от
съдържанието на която е явно убеждението му за наличие на облигационни
отношения именно с това, а не с друго дружество. След като страните са били
обвързани от договор и са престирали в изпълнение на него, от значение за
предявения иск с правно основание чл. 55, ал 1, пр.3 от ЗЗД – за връщане на
8
даденото на отпаднало основание, е дали в полза на ищеца Ф. е породено
правото да развали едностранно договора за изработка.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Правото да се развали един двустранен договор е
потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря. След развалянето на договора всяка от страните по него трябва да
върне това, което е получила на отпаднало основание. За да се претендира
връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, обаче, е необходимо
ищецът надлежно да е упражнил правото си на разваляне на договора.
Неговото волеизявление за разваляне може да произведе правен ефект само
ако са били налице законовите предпоставки, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният
отговаря, и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е
предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. В настоящия случай такова право на
разваляне за ищеца не е възникнало, поради което той не би могъл да го
упражни чрез изпратената до ответника нотариална покана. Както бе
посочено по-горе, страните са постигнали съгласие за изработката на 4000
броя разклонителни кутии, като от кореспонденцията става ясно, че ищецът е
следвало да плати сумата от 25 000 евро, за да бъде закупен материалът за
стартиране на изработката. Доказано бе, че на 21.06.2018 г. „СКАЙ ЛАРК
КОНСУЛТ“ ООД е издало на Х. Ф. фактура за 25 000 евро (л. 464, том.2), в
която е посочено като основание „авансово плащане за закупуване на
материали“. С писмо от 22.06.2018 г. ищецът е демонстрирал промяна в
намерението си и вместо доставка на 4000 броя разклонителни кутии за
сумата от 25 000 евро е поискал доставка на 2000 бр. за сумата от 12 500 евро.
На следващо място, за да бъдат изработени кутиите е следвало първо да
се изработи матрица за шприцоване на стойност 17 770 евро без ДДС, за
което ищецът е уведомен. С писмото от 04.04.2018 г. (л.314 , том 2) Ф. В. е
предложил поръчката на инструментите да бъде направена чрез дружеството,
9
което да начисли стойността на инструмента и 50 % от сумата да се плати при
поръчката, а 50 % след одобрение на мострите, което се е и случило, видно от
писмото от 14.08.2018 г. С направеното на 08.06.2018 г. плащане от
възложителя, това предложение очевидно е прието от него. В подкрепа на
този извод е и писмото на ищеца от 07.08.2018 г. (л.33, том.1). Видно от
писмо от 22.08.2018 г. (л.352, том.2), от писмо от 11.09.2018 г. (л.111, том 1),
както и от писмо от 10.11.2018 г. (л.40, том.1 по делото) ищецът е отказал
плащането на последната фактура, издадена от „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“
ООД за инструмента. С това ищецът е нарушил постигнатите договорености
и като е отказал да плати цялата цена на инструмента, той е изпаднал във
виновно неизпълнение (арг. и от чл. 81, ар. 2 ЗЗД). Именно неплащането на
остатъчната цена на инструмента е и причината за влошаване отношенията
между страните, поради което и между тях са проведени разговори за
прихващане на вземането за инструмента с платената сума за материалите
(л.40, том.1), (л.76 и 77, том 1), до което не се е стигнало поради
невъзможност за постигане на споразумение и преустановяване на
комуникацията помежду им.
Наличието на облигационна връзка препятства връщане на даденото по
нея до развалянето на договора, по който е извършена размяната на благата,
предмет на насрещните престации. По главния кондикционен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - за връщане на даденото в хипотезата на
платено при впоследствие отпаднало с обратна сила основание, в тежест на
ищеца е да докаже, че е разполагал с потестативното субективно право да
развали извънсъдебно договора с едностранно свое волеизявление, както и че
го е упражнил по начин и във форма, които изисква материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД право да развали договора има
само изправната страна, спрямо неизправната. Неизпрваната страна не може
да разваля договора. По изложените съображения предявеният главен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен. Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено.
Неоснователността на евентуалния иск - за връщане на платените суми
на основание чл.55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД като дадени при начална липса на
основание, произтича от установената по-горе договорна обвързаност между
10
страните, между които е било извършено плащането. Както се посочи,
наличието на основание за даването, респ. получаването, изключва
неоснователното обогатяване във всичките му отделни хипотези.
Последният иск, за осъждане на „СИСКО СЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД
да върне платените от ищеца Х. Ф. на първия ответник "СКАЙ ЛАРК
КОНСУЛТ" ООД суми на основание чл. 59 от ЗЗД е също неоснователен.
Съгласно посочената материално-правна норма всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне това, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. От анализа на цитираната разпоредба
се налага изводът, че за да бъде уважена претенция, заявена на посоченото
основание, е необходимо на първо място да се установи наличие на
неоснователно разместване на блага, което не може да се отстрани по друг
начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на закона, е в това, че
разместването на блага от имущественоправните сфери на субектите следва
да се извършва само, когото има основание за това. На следващо място,
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо
обезщетение, чието имущество намалява, и увеличаването на имуществото на
отговарящия за задължението. На последно място, разместването на благата
следва да произтича от един или от обща група факти. От изложеното следва,
че общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от
ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната
страна, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването,
липса на правно основание за разместване на имуществените блага като
конкретен източник на права и задължения и субсидиарност, тъй като
облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който
може да се защити. В случая този иск е неоснователен, тъй като
претендираните от ищеца суми, платени на първия ответник, не са получени
от този евентуален ответник, с оглед на което изобщо липсва разместване на
благата между двете правни сфери на тези две страни, нито със, нито без
основание.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него – постановено друго, с което
предявените от Х. Ф. искове бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД ищецът Х.
11
Ф. следва да бъде осъден да заплати на ответника „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“
ООД направените разноски по делото, които общо за двете съдебни
инстанции възлизат на 6 123.07 лв. Евентуалният ответник не е претендирал
разноски пред въззивната инстанция и не е представил списък с действително
направени такива, поради което на „СИСКО СЕТ ЕЛЕКСТРОНИК“ ООД
съдебни разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4955 от 13.08.2020 г., постановено по гр. д. №
16830/2019 г. на СГС, 21-ви състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ф., роден на *** г., гражданин на
Федерална Република Германия, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 149,
вх. Б, чрез адв. В., срещу „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК-*********
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 11, ет.4, ап.4, чрез адв.
А., иск с правно основание чл. 55, арл. 1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата от
21 323,56 евро (двадесет и една хиляди триста двадесет и три евро и петдесет
и шест евроцента) с ДДС и сумата от 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин)
евро, като платени по договор за изработка на разклонителни кутии за кухня
на отпаднало основание поради развалянето му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ф., роден на *** г., гражданин на
Федерална Република Германия, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 149,
вх. Б, чрез адв. В., срещу „СИСКО СЕТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД с ЕИК-
********* със съдебен адрес : гр. София, ул. „13-ти март“ № 1, ет.1, чрез адв.
Д., иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за връщане на сумите от 21 323,56
евро (двадесет и една хиляди триста двадесет и три евро и петдесет и шест
ероцента) с ДДС и сумата от 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) евро,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Ф., роден на *** г., гражданин на Федерална Република
Германия със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 149, вх. Б, чрез адв. В., да
заплати на „СКАЙ ЛАРК КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК-********* със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 11, ет.4, ап.4, чрез адв. А., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 6123.07 лв. (шест хиляди сто двадесет и
три лева и седем стотинки) направени разноски по делото.
12
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13