РЕШЕНИЕ
№............../............2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
При
участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1414/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Ф.М.Б. срещу разпореждане № 4506-40-135/18.05.2021
г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към
НОИ, с което по подадено от жалбоподателя по електронен път заявление-декларация
вх. № 4502-03-11/12.02.2021 г. е отказано
изплащането на гарантирано вземане по Закона за гарантиране вземанията на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. По
съображения, че при постановяване на обжалваното разпореждане административният
орган не е отчел разпоредбите на пар. 1 ДР ЗГВРСНР и на чл. 3 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/ се иска разпореждането да
бъде отменено поради неправилност на решаващия извод на административния орган,
че към момента на подаване на заявлението по чл. 25 ЗГВРСНР за жалбоподателя в
качеството на заявител и правоимащ по закона е изтекъл уреденият в разпоредбата
3-месечен преклузивен срок. Според
жалбоподателя тълкуването, което е вложил административният орган при прилагането
на нормата, води до нарушаване на възможността му да се ползва от предоставени
му от закона права.
В проведените
по делото открити съдебни заседания жалбоподателят Ф.М.Б., редовно призован, не
се явява и не се представлява. Подал е по делото две молби – с. д. №
12731/30.08.2021 г. и с. д. № 15144/18.10.2021 г., с които поддържа предявената
жалба с твърдението, че едва на датата 16.02.2021 г. е надлежно уведомен от
работодателя „Фън пойнт“ ЕООД за откритото производство по несъстоятелност на
дружеството, като преди това изпратените на електронната му поща съобщения по
този въпрос не могат да се приемат за редовен начин на съобщаване, съобразен с
изискванията на закона.
Ответникът
– директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ,
се представлява по делото от юрисконсулт Л., която в съдебно заседание оспорва
основателността на предявената жалба и моли съда да я отхвърли.
Като
прецени, че е сезиран с процесуално допустима жалба – предявена от процесуално
легитимирано лице в срока по чл. 26 ал. 4 ЗГВРСНР
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и пред компетентния да се
произнесе съд, решаващият делото съд намира следното по нейната основателност:
С
подадено на основание чл. 25 ЗГВРСНР до директора на ТП на НОИ – Варна
заявление-декларация вх. № 4502-03-11/12.02.2021 г. /л. 5 – 7 от преписката/ Ф.М.Б.
е поискал да му се отпусне гарантирано вземане по ЗГВРСНР като е декларирал, че
от 20.06.2019 г. до 01.10.2019 г. е бил в трудово правоотношение с работодателя
„Фън пойнт“ ЕООД, при когото е заемал длъжността „аниматор“. Посочил е лична
банкова сметка, ***ане. Приложил е изготвена от „Фън пойнт“ ЕООД справка за
размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда /КТ/, според която има
начислено по ведомост на работните заплати брутно трудово възнаграждение за м.
септември 2019 г. в размер на 522, 26 лв. като трудовото възнаграждение е
изцяло неизплатено /л. 8/. Освен от справката, този факт се установява и от
приложената по преписката разчетно-платежна ведомост на „Фън пойнт“ ЕООД, по
която за м. септември 2019 г. срещу името на служителя Ф.М.Б. /аниматор/ е
нанесено брутно трудово възнаграждение за месеца в размер на 522, 26 лв., общо
удръжки 122, 30 лв. и оставаща за изплащане чиста сума – 399, 96 лв., срещу
която обаче липсва подпис на служителя за получаването /л. 85 – 91/.
На
основание чл. 5 ал. 1 от приетата на основание чл. 29 ЗГВРСНР Наредба за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/
определеният със заповед № ЗГ-5-03-00876896/09.02.2021 г. на ръководителя на ТП
на НОИ-Варна контролен орган от ТП на НОИ – Варна е извършил проверка при
работодателя по изготвените справки и е съставил констативен протокол № КП-5-03-00891479/09.03.2021
г. /л. 10 и 11/, в който е обективирал резултатите от проверката и който като
съставен по установените форма и ред от длъжностно лице в това му качество и в
изпълнение на служебните му задължения е официален удостоверителен документ,
ползващ се в процеса с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените
обстоятелства. Според извършените с протокола установявания с вписано в
Търговския регистър на 10.11.2020 г. решение № 260335/09.11.2020 г. на Окръжен
съд Варна /приложено л. 12 – 23 от преписката/ е открито производство по
несъстоятелност на работодателя „Фън пойнт“ ЕООД, който на основание чл. 5 ал.
2 НРНИРСОИГВНР е удостоверил с Декларация-Приложение № 2 към наредбата и с
останалите документи по чл. 5 ал. 2 /л. 27 – 95/ упражняването на дейността си
в последните дванадесет месеца преди началната дата на неплатежоспособността
/10.10.2019 г. съгласно диспозитива на съдебното решение/. В протокола от
проверката е посочено, че в срока по чл. 4 ал. 1 НРНИРСОИГВНР работодателят е
издал общо 36 справки за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения като в тримесечния срок по чл. 8 ал. 1 НРНИРСОИГВНР
/до 10.02.2021 г. вкл./ общо 8 работници и служители по справката са входирали
заявление-декларация по образец съгласно Приложение № 4 към чл. 8 ал. 1, а
извън този срок заявление-декларация е подадено от 15 лица като 13 лица изобщо
не са подали заявление.
Наред
с горните установявания, в протокола от проверката е посочено, че служителите
са били уведомени от работодателя с изпратени на 10.02.2021 г. имейли и с писма
с обратни разписки за правото им да подадат заявления до ТП на НОИ – Варна за
отпускане на гарантирано вземане относно неизплатените им трудови
възнаграждения. Разпечатаният имейл с горното уведомление е приложен на л. 103
от административната преписка като от съдържанието му се потвърждава фактът, че
е изпратен на датата 10.02.2021 г., а един от електронните адреси на
получателите е ************@*****.*** – същият,
на който видно от приложените от жалбоподателя документи по делото към
подадената от него молба с. д. № 15144/18.10.2021 г., той е получил съобщението
/л. 27 – 30 от делото/. Според данните по административната преписка Б. е бил
уведомен и чрез изпратено чрез Български пощи писмо, което съгласно отбелязването
върху приложеното на л. 111 от преписката известие за доставяне е получено на
17.02.2021 г.
Преценяйки
горните обстоятелства и съпоставяйки датата на подаване на заявлението, с което
жалбоподателят е поискал да му се отпусне гарантирано вземане по ЗГВРСНР
/12.02.2021 г./ с тази на вписването в Търговския регистър на съдебното
решение, с което е открито производство по несъстоятелност на „Фън пойнт“ ЕООД
/10.11.2020 г./, директорът на фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ е приел, че заявителят не е спазил срока по чл. 25 ЗГВРСНР
и на това основание с обжалваното по делото разпореждане № 4506-40-135/18.05.2021
г. му е отказал изплащането на гарантирано вземане.
Като
не оспорва факта, че решението на съда за откриване на производство по
несъстоятелност на „Фън пойнт“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на датата
10.11.2020 г., жалбоподателят излага в съдебното производство доводи, че не
тази дата трябва да е определяща при преценката за спазване на срока за
подаване на заявлението по чл. 25 ЗГВРСНР, а датата, на която в изпълнение на
задължението си по чл. 3 ал. 1 НРНИРСОИГВНР работодателят го е информирал за датата
на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР. При
това според него надлежният начин на уведомяване по смисъла на закона изключва
изпращането от работодателя на съобщение на електронната му поща, тъй като в
сключения между него и „Фън пойнт“ ЕООД трудов договор няма уговорка официалната
кореспонденция с работодателя и всички уведомления между страните по договора
да се осъществяват чрез имейл. Поради това счита, че като начална дата, от
която следва да се бори срокът за подаване на заявлението по чл. 25 ЗГВРСНР,
трябва да се счита датата, на която е бил уведомен по пощата от работодателя за
вписването в ТР на съдебното решение, която дата по негови твърдения е
16.02.2021 г., а според доказателствата по преписката – 17.02.2021 г. В този
смисъл е становището му в подадената по делото молба с. д. № 15144/18.10.2021
г.
При
така събраните доказателства и направените въз основа на тях фактически
констатации съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по смисъла на
този закон са дължимите по индивидуални и колективни трудови договори трудови
възнаграждения и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на
нормативен акт.
Съгласно
чл. 25 ЗГВРСНР отпускането на гарантирани вземания се извършва въз основа на
подадено от правоимащия работник или служител заявление – декларация до
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на
работодателя, който в случая съгласно данните от Търговския регистър е със седалище
в гр. Варна.
Чл. 26
ал. 1 и 3 ЗГВРСНР определя директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ като компетентен
административен орган да издаде както разпореждане за изплащането на
гарантирани вземания, така и разпореждане за отказ за изплащане в случаите, в
които не са налице условията по този закон. Съобразяването на горните
разпоредби и на факта, че произнасянето с обжалваното по делото разпореждане по
подаденото от жалбоподателя заявление до ТП на НОИ – Варна е извършено от
директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ
обуславя извод, че то е издадено от компетентен административен орган.
Съгласно
чл. 4 ал. 1 ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по
този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово
правоотношение с работодател, спрямо който може да се открие производство по
несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони,
като без значение за това право е каква е продължителността на работното време
и какъв е срокът на трудовото правоотношение на лицето. За да могат работниците
и служителите да се ползват от правата по този закон, чл. 4 ал. 2 ЗГВРСНР
въвежда допълнително условие работодателят да е осъществявал дейност най-малко
12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, респективно
свръхзадължеността, която е посочена в решението по чл. 6.
Съгласно
чл. 6 ЗГВРСНР, уреденото от специалния закон право на гарантирани вземания
възниква от датата на вписване в търговския регистър на едно от следните съдебни
решения: 1/ за откриване на производство за несъстоятелност на работодателя;
2/ за откриване на производство по несъстоятелност с
едновременно обявяване в несъстоятелност или 3/ за откриване
на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството. Съгласно чл. 25 ЗГВРСНР, за да може обаче да се ползва от
това право, правоимащият работник или служител трябва да подаде предвиденото в разпоредбата
заявление-декларация в 3-месечен срок от датата на вписване на решението за откриване
на производство за несъстоятелност или от датата на информирането му от
българския работодател, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на друга държава. Същият срок е уреден и в чл. 8 ал. 1 на
приетата на основание чл. 29 ЗГВРСНР Наредба за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя. Втората нормативно уредена хипотеза относно
началния момент, от който започва да тече срокът за подаване на заявлението, е
изцяло неприложима към процесния случай, тъй като не става въпрос за открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава.
След
като с изрична норма на закона е регламентиран началният момент, от който
започва да тече срокът за подаване на заявлението, то е недопустимо чрез разширително
тълкуване и чрез съпоставката на разписаното в нормата с други правни норми
като тази, на която се позовава жалбоподателят /чл. 3 ал. 1 НРНИРСОИГВНР/, да се приема различен начален срок от нормативно
уредения. Що се отнася до регламентираното с чл. 3 ал. 1 НРНИРСОИГВНР задължение
на работодателя да информира работниците и служителите си за датата
на вписване на решението по чл. 6 ЗГВРСНР в Търговския регистър и за реда за
получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР, то е предвидено изцяло за
улеснение на работниците, но не може да се отрази на началния момент на срока
по чл. 25 ЗГВРСНР. В правото съществува един основен принцип, възприет още от
римското право: Ignorantia legis neminem excusat, което ще рече, че непознаването
на закона не извинява никого.
Уреденият
от законодателя срок за подаване на заявлението за отпускане на гарантирано
вземане е преклузивен, поради което с изтичането му се погасява самото
субективно материално право на работника или служителя на гарантирано вземане
по ЗГВРСНР.
След
като в случая вписването в Търговския регистър на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на „Фън пойнт“ ЕООД е извършено на 10.11.2020
г., а жалбоподателят е подал до ТП на НОИ – Варна заявлението-декларация по чл. 25 ЗГВРСНР на 12.02.2021
г., то верен е изводът на произнасящия се по заявлението административен орган,
че то е просрочено, тъй като в случая тримесечният срок по чл. 25 ЗГВРСНР е
изтекъл на 10.02.2021 г. /сряда, присъствен ден/. Относно броенето на срока
следва да се съобрази чл. 60 ал. 3 предл. първо ГПК вр. чл. 144 АПК, според
който срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния
месец.
При
това положение като е отказал на жалбоподателя на основание чл. 26 ал. 3 ЗГВРСНР
изплащането на гарантирано от закона вземане поради неспазването на срока по
чл. 25 ЗГВРСНР административният орган е издал съобразен със закона
административен акт, оспорването на който следва да се отхвърли от съда на
основание правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ф.М.Б. срещу разпореждане № 4506-40-135/18.05.2021 г. на директора
на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, с което по
подадено от жалбоподателя по електронен път заявление-декларация вх. № 4502-03-11/12.02.2021
г. е отказано изплащането на гарантирано вземане по Закона за гарантиране
вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: