№ 1796
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502004 по описа за 2021 година
на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 293188/06.07.2021 г., подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, гр. Варна, чрез адв. Х.И. - ВАК, срещу Решение № 261936 от 11.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 13294/2020 г. по описа на РС - Варна, XVI състав, в частта, с която
е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между
ищеца А.. Н. Я.., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „***, от една страна, и
ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЯМА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ
ОТВЕТНИКА в размер на сумата от 736,70 лв., представляваща корекция по сметка за
периода от 21.09.2017 г. до 19.12.2017 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
Варна, ул. „***, клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/21.12.2017 г.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение в
обжалваната част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски. Оспорва извода на първоинстанционния съд относно
липсата на основание за извършване на корекционната процедура, тъй като към момента на
проверката Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР
(обн. В ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.) , с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, са отменени. Сочи, че в
конкретния случай корекцията е извършена в хипотезата на чл. 48, ал.1, т. 1, б. „Б“ от
ПИКЕЕ. Счита, че доколкото разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ не са отменени, не следва
да се дерогира приложението на същите. Застъпва, че всички изискуеми предпоставки по
смисъла на ПИКЕЕ са били налице и е извършена законосъобразна корекция на сметката на
1
ищеца за потребена електрическа енергия за минал период. Изтъква, че правно основание за
съществуването на вземането на ответника е налице и съобразно правилото на чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна А.. Н. Я.., чрез адв. С.Д., подава писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Заявява, че въззиваемият няма качеството на потребител и
страна по договор за продажба или пренос на електрическа енергия, тъй като не е нито
собственик, нито ползвател на процесния обект на потребление, считано от 15.02.2002 г.
Подробно излага съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Х.И.. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора.
В съдебно заседание въззиваемият А.. Н. Я.., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат С.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по предявени от А.. Н.
Я.., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „***, срещу „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните,
че:
- ищецът не дължи на ответника сумата от 878,37 лева по клиентски № ********** и
абонатен № **********, относно обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„***, представляваща сбор от сумите по следните фактури: фактура №
**********/10.08.2016 г. на стойност 27,18 лв.; фактура № **********/12.09.2016 г. на
стойност 25,08 лева; фактура № **********/10.10.2016 г. на стойност 13,43 лева; фактура №
**********/ 03.11.2016 г. на стойност 19,00 лева; фактура № **********/10.11.2016 г. на
стойност 41,09 лева; фактура № **********/12.12.2016 г. на стойност 15,89 лева; фактура №
**********/21.12.2017 г. на стойност 736,70 лева, за която сума е издадена Заповед №
2976/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
6361/2018 г. по описа на РСВ, XLIX състав;
- ищецът, считано от 15.02.2002 г., не е страна по договора за продажба на
електрическа енергия с „Енерго-Про Продажби“ АД за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „***, с клиентски № ********** и абонатен № **********.
В исковата молба се излага, че считано от 15.02.2002 г., ищецът не е собственик на
процесния обект на потребление, тъй като с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 36, том I, рег. № 643, дело № 32 от 2002 г. е прехвърлил на брат си З.Н. Я. притежаваните
от него идеални части от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „***, и от дворното
място, върху което същата е построена. Впоследствие, с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 20, том V, рег. № 11248, дело № 596 от 2014 г. брат му
прехвърлил притежаваната от него жилищна сграда, ведно с ½ идеална част от дворното
място на Х.Б.И.. Счита, че от датата на прехвърляне на собствеността е изгубил качеството
си на потребител по процесната партида и страна по договора за продажба и пренос на
електрическа енергия за същата. Сочи, че процесните фактури са издадени след тази дата и
следва да бъдат префактурирани на настоящия собственик на имота. Излага, че на
10.01.2018 г. е подал жалби в горния смисъл с вх. №№ 4749294 и 4749296 до „Енерго-Про
Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД, които не били уважени, като въпреки
направеното уведомление за прекратяване на облигационното правоотношение, ответното
дружество не се отказва от правото да търси процесните суми от ищеца.
Отделно изразява становище, че сумите по фактури № **********/10.08.2016 г., №
**********/12.09.2016 г., № **********/ 10.10.2016 г., № **********/ 03.11.2016 г., №
**********/10.11.2016 г. и № **********/12.12.2016 г. са погасени по давност на основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Привежда подробни доводи за недължимост на сумата от 736,70 лева
2
по фактура № **********/21.12.2017 г. поради незаконосъобразност на извършената
корекционна процедура.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество, чрез
адвокат Н.Г. – ВАК. Счита, че искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът, считано от 15.02.2002 г., не е страна по договора
за продажба на електрическа енергия с „Енерго-Про Продажби“ АД за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „***, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, е недопустим. Привежда подробни доводи за дължимостта на
сумата по фактура № **********/21.12.2017 г. Настоява исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е обосновал недължимостта на сумата от 736,70 лв.,
представляваща корекция по сметка за периода от 21.09.2017 г. до 19.12.2017 г. за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „***, клиентски № ********** и абонатен
№ **********, по фактура № **********/21.12.2017 г. на две основания – ненадлежно
определяне на длъжника и незаконосъобразност на извършената корекционна процедура за
процесния обект на потребление. С въззивната жалба процесуалният представител на
„Енерго-Про Продажби“ АД въвежда възражения само по второто основание. Настоящият
съдебен състав счита, че при доказано ненадлежно определяне на длъжника,
законосъобразността или съответно незаконосъобразността на корекционната процедура,
касаеща процесния обект, са неотносими към решаването на конкретния казус.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том I, рег. № 643, дело
№ 32 от 2002 г., на 15.02.2002 г. С. А.* Н., ЕГН **********, и А.. Н. Я.., ЕГН **********,
са дарили, първата на своя син, а вторият на своя брат З.Н. Я., ЕГН **********, собствените
си 5/6 ид. ч. от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „***, ведно с 5/12 ид. ч. от
дворното място, върху което същата е построена, представляващо поземлен имот № 5285 по
плана на 16-и микрорайон – юг, като надареният З.Н. Я. приема дарението.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том V, рег.
№ 11248, дело № 596 от 2014 г., на 08.09.2014 г. З.Н. Я., ЕГН **********, продава, а Х.Б.И.,
ЕГН **********, купува собствените на първия ½ ид. ч. от поземлен имот 10135.3515.1908
по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-11120-
13.08.2014 г. на Началник на СГКК – Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „***, номер по
предходен план 5285, ведно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор №
10135.3515.1908.1 и сграда с идентификатор № 10135.3515.1908.3 с предназначение: друг
вид сграда за обитаване.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което е извършено
нормативно тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката, е прието, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на
договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Начинът, по който Законът урежда
договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 97,
ал.1, т. 4 от ЗЕ, сделките с ел. енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между
крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
3
нужди. Чрез цитираните разпоредби ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди.
Съответно, при прехвърляне на правото на собственост на имота длъжник е новият
собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в правоотношението по
регламентираната от закона сделка (така Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
439/2018 г., III г. о., ГК.).
Въз основа на изложеното, съдът намира, че А.. Н. Я.., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Варна, ул. ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 736,70 лв., представляваща корекция по
сметка за периода от 21.09.2017 г. до 19.12.2017 г. за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „***, клиентски № ********** и абонатен № **********, по фактура
№ **********/21.12.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 2976/04.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6361/2018 г. по описа на
РСВ, XLIX състав.
Депозираната въззивна жалба е неоснователна, като решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В останалата си
част Решение № 261936 от 11.06.2020 г., постановено по гр. д. № 13294/2020 г. по описа на
РС - Варна, XVI състав, като необжалвано, е влязло в сила.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 300,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и Договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261936 от 11.06.2020 г., постановено по гр. д. №
13294/2020 г. по описа на РС - Варна, XVI състав, в частта, с която е прието за установено
в отношенията между ищеца А.. Н. Я.., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, и ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Г“, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата
от 736,70 лева за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „***, клиентски
№ ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/21.12.2017 г. за корекция на сметка за периода от 21.09.2017 г. до 19.12.2017 г.
В останалата си част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на А.. Н. Я.., ЕГН
4
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата в размер на 300,00 лева (Триста
лева), представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5