Решение по дело №1799/2018 на Районен съд - Дупница

                                                Р Е Ш Е Н И Е

			17.09.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV н о

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	12 август		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		1799		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                      

Производството е образувано по повод жалба на С.А.М. с ЕГН:**********,***,срещу Наказателно постановление № 30-0000622/29.11.2018г., издадено от Началник ОО „АА”-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 23 §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., на основание чл. 105, ал.1 ЗАвПр на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 2, ал.1,от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ,във вр. с §1,т.2 от пре и закл.разпоредби ,на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр  на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Конкретни доводи не се навеждат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки, процесуалният му представител отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,алтернативно,наказателното постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на чл.28,б.”а” от ЗАНН.

Административнонаказващият орган –„Автомобилна Администрация”, надлежно призован не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 20.11.2018г., около 13.50 часа,в гр.Дупница,срещу асфалтова база „Марек”,на път II-62,посока гр.Петрич жалбоподателя управлява товарен автомобил “Мерцедес 811Д” с рег.№Е0327МР,оборудван с аналогов тахограф KIENZLE тип 13-11-37 с фаб.№3048380,собственост на Сергей Сашов М.,като извършва превоз на товари-скраб за собствена сметка по маршрут с.Крайници до гр.Петрич,кагато било установено, че водача М. използва аналогов тахограф KIENZLE тип 13-11-37 с фаб.№3048380,който не е бил представен за контролна проверка в  срок от 2 годиниот предишната контролна проверка-видно от монтажна табела от 03.01.2013г., и извършва превоз на товари за собствена сметка,като е без карта квалификация на водача за превоз на товари,като след направена проверка в информационната система на ИА”АА”, гр.София, било установено, че не притежава такава.

 

Свидетеля В. Иванов Г.. квалифицирал горните факти като нарушения на чл. 23 §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и чл. чл. 2, ал.1,от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ,във вр. с §1,т.2 от пре и закл.разпоредби поради което и съставил АУАН Серия А-2018 № 252145 срещу жалбоподателя. Актът бил връчен лично на нарушителя, като същият не посочил възражения.

На 09.06.2017г. били депозирани обяснения жалбоподателя в които се упоменава, че тахографа не е представен на контролен преглед, тъй като камиона е закупен същия ден и се твърди че водача има удостоверение за завършено обучение за карта квалификация,като е приложил и удостоверението.

Въз основа на АУАН на 13.06.2017г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 23 §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и чл. 2, ал.1,от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ,във вр. с §1,т.2 от пре и закл.разпоредби поради което и на основание чл. 105, ал.1,чл.93,ал.1,т.1 ЗАвПр  наложил на водача административни наказания глоба в размер съответно на 200 и на 2000.00 лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

 

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „АА”гр.Кюстендил, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.

 

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита, че неправилно актосъставителят и АНО са определили субекта на административнонаказателната отговорност,по т.1 от НК, респективно наказателното постановление срещу жалбоподателя,в тази част се явява незаконосъобразно по следните причини.

 

Регламент (ЕИО) № 165/2014 от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт е отменил и заменил Регламент (ЕИО) № 3821/85. Последният е във връзка с разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАП, която пък предвижда, че за да попадне жалбоподателят в кръга от лицата по Регламент (ЕИО) № 3821/85 (в момента на извършване на нарушението и понастоящем Регламент (ЕС) № 165/2014), то следва управляваното от него пътно превозно средство да е автобус за превоз на пътници.

 Задължението за извършване на контролна проверка в срок от две години от последната такава е регламентирано в чл.28, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 12/05.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях. Съгласно чл.29 от Наредбата превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да осигурят представянето на автомобила с монтирания в него тахограф за контролни проверки заедно с протокола от предходна контролна проверка, освен в случаите на първоначален монтаж. Видно от представените доказателства по делото наказаното лице не е собственик на управлявания от него товарен автомобил,а на Сергей Сашов М..  Това обаче в никакъв случай не е било задължение на жалбоподателя, който е бил само водач на товарния автомобил, с който е извършван превоза. С оглед на което, неправилно е прието от АНО, че  наказаното лице  е осъществило състава на  визираното  в НП нарушение на чл.105, ал.1 от ЗАП. Субект на това нарушение е собственикът на товарния автомобил.

По отношение на другото нарушение, а именно това по  чл. 2, ал.1,от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ,във вр. с §1,т.2 от пре и закл.разпоредби, за което жалбоподателят е бил санкционира, следва да се посочи следното:

Това нарушение също не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя. В т.2 от  процесното НП жалбоподателя е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба 2000лв. – при първо нарушение, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Административнонаказателното обвинение е квалифицирано правно като нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, въвеждащ изискване водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. За да е надлежно формулирано, административното обвинение за подобно деяние следва и е достатъчно да съдържа установявания за следните елементи от състава:  1. водачът следва да е правоспособен, т.е да притежава СУМПС от категориите и подкатегориите, изчерпателно изброени в чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. и 2. с превозното средство, за управлението на което се изисква СУМПС от посочените категории, да се извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка. В случая, при описание на деянието и обстоятелствата по извършването му в НП се сочи, че жалбоподателя извършва превоз на товари за собствена сметка /скраб/, като превозът се извършва с товарен автомобил “Мерцедес 811Д” с рег.№Е0327МР, В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не е посочено притежаваното от санкционираното лице СУМПС за коя категория е валидно, липсва и конкретизация относно категорията на управляваното МПС, по см. на чл.149, ал.1 от ЗДвП, въз основа на която да е налице възможност да бъде определена и изискуемата се категория на свидетелството за управление на МПС, съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП и съответно да се прецени дали управляваното моторно превозно средство попада в хипотезата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008г. След като се твърди, че е нарушена тази подзаконова разпоредба, АНО е бил длъжен да конкретизира или категорията на превозното средство или поне онези негови характеристики, които позволяват същото да бъде индивидуализирано съобразно чл.чл.150а от ЗДвП. Следователно в случая е налице съмнение по отношение на главния съставомерен факт, а именно необходимост от  притежаване на документ по чл.93, ал.1 от ЗАП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 2008г, тъй като в наказателното постановление не са описани онези характеристики на МПС/състав от ППС/, които определят същото като такова за управлението на което се изисква свидетелство за управление на МПС от категориите и подкатегориите по чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. В административната преписка също не се съдържат доказателства, от които биха могли да се установят релевантните обстоятелства /каквото би било свидетелството  за регистрация на МПС и СУМПС/.  АНО е длъжен да установи фактите, обуславящи административното обвинение, като попълни преписката с доказателства относно извършването на нарушението и ги посочи в наказателното постановление като елемент от неговото задължително императивно регламентирано съдържание по см. на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

В случая проявеното от административнонаказващия орган процесуално бездействие има за последица необоснованост на административното обвинение и недоказаност на извършването на твърдяното нарушение.  

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №30-0000622/29.11.2018г., издадено от Началник ОО „АА”-гр. Кюстендил, с което на С.А.М. с ЕГН:**********,***, за нарушение по чл. 23 §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., на основание чл. 105, ал.1 ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 2, ал.1,от Наредба №41 от 04.08.2008г., на МТ,във вр. с §1,т.2 от пре и закл.разпоредби ,на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева,като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                                 СЪДИЯ: