Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград,
2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНРАД, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря: Павлина Матушева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева а.н. дело
№ 342 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на С.В.К., ЕГН **********,***,
срещу Наказателно постановление № 62 от 15.08.2019
г. на Кмета на Община Велинград, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 232, ал.
2 ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено
при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
счита, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в
нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, извън предвидените от закона хипотези. Твърди се, че не е посочена датата на извършване на нарушението,
с доводи, че за дата на извършването му не следва да се счита датата на съставяне
на Констативния акт по чл. 224а, ал. 2 ЗУТ. С това е допуснато съществено
процесуално нарушение, с оглед преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. В наказателното постановление липва пълно и точно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, липсва
съответствие между описанието на нарушението в АУАН и в обжалваното
постановление, дадена е неправилна
правна квалификация на деянието, съобразно приетите за установени факти, нарушението неправилно е подведено под
съответната санкционна норма. Неправилно административнонаказващият орган е
приел, че жалбоподателят е притежавал качеството на строител. В АУАН е посочена
категория на строежа по отменена разпоредба, а в обжалвания акт липсва посочване на категорията, което е
съществено обстоятелство с оглед определяне на
компетентността на органа, издал обжалвения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Димитров, поддържа
жалбата.
Органът, издал наказателното постановление, чрез
юрисконсулт С., счита жалбата за неоснователна. В подадена до съда писмена
защита излага обстойни аргументи в подкрепа на обвинителната теза.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалваното наказателно постановление е
връчено на жалбоподателя на 15.08.2019 г., а жалбата е подадена на 19.08.2019
г./, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално
допустима.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели актасъставителя-
Д.Д.Ш., инсп. при Дирекция „ИАГ“ отдел „ИБКТ“
към Община Велинград и свидетеля по АУАН № 62, серия А №
002977/18.06.2019 г.- К.Н.Н. и приобщените писмени доказателства, съдът намира
за установено следното:
Във връзка с подаден сигнал от Б.С.до Главния
архитект на Община Велинград за отлети от В.С.К. без разрешение за строеж стоманобетонни колони и плочи на строеж
„гараж“ на близо 50 кв. м. и построен под него приземен етаж, както и неспиращи
земно-насипни работи на имотната граница, е предприета проверка за законност на строителство
в имот УПИ IV-3376,
кв. 4201 по РП на гр. Велинград, собственост на В.С.К.,*** от служители на
Община Велинград-инсп. в отдел „ИБКТ“ Д.Ш. и гл. специалист Л.Ч., на 10.05.2019 г. Обект на проверката е строеж
от пета категория: „гараж“, с площ от 20 кв. м. Установило се, че строежът представлява масивна
стоманобетонова конструкция, с оформена на ниво улица площадка с размери 7,50 м., на 7, 55 м. На
място не е установено завършен обект „гараж“. Без строителни книжа била изпълнена
подпорна стена, която е измерена на части, без приземното помещение, до което
не е осигурен достъп. От стълбите до външните стени на помещението подпорната била с дължина 8,60 м. и с височина от кота нисък
терен+2,40 м. В най-високата част е с дебелина 0,20 м., изпълнена под откос.
Построени били две помещения с приблизителни размери едното 4,00 м. на 4,00 м. с три броя прозорци, с площ
16,00 кв. м. по данни на С.К., недовършено към момента на проверката и второ с размери 2,90 м. на 3, 70 м., също незавършено.
Имало извършена вертикална планировка без одобрен проект, като е подкопана и
основата на законно простроената ограда.
Проверката се извършила в присъставието
на С.В.К., който заявил, че лично е извършил строителните дейности в имота. От
представените на място документи проверяващите установили, че възложител е
синът на жалбоподателя В.С.Констандовски, на когото са издадени за строеж
„гараж“- скица № 727 от 25.07.2016 г. с виза от 30.08.2018 г. от Главния
архитект на Община Велинград, съгласно която са изготвени проекти по части
„Архитектурна“, „Конструкции“, „Електро“
и „ПБЗ“, но не е изготвен проект за вертикална планировка, съгласно
визата. Одобрени са частите и е издадено Разрешение за строеж № 212/04.11.2016
г. за строеж от пета категория на „Гараж“ с площ: 20,00 кв. м., находящ се в
УПИ IV-3376,
кв. 4201 по РП на гр. Велинград. За строежа е представен протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 01.06.2017 г.
Представен е сключен между В.С.К., като възложител и инж. В.К.П.договор за
Упражняване на технически контрол на обекта-гараж. Представена е Заповедна
книга № 2 от 01.06.2017 г., вписана в регистрите на Община Велинград, в която е
вписана Заповед № 1/30.06.2017 г. С нея е прекратено строителството на гаража
над кота 0,04 по желание на възложителя. По тази причина е прекратен и договора
за техническо ръководство на обекта с инж. Папаркова. До момента на прекратяването
били изпълнени фундаментите, колоните и плочата на кота 0,04. Съставени са три
броя акт обр. 7, три бр. акт обр. 12 и акт обр. 14 за приемане на конструкцията
до кота -0,04 включително.
Контролните органи приели, че стоежът
се изпълнява в отклонение на издадените строителни книжа и че тези отклонения
са съществени по смисъла на чл. 154, ал.2, т. 5 ЗУТ. С това е нарушена разпоредбата на чл. 224,
ал.1, т. 2 ЗУТ.
Предприета е процедура по чл. 224а,
ал. 1 ЗУТ за спиране на строежа, за което е издадена Заповед № 735/21.05.2019
г. от Кмета на Община Велинград.
За извършената проверка е съставен Констативен
акт № 7 от 13.05.2019 г., който е подписан от жалбоподателя. С писмо изх. №
94-00/3036 от 07.06.2019 г. С.К. е
поканен да се яви в тридневен срок от получаването му на
посочения в поканата адрес за съставяне на АУАН с предупреждение, че при
неявяването му, че актът ще бъде съставен в негово отсъствие, съгласно чл. 40,
ал. 2 ЗАНН. Поканата е получена лично от жалбоподателя на 11.06.2019 г., видно
от приложеното на стр. 22 копие от известие за доставяне.
На 18.06.2019 г. в сградата на Община
Велинград е съставен АУАН № 62/002977 за това, че на 10.05.2019 г. е съставен
Констативен акт № 7 от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при Община
Велинград, с който е установено, че С.В. в качеството си на извършител на
строеж от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 5, т. „в“ ЗУТ
„гараж“, с площ 20 кв. м, находящ се в УПИ IV-3376, кв. 4201 по
регулационния план на гр. Велинград. В акта е посочено, че Констативен акт № 7
от 10.05.2019 г. е с основание за
започване на административно производство по реда на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за
спиране на строителството и че срещу него не е постъпвало възражение в законоустановения
седемдневен срок. Посочено е, че с това деяние С.В.К. извършва строителство в
отклонение на одобрените строителни книжа, с което е нарушил разпоредбите на
чл. 154, ал.2, т. 5 ЗУТ, поради което извършеното строителство извън одобрените
проекти се явява незаконно по смисъла на чл. 225 , ал.2, т. 2 ЗУТ, като по този
начин е осъществил състава на чл. 232, ал. 2 ЗУТ.
Актът е връчен от Д.Д.Ш. на същата
дата, лично на жалбоподателя, който го е подписал и е посочил, че ще направи
възражения в законоустановения тридневен срок.
На 20.06.2019 г. е постъпило възражение
вх. № 94-00/3472 от С.К..
На основание съставения АУАН №
62/002977 от 18.06.2019 г. е издадено Наказателно постановление № 62/15.08.2019
г. от кмета на Община Велинград, за извършено от жалбоподателя, в качеството му
на строител на незаконно строителство в УПИ IV-3376, кв. 4201 по РП на гр. Велинград, установено с Констативен акт № 7 от
10.05.2019 г., на стореж- гараж с площ 20,00 кв. м., с възложител В.С.К.,
състоящо се в следното:
„ 1./ Без строителни книжа е изпълнена
подпорната стена, която е измерена на части без приземно помещение, до което не
е осигурен достъп. От стълбите до външните стени на помещението подпорната
стена е с дължина 8,60 м., с височина от кота нисък терен +2,40 м. в
най-високата част е с дебелина 0,20 м., изпълнена под откос.
2./Помещение 1, приблизителни размери 4,00 м.
на 4,00 м. с три броя прозорци по данни на г-н Костанодовски същото е 16, 00
кв. м. незавършено.
3./ Помещение 2 с размери 2,90 м. на 3,70 м
със светла височина 2,70 м—не е завършено
4./ Извършена е вертикална планировка без
одобрен проект, като е подкопана и основата на законно построената ограда“
Прието е от администартивнонаказващия
орган, че с деянието е нарушен чл. 232, ал. 2 ЗУТ, като е изпълнено без строителни
книжа от С.К., в качеството му на извършител, за което е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., на осн. чл. 232,
ал. 2 ЗУТ.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Актът
за установяване на административно нарушение № 62/002977 от 18.06.2019 г. и
обжалваното Наказателно постановление № 62/15.08.2019 г. са издадени от
компетентни органи, съобразно чл. 238, ал. 2 ,т.1, във вр. чл. 223, ал. 2 ЗУТ и чл. 239, ал. , т. 6, във вр. чл. 223, т.
11 ЗУТ, в предвидените от закона срокове
по чл. 34, ал., б. „в“ ЗАНН, във вр. чл. 239, ал. 2 ЗУТ.
Неосноватeлно е възражението на
жалбоподателя, че в акта и в
наказателното постановление не е посочена точната дата на извършване на
нарушението. В конкретния случай откриването
на нарушителя предполага установяване на
нарушението, респ. установяване на обстоятелствата за наличие на действие или
бездействие на конкретно лице, които от обективна страна навежда на извършено административно
нарушение. Вмененото на
жалбоподателя нарушение предполага надлежна преценка от компетентните органи по чл. 223, ал. 2, т. 1 ЗУТ за законността на построеното и е предпоставка за установяване на
качеството нарушител. Ето защо в случая за
дата на извършване на нарушението следва да се счита датата на неговото
установяване, след надлежно проверка на издадените документи, обективирано
в съставения на 10.05.2019 г. Констативен акт № 7 . Същата е посочена в
АУАН и в обжалваното наказателно постановление.
Не е налице твърдяното от защитата на
жалбоподателя съществено процесуално нарушение, състоящо се в непосочване на
фактическите обстоятелства относно състава на нарушението в акта за
установяване на административното нарушение. Не се
споделя становището, че актът не може да препраща към съдържанието на други
документи от административнонаказателната преписка,
защото те са неразделна част от нея и заедно с акта представляват едно цяло,
което обективира волята на контролния
орган. Действително с оглед на обвинителната функция на акта този начин на
описание на нарушението следва да се избягва от органите на държавната
администрация, но това не означава, че препращането към друг документ е
равнозначно на липса на описание, след като в констативния акт се съдържат
конкретните фактически обстоятелства по извършване на нарушението и неговия
автор. Изискването на закона е за административното нарушение да бъде издаден
само един акт за установяване на административно нарушение и само едно
наказателно постановление, но констатациите за неговото извършване могат да се
съдържат в много и различни документи, към които актосъставителят и
наказващият орган имат право да препращат. С препращането тези документи стават
неразделна част от административнонаказателната преписка и заедно с
акта и НП представляват едно цяло, което обективира волята
на актосъставителя и наказващия орган. В
съставения от служителите на общината констативен акт е описано подробно и детайлно фактическите
обстоятелство от състава на нарушението, а възпроизвеждането на съдържанието на
протокола в акта би обезсмислило самото препращане като правно – техническо
средство за изготвянето на акта, което не е забранено от закона. Описанието е възпроизведено дословно в
наказателното постановление, поради което в частта относно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, между в АУАН и в
обжалвания санкционен акт е налице пълно съответствие.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в производството по съставяне
на акта за установяване на нарушението. Предпоставка за законосъобразност е
актът да е съставен в присъствието на нарушителя. Съставянето му в негово отсъствие е
изключение, в случаите когато нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви. Приложението
на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, предполага надлежно известяване на нарушителя за датата и мястото
на съставяне на акта, с указания за последиците от неявяването му и предприемане
след това на действия по съставяне в негово отсъствие. В случая е била
изготвена Покана за съставяне на АУАН с изх.№ 94-00-2036 от 07.06.2019 г., с
указания към С.К. да се яви в тридневен
срок от получаването й на посоченото в поканата място , която е връчена лично
на жалбоподателя на 11.06.2019 г. Срокът за явяване е изтекъл на 14.06.2019
г.-ден петък. Няма данни К. да се е явил
в срока на поканата, на посочения адрес, до края на работното време. Предвид че
в поканата не е посочен час, в който нарушителят следва да се яви пред
контролните органи, е допустимо и законосъобразно актът за установяване на
нарушението да бъде съставен на следващия работен за тях ден, който е
17.06.2019 г.-понеделник. Като дата на съставяне на АУАН № 62/002977 е посочена 18.06.2019 г., но
по делото не са представени доказателства поканен ли е жалбоподателят да се яви
на тази дата. Отправянето на покана за съставяне
на акта на дата, различна от първоначално обявената, е необходима предпоставка
с оглед гарантиране правото на защита на
субекта на нарушението да участва в
производството и даде обяснения относно
обстоятелствата по извършването му, както и да сочи и представя доказателства. В
случая обаче, допуснатото процесуално
нарушение не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя, предвид
данните по делото, че същият е присъствал при съставянето му-видно от положения
на акта негов подпис и посочените възражения.
Независимо
от това в админстративнонаказателното производство са допуснати други съществени
процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
обжалвания акт.
Налице
несъответствие между изводите на актосъставителя и административнонаказващия
орган относно хипотезата на извършено незаконно строителство. В акта за
установяване на нарушението е посочено, че с извършеното деяние, е
реализирано строителство в отклонение на
одобрените строителни книжа, което се явява незаконно по смисъла на чл. 225,
ал. 1, т. 2 ЗУТ. В наказателното постановление наказващият орган и приел, че е
извършено строителство без строителни книжа, което е различна хипотеза на
незаконно строителство. Макар че административнонаказателната отговорност е
породена от извършеното незаконно строителство, констатираното разминаване в правните изводи относно предпоставките
за незаконността му, е съществено
процесуално нарушение, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя да разбере
в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Предвид формалния
характер на административнонаказателното производство за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, следва
фактическите и правни обстоятелства да бъдат посочени по единичен начин.
Процесуално недопустимо е за пръв път в санкционния акт да се въвеждат различни
предпоставки за ангажиране на отговорността на субекта на нарушението. В производството по ЗАНН, което е по своя
характер санкционно, следва съдържанието на актовете да е пълно и ясно, за да
могат да породят правните си последици. Като акт на правораздаване,
наказателните постановления не могат за бъдат допълвани или допълнително
мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извличат по
тълкувателен път законово определените им реквизити.
Административнонаказващият е дал
неправилна правна квалификация на нарушението, за което повдигнато административното обвинение на
дружеството жалбоподател и в този смисъл са нарушени разпоредбите на чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Като нарушена правна норма е посочена разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗУТ.
Цитирана разпоредба има санкционен характер и определя вида и размера на
наказанието на участник в
строителството, който извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен
строеж. В тази разпоредба не е регламентирано
правно дължимо от наказания субект поведение, което той да е нарушил.
Задължението на лицата да изпълняват
строежите в съответствие с предвижданията на съгласувани
и одобрени инвестиционни проекти, въз основа на издадено разрешение за строеж, са регламентирани в чл. 137, ал. 3 ЗУТ, чл. 142, ал. 1 ЗУТ, чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Изискването след издаване на
разрешението за строеж възложителя да поиска изменения в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т.
5, 6, 7 и 8, въз основа на одобрен
инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като предпоставка за
законността на строителството, е регламентирано в чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ.
Тези разпоредби обаче на се посочени в наказателното постановление, като по
този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което накърнява
правото на защита на наказаното лице, тъй като за него е налице неяснота срещу
какво обвинение се защитава.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на Районен съд Велинград намира
атакуваното наказателно постановление за постановено в нарушение на
процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.
По
тези съображения и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 62 от. 15.08.2019
г. на Кмета на Община Велинград, с което на С.В.К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл. 232, ал. 2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева